Решение по дело №334/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 68
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20213600600334
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Шумен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20213600600334 по описа за 2021 година
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260023/13.07.2021 г. по НЧХД № 25/2021 г. по описа на
Шуменския районен съд, е признат за невиновен ЗЛ. ЗЛ. Й., за това, че на
17.09.2019г. в гр.Шумен, казал нещо унизително за честта и достойнството на
АТ. ДР. АТ. в негово присъствие /нарекъл го гад, гадина мръсна, гадна
мръсна гад, мръсник/ обида нанесена публично, поради което и на основание
чл.148 ал.1 т.1 от НК, вр. чл.146 ал.1 от НК и чл.304 от НПК го оправдал. С
присъдата е отхвърлен и предявеният граждански иск от частния тъжител АТ.
ДР. АТ. против подсъдимия ЗЛ. ЗЛ. Й. като неоснователен. Осъден е А. да
заплати на ЗЛ. ЗЛ. Й. с сумата от 300,00 лв. като направени от него разноски
за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановената от ШРС присъда е подадена въззивна жалба от
частния тъжител. В жалбата се изразява несъгласие с присъдата. Счита, че
присъдата е неправилна и постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и, че същата не е съобразена със събраните по
делото доказателства, а и със съдебната практика. Моли присъдата да бъде
отменена и постановена нова с която подс. ЗЛ. ЗЛ. Й. да бъде признат за
1
виновен и осъден по предявеното му обвинение. Алтернативно прави искане
за отмяна на присъдата и връщане на делото на районния съд за ново
разглеждане. Прави се искане и за присъждане на разноски.
Срещу жалбата е постъпило възражение от защитника на подсъдимия
адв.Е.. Сочи, че жалбата е бланкетна и неаргументирана. Смята, че не са
налице твърдените с жалбата пороци на постановената оправдателна присъда
и моли да бъде потвърден изцяло обжалвания съдебен акт, както и да им
бъдат присъдени сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител
поддържат жалбата изцяло с аргументите в нея. Адв.Т. развива изложените от
нея аргументи и предлага свой анализ на събраните по делото доказателства,
които намира за достатъчни за да обосноват обвинителната им теза.
В съдебно заседание подсъдимият сочи, че е невинен, но има постоянен
голям тормоз над семейството му и скандали. В последната си дума желае
съда да види реалното, че той е невинен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК
установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334
т.6 от НПК.
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал редица гласни и
писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите С.Д.Д. А.Н.А., Е.Б.Б. и В. П Й., както и писмените доказателства
– писма, справки и приложени и други дела – ДП № 15/2020г. по описа на РУ
– Шумен; НЧХД № 2193/2019г. на ШРС, НЧХД № 1778/2016г. по описа на
ШРС; ВНЧХД № 86/2017 по описа на ШОС; ВНЧХД № 64/2O16г. по описа на
ШОС; НЧХД № 3258/2014 по описа на ШРС и останалите писмени
доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил
обстойно и задълбочено. След анализа им, съдът е приел от фактическа
страна, че:
Подсъдимият и тъжителят са съседи в гр.Шумен на *******, като
подсъдимият живее на ет.2 ап.5, а тъжителят живее на ет.1 ап.1. Отношенията
2
между двамата са влошени от дълъг период от време, като вероятно една от
причините за това е и как е придобит недвижим имот от подсъдимия.
От писмо от ШРП Вх.№А-63/2021 се установява, че в ШРП са
образувани три бр. преписки със страни АТ. ДР. АТ. с ЕГН ********** и ЗЛ.
ЗЛ. Й. ЕГН **********: Преписка Вх.№2414/2019г. по описа на РП - Шумен е
образувана на 14.10.2019г. по повод подадена тъжба от АТ. ДР. АТ. срещу
ЗЛ. ЗЛ. Й., за нанесени обиди. В писмото е посочено, че на 13.12.2020г. е
образувано ДП №15/2020г. по описа на РУ – Шумен за престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от Нк. На основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК наказателното
производство е спряно. Преписка Вх.№ 849/2020г. по описа на РП – Шумен е
образувана на 25.02.2020г. по повод на жалба от З.Й. срещу А.А. за отправени
обиди и закани за убийство. След извършена проверка наблюдаващият
прокурор с постановление от 26.05.2020г. е отказал да образува наказателно
производство. Постановлението за отказ е обжалвано и потвърдено от
прокурор при Окръжна прокуратура - гp. Шумен на 26.06.2020г. Преписка
Bx. №4959/2020г. по описа на Районна прокуратура - гp. Шумен е образувана
на 25.11.2020г. по повод справка от РУ—Шумен за подадена жалба от ЗЛ. ЗЛ.
Й. срещу АТ. ДР. АТ. за нанесени обиди и саморазправа. Проверката е
приключила и се намира при наблюдаващия прокурор за решаване.
На 17.09.2019г. около 16.00 часа, тъжителят А. заедно със съпругата си
свид.А.а излезли от жилището и се отправили към посока към магазин
„Лидл“в гp. Шумен. Непосредствено след тях, от сградата излезли
подсъдимият Й. и съпругата му свид.А..
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния
съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Само
това са безспорно установените факти по делото и ШОС като инстанция по
същество не намира за установени по несъмнен и безспорен начин и други
факти. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Обосновано първата инстанция е приела, че
разпитаните в съдебно заседание свидетели не доказват изложеното в
тъжбата. Голяма част от показанията всъщност касаят факти и обстоятелства
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело, а става въпрос за
етимологията на конфликта между подсъдимия и частния тъжител. От
показанията на свид.В.П. се установява, че всъщност тъжителя А. е изрекъл
3
думите „Ето видя ли крадците, които изнесоха кооперацията“ на жена която
се е движела с него, след което от входа са излезли подсъдимият и неговата
съпруга, но среща между тях не е имало. Показанията на свид.В.П. се
потвърждават изцяло от показанията на свид.А. – съпруга на подсъдимия,
която също твърди, че са видели тъжителя вече да се отдалечава и среща
между тях не е имало. Единствения свидетел, който подкрепя частично
обвинителната теза е съпругата на подсъдимия свид.А.а, която споделя
единствено думите „гад с гад“ посочени в частната тъжба. Освен това ШРС
изрично е посочил, че отчита, че тя е съпруга на тъжителя, т.е. обстоятелство
което я прави заинтересована от изхода на делото. Посоченият от
обвинението свидетел Б. твърди, че макар да знае, че страните по делото
непрекъснато се карат, той не е бил свидетел на техен разговор през месец
септември 2019г.. Т.е. всички свидетели, включително свид.П – полицейски
инспектор, работил по случаите между двамата, установяват безспорно
единствено факта, че между страните има дългогодишен конфликт, породен
от недоволството на частния тъжител А., за начина на придобиване на имот
от страна на подсъдимия Й., като конфликта често бива подхранван именно
от тъжителя, който считал това за свой граждански дълг. ШРС е обсъдил и
обясненията на подсъдимия и ги е ги е съпоставил с всички събрани по
делото доказателства – гласни и писмени, като е дал и обоснован отговор
защо кредитира тях като убедителни и достоверни и изключва дадените по
време на развилото се ДП показания като свидетел. Въззивната инстанция
приема, че събраните гласни доказателства в хода на първоинстанционното
производство са в пълен синхрон с приобщените по делото писмени
доказателства, включително и с приобщените дела между същите страни.
Тези писмени доказателства са надлежно събрани по делото и са обсъдени
детайлно от РС. Районният съд е съобразил събраните писмени доказателства
по делото, които са в подкрепа на гласните доказателства и е установил, че
няма доказателства на посочената в тъжбата дата подсъдимият да е извършил
посоченото престъпление. В тази връзка обстойно е обсъдил всички събрани
по делото доказателства – писмени и гласни, направил им е пълен и
всеобхватен анализ и е направил правилни и законосъобразни изводи въз
основа на тях. Щом единствения свидетел подкрепящ обвинението е
съпругата на тъжителя и няма други доказателства в подкрепа на
обвинението, то се явява недоказано. Шуменският окръжен съд напълно
4
споделя логиката на ШРС при обсъждането на доказателствата и се
солидаризира с мотивите му, поради което и не ги преповтаря. При правилно
установената фактическа обстановка и логичен анализ на събраните
доказателства, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи,
като е приел, че събраните доказателства, не водят до един единствено
възможен извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното му
убеждение, поради което резонно е преценил, че подсъдимият следва да бъде
оправдан на основание чл.304 от НПК. Както е посочил и
първоинстанционният съд, при дела от частен характер, частният тъжител
поддържа и повдига обвинението с изложеното в тъжбата. Изявленията на
тъжителя – било то в тъжбата, било то в съдебно заседание, не са източник на
доказателства. Показанията на свидетелите материализирани в протоколите
им за разпит по други приложени дела, правилно и законосъобразно не са
обсъждани от РС, тъй като единственият начин за събиране на свидетелски
показания в хода на съдебното производство е чрез непосредственият им
разпит пред съда или чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, ако са
били налице условията за това. В конкретния случай от страна на частния
тъжител и процесуалният му представител дори няма такова искане и съдът
не е приобщил свидетелски показания чрез прочитането им в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция. Освен това в процесуалния
закон няма хипотеза в която показанията на подсъдимия Й. по ДП в
качеството му на свидетел да бъдат прочетени. Показания на свидетели
дадени в ДП и неприобщени по реда на чл.281 от НПК не могат да бъдат
обсъждани при постановяване на присъдата и затова не следва да се обсъждат
и в мотивите. Това не е пропуск на районния съд и няма липса на мотиви и
необсъждане на доказателства, каквото твърдение прави повереника на
частния тъжител. Не отговаря на истината и възражението на адв.Т., че съдът
бил приел противно на доказателствата кой кога бил излязъл от входа.
Напротив на стр.42 от съдебното дело в разпита си свид.В.П. казва: „Мъжът
който излезе разговаряше със съпругата си и чух тази реплика. Те се
отдалечиха и в този момент излезе Златко със съпругата си. В този момент
среща между Златко и съпругата му и тъжителя и неговата съпруга, нямаше“.
На същата страница в показанията на свид.А. се казва: „Аз не бях видяла, че
сем.А.и са излезли преди нас.“, „В този ден, на излизане от входа не сме се
засичали с никой от сем.А.и. Не сме се засичали. Ние излязохме. Преди нас са
5
излезли те. Погледнах вдясно и видях, че отиват към „Лидъл“.“ Т.е.
фактическата обстановка установена от първата инстанция почива на събрани
по надлежния ред непосредствено пред него доказателства, за разлика от
лансираната от повереника версия. Съдът не може в мотивите си да прави
предположения кой и кога е излязъл от апартамента си и какво се е случило
преди излизането им от входа, при липса на годни доказателства събрани по
надлежния процесуален ред. Неоснователен е и доводът за нарушения на
материалния закон. При правилно установената фактическа обстановка са
направени и правилни правни изводи за липса на доказателства за
извършеното престъпление посочено в тъжбата. Именно поради това и на
основание чл.304 от НПК ШРС правилно и законосъобразно се е произнесъл
с присъда, с която е признал подсъдимия по така възведеното с частната
тъжба обвинение за невиновен и го е оправдал.
По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск: Настоящата инстанция приема напълно изводите на
районния съд относно гражданския иск. Становището на ШРС, че следва да
се отхвърли гражданският иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия в
пълния предявен размер, като неоснователен е правилен и обоснован и се
споделя от ШОС.
Въззивният съд не намира пороците в жалбата посочени от
жалбоподателя – неправилност на присъдата или съществени нарушения на
процесуалните правила. По изложените по-горе съображения, съдът е приел
правилна фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства, на които е направил логичен и последователен анализ. С оглед
изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и
като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила или нарушение на материалния закон, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
В съдебно заседание преупълномощеният защитник адвокат Терзийски
прави искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Представя пълномощно с договор за правна защита и съдействие от
преупълномощителя си адв. Е.. Договорено е възнаграждение в размер на
500,00лв. и е отбелязано, че от него са платени в брой 300,00 лв. Сумата от
6
300,00лв. представлява реално направени разноски за адвокатско
възнаграждение по делото пред въззивния съд от подсъдимия Й., който е бил
оправдан по повдигнатото от тъжителя обвинение и в съответствие с нормата
на чл.190 ал.1 от НПК те следва да се възложат в тежест на А..
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК вр. чл. 334,
т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260023/13.07.2021 г. по НЧХД № 25/2021
г. по описа на Шуменския районен съд
ОСЪЖДА АТ. ДР. АТ. с ЕГН ********** да заплати на ЗЛ. ЗЛ. Й. с
ЕГН ********** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ като направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на
страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7