Р Е
Ш Е Н
И Е № 150
гр.Кюстендил,
05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участието на секретаря: Емилия Стойкова
след
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д.№169/2019 г.
по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
В.С.Ф., ЕГН **********, Р.И.П.- Ф. и С.В.Ф.
и тримата с адрес: ***, действащи чрез
пълномощника адв. М.Ч. *** обжалват решение
№594/10.12.2018 г., постановено по гр.д. №1210/2018 г. по описа на ДнРС в
частта, в която солидарно са осъдени да
заплатят на К.С.Б., ЕГН: **********,
действащ чрез своя баща и законен представител С.И.Б., ЕГН: **********, двамата
с адрес: ***, сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причинената му от В.С.Ф. на 01.11.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се
в пълно избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/ зъб, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето, представляваща престъпление по чл. 129,
ал. 2, пр. 3 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, за което В.С.Ф. е признат за
виновен с влязло в законна сила одобрено от съда споразумение от 03.05.2018 г.
по НОХД № 578/2018 г. по описа на РС-Дупница, ведно със законната лихва от
датата на увреждането-01.11.2017г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението на районен съд в
обжалваната част е неправилно. Конкретното
твърдение е, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са преценени всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, а именно, че липсват доказателства за
странични последици, които са довели до по- тежко и продължително лечение, не е
отчетено обстоятелството, че В.
непосредствено след удара е помогнал на ищеца, че същият е с добри
характеристични данни и че страда от тежко заболяване, както че не са налице
остатъчни болести, възстановяването е сравнително бързо. Искането е за
изменение на решението в обжалваната
част като се намали размера на постановената сума определена като обезщетение
за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се
оспорват твърденията във въззивната жалба. Изразено е становище за нейната
неоснователност, както се твърди, че неправилно е приложен принципът за справедливост,
регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, тъй като размерът на обезщетението е занижен.
Адв. К.Д., действаща като пълномощник на К.С.Б., ЕГН: **********,
действащ чрез своя баща и законен представител С.И.Б., ЕГН: ********** на
основание чл. 263, ал.2 от ГПК е предявила насрещна въззивна жалба, с която
обжалва посоченото по- горе решение на районен съд в частта, в която е
отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до 10 000
лв. Счита, че съдът е определил несправедливо ниско обезщетение като не е взел
предвид всички вреди, които К.Б. е претърпял. Искането е за изменение на
решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в размер на
10 000 лв.
В законния срок не е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе
предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото
доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия
районен съд е валиден и допустим.
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са
процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани лица /надлежни
страни/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледани по
същество са неоснователна.
Съображения:
С влязло в сила
споразумение, постановено по НОХД 578/2018 год. по описа на ДнРС, В.С.Ф. се е
признал за виновен в това, че на 01.11.2017 год. около 19.00 часа, в центъра на
гр. Дупница, в района на заведението „***“, чрез нанасяне
на юмручен удар в областта на устата, е причинил средна телесна повреда на К.С.Б.
от гр. Дупница, изразяваща се в пълно избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/
зъб, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето и макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с чл.
129, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От заключението
на съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р В. К. се установява,
че вследствие на нанесения му юмручен удар, ищецът е получил посттравматично
увреждане-избит първи горен ляв зъб (21, централен резец), разклащане на горен
втори ляв зъб (22, латерален резец). Всички останали симптоми на последвали
болки и отоци са с временен характер и към настоящия момент са отзвучали.
Получил е оток в зоната на десния долночелюстен ъгъл, което е съпроводено с
болка и затруднения в храненето и дъвченето. Към настоящия момент тази
симтоматика не е се отчита. В съдебно
заседание пред районен съд вещото лице е обяснило, че ищецът в момента носи
„местопазител“ на мястото на липсващия зъб, който е поставен, понеже инцидентът
е станал във възраст, в която растежът на челюстите му продължава. За да не се
изгуби мястото на падналия зъб, се слага тази местопротеза, предпазваща мястото
на липсващия зъб от стеснение, съответно разширение, за да не се получи с растежа
последваща деформация. Според вещото лице, местопазителят трябва да се сменя
през период от около две години, а поне веднъж годишно ищецът трябва да ходи на
преглед при зъболекар във връзка с него. На 18-19 годишна възраст на ищеца ще
може да се направи имплант на мястото на липсващия зъб.
Относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетели. Свид. З. А. и С. Б. твърдят, че след
инцидента К. се е променил, спрял да общува, затворил се в себе си. В училище
търпял подигравки от съучениците си заради липсващия му зъб, престанал да
тренира волейбол, понеже се страхувал топката да не го удари в зъбите. В период
около шест месеца е бил без преден зъб, докато му поставят „местопазител“. След
инцидента не можел да се храни нормално, отслабнал, страхувал се да излиза
навън, за да не срещне В.Ф.. Наложило се родителите му да го водят при
психолог, липсвало му самочувствие, дори намалил успеха си в училище. Дълго
време след инцидента имал синини в областта на устата, поне веднъж седмично се
налагало да ходи на преглед при зъболекар в гр. София, където се провеждало
лечението му. Свидетелите М. А. и З. Ф. сочат, че след инцидента В.Ф. бил много уплашен и силно
разтревожен, че по принцип никога не е бил агресивно дете, както и че самият
той страда от заболяване на гръбначния
стълб, изискващо скъпоструващо лечение. След инцидента се наложило да посещава
психолог, за да преодолее стреса, изпитвал силни притеснения от случилото се.
С оглед на така установената фактическа
обстановка районен съд е присъдил
на В.С.Ф. 5000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на причинената му от В.С.Ф.
на 01.11.2017г. средна телесна повреда, 1054.00 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди-направени разходи за лечение, в резултат на същото деяние,
като искът за неимущестевни до пълния размер от 10 000 лв. е отхвърлил.
Предмет на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е решението, касаеща
искът за причинени неимуществени вреди. В останалата част, касаеща искът за
имуществени вреди, решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Основният довод
направен във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба касае приложението на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, относно справедливото определяне на обезщетение
за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се посочи следното :
Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
неимуществените вреди се определят по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т. II на ППВС
№4/68 г., понятието "справедливост" по вложения от законодателя
смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства-- обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност.
В настоящия случай при определяне на
обезщетението съдът взема предвид сериозността на увреждането- избит първи
горен ляв зъб (21, централен резец), разклащане на горен втори ляв зъб (22,
латерален резец), както и оток в зоната на десния долночелюстен ъгъл, съпроводено
с болка и затруднения в храненето и дъвченето. Възстановителния период- три
месеца, както и че последвалите болки и отоци са били с временен характер и към
настоящия момент са отзвучали .Взема предвид, че зъбът е избит, както и че на
негово мястото е поставен „местопазител“, тъй като инцидентът е станал, когато
ищецът е бил на 13 години, т.е. във възраст, в която растежът на челюстите му
продължава. Взема предвид, че местопазителят трябва да се сменя през период от
около две години, а поне веднъж годишно ищецът трябва да ходи на преглед при
зъболекар, което пък е свързано с допълнителни неудобства, които ищецът следва
да търпи и след инцидента. Взема предвид, че за период около шест месеца К. е
бил без преден зъб, което му е пречело нормално да се храни и да говори, както
и че през този период е изпитвал и естетически дисконфорт. Не без значение е и
обстоятелството, че след инцидента К. се е променил, спрял е да общува, затворил
се в себе си, в училище търпял подигравки от съучениците си заради липсващия му
зъб. Отчитайки всички тези
обстоятелства, както и имайки предвид
прогнозата за в бъдеще, а именно че болките имат временен характер,
невъзвративостта на загубения зъб и евентуално поставяне на имплант на 18- 19-
годишна възраст, настоящият състав на окръжен съд намира, че сумата, която
репарира нанесените на ищеца неимуществени вреди е 5000 лв. С оглед на
изложеното съдът приема, че е неоснователно възраженията във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишен, респ. намален.
С оглед на изложеното окръжен съд счита, че
обжалваното решение е законосъобразно в обжалваната част и следва да се
потвърди
С
оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден
от горното, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №594/10.12.2018 г., постановено
по гр.д. № 1210/2018 г. по описа на ДнРС в частта, в която В.С.Ф., ЕГН: **********, действащ чрез своите
родители и законни представители Р.И.П.-Ф. и С.В.Ф., Р.И.П.-Ф., ЕГН: **********
и С.В.Ф., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, са осъдени да заплатят
солидарно на К.С.Б., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен
представител С.И.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от
5 000.00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причинената му от В.С.Ф. на 01.11.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се
в пълно избиване и загуба на първи горен ляв /21-ви/ зъб, довело до затрудняване
на дъвченето и говоренето, представляваща престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3
във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, за което В.С.Ф. е признат за виновен с влязло в
законна сила одобрено от съда споразумение от 03.05.2018 г. по НОХД № 578/2018
г. по описа на РС-Дупница, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-01.11.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е отхвърлен искът за
разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5 000.00 лв., до претендирания размер от 10 000.00 лв., като
неоснователен.
В останалата
част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.