РЕШЕНИЕ
№ 3983
гр. Варна, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20223110106370 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск от Н. Х. Н. ЕГН **********, заместен по
чл.227 от ГПК от наследниците си Е. П. Н., съпруга, ЕГН **********, с адрес гр.В., Р. Н. С.,
дъщеря, ЕГН **********, с адрес гр.В. и М. Н. Л., дъщеря, ЕГН **********, с адрес гр.В., Г.
Х. Н. ЕГН **********, М. Т. Г. ЕГН **********, П. Д. С. ЕГН **********, Т. Д. С. ЕГН
**********, Л. А. Л. ЕГН **********, К. Д. С. ЕГН 64081511 17 и А. Д. Л. ЕГН **********
срещу Е. Й. Д. ЕГН **********, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на поземлен имот
с идентификатор ******** по КККР одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г., последно
изменена със Заповед № КД-14-03,1897/ 23.07.2013г. на Началник СГКК-Варна , с площ от
1381 кв.м., при съседи имоти с идентификатори ********; ********; ********; ********;
******** , както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, вписан под № **, т. **, дв.вх.рег.№**, дело **от
16.12.2021 . в Службата по вписванията -Варна, с който ответникът Е. Й. Д. е признат за
собственик на посочения в акта поземлен имот.
Ищците твърдят, че са наследници на К. Г. Л., б.ж. на гр.В., починала на ********.
която е била собственик на едно лозе в местността „А.т." с площ от 1500 кв.м. с
Нотариален акт № *, т.**, регистър **, дело № **г. Варненски областен съд. С протокол от
09.05.1062 на ИК на ГНС Варна, това лозе е отчуждено.
Ищците сочат, че с влязло в законна сила Решение № 9-IV-96 от 14.03.1996г. по
Адм.д.№ 208 А от 1994г. на Варненски окръжен съд е отменен отказа на кмета на Община
Варна, постановен с решение №1472/24.08.1992г. да отмени отчуждаването и да възстанови
на наследниците на К. Л. върху лозето. Със Заповед № ДИ-07.7703-30 от 12.02.2007г. на ОУ
на Област Варна, имотът е отписан от актовите книги-частна дж.собственост.
Твърди се, че след като собствеността на имота е възстановена, наследодателите на
ищците- Д. Г. Л. поч. ********, Р. Г. С. поч.******** и П. Г. С. поч.********, в чиято полза
1
е постановено Решение № 9-IV-96 от 14.03.1996г. по Адм.д.№р08 А от 1994г. на Варненски
окръжен съд, предприели необходимите действия за попълване на съответните планове и
регистри.
Ищците сочат, че към момента на трасирането на имота през 2007г., в него е имало
изоставена постройка с площ от около 30 кв.м., обитавана от бездомници. С уведомление
№24-8536/18.03.2022г. на Началник СГКК-Варна ищците били уведомени, че Е. Д. е
поискал заличаване на К.Л. и вписването в регистъра на КНА №161.
Ищците твърдят, че след отписването на имота като частна държавна собственост
през 2007г., техните наследодатели са го владели непрекъснато, като още през 2000г. го
оградили с мрежа и бетонни колове, засели го с плодни дръвчета. Твърди се, че
наследодателя Д. Г. Л. работил и поддържал имота чак до 2018г., година преди смъртта си.
Същият е коментирал, че ответника Е. Д. е искал да закупи процесния имот, но не е
предлагал цена.
Ищците сочат, че не им е известно ответникът Д. да е бил ползвател по смисъла на
ЗСПЗЗ, поради което не е могъл да придобие права за имота по този ред. Отделно от това,
доколкото ни е известно, за сградата ситуирана в имота няма строителни книжа и проектна
документация, изискуема по ЗУТ, ЗТСУ и предходните строителни закони и никога не е
била собствена на ответника.
Ищците претендират съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Ответникът излага, че
както ищците по настоящото производство, така лицата посочени в исковата молба като
техни наследодатели - Д. Г. Л. - поч. ******** г., Р. Г. С., поч. ******** г. и П. Г. С., поч.
******** г. никога не са упражнявали фактическа власт върху имота и изградената в него
двуетажна жилищна сграда от 1988 година до настоящият момент. Ответникът излага, че
двуетажната жилищна сграда в имота е построена и узаконена от Й. Д. Ж. - баща на
ответника преди 1988 г. и от тогава до сега непрестанно е обитавана от ответника, а имота, в
който се намира е надлежно и съвестно обгрижван.
Ответникът сочи, че явни признаци, че никога не е губил владение върху имота си,
нито пък друго лице е упражнявало владение върху имота, и че Е. Д. се счита за единствен
негов законен собственик са налице от преди повече от 15 години. Твърди, че разполага с
нотариално заверена декларация на свое име от председателя на кооперацията за ел.
захранване при м-т "Боровец - Север" гр. Варна от 16.10.2006 г. и протокол за монтаж на нов
електромер именно в този имот от 03.11.2009 г. От цитирания протокол е видно, че
демонтирания електромер е произведен през 1968 г., което ясно сочи, че сградата е
съществувала в имота далеч преди 1988 г. когато е узаконена.
Ответникът твърди, че е получил владението върху имота от баща си през 1988 г. и го
владее непрестанно от тогава. Сочи, че е регистриран по поС.ен и настоящ адрес- на адрес
гр. В. от 29.09.2005 година. Твърди, че от 1988г. живее в двуетажна жилищна сграда,
находяща се в имота и в него няма изоставена постройка от 30 кв.м.
Ответникът възразява, че воденето на административно дело за отмяна на отказа на
кмета на Община Варна „да отмени отчуждаването и да възстанови собствеността" само по
себе си не осъществява в цялост процедурата по възстановяване на собственост върху
отчужден недвижим имот.
Ответникът излага, че засаденото от баща му през 1978 г. лозе на площ повече от
половин декар разпределено на 14 реда с бетонни колове и тел на три нива с дължина по
около 20 метра е изкоренено от него едва през 2018 г., поради влошаване и намаляване на
обема на даваната продукция, поради остаряването му. Твърди се, че оградата на мястото на
ответника е от бетонни колове мрежа и е положена лично от Е. Д. с помощта на близки и
приятели.
2
Оспорва ищците да са собственици на имота. Претендира съдебно-деловодни
разноски и адв.възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С решение от 09.04.1999г. на ВОС по адм.гр.д.№208/1994г. е възстановена
собствеността на Д. Г.ев Л., Р. Г. С. и П.Г. С. върху недвижим имот 1500 кв.м. м-ст
А.т.кв.А., които е бил собственост на наследодателката им К. Г. Л. по нот.акт №*, том **,
регистър **, нотд.**г.
Със Заповед № ДШИ-07-07703-30 от 12.02.2007г. на ОУ гр.Варна е отписан от
актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост съгласно АДС
№7710/1965г. имот представляващ лозе с площ от 1500 кв.м., находящо се м м-ст А.т., кв.А.,
гр.В. - бивша собственост на К. Л..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, т.*, рег.№**, дело **. Е. Й.
Д. е признат по за собственик по давностно владение на недвижими имоти, находящи се в
гр.В., район А., с.о. Б.С., а именно: ПИ с идентификатор ******** с площ от 1381 кв.м. и
сграда с идентификатор № ********.1, жилищна сграда, еднофамилна със застроена площ
от 34 кв.м.
Представено е уведомление изх.№24-8536/18.03.22г. АГКК за уведомяване на
заинтересованите лица за започнало адм.производство по подадено от Е. Д. заявление за
заличаване на К.Л. и вписване на Е. Д. с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № **, т. *, рег.№ **, дело **г. за поземлен имот с идентификатор ********
и сграда с идентификатор № ********.1.
Съгласно удостоверение за наследници изх.№АУ055843АС/03.06.2021г. на район
Варна 5 р-н Аспарухово К. Г. Л. е починала на ********. и оставила като наследници Р. Г.
Д., починала на ********. и оставила Н. Х. Н.-син и Г. Х. Н.-син, П. Г. С. починала на
********г. и оставила като наследници М. Т. Г., Д.Т.С., починал **. и оставил П. С. и Т. С.,
Д. Г.ев Л., починал **. и оставил наследници Л. Л., К. С. и А. Л..
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се
установява, че за процесната територия на с.о. „Б.-с." е действал КП от 1979г., актуализиран
1996г., КП на местност „Б.-с.", одобрен със Заповед № Р 115/29.04.1996г. на Кмет на Общ.
Варна и ПНИ на м-ст „Б.-с.", одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. на Обл.
Управител -Варна. За процесната територия няма одобрен регулационен план. От
комбинираната скица между геодезическото заснемане по материализирани граници с
огради на място и извадка от КК в обхвата на ПИ ******** се установи, че 642 кв.м. от
заснетия имот попадат в ПИ ********, както и че част от терен с нематериализирана
граница на място, посочена от ответника - Е. Й. Д. с площ 103 кв.м. попада в ПИ ********.
Процесният имот с идентификатор ******** с площ от 1381 кв.м. по КК попада върху
територията на ПИ 3117 по КП от 1979г., попълнен в КП със Заповед № Ра-41/04.05.2007г.
на Кмет на Район „Аспарухово". В територията на попълнения имот с пл. номер 3117 в КП
от 1979г. се включват: 295 кв.м. от НИ 835 по КП; 403 кв.м. от имот без пл. номер.
Северозападната граница на ПИ 3117 по КП е идентична със северозападната граница на ПИ
******** по КК. Югозападната и югоизточната граници на ПИ 3117 по КП съответстват с
ПИ ******** по КК, а североизточната граница на ПИ 3117 по КП се явява вътрешна за ПИ
******** по КК. Площта на ПИ 3117 по КП, получена от оцифрения графичен план е 1487
кв.м. ПИ 3117 по КП включва част от територията на ПИ 1878, ПИ 835 и територия от
поземлен имот с незатворен контур и без пл. номер. Съседи на ПИ 3117 по КП от 1979г. са:
частта от ПИ 835 оставаща след попълването на процесния имот; имот без пл. номер; ПИ
4010 и ПИ 3116. Територията, в която попада процесния имот по КП от 1979г. е земеделска
земя, а процесния имот е с начин на ползване - лозе. В разписният лист към кадастралния
план за ПИ 1878 е вписан Й. Д. Ж. без док. за собственост, а имота е предоставен по ПМС.
3
От комбинираният цифров модел е видно, че процесния ПИ ******** по КК е идентичен с
ПИ 3117 по ПНИ. Граници и съседи по ПНИ съвпадат с границите и съседите по КК. ПИ
******** по КК на район „Аспарухово", с.о. „Б.-с.", гр. В.е идентичен с ПИ 3117 по ПНИ на
местност „Б.-с.", одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. на Обл. Управител на
В.. Площта на имот с пл. номер № 3117 по ПНИ е 1381 кв.м., а площта на ПИ ******** по
КК е 1381 кв.м. Към регистъра на имоти към ПНИ на м-ст „Б.-с." от 2012г. за имот с пл.
номер 3117 са вписани наследници на К. Г. Л., а по КК собственици на ПИ ******** са: К.
Г. Л. и Е. Й. Д.. По комбинираният кадастрален план (Помощен план), служещ за
изработване на ПНИ на с.о. „Б.-с.", ПИ 202 представлява имот по стари граници,
собственост на К. Г. Л.. Процесният поземлен имот с идентификатор ******** по КК
попада изцяло в ПИ 202 с площ от 1500 кв.м. по Плана на стари имотни граници.
Северозападната, югозападната и югоизточната граница на ПИ 202 са идентични с ПИ
******** по КК, а североизточната граница на ПИ ******** е вътрешна за ПИ 202. В
територията на ПИ 202 са включени:-298 кв.м. от ПИ 835 по КП с вписан собственик Я.Б.; -
624 кв.м. от ПИ 1878 по КП с вписан собственик Й. Д. Ж.; -371 кв.м. от ПИ 4169 по КП с
вписан собственик Община Варна. В разписните листи към КП на м-ст „Б.-с." от 1996г. за
собственик на лозе с пл. номер 1878 е вписан Й. Д. Ж.. За собственик на ПИ 202 е вписана
К. Г. Л. с док. за собственост Н. А. № *, том **, дело № ** от 1947г. Северната граница на
ПИ 3117 по КП на местност „Б.-с." от 1996г. е идентична със северната граница на ПИ
******** по КК на район „А.", с.о. „Б.-с.", а източната, южната и западната граници на имот
с пл. номер 3117 съответстват на източната, южната и западната граници на ПИ ********
по КК. Площта на имот с пл.номер 3117 по КП е 1387 кв.м., а площта на ПИ ******** е 1381
кв.м. В АЧОС № 10239/28.08.2019г., вписан в СВ-Варна под акт № **, том **, дело № **, вх.
per. № **г. е описан ПИ ******** по КК на район „А.", с.о. „Б.-с." с площ от 2374 кв.м.
Процесният имот е с идентификатор ПИ ******** с площ от 1381 кв.м. и също се намира в
с.о. „Б.-с.", район „А.". Двата поземлени имота попадат в с.о. „Б.-с.", но не са идентични. ПИ
10135.5401.3275 е на разстояние 920 м. на изток спрямо процесния ПИ ********. По Н.А. №
*, том *, дело **г. процесния имот е представлявал лозе с площ от 1500 кв.м. и като такъв,
той представлява земеделска земя. С Решение от 9-IV-1996r. на ВОС по адм. гр. дело №
208А от 1994г. се отменя Решение № 1472/24.08.1992г. на Кмета на Общ. Варна. Цитира се,
че процесният поземлен имот - лозе с площ от 1500 кв.м. е бил отчужден за нуждите на
Промкомбинат „Ат. Александров" - Варна. Съдът възстановява собствеността на Д. Г. Л.; Р.
Г. С. и П. Г. С. върху недвижим имот с площ от 1500 кв.м., находящ се в местност „А.т.", кв.
А., гр. В.. В Държавна агенция „Архиви" - Варна за процесния имот не се съхраняват данни
за включване в ТКЗС или ДЗС .В Общинска служба по земеделие - Варна, при тях няма
данни за територията на процесния имот да са образувани масиви на ТКЗС, ДЗС, АПК или
друга организация. За процесният поземлен имот, находящ се в м-ст „А.т.", гр. Варна с
площ от 1500 кв.м., бивша собственост на К. Г. Л., има съставен Акт № 7710 от 16.03.1965г.
за държавна собственост на недвижим имот на основание Протокол от 9/5/1962г. За
процесният поземлен имот няма данни да е предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, нито да е проведено производство по трансформиране правото на ползване в право
на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито има издадена заповед по пар. 4к от
ПЗР към ЗСПЗЗ. За процесният имот няма проведена реституционна процедура. Процедура
по изменения на ПНИ на местност „Боровец-север" от 2012г., за процесния поземлен имот
няма. Процесният поземлен имот е изцяло заграден с паянтова ограда от бетонни колове с
оградна мрежа. Площта на поземления имот от извършеното геодезическо заснемане по
материализирани граници с огради на място е 841 кв.м., а площта на територията между
откоса и нематериализираната граница е 157 кв.м. В оградената част от имота има изградена
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м., масивна стопанска сграда в строеж с
площ от 29 кв.м. и външен клозет с площ от 4 кв.м. От огледът на място се установява, че
имотът се използва за жилищни нужди. Соченият в Решение от 9-IV-96r. по адм. д. № 208А
4
от 1994г. на ВОС (на л. 8 от делото) имот - лозе с площ от 1500 кв.м., находящо се в м-ст
„А.т." съответства на ПИ ******** по КК на район „А.", с.о. „Б.- с.", гр. Варна, но не е
идентичен, тъй като площта на възстановения имот по съдебно решение е 1500 кв.м., а ПИ
******** поККе 1381 кв.м. Северната граница на ПИ ******** (който е с площ от 1381
кв.м.) по КК се явява вътрешна за ПИ 202 (който е с площ от 1500 кв.м.) по Плана на стари
имотни граници, затова се получава и разлика от 119 кв.м. в площите между двата имота.
По допълнителната СТЕ се установява, че в СГКК - Варна Е. Й. Д. е вписан в КР за
сосбственик на ПИ ******** по КК на с.о. „Б.-с.", район „А.", гр. В.с вписването на
Н.А. за собственост върху недвижим имот № *, том: *, дело № **, вх. per. № ********г.
в СВ-Варна. Не може да се установи по какъв ред и по кой закон е отчужден имота на
К. Л..
За установяване факта на владение върху процесния имот са разпитани като
свидетели по искане на ищеца Г. Я.Г. и С.И.Л. и от страната на ответника свидетели - Р.Д.
Р. и Б.К.А..
Свидетелят Г. Г., съпруг на ищцата М. Т. излага, че от 1973г. е в семейни отношения
и от тогава познава района, понеже имат место, на около 500-600 м от местото на баба .
Познат му е района от тази гледна точка от нея година. Казвали са му, че мястото на баба им
и на дядо им е отчуждено заради пясъчна кариера и са минавали в този район и му е позната
обстановката. Това място е под пясъчната кариера, което последствие става сметище на
града. Този район се ползва като лозарски, за отглеждане основно на лозя и овошки. По
принцип местата в този район са средно по декар и половина. Имотът се намира на улица
посока към сметището, в района на Арап табия. Има ограда отвсякъде. В имота има
постройка, ниска, на един етаж върху плоча. Мястото се обработва от работник, който е
работил в кариерата навремето. Свидетелят сочи, че имота е възстановен през 2006-7
година. От тогава го обработва този, който в момента е настанен там.
Свидетелката С.Л., съпруга на А. Л., излага, че не е виждала имота, само е минавала в
близост.
От показанията на свидетеля Р.Р.се установява, че има от дядо си две места, едното е
под имота на Е. Д., другото е от горе. Имота се намира в м-ст Боровец Север. Съседи са
може би на около 200 м са едното и другото място от неговия парцел. Парцелът на Е. Д. се
обработва. Той си го обработва. Мястото е около декар, декар и нещо. Свидетелят от 15
години живее там. Като отишъл, той живеел там с майка си, жена си и с дъщеря си. В къща
на два етажа. В мястото има овошки, имало лозя, на 10 реда, лозе. Оградено е мястото. Към
момента в къщата живее с жена си, тя скоро отишла във Виница, там имат апартамент.
Свидетелят Б.А.сочи, че мястото се намира на Боровец. Той също живее на Боровец
от 13 години. Може би за първи път преди 27-28 години ходил на това място, на гости.
През тези тридесет години само семейството на ответника познава, които са живели в това
място. Мястото е декар, декар и нещо. Двуетажна къща има, оградено е. Обработва се,
имало и лозе, но го изкоренили. Местността се води Боровец Север. Свидетелят сочи, че
знае, местото по постановление е дадено на баща му. Друг не е виждал да влиза в мястото.
Баща му не го познава лично. Майка му познава, която починала. Тя била денонощно там.
Майката му я знае от поне 27-28 години.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г.
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Правният интерес на ищците се поражда от твърдението за наличие на притежавано
от тях като наследници на К. Г. Л., различно от спорното, право върху същия обект, чието
5
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било
осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Каквото в случая е
твърдяното право на собственост по силата на което е придобита собствеността
възстановена на наследниците на К. Г. Л. със съдебно решение. Налице е правен интерес у
ищците предвид притежаваната собственост върху възстановения имот.
В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес именно със съставения в
полза на ответника нотариален акт за собственост на недвижим имот № *,т. *,рег.№*,дело
****., с които се оспорват правата им.
При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ответникът следва да докаже съществуването в патримониума на отричаното право,
т.е. че е собственик на процесния имот. Ответникът твърди собственост на основание
осъществявана върху имота фактическа власт с намерение за своене за периода от 1988
година до настоящият момент .
Необходимо е в тази връзка да се докаже, че е установена фактическа власт върху
имота с намерение той да бъде държан като свой и противопоставяйки се на правата на
предишния собственик, както и че владението е продължило спокойно и явно в
продължение на предвидения от закона срок.
Ето защо, при твърдение за осъществено придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС в
тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже момента и начина, по който е
установил нова фактическа власт върху имота след неговото реституиране.
В настоящия случай ответникът Е. Д. се позовава на собственост придобита в
следствие на давностно владение получено от баща му Й. Д. Ж. през 1988 г. и го владее
непрестанно от тогава до настоящия момент.
Давността като оригинерен способ за придобиване на права не предполага изследване
дали същите са принадлежали на друго лице, а единствено дали упражняваната от
позоваващият се фактическа власт е била с намерение за своене на вещта и е продължила
изискуемият от закона период от време – 10 години, съгласно чл. 79 от ЗС, както и били ли
са налице законови пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните
характеристики на спорния имот.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
процесният имот с Решение от 9.IV.1996г. на ВОС по адм. гр. дело № 208А от 1994г. е
отменено решението на кметът на Общ. Варна постановен с решение № 1472/24.08.1992г. за
отмяна на отчуждаване и възстановена собствеността на наследниците на К. Л. върху лозе с
площ от 1500 кв.м. в м-ст „Араб табия", кв. Аспарухово, гр. Варна. Със Заповед № ДИ-07-
7703-30 от 12.02.2007г. на Обл. Управител на Варна е отписано лозе с площ от 1500 кв.м. от
актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост. Съобразно
заключението на в.л. по СТЕ соченият в Решение от 9-IV-96r. по адм. д. № 208А от 1994г. на
ВОС (на л. 8 от делото) имот - лозе с площ от 1500 кв.м., находящо се в м-ст „Араб табия"
съответства на ПИ ******** по КК на район „Аспарухово", с.о. „Боровец - север", гр. Варна,
но не е идентичен, тъй като площта на възстановения имот по съдебно решение е 1500 кв.м.,
а ПИ ******** поККе 1381 кв.м.
Съдът намира, че след отписването на имота от актовите книги реституционната
процедура по отношение на имота е приключила, същият е индивидуализиран с площ и
граници, идентифициран като собственост на физически лица /наследниците на К. Л. / –
ищците по делото и на това основание спрямо тях е могло да бъде упражнявана фактическа
власт, която да доведе до придобиване на собственост от трето лице. Нещо повече,
възстановеният на ищците имот с Решение от 9.IV.1996г. на ВОС по адм. гр. дело № 208А
от 1994г. е бил отписан от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна
собственост със Заповед № ДИ-07-7703-30 от 12.02.2007г. на Областния управител на област
6
Варна, поради което спрямо него не е била приложима съществуващата забрана за
придобиване по давност на държавна или общинска собственост.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория
трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е
осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответникът е
установил владението си върху процесния имот още преди 15 години, съобразно
показанията на свидетелите Русев и 13 години сочи свидетеля Ананиев.Съдът кредитира
изцяло показанията на тези свидетели, тъй като същите притежават имоти в съседство и
имат преки и непосредствени впечатления. Същевременно воденият от ищците свидетел Г.
Г. също така сочи, че имота още през 1974-74г. се е обитавал от трето лице-работник, който
не може да назове по име, но съпоставено с останалите събрани по делото доказателства би
могло да се направи заключение, че това е бащата на ответника. Разпитаните от ищеца
свидетели изрично сочат, че майката на Е. Д. е обработвала имота докато почине преди 2
години. Съобразно заключението по СТЕ в разписният лист по кадастралния план от 1979г.
за ПИ 1878 е вписан Й. Д. Ж., като имота е предоставен по ПМС /видно и от приложен към
експертизата разп.лист/. Имотът е бил ограден, в него има къща на два етажа. Обработван и
владян е в тези му граници. Облагородяван е с насаждения- овощни дървета. За промяна в
намерението на своене като собствен се извежда извод, от започнатата процудура по
снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка. Следователно ответникът се легитимира
като собственик на имота на соченото придобивно основание.
Не се установи понастоящем ищците да притежават противопоставими права на
собственост на тези на ответника по отношение на процесния имот. Безспорно същите се
явяват реституирани собственици на имота, в качеството им на наследници на К. Л., чиято
реституционна процедура е приключила към 2007 г. От този момент насетне обаче ищците
са бездействали по защита на признатите им права срещу осъщестяваното от ответника
владение на имота. Не се установиха твърденията на ищците наследодателя Д. Л. да е
обработвал имота до 2018г.
Участието на ищците в административни процедури, касателно нанасянето на
имота в кадастралната карта и коректното посочване на собствениците в кадастралните
регистри не променя горния извод, тъй като всички те обективно не са довели до спиране и
прекъсване на течащата в полза на ответника давност.
В разглеждания случай с подадената искова молба съдът е сезиран с
установителен иск за собственост и съединено към него искане за прилагане на последиците
по чл. 537, ал. 2 от ГПК в случай, че искът бъде уважен. Следва да се посочи, че отмяната
7
или изменението на издадения нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не е предмет
на самостоятелен иск, а е последица от уважаването на предявения иск за права.
С оглед на гореизложеното предявения отрицателен установителен иск следва да се
отхвърли като основателен .
По разноските: Ищците са направили възражение за прекомерност на заплатеното
адв. възнаграждение за процесуално представителство на ответника, в размер на 2550 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба в
минимален размер е 19919,25 лв., определено по чл.7ал.5 вр. ал.2 от Наредба №1/94г.
Поради което претендираното възнаграждение от 2550 лв. не води до извод за
прекомерност, както и предвид броя на проведените съдебни заседания по делото. Поради
което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2550 лв. не е следва да бъде
намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника следва да се
присъдят разноски, в размер на 2550 лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. П. Н., ЕГН **********, Р. Н. С., ЕГН
********** и М. Н. Л., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на делото ищец Н. Х. Н., Г. Х. Н. ЕГН **********, М. Т. Г.
ЕГН **********, П. Д. С. ЕГН **********, Т. Д. С. ЕГН **********, Л. А. Л. ЕГН
**********, К. Д. С. ЕГН ********** и А. Д. Л. ЕГН ********** срещу Е. Й. Д. ЕГН
**********, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответника не е собственик на поземлен имот с
идентификатор ******** по КККР одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г., последно
изменена със Заповед № КД-14-03,1897/ 23.07.2013г. на Началник СГКК-Варна, с площ от
1381 кв.м., при съседи имоти с идентификатори ********; ********; ********; ********;
******** .
ОСЪЖДА Е. П. Н., ЕГН **********, Р. Н. С., ЕГН ********** и М. Н. Л., ЕГН
**********, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на
делото ищец Н. Х. Н., Г. Х. Н. ЕГН **********, М. Т. Г. ЕГН **********, П. Д. С. ЕГН
**********, Т. Д. С. ЕГН **********, Л. А. Л. ЕГН **********, К. Д. С. ЕГН ********** и
А. Д. Л. ЕГН ********** да заплатят на Е. Й. Д. ЕГН **********сумата от 2550 лв. (две
8
хиляди петстотин и петдесет лева), на осн.чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9