РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 22.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Дарина Байданова
при секретаря Ралица Димитрова разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 316 по
описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.З.Т.
от гр.Кърджали твърди в исковата молба, че на
10.09.2020г. около 06,45ч. в гр. Кърджали се придвижвала пеш с дъщеря си Н.Т.
на път за работа в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" в гр. Кърджали, вървейки по
тротоара в близост до ГПЧЕ „Христо Ботев" след моста и преди гимназията,
когато стъпила на счупена и не добре закрепена тротоарна плочка, която под
тежестта се обърнала и ищцата паднала напред, подпирайки се на земята с двете
си ръце. Поради неравностите, ръцете ѝ се подгънали и се ударила в
областта на лицето в настилката на тротоара, която
била неравна - изкъртена и силно изместена от земята. Сочи, че тротоарната
плочката била една от многото счупени тротоарни плочки, разположени в тази част
на тротоарното платно, а тротоарът в този район почти целият бил с изкъртена и
разбита настилка с множество счупени и поставени неправилно плочки. Нивата на
настилката били различни, като на места дупките били запълнени с пръст. При
падането усетила силна болка в областта на дясната ръка и била в невъзможност
да я движи, като не могла да се изправи без чужда помощ, а и помогнала дъщеря
ѝ Н.Т., която избърсала и кръвта от лицето на ищцата и с нейна помощ
ищцата стигнала до ЦСМП - гр.
Кърджали, където след извършени промивки
на охлузните рани по лицето, дланите и крайниците, била насочена в отделението
по образна диагностика при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" - гр. Кърджали за
ренгенография, и се установила травма -
счупване на дясната лъчева кост
на дясната ръка. След това била насочена в отделението по травматология в
същата болница, където било извършено гипсиране на дясната ръка на ищцата.
Твърди, че през цялото време изпитвала много силни болки в областта на дясната
ръка, а също така и болки в областта на лицето - устата и брадата, причинени от
падането ѝ по лице на тротоара, усещала също така и тъпа болка в областта
на лявата си ръка, болели я дланите на двете ръце, с които при падането се
подпряла на земята и краката в областта на коленете, където по-късно установила,
че има синини, като най-силни и интензивни били болките от счупването на
дясната ръка. Твърди,че в резултат на падането ѝ, причинено от стъпване върху
изкъртена/повредена тротоарна плочка, ѝ било причинено: крайници -
счупване на дясна лъчева кост в областта на
лакетната става, охлузвания в областта на
дланта на дясната ръка, синкаво-мораво кръвонасядане в областта на лявата
колянна става на левия крак, както и кръвонасядане в предната повърхност на
десния крак, също в областта на колянната става, глава - синкаво-мораво
кръвонасядане по лигавицата на долната устна в нейната лява половина,
синкаво-мораво кръвонасядане по повърхността на брадичката. Счупването на
дясната лъчева кост в областта на лакетната става довело до трайно затрудняване
на движението на дясната ѝ ръка за повече от един месец, а останалите
описани увреди довели до причиняване на болка и страдание. Сочи, че в резултат
на увреждането настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в физически болки и
страдания, увреждане на здравето, морални страдания и увреждане на физическото
и психическото ми състояние, а именно, постоянни физически болки и страдания,
продължително обездвижване на дясната ръка, разстройство на физическото и
психическото здраве, които търпяла ежедневно в продължение на дълъг период от
време, както и претърпени физически болки от медицинските намеси в областта на
травмата и от възстановителния /рехибилитационен/ период на възстановяване и
раздвижване на дясната ръка. Загубата на доброто ѝ общо здраве било за
продължителен период от време, като сочи, че за период около един месец била с
поставен гипс и в невъзможност да движи дясната си ръка и да се обслужва, след
снемане на гипса в продължение на около още два месеца била в период на
раздвижване на дясната си ръка и в продължение на около един месец във времето
дясната ѝ ръка била напълно неподвижна – хранела се и се обслужвала с
чужда помощ, била в невъзможност да се грижи за семейството и дома си. Чрез
оказваната от близките ѝ помощ съхранила нервите си от физическите болки
и стреса, че не е в невъзможност да се грижи за себе си и за семейството си. В
продължителен период от време била неработоспособна и не можела да полага труд
и да реализира доходи, което още повече засилвало чувството ѝ на
непълноценност и страх, поради невъзможност да осигури на семейството си
финансова и морална подкрепа. Сочи, че в резултат на претърпяното, освен
физически болки и страдания, претърпяла и душевни - емоционални такива, изразяващи се в
разстройство на здравето - психическото
и емоционално състояние, тъй като предвид сравнително младата ѝ и
работоспособна възраст, била неработоспособна и по този начин лишила
семейството си от помощта ѝ -
финансова и морална. В продължение на повече от три месеца близките
ѝ полагали грижи за здравето ѝ, предвид факта, че изпитвала
трудности при обслужването си. Твърди,че към предявяване на иска оздравителният
период не бил завършил и здравето ѝ не било възстановено напълно във вида
преди случилото се, тъй като движенията на дясната ѝ ръка и понастоящем
били ограничени и придружени с болки, макар и не толкова интензивни, както в
началния период и захвата на ръката бил отслабен. Освен това, при промяна на
климатичните условия и времето усещала дискомфорт и болки в областта на
травмата. Счита, че вследствие на неполагане на дължимата грижа от ответника по
обезопасяване, поддържане на тротоара и нестопанисването му с грижата на добър
стопанин, по начин по който да не вреди на минаващите
пешеходци, е налице виновно поведение,
чието задължение било да поддържа уличната общинска пътна мрежа и пешеходната
зона, да следи за изправността ѝ, а при повреда да я укрепва по начин, по
който да не се създава предпоставка за възникване на вреди, поради което
ответникът следва да възстанови вредите, които виновно причинил на ищцата.
Сочи, че община Кърджали освен собственик на вещта, причинила увреждането, е и
субект, осъществяващ непосредствен и
постоянен надзор и следи за изправността на всички дейности свързани с поддържането на пътищата в
населените места вкл. и контрол върху обезопасяването им, като тротоарът бил
надлъжна част от пътното платно. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 15000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, разстройство на
физическото и психическото здраве на ищеца, ведно със законната лихва от
10.09.2020г.-датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, вследствие на падане по необезопасен тротоар. Претендира разноски. В
съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да
го уважи.
Ответникът Община Кърджали в срока по
чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който намира иска за
неоснователен, като оспорва изложените твърдения за
механизма на настъпилото увреждане и счита,че падането на ищцата е възможно
да е в резултат на проявена небрежност от нейна страна - от неправилна преценка на обстановката на пътя, непоглеждайки повърхността, върху която стъпва
или носене на неподходящи обувки и прави възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата. Оспорва и мястото на падането, а именно, че това е тротоарът на
бул."Беломорски", представляващ
част
републиканска пътна мрежа-път 1-5/Русе -Маказа/, стопанисван и управляван от Областно пътно управление-Кърджали като структура на АПИ.
Счита,че не е налице пряка причинна връзка между претендираните вреди и непозволеното увреждане съгласно т.1 от ППВС №4/1969 г. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан
и при евентуалност, претендираното обезщетение да бъде намалено съобразно изискването на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В съдебно
заседание чрез представител по пълномощие оспорва иска и моли съда да го
отхвърли, за което излага съображения. Прави възражение по чл.78,ал.1 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Установява се по
делото, че на 10.09.2020г. ищцата е постъпила в СО към МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД, гр.Кърджали и съответно насочена към рентген и травматолог, поради счупване на долния край на
лъчевата кост на дясната ръка, като за срок от 30 дни била наложена гипсова
имобилизация и изписано лекарствен продукт срещу евентуална тромбоемболия.
На 14.09.2020г.
ищцата е прегледана от съдебен лекар, който установил следните увреждания – по
полулигавицата и лигавицата на долната устна, в лявата ѝ
половина –
кръвонасядане в размери 2/1 см., по предно-долната повърхност на брадичката - кръвонасядане в размери 1,5/1,5см., по
дланната повърхност на лявата ръка в близост до гривнената става – две
охлузвания на кожата с размери 1,5/0,5см. и 1/0,5 см., дясната ръка – с
имобилизираща гипсова превръзка, по левия крак – предната му повърхност в
областта на колянната става - кръвонасядане в размери 2/1,5 см., по десния крак
– предната му повърхност в областта на колянната става - кръвонасядане в
размери 1/1,5 см. Така установените увреждания били получени при действието на
твърд тъп предмет или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са
възникнали по начина, по който съобщава освидетелстваната , а именно на път за
работа се спънала в неравност на тротоар и липсващи плочки и паднала. Съдебният
медик констатирал, че счупването на дясната лъчева кост на типично място /в долния ѝ
край/ и в областта на лакътната става е довело до трайно затрудняване
движението на дясната ръка за повече от един месец, а останалите травматични
увреждания причинили болка и страдание.
От заключението по
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че счупване
на дясната лъчева кост на типично място /в долния ѝ край/, както и в
областта на лакътната става, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и
крайниците, получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин добре отговарят да са
възникнали по механизма, съобщен от пострадалата – при спъване и падане от
собствен ръст. Констатираното е ,че счупването на дясната лъчева кост в долния
ѝ край и в областта на лакътната
става довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от
4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание. Към момента на прегледа ищцата изпитва
болка при движение в дясната гривнена и повече в дясната лакътна става,с
невъзможност за пълна екстензия /разгъване/ в лакътната става. В съдебно
заседание вещото лице изяснява, че нараняванията
на ищцата са, както в гривнената става, така и в лакътна става, т.е., има
счупване на лъчевата кост, в областта на гривнената става и вътреставно счупване
в областта на лакътна става, или, счупване в горната и в
долната част на ставата. Изяснено е, че при такива счупвания, особено в областта на лакътната става, трябва да се вземе предвид, че същата става е сложна става, съставена от три кости -
двете кости на предмишницата – лакътната,
лъчевата кост и раменната кост, като предвид това, всяко
едно вътреставно счупване на някоя от костите, образуващи лакътната става, е с продължителен
оздравителен процес и тази продължителна болка, която остава и дефицит в
движенията, най-вече на ръката в тази става, остават за много дълъг период от
време и дори да стихнат, се появяват отново при физическо натоварване и при
неблагоприятни атмосферни условия. Що се касае до счупването в долната част на
лъчевата кост, в областта на гривнената
става, към момента на прегледа, когато пострадалата е
била при травматолог и е установен хроничен отток, възможно е този оток да е
преминал след преминаване на оздравителния процес, но отново да се е появил при
физическо натоварване, при несвойствени извънмерни движения в тази става, тъй
като счупването е придружено неминуемо и с
мекотъканни увреждания, влияещи на оздравителния процес в неговата продължителност.
Счупването, в долната част на ръката на лъчевата кост, води до трайно
затрудняване, а в горната част е вътреставно счупването в рамките на една
сложна става, където болките, страданията и продължителността на оздравителния
процес са много по-продължителни във времето и хронифицират дори и след доста
дълъг период след нараняването, при физически усилия и неблагоприятни
атмосферни условия. Според експерта лакътната
става при вътреставно счупване повече никога не е
същата. В случая, счупването на тази
става в двете ѝ места – в долната и в горната, всяко едно счупване, само
по себе си води до трайно затрудняване, въпреки че медикобиологичният признак е
един.При прегледа на ищцата 14.04.2021 г. от травматолог било установено, че в
дясната лакътна става има екстензионен дефицит, с непълно разгъване на ръката в лакътната
става, както и дефицит във въртенето на ръката по дългата ѝ ос. Увреждания
в долния край на лъчевата кост, т.е. в областта на гривнената става, се възстановяват
макар и по-бавно, но това не важи за уврежданията в областта на лакътната става, тъй като на определен
етап, въпреки щаденето на тази става от пострадалия, може да се появи отток, болка и дефицит в движенията в резултат на
хроничния процес на това счупване. Съдът кредитира изслушаното заключение като
пълно, обективно и компетентно изготвено.
Изслушана е и
съдебно-техническа експертиза, от заключението по което се установява, че на
мястото на инцидента настилката, положена на тротоара е от бетонови плочи, в
началото на 17м. преди моста в десния край /посока Кърджали/ липсват поставени
3 реда към бордюра плочи с участък с дължина 8,25м. и ширина 1,02м., установени
са уширения във фугите на настилката и частично слягане на крайния ред с
уширение на фугата. Установени са и 5 бр. плочи, отместени от местата им или
хаотично разположени, както и е установено изкърпване с асфалтова смес и видът,
в който се намира тротоарът в участъка на 17м. преди моста /с липса на
настилка/ е пречка за движение на пешеходците. В съдебно заседание заключението
се поддържа от вещото лице, което изяснява,че тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Съдът дава вяра на
заключението, тъй като със същото изцяло е даден отговор на поставените
въпроси, както и същото е обективно и компетентно изготвено и не се оспорва от
страните.
По делото са
събрани и гласни доказателства. От разпита на св.Н.В.Т. - дъщеря на ищеца, се установява,че на датата на
инцидента, на път за работа около 06:30 часа – 07:00 часа, на
моста преди ГПЧЕ „Христо Ботев“ в посока към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, където
ищцата работи, майка ѝ паднала, като двете вървели по тротоара на моста,
който бил с липсващи плочки, на места само пясък, ищцата носела ниски, леки и
удобни обувки и паднала, подпирайки се на длани. От падането си прехапала
устната, двете тръгнали към Бърза помощ заради полученото от ищцата нараняване.
В първия момент най-много я заболяла ръката, в лакътя на дясната ръка, имала
охлузвания по дланите и
коленете и силни болки в
китката на дясната ръка. На лявата ръка имало охлузвания от подпирането. Направили ѝ снимка
и ѝ гипсирали ръката за един месец, през който не можела да извършва
никакви движения с дясната ръка. Свидетелката ѝ помагала вкъщи - в
домакинството и във всичко,включително при тоалет, къпане, ресане, връзване на косата. Ищцата тежко
приела случилото се, обвинявайки се, че
паднала, че не може да върши нещата, както преди - да се грижи за домакинството
и семейството, чувствала се непълноценна. След махане на гипса след един месец,
след това два месеца ищцата не можела да работи, тъй като раздвижвала ръката си
и движенията ѝ били затруднени. И понастоящем все още не можела да движи
ръката си, не можела да я разгъва и да я свива до край. Превръзката, която понастоящем
ищцата носела ѝ помагала за по-малка болка и за тежестта на ръката. Вечер
почти не спяла от болка и когато времето се разваляло, имала много болки, които
продължавали. Преди този случай според свидетелката, не е падала и не е чупила
крайник, не се е лекувала от болести. Семейството на ищцата се състояло от нея,
свидетелката и съпруга на ищцата, от които само ищцата осигурявала доходи, поради
което много се притеснявала, че не може да работи.
С оглед изложеното
дотук, съдът намира предявения иск за основателен.
По делото е безспорно
установено настъпването на травматично събитие, при което ищцата В.Т. на път за
работното си място, изгубила равновесие, паднала и получила счупване на дясната
лъчева кост в долния ѝ край и в областта на лакътната става, както и
кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и крайниците. Установено бе, че
увреждането е настъпило по време на движението ѝ върху тротоар с липсващо
звено от настилката му, върху укрепен пътен банкет на пътното платно на републикански
път I-5, в участък от територията на гр.Кърджали след
кръстовището на бул. „България“ с бул. „Беломорски“. Мястото на инцидента се
установява от показанията на разпитания по делото свидетел – Н.Т., които съдът
кредитира, въпреки заинтересоваността от изхода на делото като дъщеря на ищцата,
тъй като същите са логични и категорични относно подлежащите на доказване
факти, изложените са добросъвестно пред съда и са във връзка с приобщените по
делото доказателства и на последно място, не са оборени от други такива. Изслушаното
по делото заключение по СТЕ след извършен оглед на вещото лице за състоянието
на настилката потвърждава, че на посоченото в исковата молба място има липсващо
звено 7,07 кв.м. от настилката на тротоара и същата е годна за преминаване на
пешеходци, но с повишено внимание в участъка, където липсва. На следващо място
оспореният механизъм на получаване на уврежданията се установява както от
показанията на посочената свидетелка Н.Т., която точно е възприела фактите и е
съхранила впечатленията си и установяваща, че по същото време ищцата е отивала
на работа с ниски удобни обувки и е познавала
пътя, така и от устното и писмено заключение по СМЕ, съгласно което
травматичният резултат по време и начин добре отговарят да са възникнали според
съобщеното от пострадалата – при спъване и падане от собствен ръст. С оглед на
това съдът
намира за
неоснователни възраженията на ответника, че ищцата е проявила небрежност чрез
неправилна преценка на обстановката на пътя, поради непоглеждането върху какво
стъпва и поради неподходящите обувки, с които е била. Това е така, тъй като бе
установено, че към датата на злополуката е съществувала неравност на
тротоарното платно, предполагаща извършването на ремонт и подравнявания, а
състоянието на тротоарното платно може да бъде установено с всички
доказателствени средства, съставляващи източници на сведения за фактите, които
подлежат на доказване : документите -официални и частни, свидетелските
показания, обясненията на страните в рамките на висящ процес, огледа, съдебната
експертиза, веществените доказателства / в този смисъл решение
№149/22.12.2020г. по гр.д. № 736/2020г., ГК, Четвърто г.о./. Съгласно чл.11
от ЗОС имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Ответникът оспорва задължението си за ремонт на тротоарната настилка,
което възражение настоящият състав намира за неоснователно, предвид
императивната разпоредба на чл.30,ал.4 от ЗП, регламентираща, че изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират
от съответната община. В случая бе установено,че мястото на инцидента е тротоар
с липсващо звено от настилката му, върху укрепен пътен банкет на пътното платно
на републикански път I-5, в участък
от територията на гр.Кърджали. Т.е., безспорно е, че именно в границите на
урбанизираната територия на община Кърджали се намира тротоарът, част от
настилката на която липса, ремонтът на който е вменен като задължение на
ответника и чието бездействие е причинило падането на ищцата. Общинската улична
и тротоарна мрежа са със статут на публична общинска собственост, като
изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините, а самото
поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването им от
преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по
поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение
на съответната община, а общините са длъжни да изпълняват възложените им
правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от
закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, тя дължи обезщетение /също в решение №149/22.12.2020г. по гр.д.
№ 736/2020г., ГК, Четвърто г.о./. Или, съдът намира, че в случая е налице
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че по делото не е
опровергано твърдението за противоправно бездействие чрез доказване
осъществяването на предписаните от закона действия за осъществяване на
задълженията по ремонт и поддържането на тротоарите с дължимата грижа. На
следващо място, установено бе, че в резултат на спъване и падане от собствен
ръст,
поради съществуваща неравност на тротоар с
липсващи плочки, ищцата е получила увреждане под формата на телесни повреди, при
които е въздействано върху здравето ѝ и по този начин е претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания,
които са в пряка и непосредствена връзка от вредоносното събитие, при която деянието
е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
бездействие на деликвента. Или, ако ответникът бе спазил задълженията си по
закон, не би настъпил инцидентът, довел до установените по делото телесни и
психически увреждания на пострадалата В.Т..
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия, а преценката във всеки случай следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. С оглед приобщената по
делото доказателствена съвкупност съдът намира, че на ищцата са причинени две увреждания,
всяко характеризиращо се с трайно затрудняване
на движението на дясната ръка за повече от 4-5 месеца - счупване на дясната
лъчева кост и счупване в областта на лакътната става, както и други четири
кръвонасядания и охлузвания - на долната
устна, брадичката, левия и десния крак, причинили болка и страдание, като бе
установено,че счупването на лакетната става, поради това,че е сложна става и с
вътрешноставно счупване, болките, страданията и продължителността на
оздравителния процес е много
по-продължителен във времето и хронифицира дори и след дълъг период след
нараняването, както и при физически усилия, така и при неблагоприятни
атмосферни условия,а в случая при прегледа непосредствено преди изготвяне на
заключението е установен и екстензионен дефицит – непълен обем на разтягане и
нарушения на въртенето на ръката по дългата ѝ ос. Установено бе, че
физическите болките и страданията са свързани и с неудобствата от
невъзможността да си служи с ръката, която е била обездвижена. Т.е., установено
бе,че 9 месеца след инцидента нормалният ритъм на живот на ищцата е нарушен, а
също и на нейното семейство. От друга страна, бе установено, че влошеното
здравословно състояние и от наложените вследствие на увреждането отклонения от
нормалния ритъм на живот по остър и неблагоприятен начин е преживяно от ищцата
– жена на зряла възраст, възприела прехраната на семейството с безработни
членове в него изключително сериозно, при която случилото се създало негативно
отражение върху себеоценката ѝ като съпруг и родител – обвинявала се, че
паднала и се чувствала непълноценна в грижите за семейството, тъй като на нея
се налагала помощ, вместо тя да помага, както и поради невъзможността ѝ
да работи. Така, несъмнено бе
установено, че след инцидента е засегнато
както физиологичното, така и психичното и емоционално здраве на ищцата и уврежданията
не са отзвучали. С оглед всичко изложено дотук, съдът счита, че при определяне
на обезщетението следва да вземат предвид обсъдените обстоятелства, при което
не приема възражението на ответника, че искът е завишен по размер и процесните болки
и страдания могат да се обезщетят с обезщетение под претендираното. Не се
споделя и възражението на ответната община, че
в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като според
константната съдебна практика съпричиняване е налице при противоправно
поведение на пострадалия, което да води до настъпване на противоправния
резултат, като го обуславя, а такива факти и обстоятелства не бяха установени в
настоящото производство.
За пълнота, съдът
намира за необходимо отново да отбележи, че предявеният иск е допустим въпреки
установеното по делото,че ищцата по време на настъпване на инцидента е отивала
на работа и в този смисъл възражението на ответника за недопустимост на иска,
поради осъществена трудова злополука по чл.200 от КТ, отричаща пасивната
процесуална легитимация на ответника, е неоснователно, тъй като съгласно задължителната
съдебна практика дори инцидентът да е признат за трудова злополука, това не
лишава увредените лица от правото да претендират обезщетение за вредите по реда
на чл.45 ЗЗД от прекия делинквент, така и по реда на чл.49 от ЗЗД от възложителя
на работата на делинквента, като ищецът е този, който решава кой път на защита
да предприеме /решение № 9/02.02.2018г., постановено по гр.д.№ 1144/2017г. ,
Трето г.о./.
Или, предвид горното съдът намира, че следва
да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в
обществото, при отчитане на обществено - икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, както и при съобразяване на обстоятелството, че
размерът на обезщетението се определя към датата на деликта, което да бъде в
размер на 15000,00 лв., което следва да се присъди ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.09.2020г. до окончателното изплащане до окончателното
му изплащане на сумата.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски по делото в пълен размер, а именно, за
държавна такса – 600,00лв., възнаграждения за вещи лица – 120,00 лв.+120,00 лв.+80,00лв.+114,00лв.,
общо, 434,00лв., или, 1034,00лв. Ищецът е направил разноски и за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00лв., което съдът с оглед своевременното
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК от ответника и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която при интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., намира,че
следва да намали на 1000,00лв.
Водим от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Кърджали със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.“България“ №41, да заплати на
В.З.Т., с ЕГН **********,***, на осн. чл.49 от ЗЗД сумата от 15000,00 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на стъпване върху липсваща/повредена тротоарна плочка и падане, ведно
със законната лихва ,считано от 10.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски в общ размер на 2034,00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия: