Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
17.10.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на десети
октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА…………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………...….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 630по описа на съда за 2019година, и за
да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 82 от 07.05.2019година., постановено по гр.д. № 821/2018г. Левченски
районен съд е отхвърлил, като
неоснователен предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ“
ЕАД против С.А.И. от гр.Белене иск с
правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца следните суми: сумата от
440,19 лв. главница, сумата от 111,35 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 06.10.2016 г. до 06.05.2017 г. и 82,55 лв.
– лихва за забава за периода от 07.10.2016 г. до 23.08.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
328/31.08.2018 г. по ч.гр.д. 600/2018 г. на РС Левски.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, изп.директор Лилия Димитрова, чрез пълномощникът
юрисконсулт Т.К.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това
са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени
решението на РС –Левски и да постанови друго по съществото на спора, с което да
бъде уважен предявения от дружеството искове, като му бъдат присъдени и
съответните разноски .
Въззиваемата
страна С.А.И., чрез особения представител адв.Е.Р. е взела становище, че
жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника С.А.И., че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ“ ЕАДгр. София следните суми: сумата 440,19 лв. - главница,
сумата 111,35 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 06.10.2016 г.
до 06.05.2017 г. и 82,55 лв. – лихва за забава за периода от 07.10.2016 г. до
23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.08.2018г. по
ч.гр.д.№600/2018г. по описа на ЛРС, както
и такси и разноски.
Вземанията произтичат от сключен договор за кредит № 163070 на 06.02.2016
г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника С.А.И., с който банката
е предоставила на И. сумата от 493,33 лв., която последния се е задължил да
върне на 15 месечни погасителни вноски, посочени в погасителния план. Ищецът
твърди, че длъжникът е преустановил плащането по заема, като на 06.07.2017 г. е
настъпил падежът на цялото задължение по кредита.Твърди също, че с договор за
цесия от 09.12.2016 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД вземането е прехвърлено и че след цесия също няма погасяване на дълга. Твърди,
че „Банка ДСК“, в изпълнение на задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е
упълномощила ищцовото дружество да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията, както и че съобщението до
него е върнато в цялост, поради което е предприел и повторно уведомяване чрез приложено
към исковата молба уведомление.
Ответникът, чрез особения си представител адв.Е.Р. от ПАК е взел
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Излага довода, че ищецът
няма качеството на кредитор спрямо ответника, тъй като уведомлението за сключения от ищеца договор за
цесия не е връчено на ответника, в качеството му на длъжник.Счита, че длъжника
не може да бъде уведомен чрез назначения от съда особен представител поради липсата
на връзка между адвокат и ответник и упълномощаване адвоката да получава от
негово име материално-правни изявления. Счита, че цесията не е произвела
действие по отношение на ответника. Моли
делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска, а ако съдът не
възприеме становището за недопустимост – иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Безспорно е, че ищецът се е снабдил по
реда на чл.410 от ГПК, със заповед №328/31.08.2018г. за изпълнение спрямо ответника
за посочените по-горе суми, издадена по ч.гр.д. № 600/18г. по описа на РС-Левски.
Заповедта е била връчена чрез залепване на уведомление. Поради това и на
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си, като довнесе
дължимата ДТ.Не се спори, че искът е предявен в указания срок.Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 600/2018 г. по описа на ЛРС. Няма спор и
по това, че с договор за стоков кредит № 163070/06.02.2016 г. сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и С.А.И. от гр. Белене, на И. е предоставен стоков кредит в размер на
493,33 лв. за закупуването на 1бр.
велосипед, с цена 235 лв. и 1бр. телевизор, с цена 219 лв. В договора е посочено, че със същия е
сключена застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 39,33 лв.,
както и че срокът за издължаване на кредита е 15 месеца, считано от датата на
неговото усвояване.
Безспорно е, че с допълнително споразумение за цедиране на вземания към
рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 18.10.2016г.,
сключено на 09.12.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
банката е продала възмездно на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД свои вземания по
стокови кредити на физически лица със забава между 180 и 210 дни, които са
просрочени, не се погасяват надлежно и които вземания са подробно описани в
Приложение № 1.1. към споразумението. Няма спор, че вземанията на банката към С.А.И.
в размер на 440,19 лв. – остатък от главница и в размер на 111,35 лв. – остатък
от договорна лихва, са сред прехвърлените, с дата на прехвърляне 09.12.2016
г.
Спорно
е дължи ли ответникът сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
За
да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното : От събраните пред
първоинстанционният съд писмени доказателства, които не са оспорени от
ответната страна, се установява, че ищецът се е легитимирал като кредитор с допълнително споразумение за цедиране на вземания към
рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 18.10.2016г.,
сключено на 09.12.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с
което банката е продала възмездно на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД свои вземания
по стокови кредити на физически лица с ред които и вземането си към ответника С.А.И.
в размер на 440,19 лв. – остатък от главница и в размер на 111,35 лв. – остатък
от договорна лихва.Представено е и писмено потвърждение от цедента за
извършената цесия/л.7 на гърба от делото на РС/.Видно от преписа на пълномощно/на
л.10/, изходящо от „Банка ДСК” ЕАД, дружеството е упълномощило цесионера „Фронтекс
Инернешънъл”ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания,
които са били цедирани допълнителното споразумение сключено на 09.12.2016 г., в
това число и ответника.От представения препис на с договор за стоков кредит №
163070/06.02.2016 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С.А.И. от гр. Белене, се
установява, че му е предоставен стоков кредит в размер на 493,33 лв. за
закупуването на 1бр. велосипед, с цена
235 лв. и 1бр. телевизор, с цена 219 лв.
В договора е посочено, че със същия е сключена застраховка с еднократна
застрахователна премия в размер на 39,33 лв., както и че срокът за издължаване
на кредита е 15 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл.3
от договора, сумата по кредита се усвоява еднократно, безкасово по сметка на
търговеца, а сумата за финансиране на застраховка – еднократно, безкасово по
сметка на застрахователя. Съгласно чл.12, договорът е сключен при Общи условия
по договори за стокови кредити на физически лица, които кредитополучателя е
получил и прие с подписване на договора. Не е оспорено от ответника нито
получаването на закупената стока, нито неплащането на претендирания остатък от
задължението по договора за стоков кредит. Оспорва се единствено действието на
цесията спрямо длъжника.
Видно от приложеното на л.12 от делото
на РС уведомително писмо до С.А.И. за уведомяване на длъжника за извършената
цесия на вземанията, произтичащи от процесния договор за стоков кредит. Писмото
съдържа уведомление от цедента, чрез цесионера, че след датата на получаване на уведомлението,
всички плащания на дължими суми по договора трябва да бъдат превеждани по
сметка на „Фронтекс Интернешънъл“, но не е приложено известието за доставяне до
посочения от кредитополучателя в договора адрес, поради което не може да се
приеме, че му е било връчено преди завеждане на делото.
За да отхвърли
предявения иск, като неоснователен, РС-Левски е приел, че липсва вземане от
страна на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД спрямо ответника, основано на
процесния договор за прехвърляне на вземания. Приел е, че не са изпълнени
изискванията на чл.99 от ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по
отношение на длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда
императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Позовавайки се на съдебната
практика е приел, че за да породи извършената цесия действие по отношение на
длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор
– цедента за прехвърляне на вземането.Счел е, възприемайки становището на
особения представител адв.Р., че съобщаване на цесията не е извършено и в хода
на образуваното исково производство, с исковата молба, към която са приложени
преписи от договора за цесия и уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като те
не са достигнали лично до ответника, който по данни на живущите на адреса се
намира в чужбина. Не е налице надлежно съобщаване на цесията чрез назначения особен
представител на ответника, който не е упълномощен да получава материално-правни
изявления отправени към лицето, което представлява. Приел е, че правомощията на
особения представител се изчерпват с процесуално представителство по
конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в
исковото производство. Така е стигнал до крайния извод, че ищецът не е активно
материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното
право, което води до неоснователност на предявената от него искова претенция.
Въззивният съд, в настоящия си състав,
не споделя тези изводи. Връчването на съобщението за
сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да
бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно -
да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
Ето защо и с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Когато уведомлението за
настъпилото прехвърляне на вземания е направено от което и да е трето лице,
изрично упълномощено от цедента, което може и да е цесионера, то постига целта
си за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, както и на кого
следва да изпълни надлежно задължението си. Връчването на уведомлението няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което и няма правна пречка то
да бъде извършено от пълномощник на цедента. В конкретния случай е представено
изрично пълномощно за учредена представителна власт в полза на цесионера. Законът
не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба.
В практиката си ВКС на РБ приема, че прехвърлянето
на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за
цесията с нотариална
покана, с изходящо от цедента и приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него и т.н. Неоснователен в тази връзка е доводът на РС, че връчване
на съобщението за цесия чрез особения представител, чрез който ответника извършва
процесуални действия по делото, не може да се счита за редовно връчване. На
основание чл.47, ал.6 от ГПК, с оглед охрана на интересите на ответника му е
назначен особен представител.Връчването на всички книжа по делото е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.Ако връчването на съобщението
за цесия беше извършено чрез нотариална покана, в т.ч. и чрез проведена
процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, отсъствието от адреса по чл.47 ГПК би се удостоверило от длъжностното лице. В този случай съобщението се счита
връчено и без да е необходимо назначаването на особен представител в
нотариалното производство. Поради това следва да се приеме, че в исковото
производство, връчването на съобщение за извършената цесията, чрез особен
представител на длъжника, представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник./Р № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г., I ТО на ВКС, в което е прието,
че и изявления пораждащи материално-правни последици за ответника, могат да
бъдат отпарвяне до него чрез особения му представител по чл.47, ал.6 от ГПК./
Интересите на длъжника в исковото производство относно вземането са защитени в
по-голяма степен отколкото в нотариалното производство.
Отделно
от това следва да се посочи, че въпросът
кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява
върху валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него
и доколкото не се твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата
недействителност, то следва да се приеме, че процесният договор за цесия е
валиден и е произвел действие между Банката/цедент/ и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД /цесионер/, че посочените в съответните приложения
към договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в патримониума на цесионера
още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на
прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение
ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор, но случая не е такъв. Ето защо съдът
възприема становището на жалбоподателя, че длъжникът може да възрази за липса
на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.Поради това и
съдът приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без
значение за основателността на иска, при положение, че не е установено
погасеното му от ищеца.
Изложеното налага отмяна на решението на първоинстанционния съд и
постановяване на друго по същество за уважаване на иска изцяло. При този изход на
делото, следва да бъдат присъдени и разноски в полза на ищцовото дружество. Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта и на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая заявителят
е направил по ч.гр.д. №600/2018 г. по описа на Левченски районен съд разноски
за ДТ в размер на 25лв. и за юриск.възнаграждение в размер на 50лв. В
първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за ДТ в
размер на 125лв. и за юриск.възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно
списъка по чл.80 ГПК, на л.34/на гърба/. Във връзка с въззивното обжалване
дружеството е направило разноски за ДТ в размер на 62.50лв., за
юриск.възнаграждение в размер на 150лв. и за депозит за възнаграждение на
особения представител в размер на 300лв. и е поискало присъждането на тези
разноски. В заключение : с.А.И. следва да бъде осъден да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД сумата 75лв.-разноски
направени в заповедното производство, сумата
275лв.-разноски направени в
първоинстанционното производство и сумата 512.50лв.,
явяваща се разноски, направени в настоящата въззивна инстанция.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение
№ 82 на Районен съд-Левски, постановено на 07.05.2019г. по гр.д. № 821/2018г.
по описа на съда, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответника С.А.И., с ЕГН *********, с постоянен адрес: ***, че
дължи на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр.
София, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от
изп. директор А.В.Г., следните суми: сумата 440,19 лв. - главница по договор за стоков кредит №
163070/06.02.2016 г., сумата 111,35
лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 06.10.2016 г. до
06.05.2017 г. и сумата 82,55 лв. – лихва за забава за периода от
07.10.2016 г. до 23.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането – за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 328/31.08.2018 г. по ч.гр.д. 600/2018
г. по описа на РС Левски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. 273 от ГПК С.А.И., с ЕГН *********, с
постоянен адрес: ***, заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД-гр. София, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от
изп. директор А.В.Г. сумата 275лв. - разноски по делото пред първата инстанция, сумата 512.50лв.-разноски
по делото за настоящата въззивна инстанция, както и сумата 75лв.-разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 600/2018г. по описа на ЛРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: