Решение по дело №5209/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2156
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330205209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2156
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т.С.С.. против Наказателно постановление
№ 20-0432-000594/23.11.2020г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-
Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Т.С.С.. е наложена глоба в размер на 400
лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП. Моли се същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото НП е връчено
на 21.07.2021г., а жалбата е подадена на 28.07.2021г. Освен това същата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
1
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 25.10.2020г. около 00,35 часа в гр.Пловдив на бул. „Никола
Вапцаров“ до № 91, в посока запад-изток, жалбоподателката, управлява л.а.
БМВ Х5 с рег. № ****, собственост на Н.Д.Г., като управлява МПС чужда
собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите след извършена справка в Гаранционен фонд – чл. 638, ал. 3
от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изрично
са потвърдени от актосъставителя И., който при разпита си пред съда заяви,
че категорично поддържа заявеното в АУАН, като същият е бил съставен по
данни на свидетелите-очевидци от автопатрула, който го е повикал.
Актосъставителят посочва, че почеркът на акта и подписа в графата
„актосъставител“ е негов.
От жалбоподателя не са представени доказателства, оборващи
констатациите в АУАН.
Съдът служебно е изискал справка от Гаранционния фонд за сключени
и действащи за лек автомобил „БМВ Х5” с Рег. № **** застраховки
„Гражданска отговорност” за периода от 2020г. до 2021г., като е било
изискано в справката да се посочи и дали автомобилът е имал валидна
сключена Гражданска отговорност към 25.10.2020г. около 00:35 часа. От
приетото по делото писмо от Гаранционен фонд се установява, че около
процесния период, автомобилът е имал сключени застраховки, както следва:
Сключена на 07.03.2020г. в 16,22ч. застраховка BG/02/120000705529,
прекратена на 22.06.2020г. поради неплащане на вноска
Сключена на 25.06.2020г. в 13,40ч. застраховка BG/02/120001752848,
прекратена на 10.10.2020г. поради неплащане на вноска
Сключена на 25.10.2020г. в 14,10ч. застраховка BG/02/120002990216, с
начало на действие считано от 26.10.2020г., 00:00ч.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
2
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед рег.№
317з-3985/22.10.2018г. се установява компетентността на наказващия орган, а
компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на
чл. 647, ал.1 КЗ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 25.10.2020г. за
нарушение от същата дата, а НП - на 23.11.2020г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
Изрично е посочено че жалбоподателят не е собственик на автомобила, който
в жалбата не оспорва този факт. Процесното МПС, видно от справката за
собственост, е със собственик Н.Д.Г., което е лице, различно от
жалбоподателя.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателката е нарушила чл. 638, ал.3 КЗ. В разпоредбата на чл. 638,
ал.3 КЗ е предвидено както правилото за поведение, което жалбоподателката
е нарушила, така и предвидената санкция, като привръзки с други правни
норми не са необходими. В този смисъл са и Решение № 1081 от 16.05.2019 г.
по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1213 от 10.07.2017 г.
по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. № 2993 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1657 от 13.10.2017 г.
3
по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
В чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на
застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на
автомобила. Чл. 638, ал.3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди
да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има
сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако
такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм.
н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази
насока и дължимото поведение от нарушителя преди поемането на
управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на
застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от
който може да извърши преценка за срока, за който е платена
застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.
След като водачът управлява неизрядно МПС, това обстоятелство
категорично не го освобождава от задължението управляваният от него
автомобил да има сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това е
така, тъй като и чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение
на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка ГО за водача: "не
се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс". Поради това
и е без значение дори дали управляването МПС е регистрирано и дали е
спряно от движение. В тази изрична насока е и Решение № 89 от 25.02.2020 г.
на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1373/2019 г.
На следващо място, видно от представената справка от Гаранционния
фонд, към момента на извършване на нарушението автомобилът не е имал
сключена застраховка. От справката са видни многобройните прекратявания
на застраховки поради неплащане на дължимите вноски в срок. Последното
такова прекратяване датира от 10.10.2020г. Нарушението е извършено цели 2
седмици след прекратяване на застраховката, като очевидно за този период
процесният автомобил не е притежавал удостоверителен знак по чл. 487 от
КЗ. Нова застраховка на автомобила е била сключена на същата дата като
4
датата на извършване на нарушението, но повече от 13 часа по-късно, поради
което и същата няма как да е породила действие в предхождащ момент, а
именно – към 00,35ч. на 25.10.2020г.
В случая административното нарушение е формално, на просто
извършване, при което няма настъпили общественоопасни последици, но има
застрашаване на обществените отношения, свързани с гарантиране на правата
на участниците в движението по пътищата, и по-конкретно – с възможността
на пострадалите при евентуално възникване на ПТП да бъдат обезщетени за
претърпените от тях вреди от застрахователя по гражданската отговорност на
причинителя на вредата.
Така с факта на прекратяване на застраховката, при управление на
автомобил без сключена такава, се поставят в опасност горепосочените
обществени отношения, което е и основание законодателят да предвиди такъв
състав на административно нарушение в закона. От субективна страна, както
вече се посочи, жалбоподателката е имала възможност да провери както
заплатените вноски по полицата, така и удостоверителния знак по чл. 487 от
КЗ, и да се увери дали автомобилът е имал сключена застраховка, преди да
предприеме управлението му.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвидената глоба е в абсолютно
определен размер от 400лв., който е съобразен от административно-
наказващия орган.
Предвид горното, обжалваното НП се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата
страна, но доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства
да са сторени, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0432-
000594/23.11.2020г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ 01
Пловдив, с което на Т.С.С.., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
5
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6