Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.В. 03.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав
в публично заседание на 10.05.2019/десети май две хиляди и
деветнадесета/ година в състав:
Председател:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията НАХД №322 по описа за 2019г.на Врачанския районен
съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000035 от
13.03.2019 год. на Началник ОО
АА - В., с което на Т.П.М. ***, с ЕГН: ********** за извършено нарушение на чл.7,
изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1500/хиляда
и петстотин/лв.,
на основание
чл.93Б, ал.4, т.3 от ЗАПр.,
като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Т.П.М. ***, с ЕГН: **********, е обжалвал НП №26 - 0000035 от 13.03.2019 год. на Началник ОО АА - В., с
което за извършено нарушение на чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. е
наложено административно наказание –
Глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин/лв., на основание чл.93Б,
ал.4, т.3 от ЗАПр. В
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.С. се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият
орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото с придружителното писмо и
лично чрез началника на отдела ангажира становище за неоснователност на жалбата
и иска потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
При извършена от инспектор в РД „АА”-В. - Т. Д.Г.,*** на автобус марка
„Рено Мастер“ кат. М2 с рег. № ***извършващ превоз на пътници от
гр.О.до гр.В. по редовна автобусна линия, притежаващ копие на Лиценз №
31328006, оборудван с аналогов тахограф марка ***№389436, било констатирано, че водачът на 01.03.2019г., е управлявал
посоченото по горе превозно средство, без прекъсване над четири часа и 30 мин., като
превишението е с три
часа и 30 минути повече от допустимото. За установеното нарушение на 06.03.2019г. около
15.30 ч. в сградата на ОО АА - В.
находяща се на ул.“***“№**, в стая №5 актосъставителя Т. Д.Г. в присъствието на св.Ю.М.Ф. и жалбоподателя съставил АУАН с.А №258226 от 06.03.2019г., за констатирано
административно нарушение, за това че: 1.При извършване на
превоз, попадащ в обхвата на регламент 561/2006 г. водачът е управлявал без
прекъсване на 4,5 ч. /четири часа и 30 мин.,/ като е управлявал с 3ч. 30
мин./три часа и 30 минути/ повече от допустимото на дата 01.03.2019 г., което
квалифицирал като нарушение на чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр. Акта бил предявен и връчен срещу подпис на
жалбоподателя на същата дата.
Последвало издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което дословно е пренесено текстовото, описание на нарушението
от АУАН, като за нарушение на чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр. на жалбоподателя е наложена Глоба в
размер на 1500/хиляда и петстотин/лв., на основание чл.93Б, ал.4, т.3 от ЗАПр.
Горната
фактическа обстановка
се потвърждава от АУАН, НП, показанията на свидетелите Т.Д.Г. и св.Ю.М.Ф., както и представените ведно с административната
преписка писмени доказателства приобщени по делото,
вкл. и приложената по делото тахографска шайба.
Съдът
намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
Същественото при производството от
административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно
нарушение, съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено
от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено
или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
Всичко
гореизброено са процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно и
когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, за което по делото има приложени писмени
доказателства, както и с оглед изискванията на ЗАНН и ЗАПр, като по отношение
компетентността на органите няма възражения от страна на жалбоподателя. Съдът
счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно
постановление и налагащи неговата отмяна изцяло, без съдът да се произнася по
същество на нарушениeто поради следните основания:
На първо място
съдът констатира допуснати
нарушения на разпоредбата на чл.42,
т.3, от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Посочените
нарушения са допуснати, както при отразяването на фактическата обстановка в
АУАН, така и в НП, където е отразено, че на: “06.03.2019г., около 15.30 часа в Областен отдел „АА”- гр.В.
в стая №.5 е установено…..“ - безспорно това може да е мястото и датата
на констатиране на нарушението, и очевидно е датата
/задължителен реквизит визиран в чл.42
т.2 от ЗАНН/ и мястото на съставяне на АУАН, но
не и мястото на извършване на твърдяното
нарушение.
В случая, както се твърди от самият
актосъставител - Мястото на
извършване на твърдяното нарушение би следвало да е някъде по пътната
линия с.С.- гр.В.
- гр.С., но такова отразяване в АУАН
и в НП липсва.
На второ място от
съдържанието на АУАН и НП се установява, че липсва и пълно и точно описание на
нарушението, така както изисква нормата на чл.42,
т.4 от ЗАНН, относно АУАН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно НП, тъй като в тях не е посочен, нито
началният, нито крайния час на извършеното от жалбоподателя управление на
процесното МПС за визираната дата, за което време е прието, че водачът е
управлявал автомобила без прекъсване.
При липсата на такова отразяване за съда е
налице невъзможност да провери преценката на контролните органи, отразена в
АУАН и НП, а именно – че визираното процесно МПС е било управлявано от
наказаното лице непрекъснато над 4
часа и 30 минути, като превишението е с 3 часа и 30 минути, повече от допустимото. В случая е без значение, наличието на индиции, че жалбоподателя е
разбрал, за какво нарушение се ангажира неговата административно наказателна
отговорност, както и че тези факти биха могли да се изяснят посредством
показанията на разпитаните свидетели или от показанията на приложената по
делото тахографска шайба, това е така защото в конкретният случай се касае за
непълнота в АУАН и в НП относно обстоятелства, които са съществени и липсата на
които не дава възможност на съда да прецени дали изобщо е налице нарушение, и
ако е налице такова – на коя законова разпоредба. В тази връзка следва да се
отбележи, че е недопустимо тези обстоятелства да бъдат допълвани впоследствие,
вкл. и чрез разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат
използвани единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН и в Наказателното
постановление, но не и за допълването им.
При това положение съдът приема и че АУАН и НП
са съставени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по
конкретно тези на чл.42, т.3 и т.4
от ЗАНН, респективно на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН изразили се в липса на
място на извършване на нарушението и в липса на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, които липси без съмнение имат за
последица сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя в
производството, в хода на което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност тъй като не са описани съществени
обстоятелства, имащи отношение към обективните признаци от състава на описаното
нарушение. При това положение не се дава никаква възможност на жалбоподателя да
разбере в какво точно нарушение е обвинен и се създава невъзможност адекватно
да организира защитата си.
Тук следва да се направи
вметка, че посоченият чл.7, от Регламент 561/06 има, не както се твърди от наказващият орган в НП - изречение първо респективно изречение второ, а параграф 1 и параграф 2, които се отбелязват
със следният символ -/ § /, все
обстоятелства, които следва да са известни на органа, които правоприлага
посоченият регламент на общността.
На следващо
място
съдът намира, че е допуснато още едно нарушение на процесуалните правила от категорията
на съществените такива – наказващият орган след като е приел посочената правна
квалификация на нарушението, като такава
по чл.7, изр.1 от Регламент
561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр., съгласно
чл.78, ал.1, т.1
от
ЗАПр,“ При извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват
изискванията на:1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета,
наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози, съставена в Ж.на 1 юли
е санкционирал нарушителят
жалбоподател, като му е наложил
административно наказание – Глоба
в размер на 1500/хиляда и петстотин/лв., на основание чл.93Б, ал.4, т.3 от ЗАПр., съгласно която „Водач,
който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се
наказва за неспазването им: т.3 над 90 минути - с глоба 1500 лв.”
В
случая настоящият съдебен състав намира, че използваната санкционна разпоредба
е несъответна на твърдяното за извършено нарушение.
Това е така защото, ако действително водачът
на проверявания автомобил е извършил твърдяното формално нарушението на 01.03.2019
година, като е управлявал процесното МПС без прекъсване за почивка, с което да
е нарушил чл.7, § 1
от Регламент 561/06, които е издаден за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство касаещо
автомобилните превози, в който се сочи, че: „След период на управление от
четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа
от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка”. Тоест според разпоредбата на чл.
7 §1 от Регламент 561/06, водачът е бил задължен след кормуване от четири часа
и половина да спази прекъсване от най-малко 45 минути, като това прекъсване
може да бъде заместено от прекъсвания от най-малко 15 минути всяко.При това
положение, ако водача/жалбоподател не е спазил задължителната почивка по време
на работа, е нарушил въведеното с разпоредбата на чл.7 § 1 от Регламент 561/06 - задължително
изискване за продължителността на почивката след кормуване от четири часа и
половина. Посредством това си действие, жалбоподателят в качеството си
на водач би осъществил обективните признаци от състава на нарушението по
чл.93Б, ал.5, т.2 от ЗАПр. съгласно които: „Водач, който не спазва
изискванията относно времето за прекъсване, определени в Регламент (ЕО) №
561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:т.2.
над 15 минути - с глоба 100 лв.” , а не както изрично е посочено в НП
на чл.93Б,
ал.4, т.3 от ЗАПр., които предвижда - глоба 1500 лв.От
горното е видно че е приложена санкционна разпоредба, която в случая е
несъответна на твърдяното за извършено административно нарушение, поради което
е и неправилна.
Допуснатите нарушения, са до такава степен
значими, защото поставят под въпрос волята на наказващият орган, от една
страна, а от друга съществено накърняват правата на жалбоподателя – нарушител,
тъй като той е лишен от възможността да разбере, какво именно нарушение му се
вменява, и за какво именно е санкциониран /като пряко рефлектира върху
възможността му да организира защитата си в пълен обем, и това е така защото
описаната обстановка и в АУАН и в НП, внася неяснота относно правно
релевантните факти и състава на извършеното адм. нарушение, които подлежат на
доказване в административно
наказателния процес, а от там и до порочност на обжалваното НП, тъй като същите
не могат да бъдат санирани от съда и в този смисъл НП се явява
незаконосъобразно.Административния процес е строго формален и свързан с
прилагането на конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права винаги е съществено и е основание за отмяна
на съответния акт, с който е допуснато това нарушение. Разпоредбата на чл.57
от ЗАНН е свързана с издаването на НП, и тяхното нарушаване винаги води до
ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита. С тази
разпоредба е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържа издаденото
НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или
противоречието в тях/както е в конкретния случай/, винаги води до ограничаване
на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 – 0000035 от 13.03.2019
год. на
началник ОО АА - В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: