Р Е Ш Е Н И
Е № …
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр. Велики Преслав, 28.10.2021г.
Районен съд – Велики Преслав в открито
заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня С.
При секретаря Гергана Савова като
разгледа докладваното от съдия С. гр. дело № 142 по описа за 2020 година на
Районен съд – Велики Преслав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявена
от „Г.Ф.“ срещу И.И.И., ЕГН: ********** искова молба
с пр. осн. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 559,24 лева, представляваща изплатено от последния
по щета № 110986/ 16.10.2015 год. обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът заявява, че имуществените вреди
в претендирания размер са възникнали от причинено от
ответника ПТП, при което последният, управлявайки л.а. „М.П.“, с рег. № ......,
собственост на трето лице, неспазвайки необходимата дистанция, е ударил
правомерно спиращия пред него на пешеходна пътека л.а. „Фолксваген Джета“. Била
заведена щета № 110986/ 16.10.2015 год. Тъй като автомобилът към датата на
произшествието е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, на осн. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), ответникът е изплатил на пострадалото лице дължимото обезщетение за
причинените му имуществени вреди. Ищецът релевира, че
отправил регресна покана до ответника с искане в
едномесечен срок от получаването й да му възстанови изплатената сума, но
ответникът не е погасил задължението си.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор, в който ответникът чрез назначения особен
представител сочи, че исковата молба е процесуално допустима. С оглед
представените към исковата молба писмени доказателства излага, че не оспорва
обстоятелствата, описани в нея.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. В депозираните от него писмени бележки заявява, че поддържа
исковата молба. Релевира, че на 05.11.2015 год. е
изплатил на Л.П.Г., чиято собственост е била увредена при причиненото от
ответника ПТП обезщетение в размер на 559,24 лева, тъй като ответникът не е разполагал с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на произшествието. С оглед представените
доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява
лично, представлява се от назначения му
особен представител адв. Н.В.,***. Излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Счита, че не са представени доказателства, установяващи
вина на ответника за настъпилото ПТП, поради което моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и неоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно данните от ангажирания с
исковата молба протокол за ПТП № 1516825/ 08.06.2015г. на 08.06.2015 г. в 9, 00
ч. в град Шумен на площад „Кристал“ пред „Б.П.“ в посока бул. „Славянски“ е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“ с рег. № ......, управляван от И.И.И. (обозначен като участник 1) и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № Н
8721 АМ, управляван от Л.П.Г. (обозначен като участник 2). Посочено е, че
автомобилът, управляван от ответника се е движил на такова разстояние от втория
участник, за да може да спре, когато участник 2 намаля и спира пред пешеходна
пътека. Въпреки това се установява, че автомобилът, управляван от ответника не
е спрял. В същия акт е изготвена схема на ПТП, в която е обозначено
разположението на двата автомобила, пешеходната пътека; описани са констатираните
видими щети по автомобилите: на ответника: ляв мигач и броня отляво, за
автомобила, управляван от Л.Георгиев – задна броня, заден десен калник, заден
десен стоп и др. Отразено е и че протоколът е съставен след посещение на място
от органите на „Пътна полиция“ – МВР,
като същият е подписан от съставителя, от Л.Г.и от И.И.
– без възражения.
От отразеното в справка от базата данни
на ИФ към ищеца от 16.10.2015
г. се установява, че към датата на
настъпване на процесното ПТП за управляваното
от ответника МПС с рег. № ......
не е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същата е била прекратена на 11.05.2015 год., като причина за прекратяването
е посочена „невнесена вноска“ и е била подновена на 07.07.2015
год. (след процесното ПТП).
Видно от представените по делото писмени документи: уведомление
и доклад по щета № 110986/ 16.10.2015
год.; опис на претенция № 70-04050-00058/15/09.06.2015 год., касаеща вреди, нанесени на л.а., рег. № Н 8721 АМ;
заключителна техническа експертиза за щета № 110986/ 16.10.2015 год. са били извършени опис и оценка на щетите,
нанесени на автомобила, управляван от Л.П.Г.. Въз основа на
констатациите досежно вида и размера на нанесените щети на пострадалия от Г.Ф. е
изплатено обезщетение в размер на 559,24 лева. В подкрепа на това обстоятелство е представено преводно
нареждане от 05.11.2015 год. за горепосочената сума, в което като наредител е посочен ищецът, като получател – третото
пострадало лице Л.П.Г., а като основание за плащането е
вписано „обезщетение по щ. 110986/2015 год.“ (процесната).
От приложената регресна
покана относно щета № 110986/ 16.10.2015 год. изх. № ГФ-РП-122/ 14.03.2019
год., изпратена по Български пощи, ведно с обратна разписка, на която е
отбелязано, че получателят отказва да получи пратката, се установява, че ищецът е
поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отменена,
но действаща към момента на настъпване на процесното
ПТП материално правна норма/, вр. чл. 288, ал. 1 ,т.
2, б. „А“ от КЗ (отм.), във вр с чл. 45 от от ЗЗД.
Искът е регресен суброгационен
иск, който дава право на Гаранционния фонд при условие, че е заплатил дължимото
се обезщетение на увреденото лице, да се суброгира
изцяло в неговите права до размера на заплатената сума и разходите по ал. 8 и
да предяви иск срещу прекият деликвент. За да се
ангажира отговорността на ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.);
, следва да бъде осъществен следния многоелементен
фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило на
територията на Република България, 3) да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4)
виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически
състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ
(отм.); , т. е. притезанието на фонда възниква на две
отделни основания – суброгация в правата на
увреденото лице по чл. 45 от ЗЗД до размера на платеното и
вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на
обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал. 8 от КЗ
(отм.).
От представения по делото протокол за
ПТП безспорно се установява механизмът на настъпилото в гр. Шумен ПТП. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика на ВКС
/решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение №
85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011
г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и
за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е
отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител
– служител на сектор ПП ОД МВР-гр. Шумен, предвид което същият се ползва с
материална доказателствена сила относно възприетите
от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в
него. Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с другите
ангажирани от ищеца писмени доказателства. Графа „Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП” на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в
същата изрично е посочено, че автомобилът марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“ с рег. № ......, управляван именно от
ответника И.И.И., се е движил на такова разстояние от
втория участник, за да може да спре, когато участник 2 намаля и спира пред
пешеходна пътека. Въпреки това обстоятелство, ответникът не е спрял и е ударил
спрелия пред него на пешеходна пътека автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Джета“, с рег. № Н 8721 АМ, управляван от Л.П.Г., като е извършил нарушения на
ЗДвП и е причинил констатираните в протокола за ПТП и техническата експертиза,
изготвена от техн. експерт инж. Николай Иванчев,
имуществени вреди.
Доколкото представеният протокол за
ПТП не е бил оспорен от страните и представлява официален свидетелстващ
документ, то същият има обвързваща доказателствена
сила за съда относно фактите отразени в него.
Безспорно се установи че посоченото
МПС не е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите към датата, на която е настъпило процесното
ПТП.
Предвид липсата на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд на осн.
чл. 288, ал. 1 ,т. 2, б. „А“ е изплатил на пострадалото лице Л.П.Г. сумата от
559,24 лева, за което свидетелства приложеното по делото платежно нареждане.
Ответникът не оспорва, че така определеното обезщетение е било заплатено на
пострадалото лице. Действителният размер на нанесената имуществена щета се
установява от представените писмени доказателства и съответства на изплатената
от страна на ищеца парична сума.
От ответника не бяха ангажирани
доказателства, оборващи установените по делото факти, нито бяха представени
доказателства, от които да се направи извод, че същият е заплатил посочената в регресната покана сума, която регресна
покана, видно от приложената обратна разписка, е отказал да получи. Дори да се
приеме, че няма достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че именно тази регресна покана е била
изпратена до ответника, то последният следва да се счита уведомен за нея чрез
връчване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства на
назначения му особения представител.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм.), вр. чл. 288, ал. 1 ,т. 2, б. „А“ от КЗ (отм.),
във вр. с чл. 45 от ЗЗД се явява основателен и
доказан за сумата от 559,24 лева, представляваща изплатено на пострадалото лице
Л.П.Г. обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № Н 8721 АМ във връзка с ПТП, станало на 08.06.2015
г., за което е била образувана щета № 110986/ 16.10.2015 год. Следва да се
присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба по пощата на 16.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 450 лева, включващи заплатена държавна такса в размер на 50 лева,
възнаграждение за юрисконсулт, поискано още с исковата молба в размер на 100
лева и възнаграждение за назначения на ответника особен представител в размер
на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм.), вр. чл. 288, ал. 1 ,т. 2, б. „А“ от КЗ
(отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД И.И.И.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, наст. адрес: с.
К. М., общ. С., обл. Р., ул. „М.“ № 26 ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Ф.,
със седалище и адрес на управление:***, представляван заедно от Б.М.и С.С.– изпълнителни директори, представляван по пълномощие от адв. К.В.,*** сумата от 559,24 лева, представляваща
изплатено на пострадалото лице Л.П.Г. обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег. № ……….във връзка с ПТП,
станало на 08.06.2015 г., за което е била образувана щета № 110986/ 16.10.2015
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.И.И.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Ф. сумата от 450 лева, представляваща сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: