Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора........ като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 927 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба на ****. ***5/03.09.19 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по
чл.84, ал.1 и на същото основание му е наложена глоба в размер на 100.00 лв.,
на основание чл.94, ал.1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три
години, а на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД са отнети вещи послужили за извършване
на нарушението-1 бр. ловна пушка „Браунинг”, кал.12, №151220 и 74
бр.боеприпаси, кал.12. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
жалбоподателя, като се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния
и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител е депопозирала писмено становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановлението, с молба за
потвърждаването му.
След
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
възраженията на страните, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в законния срок,
против подлежащ на обжалване акт.Разгледана по същество, жалбата е основателна,
при следните съображения:
В РП-Враца е било образувано и водено наказателно
производство –ДП№73/19 г. по техен опис за престъпление по чл.323б, ал.1 НК.
След проведено разследване, с влязло в сила постановление от 09.04.19 г.,
държавното обвинение е прекратило наказателното производство по делото, на
основание чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК. Според фактическите
констатации, изложени в постановлението, в хода на разследването е било
установено, че на 13.01.19 г., Х.И.-настоящ жалбоподател, който е регистриран
ловец и притежава законно ловна пушка е убил при самозащита 1 бр.куче,
собственост и отглеждано от лицето И.И. в землището на кв.”Бистрец”, м.”Туев
дол”. Според изложените в постановлението правни съображения, установените в
хода на разследването факти, не покриват съставите на престъпления по чл.323б,
ал.1 НК или чл.216, ал.1 НК, а представляват обикновен граждански деликт, за
който пострадалия И.И. следва да търси правата си по граждански ред.
По делото няма конкретни данни защо и кога въпросното
постановление е станало достояние на РДГ-Бберковица, но въз основа на него, на
07.05.19 г. бил съставен АУАН№108442/07.05.19 от длъжностно лице-св.С.М. срещу
жалбоподателя за нарушение по чл.84, ал.1 ЗЛОД, за това, че на 13.01.19 г. в
кв.Бистрец, м.”Туев дол” ловува като убива със законно притежавана пушка куче, без
писмено разрешително за лов, в извън населено място.
Въз основа на акта, е последвало издаването на
обжалваното НП, с което за вмененото нарушение по чл.84, ал.1 ЗЛОД са наложени
съответни санкции-глоба и лишаване от право на ловуване и са отнети вещите,
послужили за извършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от приобщените по делото доказателства-свидетелски показания
на актосъставителя С.М., на свидетелите при установяване на
инцидента-полицейски служители М.И. и С.П., подкрепени от приложеното в цялост
ДП№73/19 г. на ВРП. Данните от горепосочените доказателствени източници са
еднопосочни, не са спорни между страните, поради което и не се налага по
–подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.1 ЗЛОД, същият има за предмет на регулация и
общ обект на защита преди всичко обществените отношения, свързани със
собствеността,опазването и стопанисването на дивеча.
Според чл.5, ал.1 и ал.2 ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона
са бозайници и птици, обект на лов, класифицирани съгласно приложение №1 към
закона, като специално по отношение на котките и кучетата /по арг.от чл.5,
ал.2, т.3 ЗЛОД/ е предвидено, че са годен обект на лов ако са подивели и
скитащи в ловностопански райони.
Понятието „ловуване” на свой ред е дефинирано в чл.43,
ал.2 и ал.3 ЗЛОД, като според ал.2 е преди всичко убиване, улавяне,
преследване, нараняване и т.н. на дивеч. Вменената за нарушена разпоредба на
чл.84, ал.1 ЗЛОД на свой ред предвижда санкция за ловуване по смисъла на чл.43,
ал.2 и 3 ЗЛОД, без редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без
писмено разрешително за лов, или ловуване извън определените в разрешително
места, и то без убиване или улавяне на дивеч.
В случая и съгласно изрично очертаните в АУАН и в НП
факти на административното обвинение и спрямо които жалбоподателят се защитава,
същият е подведен под отговорност за това, че „ловува като убива с ловна пушка
куче, с билет за лов, но без писмено разрешително за лов”. От фактическа страна
по делото безспорно се установи, че на посочените в АУАН и в НП дата и място
настоящият жалбоподател, използвайки законно притежавано ловно оръжие и
боеприпаси, действително е отстрелял и убил гръбначно животно, бозайник -1
бр.куче. Няма спор обаче и че въпросното куче не е било безпризорно и скитащо,
а собственост, отглеждано и стопанисвано от конкретно физическо лице, в частен
имот като „пазач” на други отглеждани селско-стопански животни. При това
положение убитото куче не покрива никоя от хипотезите на понятието дивеч по
смисъла на чл.5, ал.1-5 ЗЛОД, съответно не представлява годен обект на защита и
предмет на нарушение по чл.84, ал.1 ЗЛОД и самото му убиване не представлява
„ловуване”, съгласно чл.43, ал.2 ЗЛОД. С други думи, конкретно инкриминираното
и доказано в случая поведение на жалбоподателя
се явява изцяло несъставомерно от обективна страна като административно
нарушение по чл.84, ал.1, вр.чл.43, ал.2 ЗЛОД. Вярно е, че според чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД
ловуването е и престой или движение на лица извън населените места с извадено
от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, но както
се посочи по-горе, не за този вид ловуване е ангажирана конкретната отговорност
на жалбоподателя, съгласно фактическото обвинение по АУАН и НП.
При горните съображения обжалваното НП се явява
необосновано и следва да бъде отменено изцяло, в това число и в частта за
отнемане на вещите послужили за извършване на нарушението, като не се налага
обсъждане на останалите доводи и възражения на защитата, за налични и други
пороци.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 525/03.09.19 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на ****. ***, с ЕГН:********** за извършено
нарушение по чл.84, ал.1 и на същото основание е наложена глоба в размер на
100.00 лв., на основание чл.94, ал.1 ЗЛОД е наложено наказание лишаване от
право на ловуване за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД са
отнети вещи послужили за извършване на нарушението-1 бр. ловна пушка
„Браунинг”, кал.12, №151220 и 74 бр.боеприпаси, кал.12.
ПОСТАНОВЯВА приложената по делото в оригинал ловна
членска карта да се върне на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: