№ 15275
гр. С, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110146858 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС“ ЕАД срещу В. И. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. Л, бл.19, вх. В, ет.4, ап.15, с която са предявени по реда на
чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 141,28 лева (сто четиридесет и един лева и 28 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л,
бл.19, вх.В, ет.4, ап.15, аб.№ 107904, законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 31,35 лева (тридесет и един лева и 35 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г., 15,12 лева (петнадесет лева и 12
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2019 г. до 30.09.2020 г., законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,05 лева (четири лева и 05 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 06.04.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
20483/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия,
извършено дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена от
ответника. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на дължимите
суми на интернет страницата на продавача, като дължи обезщетение за забава единствено
върху неплатените суми след изтичане на този срок по отношение на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Претендира, че ответникът дължи и стойността на услугата
дялово разпределение ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
твърди, че е заплатил процесните суми.
По депозираната от ответника молба ищецът изразява становище, че признава
получаване на плащането, с което твърди, че ответникът е погасил задълженията си за
главници и лихви, както и за разноски с изключение на тези за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производството, каквото моли да му се присъди решението.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Между страните не се спори по отношение валидното възникване на процесните
вземания в полза на ищеца. Ищецът признава, че в хода на производството е получил
изпълнение на претендираните задължения от ответника.
Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на основание
чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Следователно
предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане
в хода на процеса и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковете – задълженията са били
изискуеми преди подаване на исковата молба, същият дължи на ищеца сторените разноски,
поради което следва да заплати на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева, определено от съда съобразно фактическата и правна
сложност на производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК *** срещу В. И. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. Л, бл.19, вх. В, ет.4, ап.15, установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 141,28 лева (сто
четиридесет и един лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
2
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л, бл.19, вх. В, ет.4, ап.15, аб.№ 107904, законна лихва
за периода от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 31,35 лева (тридесет и един
лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
06.04.2022 г., 15,12 лева (петнадесет лева и 12 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.09.2020 г.,
законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,05 лева
(четири лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до
06.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20483/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, поради
настъпило в хода на производството изпълнение.
ОСЪЖДА В. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л, бл.19, вх. В, ет.4, ап.15 да
заплати на ТС” ЕАД, ЕИК *** сумата 100 лева – разноски за производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3