№ 7765
гр. С, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110107010 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на Н. ИВ. ИВ. против „Д.К.К.“ ЕАД, с
която са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ признаване за незаконно и отмяна на
уволнението извършеното със Заповед № 83/15.12.2021 г. на изпълнителния директор на
ответника, по чл. 344, ал. 1 ,т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „специалист, сигурност“ и по чл. 344, ал. 1 ,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата 11593.60 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 15.12.2021 г. до 15.06.2022 г., ведно със
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.02.2022 г.,
до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът излага твърдения, че по силата на трудов договор №88/15.10.2021 г. е полагал
труд при ответника, като изпълнявал длъжността „Специалист, сигурност“, с място на
работа в АДРЕС и уговорен в полза на работодателя едномесечен изпитателен срок.
Заявява, че със заповед № 83/15.12.2021 г. на работодателя трудово му правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. Ищецът оспорва уволнението като
незаконосъобразно, като твърди, че в заповедта ответникът не е посочил конкретно умение
или качество, поради липсата на което ищецът не се справял трайно с изпълнението на
възложената му работа. Посочената от работодателя причина за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно липсата на разрешително за носене, употреба и съхранение на
оръжие, не е свързана с изпълняваните задължения. Навежда твърдения, че в длъжностната
му характеристика са посочени редица дейности, чиито извършване не било обвързано с
наличието на разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие. Поддържа, че
непритежаването на процесното разрешително не е свързано с изпълнение на трудовите му
функции, нито представлява липса на качество, знание или умение, а щом трудовият
договор е сключен без представянето на такова разрешително, то работодателят се е
съгласил, че липсата на същото не представлявало обективна причина за бъдещо
прекратяване на договора. При тези данни претендира отмяна на уволнението,
възстановяване на заеманата преди него длъжност и заплащане на обезщетение вследствие
на незаконното уволнение за периода 15.12.2021 г. до 15.06.2021 г. при месечно брутно
1
трудово възнаграждение в размер на 2040,60 лева, респ. при съобразяване на разликата от
получаваното при новия работодател трудово възнаграждение за периода от 04.02.2022 г. до
18.04.2022 г. след което последното също е било прекратено. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който оспорва
иска по основание. Не оспорва, че между страните е бил сключен процесният трудов
договор със срок за изпитване от един месец, уговорен в полза на работодателя. Поддържа,
че докато траело трудовото правоотношение, ищецът е полагал работа единствено като
шофьор на предходния изпълнителен директор. Поддържа, че за длъжността „Специалист
сигурност“ е необходимо притежаването на оръжие, с оглед което предпоставка за
назначаването му на тази длъжност било наличието на съответното разрешително,
удостоверяващо годността на ищеца да борави с оръжие. Посочва, че при назначаването му е
допуснато нарушение, тъй като не е предоставено разрешително за оръжие и впоследствие,
когато ищецът бил поканен да го представи, ищецът е заявил, че не притежава такова, с
оглед което ответното дружество е издало процесната заповед за прекратяване на ТПО.
Поддържа, че в последната точно и ясно е конкретизирано в какво се състоят липсващите
качества у работника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по представен
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание
сключен трудов договор №88 от 15.10.2021 г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „Специалист сигурност“ с место на работа: гр. С, ул. „Т“ № и при уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1790.00 лева и допълнително месечно
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в размер на 1% върху основаната
заплата за всяка година трудов стаж след първата година, платимо до 5-то число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи.
От представената длъжностна характеристика за заеманата от Н. ИВ. ИВ. длъжност се
установява, че целта на длъжността е служителят да участва в организацията и контрола на
дейността по осигуряване на режима за сигурност на територията на ДКК. Трудовите задачи
и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността са да организира дейностите
свързани с контрол на достъпа и водеонаблюдението в сградата на ДКК и нейните
прилежащи части, да контролира и отговаря за поддръжката на видеонаблюдението,
сигнално – охранителната техника и пожарогасителната система, да участва в
разработването на план за охрана на сградата на ДКК и нейните прилежащи части и да
следи за изпълнението му, да придружава изпълнителния директор и други посочени от него
служебни лица и служители по време на служебните им ангажименти извън сградата на
ДКК като управлява служебен автомобил, своевременно да противодейства с всички
разрешени от закона средства при нерегламентиран достъп на територията на сградата на
ДКК и нейните прилежащи части или при непосредствена заплаха за придружаваните от
него лица, както и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с
длъжността и с работните срещи на ръководството и осигуряване на сигурността,
организацията и координацията им. Видно от длъжностната характеристика изискванията за
заемане на длъжността са лицето да е има навършени 18 години, неосъждан, да не страда от
психически заболявания, да има валидна шофьорска книжка и разрешително за носене,
употреба и съхранение на оръжие, да умее да работи в екип, компютърна грамотност и др.
Видно от заповед №83 от 15.12.2021 г. на изпълнителния директор на ДКК, връчена
при отказ на ищеца, удостоверен с полагането на подписите на двама свидетели на
15.12.2021 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ. В заповедта е вписано, че служителят не изпълнява задълженията си поради липса на
констатирани качества за това като е бил поканен да представи на работодателя
2
разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие, каквото се изисква според
длъжностната му характеристика, но той е заявил, че никога не е притежавал такова, което
представлява нарушение на закона и на длъжностната му характеристика, а именно да
притежава нужните качества за заемане на длъжността.
Страните не спорят и е отделено като такова по делото обстоятелството, че при
сключването на трудовия договор, а и през неговото времетраене ищецът не е разполагал и
не е представил пред работодателя разрешително за носене, употреба и съхранение на
оръжие.
Видно от приетия като доказателство трудов договор №35/02.03.2022 г., ищецът е
встъпил в ново трудово правоотношение при продължителност на работното време от 4 часа
и основна заплата в размер на 352.00 лева, което със заповед №21/18.04.2022 г. на
работодателя е прекратено, считано от 18.04.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по
взаимно съгласие на страните.
Като доказателства по делото са приобщени копия на регистрационни карти на Н. ИВ.
ИВ., издадени от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – град С от 20.12.2021 г.
и от 20.04.2022 г., както и разпореждане от 30.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – С
град за отпускане на обезщетение за безработица на ищеца за периода 15.12.2021 г. до
14.04.2022 г. и разпореждане от 08.03.2022 г. за прекратяване изплащането на отпуснатото
обезщетение за безработица, считано от 02.03.2022 г.
Приобщени са по делото справка за трудовото възнаграждение на ищеца при
ответника за м. ноември 2021 г., което е в размер на 2040.60 лева и копие на фиш за работна
заплата за месец март 2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н.К. и Л.Т.С.
Свидетелят Р.Н.К., която е заемала длъжността изпълнителен директор при ответника
кът момента на назначаването на ищеца в ДКК посочва, че е знаела, че последният не
разполага с разрешително за ползване на оръжие, но го е назначила, защото ако се наложи
осъществяване на физическа охрана ще може да си извади. Свидетелства, че дейностите на
служителя „специалист сигурност“ са свързани с организиране на видеонаблюдение,
подсигуряване чрез системите за пожаро – известяване, допуск до сградата, както и
осигуряване на сигурни маршрути за придвижване на директора, други служители,
документи от сградата на ДКК до прокуратурата, ДАНС или други институции.
Придружавал я е при служебни срещи, за да осигури най – безопасния маршрут за
преминаване. Посочва, че дейностите, които е извършвал по длъжността характеристика не
налагали носенето на оръжие, а това изискване е останало от старата длъжностна
характеристика. Свидетелства, че ишецът преди това не е работил при ответника, но е
работил в сериозни държавни институции, затова го е назначила. Ищецът е трябвало да
обезпечава сигурността, а не да извършва физическа охрана. При ответника е имало две
щатни бройки за шофьори, като и двете са били заети.
В показанията си Л.Т.С. – служител при ответника свидетелства, че познава ищеца,
който е бил назначен на длъжност „специалист сигурност“ в ДКК като не има задължение да
знае какви качества са били необходими на ищеца, за да изпълнява задълженията си по
длъжностна характеристика. Посочва, че са изпълнявали съвместни задачи по нареждане на
изпълнителния директор и тогава ищецът я е придружавал. Негови задължения са били да
следи видеонаблюдението в сградата, пропусквателния режим, да приема и изпраща
гости.Когато е придружавал нея, друг служител на ДКК или изпълнителния директор,
ищецът е шофирал. Посочва, че докато ищецът е работил при ответника е имало други две
лица, назначени на длъжност „шофьор“, както и един служител на длъжността
„информатор“, отговарящ за видеонаблюдението.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение,
3
е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ
включва следните елементи, които работодателят следва да установи: че уволненият
служител не притежава професионални качества, знания, умения, навици, необходими за
ефективното изпълнение на осъществяваната от него трудова функция, че непритежаването
на тези качества е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя и
да установи защо е счел, че тези необходими качества, знания, умения, навици липсват.
Законът не предвижда специален ред, по който следва това да бъде установено. От
формална страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да
бъдат посочени в заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде
отразена причинната връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на
работата /кое конкретно качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.
Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана
като работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им, или като посочи начина, по който
работникът се справя с възложената работа. И в двата варианта се приема, че работодателят
е посочил в заповедта фактическото основание на прекратяване на трудовия договор, което
е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение, в който смисъл е даденото в т. 3 на ТР
4/2017 г. от 01.02.2021 г. по тълк. д. №4/2017 г. на ОСГК на ВКС разрешение. В
константната съдебната практика (решения №169 от 31.05.2010г.по гр.д.№ 728/09г. на IV
г.о., №266 от 26.09.2011г.по гр.д.№ 711/11г. на III г.о., №542 от 12.10.2010г. по гр.д.
№1208/09г. на IV г.о., № 54 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 865/2011 г., №318 от 11.11.2014 г.по
гр.д.№ 1201/2014. на IV г.о.,) се приема, че посочването на тези обстоятелства може да бъде
направено по два начина. Първият е - те да бъдат изложени в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, а втория - те да не се изброяват в заповедта, а в други
документи (например докладни записки,доклади,др.), към които заповедта да препраща и
които да са от естество, че да са станали достояние на работника или служителя. Независимо
кой начин работодателят ще предпочете - заповедта за уволнение се счита мотивирана и в
двата случая. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и
относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено
трудовото правоотношение.
В настоящия случай в уволнителната заповед има конкретно посочване на това, което
ищецът не притежава, а именно разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие,
каквото последният не е представил при поискване и притежаването на което е изискване за
длъжността според длъжностната му характеристика. Притежаването, респ. липсата на
разрешително за оръжие следва да се разбира като нормативно призната в резултат на
обучение предвид необходимостта от успешно преминаването на курс за безопасно
боравене с оръжие, квалификация в определена област на знанието, противно на
възраженията на ответника, съчетана с административна процедура по издаването му.
Получаването на разрешително за съхранение и използване на оръжие е предпоставено не
само от преминаването на съответния курс, но и от представянето на набор от документи
пред компетентните органи, която процедура е регламентирана в Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Предвид това съдът
намира, че притежаването на разрешително за оръжие не касае единствено придобити по
време на курса знания и умения, но и извършена от контролните органи преценка за
необходимостта и годността на лицето да носи оръжие. Ето защо липсата на съответното
разрешително не означава автоматично липса на умения и знания на лицето да борави с
оръжие, респ. липса на конкретни качества. Качествата на работника могат да бъдат телесни
и психични като наличието или отсъствието им не може да бъде измерено пряко, за тях
може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия
и по получените резултати. (решение №318 от 11.11.2014 г.по гр.д.№ 1201/2014 г. на IV г.о.,
№165 от 06.07.2011 г.по гр.д.№ 1611/2009 г. на IV г.о.,). Липсата на качества на работника
или служителя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ може да се изразява в липсата както на
4
професионални, така и на личностни качества. В тежест на работодателя е да докаже
липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти "липса на
качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение
към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да
изпълнява определени свои задължения. Работодателят е посочил в уволнителната заповед,
че служителят не изпълнява задълженията си поради липса на констатирани качества, без
обаче да ги посочва конкретно. В процесната заповед липсва посочване на качествата, които
пречат на работника ефективно да изпълнява своята работа, които са съобразени с
длъжностната характеристика и са в причинна връзка с неизпълнение на конкретните
трудови задължения. По делото не са представени доказателства, че тези качества са били
индивидуализирани в друг писмен акт, с който ищецът да е бил запознат. Съдът споделяйки
задължителна практика, според която посочването на липсващите качества може да стане
както изрично, така и чрез посочване на обстоятелства, което сочат на тази липса, намира че
в настоящия случай процесната заповед не съдържа такива мотиви. Работодателят се е
мотивирал, че служителят не притежава разрешително за оръжие без да се държи сметка
дали в действителност ищецът има умението да борави с оръжие и дали това действително е
необходимо за ефективно изпълнение на възложената работа. Съдът не може да разгледа
спора по същество, щом от съдържанието на уволнителната заповед не може да бъде
изведено какви според работодателя са качествата, които работникът трябва да има и които
липсват у него и как това се отразява на работата му. Съдът е длъжен да разгледа
изложените в уволнителната заповед обстоятелства, които сочат на липса на качества у
работника, но в случая такива не са посочени. Липсата на мотиви в издадената заповед не
може да се преодолее и чрез въвеждането им при разглеждане на трудовия спор, тъй като
законосъобразността на уволнението се преценява към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, а писмената форма е условие за действителност на
волеизявлението на работодателя.
Отделно от горното изводът на работодателя в уволнителната заповед, че поради
липсата на разрешително за носене и употреба на оръжие ищецът не изпълнява
задълженията си, също не се установи по делото. Събраха се гласни доказателства, а и
видно от приобщената длъжностна характеристика за „специалист сигурност“ ищецът е
отговарял за видеонаблюдението и допуска до сградата, подсигуряването чрез системите за
пожаро – известяване, както и за осигуряване на сигурни маршрути за придвижване на
директора, служители, документи от сградата на ДКК до прокуратурата, ДАНС или други
институции като е осигурявал най – безопасния маршрут за преминаване, които задължения
не са необходимо свързани с притежаването на оръжие, които задължения последният е
изпълнявал ефективно. При уволнително основание по чл. 328, ал. 1 ,т. 5 КТ липсата на
качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служител като в резултат на
тази липса работникът не изпълнява или изпълнява лошо, неточно своите трудови
задължение. Ето защо трябва да се приеме, че работодателят не е доказал липсата на
качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата.
Съдебната практика е константа, че съдът е длъжен да прецени законосъобразно ли
работодателят е упражнил право си в рамките на заявеното при уволнението и поддържано
в спора фактическо основание. Върховен касационен съд принципно е подчертавал, че само
в рамките на изложените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, дори те да са
квалифицирани неправилно от работодателя, се преценява основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. Тази практика е обобщена в решение № 99/2011 по гр. д.
380/2009 г. ІV г.о по реда на чл. 290 от ГПК. Настоящият състав приема, че в заповедта е
посочена фактическата причина, основанието за прекратяването на трудовия договор - липса
на разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжия, което както се посочи по –
горе не съставлява липса на качества, а попада в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за
прекратяване на трудовия договор. Не е спорно по делото, че изискването за притежание на
разрешително за оръжие е било въведено от работодателя с утвърждаването на
длъжностната характеристика още при сключването на трудовия договор, както и че към
този момент ищецът не е притежавал такова и работодателят се е съгласил с това. Ето защо
5
както е посочено и в ТР в т. 1 на ТР 4/2017 г. от 01.02.2021 г. по тълк. д. №4/2017 г. на
ОСГК на ВКС липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или
професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не
са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание
за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ
поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно
прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя.
Съдът намира, че работодателят, чиято е доказателствената тежест за законосъобразно
упражняване на правото да прекрати едностранно трудовия договор на посоченото
фактическо основание, не е доказал по делото осъществяването на основанието за
прекратяване на трудовия договор.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението и безсрочния характер на
прекратеното правоотношение, основателен се явява и иска за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност в ответното дружество.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
По делото се установява ищецът да е незаконно уволнен, както и че след уволнението
на 15.12.2021 г. до 01.03.2022 г. същият е останал без работа, което съдът приема за
установено съобразявайки официалната удостоверителна сила на трудовата книжка,
представена в оригинал в съдебното заседание. От приобщения трудов договор №35 от
02.03.2022 г. с „М.П.“ ЕООД се установява, че ищецът е започнал работа при 4-часов
работен ден и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 325.00 лева. Със
заповед № 21 от 18.04.2022 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, след което до края на
исковия период - 15.06.2022 г. Н.И. отново е останал без работа, видно от констатацията за
липсата на последващи вписвания трудовата книжка на ищеца, представена в оригинал в
съдебното заседание.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е за вредите, причинени на
работника/служителя от признатото за незаконно уволнение като Кодексът на труда
съизмерява същите с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за периода, респ. с
разликата в заплатите ако работникът е работил по – ниско платена работа през периода.
Между страните не е спорно, че размерът на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец преди уволнението - м. ноември 2021 г. е в размер на 2040.60 лева.
При тези данни дължимото обезщетение, изчислено по реда на чл. 162 ГПК за периода
15.12.2021 г. до 01.03.2022 г. възлиза на 5092,22 лева. Обезщетението като разлика между
заплатите за периода 02.03.2022 г. до 18.04.2022 г. вкл., през който ищецът е получавал по –
малко възнаграждение, изчислено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 2721,06 лева. За
периода от 19.04.2022 г. до 15.06.2022 г. когато ищецът е останал отново без работа не му се
следва обезщетение, тъй като повторното оставане без работа няма връзка с незаконното
уволнение и няма как да се ангажира отговорността на работодателя по първото уволнение.
Причинноследствената връзка между незаконното уволнение и вредата от неполучаване на
трудов доход след 19.04.2022 г. е прекъсната. Действително с постъпването си на по-
нископлатена работа служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение,
но второто трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие макар и да е в
рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение.(Решение № 321 от 05.02.2018 г.
по гр. д. № 1159 / 2017 г. на ВКС, 4-то гр. отделение). При така установеното, ответникът
дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за времето 15.12.2021 г. до 18.04.2022 г. в
размер на 7813,28 лева като искът следва да се уважи в този размер и да се отхвърли за
разликата до 11593,60 както и за периода 19.04.2022 г. – 15.06.2022 г.
По разноските
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги
6
претендирали.
На ищеца, съобразно уважената част от исковете, му се следва сумата от 395,72 лева за
адвокатско възнаграждение.
Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни
такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете. Видно от
приложения по делото на л.111 – 113 договор за правна защита договореното и заплтено
адвокатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ е в размер на 900
лева без ДДС, което съответства на предвидените в Наредба №1 размери – т. 4, поради което
направеното в възражение за прекомерност от страна на ищеца съдът намира за
неоснователно. В полза на ответника следва да се присъди сумата 390,79 лева с ДДС
съразмерно на отхвърлената и прекратена част от иска по чл. 225 КТ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такса за
исковете в размер на 472,53 лева (80 лева+80 лева +312.53 лева).
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Н. ИВ. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С, АДРЕС извършено на
основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ със Заповед № 83/15.12.2021 г. на изпълнителния директор
на „Д.К.К.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, АДРЕС“ №.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. ИВ. ИВ. ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. С, АДРЕС на заеманата преди уволнението длъжност „специалист,
сигурност“ в „Д.К.К.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, АДРЕС“
№.
ОСЪЖДА „Д.К.К.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С,
АДРЕС“ № да заплати на Н. ИВ. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С, АДРЕС на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ сумата 7813,28 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 15.12.2021 г. до
18.04.2022 г. вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.02.2022 г. до окончателното му изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 394,72 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 7813,28 лева до пълния предявен размер от 11593,60 лева и за периода
от 19.04.2022 г. до 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА „Д.К.К.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С,
АДРЕС“ № да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 472,53 лева – държавни такси за производството.
ОСЪЖДА Н. ИВ. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С, АДРЕС да заплати
на „Д.К.К.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, АДРЕС“ № на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 390,79 лева с ДДС - разноски по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото обезщетение по 225, ал. 1 КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
11.07.2022 г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8