Решение по дело №122/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4593
Дата: 14 ноември 2018 г.
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20183110100122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…../14.11.2018г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА 

                                      

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №122 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск Г.Д.К., ЕГН: ********** *** срещу Я.Г.П., ЕГН: ********** и О.А.Л., ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, кк.“Св. св.Константин и Елена“ ул.35-та № 4,  с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на  недвижим имот  ГАРАЖ № 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.24.1.15 по КККР, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24 с административен адрес: гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер, гараж 1, с площ от 18.07 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда, при граници: на същия етаж 10135.5506.24.1.17, 10135.5506.24.1.16, над обекта. 10135.5506.21.1.1, ведно с 2 2896 % от общите части на сградата и ГАРАЖ № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506 24.1.16 по КККР, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24, с административен адрес. гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер, гараж 1, с площ от 19.73 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда,  при граници: същия етаж 10135.5506 24.1.18, 10135.5506.24.1.15, 10135 5506.24.1.17, под обекта: няма, над обекта: 10135.5506 24.1.1, ведно с прилежащите на обекта 2.4999 % от общите части на сградата по давност.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с „Билд Инвест 05“ ЕООД предварителен договор от 02.04.2007г. за продажба, обективиращ и договор за строителство, по сила на който дружеството се е задължило да построи и прехвърли на ищцата процесните обекти. Твърди се, че ищцата е заплатила уговорената цена. В последствие по силата на сключен договор от 27.02.2007г. със собствениците на земята, сред които и ответника Я.П., „Билд Инвест 05“ ЕООД е придобило право на строеж за обекти в същата жилищна сграда, по без право на строеж върху двата гаража. Твърди се, че на 27.03.2007г. на осн. чл. 183 ЗУТ собствениците на поземления имот взаимно са си учредили право на строеж върху обекти от бъдещата жилищна сграда, като ответникът П. е придобил право на строеж върху двата процесни гаража. Твърди се още, че сградата е била завършена в груб строеж към средата на м. юни 2007г., евентуално през м. септември на същата година, като считано от 24.06.2007г. до настоящия момент ищцата упражнява необезпокоявано фактическа власт върху двата гаража. След въвеждане на сградата в експлоатация на 16.12.2016г., ищцата е подала данъчна декларация за имотите. Навежда се, че установяването на фактическа власт е станало със знанието и без противопоставянето на собственика П., който е знаел, че гаражите се строят именно за ищцата. Навежда се, че ответникът е следвало да прехвърли двата гаража наБилд Инвест 05“ ЕООД, което на свой ред да ги прехвърли на ищцата, но по-късно е отказал да стори това.  Като се позовава, че е упражнявала необезпокоявано давностно владение в период по-дълъг от 10 години, ищеца предявява настоящия иск.

В съдебно заседание ищцата чрез адв. Маринова поддържа предявения иск.

Ответниците признават иск. Настояват, че не са давали повод за завеждане на делото, поради което настояват да не им се възлагат сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора, съдът съобразни следното от фактическа и правна страна:

Предявеният по делото иск предполага ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния поземлен имот на въведеното придобивно основание – в случая явното, спокойно и несмутено фактическо ползване на имота с намерение за присвояване в релевирания период, като и че към началото на упражняваното давностно владение обектите са представлявали самостоятелен обект на правото на собственост, тоест, че към тази дата са завършени в груб строеж.

Установява се от приложения по делото акт за приемане на конструкцията от 24.09.2007г., че сградата, в която се намира процесния имот е изпълнена в „груб строеж“ към посочената дата. Груб строеж е налице с изграждане на оградните стени и покрива на цялата сграда, тъй като от този момент е налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си, а не само на отделните обекти в нея /§ 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ/. От този момент се счита, че е възникнал годен обект на вещни права, вкл. и на упражняване на фактическа власт.

Гаражът е годен обект на вещни права.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Михаил Михайлов и Иванка Таскова, чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и кореспондиращи на останалия доказателствен материал, се установява, че считано от пролетта на 2007г., както и до настоящия момент процесните имоти се владеят от ищцата вкл. тя е извършвала подобрения в тях. Свидетелите отричат трети лица да са оспорвали правата на ищцата.

Когато имотът е изцяло чужд, както е в процесния случай, не е нужно лицето, което е установило фактическа власт върху имота без да има основание затова, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика. В процесния случай ищецът е установил фактическа власт без наличие на годно правно основание, по което ответниците са страна. Затова в този случай  достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок.

При тази фактическа установеност, която не само не е оспорена от ответниците, а изрично се признава от същите, следва да се приеме, че ищцата е упражнявала явното, спокойно и несмутено фактическо ползване на имота с намерение за своене период по-дълъг от 10 години, поради което и на осн.чл. 79 от ЗС същата е придобила собствеността върху обектите по давностно владение.

Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода от спора и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответниците са направили искане сторените по делото разноски да не се възлагат в тяхна тежест, доколкото са признали иска и не са дали повод за образуване на производството.

За да останат разноските изцяло в тежест на ищеца, е нужно да са налице комулативно и двете предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът да е признал иска и да не е дал повод за образуване на делото. Поводът за завеждане на иска в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК се припокрива с извънсъдебното оспорване на претендираното право.

В случая от приложеното по делото заявление-възражение /л. 21/ депозирано от ответника Я.П. пред СГКК по повод искането на ищцата за издаване на скица за процесните имоти, е видно, че ответникът изрично оспорва правата на ищцата по отношение на имотите, твърдейки собствени права.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая липсва втората от визираните в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки, при наличието на които сторените от ищеца по уважен иск разноски останават в негова тежест.

Що се отнася, обаче до втория ответник О.Л. по делото не са налице доказателства същата извънсъдебно да е оспорвала правата на ищцата. Същевременно с отговора на исковата молба същата е признала иска. Макар наличието на семейна общност между ответниците по отношение на процесните имоти, на ответницата не следва да се възлагат неблагоприятните последици от оспорването, извършено от ответника П..

С оглед на изложеното в полза на ищцата срещу Я.П. следва да е възложат половината от разноските по делото в размер на  783,70 лева.

Тъй като делото е решено в полза на освободено от държавна такса лице, в тежест на ответниците следва да се възложат разноските за държавна такса в размер на 440,16 лева, на осн.чл. 78, ал.6 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните -  Г.Д.К., ЕГН: ********** и Я.Г.П., ЕГН: ********** и О.А.Л., ЕГН **********, че Г.Д.К., ЕГН: ********** *** е собственик на  недвижими имоти  ГАРАЖ № 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.24.1.15 по КККР, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24 с административен адрес: гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер, гараж 1, с площ от 18.07 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда, при граници: на същия етаж 10135.5506.24.1.17, 10135.5506.24.1.16, над обекта. 10135.5506.21.1.1, ведно с 2 2896 % от общите части на сградата и ГАРАЖ № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506 24.1.16 по КККР, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24, с административен адрес. гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер, гараж 1, с площ от 19.73 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда,  при граници: същия етаж 10135.5506 24.1.18, 10135.5506.24.1.15, 10135 5506.24.1.17, под обекта: няма, над обекта: 10135.5506 24.1.1, ведно с прилежащите на обекта 2.4999 % от общите части на сградата по давностност владение, на осн.чл. 124, ал. 1от ГПК.

ОСЪЖДА Я.Г.П., ЕГН: ********** ***, кк.“Св. св.Константин и Елена“ ул.35-та № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.К., ЕГН: ********** *** сумата от 783,70 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и такса за вписване на исковата молба, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Я.Г.П., ЕГН: ********** и О.А.Л., ЕГН **********, и двамата от от гр.Варна, кк.“Св. св.Константин и Елена“ ул.35-та № 4    ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 440,16 лева, представляваща държавна такса по делото на осн.чл. 78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: