№ 12
гр. С.З., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20225500900219 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, след отделянето й в отделно
производство с определение № 347/01.06.2022г. постановено по т.д. №
137/2022г. по описа на Окръжен съд – гр.С.З. от Г. Г. К. от Република А.
против ЗАД „Д.Ж.З.“ АД - гр. С. с цена на предявения иск: 200 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й К.Г. К., настъпила
при ПТП на 26.07.2021г.
Изложено е в исковата молба, че на 26.07.2021г. около 19.10 ч. на път
ІІІ-663 км 2 +100, в землището на гр.Ч., обл.С.З., при управление на МПС /л.а.
„Фолксваген Голф с peг. № *** - управляван от П.Т.Д. / са нарушени
правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост
е причинил смъртта на водача К.Г. К., род. на 13.03.1975г. в Република А., и
пътника Е.П.Н., родена на 28.02.1969г. в Р. Ф., както и смърт на П.Т.Д.,
български гражданин, роден на 17.08.1998г. - престъпление по чл. 343, ал. 3,6.
„Б”, вр. с ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което в Окръжна прокуратура - С.З.
е образувана пр.пр. № 3227/2021г. и ДП № 375 зм 183-26.07.2021г. в РУ-Ч..
Сочи се, че на 25.03.2022г. ОП С.З. е издала Постановление, с което на
основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2, вр. чл.111, ал.1 и вр. чл. 24,
ал. 1, т. 4 от НПК се Прекратява наказателното производство по ДП 375 зм
1
183/2021 г. по описа на РУ-Ч. и пр.пр. № 3227/2021г. по описа на ОП С.З. за
извършено престъпление от П.Т.Д. по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б”, вр. чл.
342 от НК.
Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 26.07.2021г. около 19.10ч. на път Ш-663 км 2 +100, в землището на
гр. Ч., обл. С.З., се установява по безспорен начин, че мястото на удара между
л.а „Фолксваген”, модел „Голф-4” с peг. № ***, управляван от П.Т.Д. и л.а.
марка „ВАЗ”, модел „21099” с peг. № ***. Управляван от К.Г. К. е на около
130м. южно и 1,10м. източно ориентира в западната пътна лента.
Настъпилият сблъсък е между предните челни части на двата автомобила,
като водача на л.а „Фолксваген Голф” губи управлението на автомобила и със
скорост от 180 км./ч. навлиза в насрещната лента, в която се движи л.а. „ВАЗ”
със скорост от 58 км/ч.
Посочва се, че причината за настъпилото ПТП е изцяло на водача
П.Т.Д., който се е движил с несъобразена скорост от 180 км/ч., губи
управлението на л.а. „Фолксваген Голф“ и навлиза в насрещната пътна лента
за движение, като от удара настъпва смъртта на водача К.Г. К. и пътника
Николенко Е. Петровна.
Сочи се, че за процесното ПТП е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2021-1043-704 от 26.07.2021г. по описа на РУ-Ч..
Образувано и проведено е разследване ДП 375 зм. 183-26 от 26.07.20121г. по
описа на РУ-Ч. и пр.пр. № 3227/2021г. по описа на ОП-С.З., което е
завършило с установяване на извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с
ал. 3, б. „Б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от водача на л.а. „Фолксваген”, модел
„Голф-4” с per. № ***, управляван от П.Т.Д., като поради неговата смърт е
прекратено наказателното производство.
Посочено е, че ищцата Г. Г. К. е сестра на пострадалия К.Г. К..
Отношенията между тях са били изключително топли и близки, основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Твърди
се, че са живеели в общо домакинство, като са разчитали ежедневно на
помощ и подкрепа.
Твърди се, че сестрата Г. е имала с брат си К.Г. К. постоянни контакти,
като между тях е съществувала обич и привързаност. Твърди се, че след
смъртта на брат й, ищцата скърби постоянно и пази топли спомени за живота,
2
който са имали преди смъртта на К..
Заявено е, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 26.07.2021г. по описа на РУ-Ч., виновен за процесното ПТП е водачът
П.Т.Д., който попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинените
вреди от ПТП се покриват от застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „Д.Ж.З.” АД с ЕИК ***/ - застрахователна полица
BG/30121001368714, валидна от 18.05.2021г. до 18.05.2022г.
Изложено е, че от името на наследника Г. К. на починалият К.Г. К. е
подадено заявление за застрахователна претенция с Вх. № 6380/13.12.2021г.
по описа на ЗК „Д.Ж.З.” АД с ЕИК ***/, с което е претендирано обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от нея. Въз основа на заявлението,
ответното застрахователно дружество е образувало щета: 0801 -005304/2021 -
01, като до момента ответното дружество не се е произнесло по претенцията.
Моли, да се осъди З. „Д.Ж.З.” АД с ЕИК ***/ да заплати на Г. Г. К.
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
следствие смъртта на К.Г. К., настъпила на 26.07.2021г. в резултат на ПТП от
същата дата, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху претендраното обезщетение за неимуществени вреди, считано от
датата на настъпване на ПТП -26.07.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендират се направените разноски във връзка с
настоящото дело.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответника заявява, че оспорва исковата молба изцяло като
неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение.
Счита исковата молба за допустима, макар и неоснователна по
същество.
Заявява, че към исковата молба не са представени надлежни
доказателства удостоверяващи материалната легитимация на ищцата по
делото, тъй като липсва удостоверение за наследници или удостоверение за
родствени връзки, от което да става ясно, че ищцата е сестра на загиналия и
межди тях е налице родствена връзка. В тази връзка, моли да се остави
исковата претенция без движение до отстраняване на описания порок.
Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищцата не е представила
3
банкова сметка, по която да бъде евентуално заплатено обезщетение в нейна
полза, което е в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК, като излага аргументи в тази
връзка.
Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и моли да бъде
отхвърлен, тъй като същият не може да бъде обоснован по никакъв начин.
Твърди, че в случая не са налице отношения между ищцата и нейния брат,
които да надхвърлят типичните и обичайни отношения за този вид родствена
връзка. Посочва, че такива биха се изградили например, ако братът е заместил
изцяло родителите в грижата за своята сестра, респ. ищцата родителите си в
грижата за своя брат. Намира, че подобни твърдения в исковата молба
липсват. Посочва, че ищцата не живее и не пребивава в България, за разлика
от своя брат, поради което те не са могли да развият и поддържат близки
отношения, нито помежду им е съществувала дълбока емоционална връзка.
Ответникът счита, че макар и ищцата да е претърпяла негативни емоции в
следствие смъртта на нейния брат, те не надвишават обичайните такива за
конкретната родствена връзка и не подлежат на обезщетяване. Според
ответника, липсата на подлежаща на обезщетяване вреда като кумулативно
изискуем елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл. 432 от КЗ,
една от предпоставките за чието уважаване е наличието на непозволено
увреждане. В този смисъл посочва съдебна практика.
Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от
200 000 лв., като счита, че претендираната сума е прекомерно завишена.
Евентуално, ако се намери исковата молба за основателна, ответникът моли
да се вземе предвид § 96 от ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, с който е
предвидено, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Сочи, че
разпоредбата на ал. 2 предвижда, че до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето, което отговаря за
причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи
обезщетение в размера по ал. 1. Посочва, че тези процесуални норми уреждат
с обратна сила заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи
предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а ал. 4, за
4
периода от 21.06.2018г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018г до
влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, която наредба съгласно § 103
ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на
този закон. Отбелязва, че настоящият иск е предявен в периода, когато все
още не е издадена наредбата по чл. 493а ал. 2, поради което трябва да намери
приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101 /2018г/, вр. с ал. 2, вр. с ал.
1 и чл. 493а ал. 4 КЗ., тъй като до влизане в сила на наредбата по чл. 493а, ал.
2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493,
ал. 4, следва да се присъжда от съдилищата в размер до 5000 лв.
Следователно, прилагайки цитираните правни норми, съдът е обвързан с т.
нар. "таван" на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не
може да присъди обезщетение, надхвърлящо сумата 5000 лв. Изложено е, че
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от ДР от
Кодекса за застраховането размера на неимуществените вреди в процесния
случай се определя от съда по справедливост в определените рамки до 5000
лева. В този смисъл посочва съдебна практика. Посочено е, че ищцата по
делото твърди да е сестра на загиналия, поради което тя принципно попада в
далечния кръг легитимирани да получат обезщетение лица до размера на от
5000 лв. Във връзка с горното, счита, че присъждане на обезщетение в полза
на ищцата в размер по-голям от 5000 лв. би се превърнало в източник на
неоснователно обогатяване за ищцата и ще противоречи на правилата на
морала и добрите нрави.
Обръща внимание, че в практиката на ВКС е прието, че икономическата
конюнктура на страната се взема в предвид при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди. Така Решение № 92 от 02.08.2016 г. по т. д. № 965 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение. Сочи се, че
претендираният размер на обезщетение не може да бъде логично обоснован,
тъй като страданието и мъката нямат цена, а от друга страна не съответства на
стандарта на живот в страната, на средния размер на работната заплата, на
конкретния социално-икономически статус на ищеца. По тази причина в
много развити страни, където съществуват и лимити за обезщетенията, се
прилага принципът за обективна оценка на размера на евентуалния
(пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия/загиналия. През
последните 5 години в България средният размер на обезщетенията се
увеличава експоненциално, без да следва съразмерно темповете на
5
увеличение на работната заплата, покупателна способност на населението,
икономическата конюнктура в страната.
Посочено е, че е установено трайно и непротиворечиво тълкуване в
многобройни решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290
ГПК, че при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, от значение
са конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; съпътстващите
физически болки и други страдания на починалото лице, тяхната сила,
интензитет и продължителност на болковия синдром - те в каква степен са
били възприети от ищеца и как са се отразили върху неговата психика и
емоции; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия,
близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на
деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. При
страдание от загуба на близък човек е от значение и възрастта на пострадалия
(изрично ПП ВС № 4/1968 г.,), както и тази на починалия към датата на
деликта - тя също индикира степента на емоционална близост, зависимост
един от друг, ролята на починалия за обезпечаването, грижата, отглеждането,
възпитанието и подкрепата на пострадалия, възможността на последния да се
съвземе, наличието и на други фактори в живота му (семейство, близки,
работа, социална и обществена ангажираност), които да го подпомогнат за
преодоляване на емоционалната болка и справяне с последиците от загуба на
близкия човек. Сочи се, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Ответникът намира, че претендираното обезщетение не държи сметка за
горните критерии.
Оспорва, претенцията за лихва от датата на ПТП, тъй като съобразно
специалното правило на чл. 497 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
6
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3. КЗ.
Ответникът признава за установено настъпването на ПТП и
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на
процесната застрахователна полица „ГО” сключена със „ЗАД Д.Ж.З.” АД
относно процесния лек автомобил. Не възразява тези обстоятелства да бъдат
отделени от съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Оспорва следните обстоятелства:
Оспорва твърдените болки и страдания, твърденията за привързаност и
подкрепа между ищцата и нейният брат. Счита, че след като са живеели
отделно, не са споделяли общо домакинство, не са живели в една и съща
държава, тези твърдения са голословни.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като
прекомерно завишена и несъответна на критерия за справедливост.
Оспорва наличието на дълбока емоционална връзка между ищцата и
брат й.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното по делото ДП 375 зм 183/2021 г. по описа на РУ-Ч. и
пр.пр. № 3227/2021г. по описа на ОП С.З. се установява, че на 25.03.2022г.
ОП С.З. е издала Постановление, с което на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. с ал. 2, вр. чл.111, ал.1 и вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратила
наказателното производство за извършено престъпление от П.Т.Д. по чл. 343,
ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б”, вр. чл. 342 от НК.
Между страните не се спори относно наличието на застрахователна
полица за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „Д.Ж.З.” АД, застрахователна полица BG/30121001368714,
валидна от 18.05.2021г. до 18.05.2022г.
По делото е прието като доказателство Заверени и преведени документи
на Удостоверение за раждане на К. Г. К.; Заверени и преведени документи на
Удостоверение за раждане на Г. Г. К.; Заверени и преведени документи на
Удостоверение за право на наследство по закона, издадено след смъртта на
майката на Г. Г. К. и К. Г. К.; Заверени и преведени документи на
7
Удостоверение за право на наследство по закона, от които се установява, че
ищцата е сестра на починалият в резултат на инцидента К. Г. К..
Не се спори между страните, че на 13.09.2021 г. е отправена към
ответника застраховател претенция за изплащане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди по доброволен ред за което е образувана щета 0801-
005304/2021-01, като до момента ответното дружество не се е произнесло по
претенцията.
По делото са събрани гласни доказателства: свидетелят А.Б., арменска
гражданка сочи, че познава К. от А., който купил къща в България. Помагала
му. Има връзка със сестра му постоянно. К. и сестра му Г. познава от преди
около пет, шест години. Твърди, че отношенията между брата и сестрата били
много добри, защото общува и с двамата. Между тях съществувала обич и
разбиране. К. помагал на сестра си много, с пари, с каквото може. Не са се
карали. Имали добри отношения брат – сестра. К. бил по – големия. Като мъж
той помагал на сестра си. К. си купил къща в с. З. и живеел в тази къща от
година. Сестра му живее в А.. Ищцата дошла на гости, видяла къщата,
тръгнала си и след около месец станала катастрофата. Свидетелката звъняла
на Г. да й кажа за брат й. Ищцата дошла за погребението. На погребението
направили всичко, каквото трябвало. Сочи, че състоянието на Г. било ужасно.
Тя преживяла смъртта на брат си много зле. Била тъжна, скръбна, плачела, не
можела да си намери място. Установява, че родителите им са починали
отдавна. Г. в момента продължава да преживява тази мъка. Много тъгува.
Свидетелства, че К. няма семейство, сам е. Г. има мъж и три деца и живее в
А.. К. е погребан в с. З.. За гроба сега се грижи свидетелката.
Свидетеля Е. Г.А И.А твърди, че около две години познава Г. и К.,
които са брат и сестра. Повече познава Г. отколкото К.. Твърди, че рано
загубили родителите си. Имало едно приятелско отношение между тях, не
можели да живеят един без друг. Били добре заедно. Между тях съществувала
обич и уважение. Почти всеки ден се чували. Твърди, че работи в голям
строителен магазин и последния месец, когато пострадалият правил ремонт
били почти всеки ден заедно. Ищцата постоянно му звъняла или той звънял на
нея, говорели си, смеели се. Той изпращал подаръци на децата. Свидетелства,
че ищцата има три деца. Пострадалият нямал друго семейство, нямал жена,
нито деца. След катастрофата нейната приятелка се обадила на Г., да каже
8
какво е станало с брат й. Сочи, че Г. изпаднала в някаква депресия, затворила
се в себе си. Не можела да повярва, че това е станало. Погребението
организирала Г.. Била много разстроена, мълчала и постоянно плачела Много
зле била и сега пак е много зле. Постоянно говори за брат си, постоянно
плаче. Г. живееше в А.. Знае, че е идвала в България два пъти. Вторият път
било за погребението. За гроба на К. сега се грижи една жена рускиня много
добра приятелка на Г., казва се Л.. К. се грижел повече за Г.. Изпратил
някакви златни накити като подарък. Не ги познава отдавна, но й харесало
тяхното отношение.
От назначената по делото САТЕ се установява, че на 26.07-2021 г.,
около 19.10 часа на път Ш-663, при км 2 +100 в землището на гр.Ч. ,област
С.З. лек автомобил „Фолсксваген Голф“ с рег.№ *** - управляван от П.Т.Д. се
е движел в посока от с. З., община Ч.. По същото това време и час лек
автомобил „ВАЗ 21099“ с рег.№ *** - Р. регитрация управляван от К.Г. К. се е
движел се в посока от гр.Ч. към с.З.. Поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост водачът на „Фолксваген Голф“ е
изгубил контрол върху управлението на автомобила си. В резултат на това
същия е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „ВАЗ 21099“ с рег.
№ *** - Р. регитрация управляван от К.Г. К. ,като по този начин е отнел
предимството на „Фолксваген Голф“ при което е настъпил челен приплъзващ
удар между двата автомобила. Тъй като голямата кинетичата енергия която се
притежавали двата автомобила е била погасена за кратко време от
настъпилите пластични и еластични деформации по купетата на
автомобилите това е оказало отрицателно въздействие върху телата на
пътуващите в двата автомобила в едно с възникналите инерционните сили.
Като последици от така инецирания удар между двата автомобила водачът на
лек автомобил „Фолсксваген Голф“ с рег.№ ** П.Т.Д. е починал, пътничката
до него Г.Д.К. е получила телесна повреда, водачът на ВАЗ 21099 К.Г. К. е
починал както и пътничката до него Н.Е.П.. Двата автомобила са получили
големи материални щети в резултат на удара помежду им. За водача на лек
автомобил „ВАЗ 21099“ с рег.№ *** - Р. регитрация управляван от К.Г. К. не е
имало техническа възможност да предотврати удара. Той се е движел в
лентата си за движение до момента на удара, като навлизането в лентата му за
движение от лек автомобил Фолксваген е неочаквано събитие за него. За
водача на лек автомобил „Фолсксваген Голф“ с рег.№ ** П.Т.Д. ударът е бил
предотвратим. Същия е трябвало да се движи с такава скорост която да му
гарантира непрекъснатия контрол върху движението на управлявания от него
автомобил и по този начин да не навлиза в лентата за насрещно движение, а
да се движи само в своята. От материалите по досъдебното производство е
видно, че няма техническа причина за навлизането на лек автомобил
„Фолсксваген Голф“ с рег.№ ** с водач П.Т.Д. в лентата за насрещно
движение. За навлизането в лентата за насрещно движение от страна на този
9
автомобил причината е субективна. Тя се обуславя от действията на водача
П.Т.Д. вепосредственно преди настъпване на процесното ПТП. Те биха могли
да бъдат: превишена и несъобразена с конкретните пътно-климатични
условия в участъка на ПТП породила загуба на контрола върху движението на
автомобила; отвличане на вниманието; слаба квалификация от страна на
водача и други субективни фактори.
От назначената по делото СМЕ се установява, че К. Г. К. е получил
следните телесни увреждания: Счупване на черепния покрив и основа,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, счупване на ребра в двете гръдни
половини, счупване на гръдната кост, контузия и разкъсване на двата бели
дроба, разкъсване на сърцето, разкъсване на аортата, разкъсване на левия
купол на диафрагмата, разкъсване на опорака на тънките черва,
взривоподобно разкъсване на черния дроб, разкъсване на стомаха, разкъсване
на пикочния мехур, счупване на двете мишнични кости, счупване на лява
бедрена кост, счупване на дясна подбедрица, счупване на лява подбедрица и
предноходилните кости на ляво ходило, разчленяване на двете кръстно
поясни стави със счупване на кръстната и опашната кости, разчленяване на
гръбначния стълб между VIII и IX гръдни прешлени с пълно прекъсване на
гръбначния мозък. Множество охлузвания и кръвонасядания по лицето,
главата, тялото и крайниците. Разкъсно-контузни рани по крайниците. Е.П.Н.
е получила следните телесни увреждания: Кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки, счупване на носни кости, счупване на ребра в двете гръдни
половини, счупване на гръдната кост, контузия и разкъсване на двата бели
дроба, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на сърцето,
разкъсване на аортата, разкъсване на левия купол на диафрагмата,
взривоподобно разкъсване на далака и черния дроб, разкъсване на стомаха,
счупване на лява мишнична кост, разчленяване на дясната кръстно поясна
става, разчленяване на лонното съчленение, счупване на двата клона на
дясната срамна кост на таза, разчленяване между I шиен прешлен и черепа с
пълно прекъсване на продълговатия мозък. Множество охлузвания и
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Причината за смъртта на К.
Г. К. е съчетана черепномозъчна, гръдна и коремна травми, несъвместими е
живота. Причината за смъртта на Е.П.Н. е тежка гръдна, гръбначномозъчна и
коремна травми несъвместими е живота. При двамата пострадали К. Г.
Костадиян и Е.П.Н. е налице пряка причинно-следствена връзка, с процесното
ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В случая, предявеният иск се основава на сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между
собственика на лекия автомобил, причинил ПТП и ответното дружество, с
който застрахователят се е задължил да покрие в границите на опредЕ.та в
10
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка "Гражданска
отговорност" е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на
обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва
да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП: на 26.07.2021 г., около 19.10 часа
на път III-663, при км 2 +100 в землището на гр. Ч., област С.З. лек автомобил
„Фолсксваген Голф“ с рег.№ *** - управляван от П.Т.Д. се е движел . в посока
от с. З. , община Ч.. По същото това време и час лек автомобил „ВАЗ 21099“ с
рег.№ *** - Р. регитрация управляван от К.Г. К. се е движел се в посока от
гр.Ч. към с.З.. Поради движение с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост водачът на „Фолксваген Голф“ е изгубил контрол върху
управлението на автомобила си. В резултат на това същия е навлязъл в
лентата за движение на лек автомобил „ВАЗ 21099“ с рег.№ *** - Р.
регитрация управляван от К.Г. К., като по този начин е отнел предимството на
„Фолксваген Голф“ при което е настъпил челен приплъзващ удар между
двата автомобила.
Виновен за ПТП е водача на лек автомобил „Фолсксваген Голф“ с рег.№
** П.Т.Д., който е трябвало да се движи с такава скорост която да му
гарантира непрекъснатия контрол върху движението на управлявания от него
автомобил и по този начин да не навлиза в лентата за насрещно движение, а
да се движи само в своята.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от
11
пострадалата вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено, че
и при двамата пострадали К. Г. Костадиян и Е.П.Н. е налице пряка причинно-
следствена връзка, с процесното ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и
указанията, дадени в ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от сестра на починалия, която
твърди особено близки отношения с К. Г. К..
Съдът намира, че по делото не се установи, че между ищцата и брат й -
починалият при процесното ПТП К. Г. К. да е съществувала такава
изключителна връзка помежду им, която да излиза извън рамките на
общоприетата за брат и сестра.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
ищцата и брат й не са живеели в едно домакинство. Напротив – ищцата има
свое семейство в Ереван, а починалият от скоро живее в България, където си е
купил къща. Свидетелските показания установяват още, че са си помагали
взаимно, пострадалия е изпращал подаръци на децата на ищцата, били са в
добри отношения, което е характерно за такава родствена връзка, което обаче
не сочи на висок интензитет на моралните болки и страдания, надхвърлящи
обичайните в подобна ситуация. Нормално е ищцата и брат й да се събират по
различни поводи и причини, но това обстоятелство говори за едни нормални
отношения между брат и сестра.
Действително, при такъв инцидент като настоящия със смъртен изход се
оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия, свързано с
болки и страдания от загубата на близък, от погребението, неговата липса,
накърняване на физически и нравствени ценности.
12
Свидетелските показания, че ищцата се е почувствала зле вследствие
смъртта на нейния брат, не доказва твърденията за изключителна близост.
Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но това
обстоятелство не е категорията на тези, които да разкриват изключително
дълбока връзка между брат и сестра. Налице е връзка между двамата, която е
нормално присъща за подобни родственици. Ищцата и брат й са подържали
нормални отношения и контакти помежду си. Споделя ли са моменти от
ежедневието си, което обаче е характерно за много семейства.
От факта, че между ищцата и брат й е имало обич и уважение, не може
да се направи извода за по - особена близост, а за едни нормални
взаимоотношения между тях. Факта, че са се чували се по телефона често
съвсем не разкрива отношенията, които са изключителни по смисъла на ТР на
ВКС. Следва освен това да се отбележи, че впечатления на свидетелите са за
един малък период от живота на починалия, когото е пристигнал в България и
след като е закупил имот и през който период ищцата е посетила брат си само
два пъти, като втория път е бил за погребението му.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че отношенията между
починалият и ищцата са се характеризирали с особена изключителна връзка,
надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с неговата смърт.
Изключителни обстоятелства биха били налице ако по някакви житейски
причини тези родственици биха заместили най-близките такива. Не се
установиха толкова сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания, които да сочат на основателност на предявения иск, поради което
същия следва да бъде отхвърлен.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да обсъжда
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, както и относно приложението на
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищеца
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
540 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. К., родена на *** в Република А., чрез
адв. Р. Н. срещу „З. Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***/, със седалище и адрес на
управление: област С., общ. С., гр. С., 1***, иск за застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в следствие
смъртта на брат й К. Г. К., настъпила на 26.07.2021 г. в резултат на ПТП от
същата дата, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху претендраното обезщетение за неимуществени вреди, считано от
датата на настъпване на ПТП - 26.07.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. Г. К., родена на *** в Република А., чрез адв. Р. Н. да
заплати на „З. Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***/, със седалище и адрес на управление:
област С., общ. С., гр. С., 1***, чрез адв. В.М., сумата 540 лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
14