Решение по дело №7776/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7776 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №205293 от 31.08.2017год., постановено по гр.дело №79210/2015г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в, „У.д.“ЕООД е осъдено да заплати на ищеца С.С.А.Р.на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата от 4967,47 евро, представляваща наемна цена по договор за наем от 12.04.2014г. за периода от 01.05.2014г. до 13.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 17.12.2015г. до погасяване на задължението, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 400 евро- неустойка по чл.6.3 от същия договор за наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 17.12.2015г. до погасяване на задължението и на основание чл.78, ал.1 ГПК 1225,42 лева разноски по делото, като искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 400 евро до пълния предявен размер 745,61 евро.  

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника по делото „У.д.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че вземането на ищеца за наемна цена за процесния период е погасено с извършено извънсъдебно прихващане с дължими от последния суми за извършени от ответника ремонтни дейности в наетия имот. Твърди също така, че ищецът не признал вложените от ответника средства за извършване на ремонта, което породило спор между страните и в крайна сметка довело до прекратяване на договора за наем. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорва въззивната жалбо и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Не претендира разноски.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.232 и чл.92, ал.1 ЗЗД.  

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

             

            Между страните не се спори относно факта и момента на сключването на процесния договор за наем, както и относно предаването на имота за ползване от ответника. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът не е заплащал никаква част от дължимата наемна цена през периода на действие на договора, както и не е заплатил договорения депозит в размер на 400 евро- това се установява и от подписаното от страните споразумение за прекратяване на процесния договор за наем от 13.05.2015г. Ответникът, в чиято тежест е да стори това, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е извършил договорените ремонтни дейности, а част от тях са и демонтирани, видно от заключението на СТЕ и според признанието на самия ответник. При така описаните факти първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът дължи заплащането на договорената наемна цена в пълен размер за посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане.

Възражението на ответника за прихващане правилно е преценено като преклудирано на основание чл.133 ГПК, предвид датата на подаване на писмения отговор на исковата молба, а дори и да не беше така самият ответник твърди, че размерът на вземането му е спорен между страните (това изрично е отбелязано в споразумението между страните от 13.05.2015г.) и следователно не са налице предпоставките за извършване на прихващане съгласно чл.103 ЗЗД- вземането не е ликвидно.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не претендира разноски за въззивната инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :   

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №205293 от 31.08.2017год., постановено по гр.дело №79210/2015г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/