Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 12.05.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието
на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА като разгледа
т.д. № 4765 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ТЗ.
Ищецът „Т.б.“
АД поддържа, че по силата на договор за издаване на банкова гаранция
№085-012-001/10.03.2009г, сключен с „О." ЕООД и анекси №1/23.04.2009г,
№2/20.08.2009г, №3/15.12.2010г, е издала на „О." ЕООД банкова гаранция
изх.№2567/24.04.2009г. за сумата до 2000000лв, предназначена за гарантиране на
безлихвен заем за изпълнение на проект „Цех за хартиени опаковки и склад за
хартия", в полза на Предприятие за управление на дейностите по опазване на
околната среда /ПУДООС/ при Министерството на околната среда и водите.
Поддържа, че съгласно чл. 4, т.1.1.5 ответникът „К.Б.“
АД с отделен договор за поръчителство от 10.03.2009г., представляващ неразделна
част от договора за банкова гаранция, се е задължил да отговаря солидарно с „О.“
ЕООД за всички задължения по договора за банкова гаранция, включително
последиците от неизпълнение, както и за разноските по събиране на вземането,
включително лихви, комисионни и такси и за претърпените от банката вреди от
неизпълнението. Поддържа, че на 03.12.2012г. чрез обслужващата го БНБ,
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, е
предявило иск за частично плащане по банковата гаранция за сумата от
1 166 655 лв., позовавайки се на неизпълнение на задълженията на „О.“
ЕООД по договор №6986/14.05.2009г., като твърди, че на 10.12.2012г. е заплатил
претендираната сума на бенефициера. Сочи, че съгласно
уговореното по договора, платените суми се оформят като кредит във валутата на
извършеното плащане, който стана незабавно изискуем, като се ангажира и
отговорността на солидарния длъжник. Сочи, че предвид липсата на плащане от
главния длъжник и от поръчителите, банката по ч.гр.д.№ 391/2013г. на РС –гр.
Димитровград, се е снабдила със заповед № 252/19.03.2013г. по чл. 417 от ГПК,
който „О.“ ЕООД, „КО.т Х.“ ЕООД и „К.Б.“ АД са осъдени солидарно да заплатят на
банката сумата от 677 352,31 лв., представляваща част от просрочена
главница по договора за банкова гаранция, сумата от 322 647, 69 лв. –
такси и комисионни, ведно със законната лихва от 18.03.2013г. до окончателното
плащане, както и описаните разноски – 20 000 лв. – държавна такса и 6000
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело
№ 373/2013г. Твърди, че ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което предявява иск за признаване за установено на вземането по
заповедта, подробно описано по-горе. В хода на съдебното производство поддържа
исковите претенции чрез процесуалния си представител – адв. Балкански като
претендира уважаването им и присъждане на разноски по съображения, подробно
изложени в писмено становище.
Ответникът „К.Б.“ АД оспорва исковата молба по съображения,
изложени в писмените отговори и чрез процесуалния си представител – адв. К..
Поддържа, че неговият изпълнителен директор не е подписвал договора за
поръчителство, нито договора за банкова гаранция и анексите към него, поради
което заявява възражение за нищожност поради липса на съгласие. Излага подробни
доводи, че в случая е неприложим чл. 301 от ТЗ, тъй като не е налице действие
от лице без липса на представителна власт, а начална нищожност поради липса на
съгласие. Твърди и че за договора е научил с получаване на поканата за
доброволно изпълнение, като се е противопоставил чрез депозиране на възражение.
Наред с горното твърди, че съгласно Устава на „К.Б.“ АД Съвета на директорите
взема решения за даване на обезпечения по кредити, т.е. в случая решение на СД
е задължителен елемент от фактическия състав за сключване на договор за
поръчителство, а такова не е налице. В допълнителния отговор оспорва
твърденията на ищеца, че договорът бил подписан от Н.Д.А.като представител на
дружеството, тъй като същият е вписан като такъв едва на 07.07.2009г. въз
основа на Протокол от ОС на акционерите от 22.06.2009г., т.е. към датата на
договора за банкова гаранция и за поръчителство не е бил законен представител
на дружеството.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата
молба е представен договор за издаване на банкова гаранция, сключен между „Т.б.“
АД като банката и „О.“ ЕООД като клиент, съгласно който банката издава банкова
гаранция за сумата до 2000000лв, предназначена за гарантиране на безлихвен заем
за изпълнение на проект „Цех за хартиени опаковки и склад за хартия", в
полза на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
/ПУДООС/ при Министерството на околната среда и водите, в качеството му на
бенефициент. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора гаранцията влиза в сила след
постъпване на средства от безлихвения заем по сметка на клиента в банката, като
съгласно ал. 3 на същия член крайният срок на валидност на гаранцията е до 16ч.
на деня, в който се навършват пет години от датата на постъпване на средствата
по предоставения безлихвен заем. В чл. 3 е уговорено, че в случай на плащане от
банката по гаранцията, платените суми се оформят като кредит във валутата на
извършеното плащане, който се отчита по заемната сметка на клиента. В т.2 е
уговорено, че клиентът заплаща еднократна комисионна, а в т. 4 – че дългът се
олихвява в описания процент. В чл. 4 е уговорено, че за обезпечаване на
вземанията се предоставят описаните обезпечения – ипотека, договор за особен
залог, а по т.5, че „К.Б.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Х.И.Х.с
отделен договор за поръчителство се задължава да отговаря солидарно за
задълженията на „О.“ ЕООД и приподписва договора. На
стр. 7 от договора са положени подписи както за банката и клиента, така и за
поръчителите – „КО.т Х.“ ООД и „К.Б.“ АД, като е поставен и печат на ответното
дружество до положения подпис, за който е отразено, че е на изпълнителния
директор Х.Х.. Представен е анекс № 1 към договора от
23.04.2009г., в който е отпаднал чл.2, ал.1, т.4 и е уговорена нова редакция на
чл. 5, ал.3, съгласно която банката упражнява контрол за целевото използване на
средствата по безлихвения заем, включително при подготовката и подписването на
договора за доставка на машините и съоръженията. Върху анекса е положен подпис,
който според означението изхожда от Х.Х.като
изпълнителен директор на ответника и печат на дружеството. По същия начин е
оформен и анекс №2 към договора за издаване на банкова гаранция от
20.08.2009г., с чл. 1 на който е изменена комисионната за издаване и управление
по чл.2 от договора. Подпис и печат е положен и под анекс №3 от 15.12.2010г., с
който е уговорено, че клиентът ще издължи на банката и неплатените комисионни,
възлизащи към датата на анекса на сумата от 12 981 лв. С исковата молба е
представен договор за поръчителство, но сключен между ищцовата
банка и „КО.т Х.“ ООД, а не с ответното дружество. Представена е самата банкова
гаранция, искането за плащане по нея и платежно нареждане от 10.12.2012г. за
извършения превод. Представен е и договорът от 14.05.2009г., сключен между
бенефициента по гаранцията и „О.“ ЕООД, по който на дружеството е отпуснат
безлихвен кредит в размер на 2 000 000 лв., обезпечен чрез банкова
гаранция от „Т.б.“ АД.
Не се спори
и се установява от представения изпълнителен лист от 19.03.2013г., издаден по
ч.гр.д.№ 391/2013г. на РС –гр. Димитровград, и заповед № 252/19.03.2013г. по
чл. 417 от ГПК, че е разпоредено „О.“ ЕООД, „КО.т Х.“
ЕООД и „К.Б.“ АД да заплатят солидарно на банката сумата от 677 352,31
лв., представляваща част от просрочена главница по договора за банкова
гаранция, сумата от 322 647, 69 лв. – такси и комисионни, ведно със
законната лихва от 18.03.2013г. до окончателното плащане, както и описаните
разноски – 20 000 лв. – държавна такса и 6000 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. С допълнителна молба ищецът е представил в заверен препис
съобщение от РС-Димитровград от 03.07.2013г., с което му се указва да предяви
иск за вземането си срещу длъжника поради подадено възражение, което съобщение
му е връчено на 11.07.2013г.
От ответника
на стр. 69 и следващите е представен Устава на „К.Б.“ АД, съгласно който в чл.
14, ал.1 т. 9 е предвидено като компетентност на СД да взема решения за
ползване на инвестиционни кредити, даване на обезпечения по кредити и участие в
търгове с депозит над 10 000 лв. В чл. 16 са посочени правомощията на
изпълнителния директор, който представлява дружеството и сключва търговски
сделки от името и за сметка на дружеството.
С
допълнителната искова молба ищецът е представил протокол от заседание на Съвета
на директорите на „К.Б.“ АД от 06.01.2009г., съгласно който е взето решение от
СД в описания състав да бъде поръчител на „О.“ АД по договора за получаване на
банкова гаранция в размер на 2 000 000 лв.
С
допълнителният отговор ответникът е представил протокол от ОС на акционерите на
дружеството от 22.06.2009г., по който е решено дружеството да бъде
представлявано заедно и поотделно от изпълнителния директор и председателя на
Съвета на директорите, което лице Н.Д.А.е представил спесимен
от подписа си с нотариална заверка от 24.06.2009г. и горното обстоятелство по
представеното заявление по образец А4 е вписано видно от справката по публичния
ТР на 07.07.2009г., като до тази дата единствен вписан законен представител на
дружеството е Х.И.Х..
По делото е
изслушана съдебно-почеркова експертиза, като е прието
заключение на вещото лице С.Б. от 12.09.2016г., което е изследвало в оригинал
договора за банкова гаранция, анексите и договора за поръчителство, се
установява, че подписите под договора за издаване на банкова гаранция от името
на ответника и в долния десен ъгъл на лист 1,2 и 3 от договора са поръчителство
са положени от лицето Н.Д.А.. Подпис за поръчител в края и под договора от
10.03.2009г. не е положен въобще, такъв липсва. Подписите под трите анекса от
името на поръчителя „К.Б.“ АД не са положени от Н.А., като този под анекс №2 е
със стремеж за имитиране на неговия подпис. Подписът –обект на експертизата в
анекс № 2 не е положен и от Х.И.Х., като по отношение на подписите под анекс №1
и №3 вещото лице е посочило, че има пълно различие между подписите на лицето Х.Х., взети като сравнителен материал и подписите под двата
обекта, поради което липсват каквито и да е съпоставими елементи и същите не са
изпълнени от това лице. В съдебно заседание вещото лице уточнява още веднъж, че
е изследвало договора за банкова гаранция и другите документи в оригинал, като
ги е взел от касата на съда, като подписът на оригиналния договор за банкова
гаранция от името на Х.Д.и подписа от името на същото лице на ксерокопието от
договора за банкова гаранция са изпълнени от различни лица, като уточнява, че е
изследвал оригинала, който е подписан от А..
По делото е
изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С.А., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно. Въз основа на описаната подробно
документация и предоставените му справки от банката, вещото лице е установило,
че размерът на усвоените и на погасените суми по Договор
за издаване на банкова гаранция №085-012-001/10.03.2009г. и анексите към него, към
датата на издаване на Заповед за изпълнение №252 и Изпълнителен лист 19.03.2013г.
и към момента на изготвяне на заключението 11.03.2016г, определени на база данните
в информационната система и счетоводните записвания в „Т.б." АД, посочени
подробно в Приложение 1 към експертизата са както следва: общо дължима главница
1 166 655лв, погасена главница 564 140,01лв., като непогасената главница 602
514,99лв.; начислени лихви по договора 83
290,42лв, платени лихви - 83 290.42лв; начислена 1% комисионна за
управление 11166,55лв, платена комисионна за управление 11166,55лв. начислени
съдебни разноски 20000лв., начислени такси и комисионни 322647.69лв, платени –
същата сума. Данните вещото лице е систематизирало в следната таблица:
|
Вид начислени/искани суми |
Стойност
лева към 19.03.2013г |
Стойност
лева към 11.03.2016г |
|
Главница |
1166655,00 |
602514,99 |
|
Начислени Лихви /ОЛП + 24%/ |
77843,76 |
|
|
Такси и комисионни |
322647,69 |
|
|
Съдебни и др, такси |
|
6236,00 |
|
Законна лихва |
|
227629,33 |
|
Общо |
1566368.36 |
836380,32 |
В допълнителното заключение на вещото лице А. от 13.02.2017г. се сочи, че с
постановление на ЧСИ Самуил Пеев по описаното изпълнително дело, което е от
18.06.2013г. сумата от продажба на имот в гр. Димитровград на длъжника – „О.“
ЕООД в размер на 542 809 лв. е разпределена между 6 броя кредитори, като
след като са погасени вземанията им, с остатъка от 183 688, 83 лв. „Т.б.“
АД е извършила погасяване на следните суми – 20 000 лв. – разноски, 6000
лв. – такси и 157 668,83 лв. – погасяване на присъдени такси и комисионни,
което е извършено на 30.08.2013г. и 02.09.2013г. Възлагането на сградата е
извършено в полза на „Т.б.“ АД, като видно от представения на вещото лице
мемориален ордер са заведени сграда в гр. Димитровград на стойност 446 500
лв. и земя на стойност 150 000 лв. Вещото лице сочи в допълнителното
заключение, че видно от писмо на депозитар Зоя Паскалева от 27.01.2014г. са
били продадени по реда на ЗОЗ от „Т.б.“ АД като заложен кредитор машини,
собственост на „О.“ АД на 20.12.2013г., като получената от продажбата сума е
1 200 000 лв. – главница и 240 000 лв. – данък ДДС. Извършено е
разпределение и цялата сума в размер на 1 200 000 лв. е получена от
заложния кредитор – ищеца, като с нея са погасени – 489 302,69 лв. –
просрочена главница, 83 290,42 лв. – просрочени лихви, 158 978, 86 лв.
– присъдени комисионни и 74 837,32 лв. – присъден дълг, като общо погасените
суми са 806 409, 30 лв., а с остатъкът от 393 590, 71 лв. според
писмо на „Т.б.“ АД са погасени други задължения на „О.“ АД, за които по делото
и експертизата няма документи и информация. В съдебно заседание вещото лице е
изказало становище, че следва от сумата от 602 514 лв., която е
непогасената главница да се извади остатъкът от 393 590, 71 лв., за който
от банката твърдят, че са погасени други задължения, тъй като не са представени
документи за такива.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е по реда на чл. 422 от ГПК, като за да е допустим
специалния установителен иск за признаване
за установено на вземането на
ищеца спрямо ответника, следва да
се установи, че за същото
вземане на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и че искът
е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415 от
ГПК, считано от съобщението до ищеца – заявител в заповедното производство. В настоящия случай искът е допустим, тъй като на
ищеца е издадена заповед по чл.
417 от ГПК за процесните суми, а с разпореждане на заповедния съд, връчено на ищеца на 11.07.2013г., му е указана възможността за предявяване на иска, поради което
заведената на 08.08.2013г. искова
молба е в законоустановения
едномесечен срок и е процесуално допустима.
Възражението
на ответника, заявено от процесуалния му представител – адв. К. с писмените
бележки, а не с отговора или допълнителния такъв, че според нея искът е
недопустим, тъй като счита, че спрямо ответника не е подадено заявление по чл.
417 от ГПК в надлежен вид, съдът намира, че е неоснователно. В представеното
още преди връчване препис от исковата молба на ответника заявление от
18.03.3013г., т.14, ищецът като заявител изрично е посочил, че иска издаване на
заповед и срещу двете посочени лица, солидарни длъжници. Действително в графата
на формуляра за длъжници е попълнен само главния длъжник и „КО.т Х.“ ООД, но
самият формуляр е такъв и няма последващи подточки в т.5, като е налице константна
практика, че може да се допълва и уточнява искането в полетата по т.14. Предвид
горното съдът не споделя твърденията на ответника, че е издадена недопустима
заповед и производството по делото следвало да се прекрати.
Спорен по
делото е въпросът дали между страните е възникнало валидно правоотношение по
договора за поръчителство от 10.03.2009г. и дали съгласно същия ответникът е
солидарен длъжник с „О.“ АД за задълженията по договора за издаване на банкова
гаранция от същата дата. Съгласно чл.
138 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря
за изпълнение на неговото задължение,
т.е. възникването на задължението на поръчителя е обусловено от съществуването
на главно задължение, което трябва да е действително.
Договорът за поръчителство трябва да бъде извършен
в писмена форма, която е условие за действителност. Безспорно
се установи от събраните по делото доказателства, включително и изслушаното
заключение на съдебно-почерковата експертиза, че
договорът за поръчителство не е подписан от законния представител на
дружеството, който към датата на договора е Х.Х..
Подписът, положен върху лист 1, 2 и 3 на договора за поръчителство не е негов.
В оригинала на договора подписът за поръчител не е положен на отреденото за
това място под текста, а има подпис в долния край на листа, но вещото лице е
категорично в извода си, че така положените подписи не са на това лице, от
чието име изхождат съобразно документа. Безспорно се установи и че не Х.Х. е подписал договора за банкова гаранция от името на
поръчител – „К.Б.“ АД, нито анексите към него. От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установи, че подписите
долу на страниците под договора за поръчителство и този под самия договор за
банкова гаранция са положени от Н.Д.А., но не той е подписал от името на
ответното дружество трите анекса към договора за банковата гаранция. По делото
не се спори, че към датата на договора за банкова гаранция и за поръчителство
г-н А. не е бил законен представител на ответното дружество, за какъвто е
избран по решение на ОС на акционерите от 22.6.2009г., като въз основа на
същото представителството от него е вписано в ТР на 07.07.2009г., но не се и
спори, че към процесния период той е бил член на Съвета на директорите на
ответното дружество, което се установява и от неоспорения факт, че в качеството
си на такъв, ведно с изпълнителния директор, е подписал представения протокол
от 06.01.2009г. от заседание на СД, по който е отразено единодушно взето
решение „К.Б.“ АД да стане поръчител на
„О.“ по процесния договор за банкова гаранция. С
оглед представения изрично протокол от заседанието на СД, доводите на
ответника, че е налице нарушение на Устава при сключване на процесната сделка с
твърдения, че липсва такъв акт на Съвета на Директорите е неоснователен и не
следва да се обсъжда, още повече, че при липса на вписани в ТР ограничения на
представителна власт на законния представител, други такива по Устава са
ирелевантни и недействителни спрямо третите лица, каквато безспорно е ищцовата банка. Възраженията на ответника срещу мястото на
поставения подпис под договора за поръчителство съдът също намира за неоснователни,
тъй като долу на последната страница на договора за поръчителство е положен
подпис и той е под целия текст, а фактът, че не е на точно отреденото място не
означава, че такъв въобще липсва, като в този смисъл, че е достатъчно да е
налице положен подпис върху листа на документа, като това, че не е на точното
място, дори и да е бланка е ирелевантно има и практика на ВКС, която е
задължителна и по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение по т.д.384/2009г.,
3г.о.ВКС, р. по гр.д.№4529/2007г., 4 г.о. ВКС и др. В случая подписът на
последната страница на договора за поръчителство е с положен печат на
дружеството и макар да е долу на страницата, а не на посоченото място, не може
според настоящия съд да се приеме, че е просто парафиране на страниците.
Предвид горното, макар да се установява, че не е подписан от законния
представител на дружеството към процесния момент,
съдът намира, че договорът за поръчителство не може да се приеме, че е нищожен,
тъй като в практиката на
ВКС, включително и създадената
по реда на
чл. 290 ГПК, последователно
се приема, че договорите, сключени от лице
без представителна власт, не са
нищожни, тъй като могат да
бъдат потвърдени от представлявания; че в тези случаи
се касае за относителна и висяща недействителност.
Безспорно е,
обаче, че договорът за поръчителство и подписването на договора за банкова
гаранция, извършено от лицето А. е действие без представителна власт, тъй като
макар да е бил член на Съвета на директорите на ответното дружество, той не е
бил законен представител на ответното дружество, нито е бил изрично упълномощен
за сключване на процесния договор. Съдът намира, че са изцяло неоснователни
доводите на ищеца, че била налице хипотезата на чл.293, ал.3 от ТЗ,
предвиждаща, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. Горната разпоредба е приложима при търговска сделка, сключена без
да е спазена изисквана от закона писмена форма за действителност и касае само
наличие на порок на формата. В случая не е така, тъй като договор за
поръчителство не е търговска сделка, за да е приложима горната разпоредба и
писмената форма е налице, но има порок на волята, а не на формата, тъй като не
е подписан от лицето, което е законния представител на дружеството. Не е налице
хипотезата на надлежно направено волеизявление от съответния орган, което не е
в предписаната от закона форма, а за да е приложима горната разпоредба, а е
налице действие без представителна власт. Съобразно
разпоредбата на чл.301 от ТЗ когато едно
лице действа от името на
търговец без представителна власт, се счита, че търговецът
потвърждава действията, ако не
им се противопостави
веднага след узнаването, т.е. мълчанието е въведено като форма на
съгласие. В случая сделката е с висяща недействителност, която отпада
с узнаването й от търговеца и непротивопоставянето му срещу нея. В
чл.301 от ТЗ законодателят обвързва незабавното противопоставяне на търговеца с момента на узнаване на
сделката, като
не са въведени
специални изисквания за способа, по който
търговецът узнава за нея: изрично уведомяване от самия мним пълномощник
или от трети
лица, отразяване
на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските
книги на дружеството, вписване
в публичен регистър, уведомление чрез средствата за комуникация или за масово
осведомяване. При доказване
на узнаването търговецът, позоваващ
се на недействителност
на сделката поради липса на
представителна власт, следва да
докаже своето противопоставяне на последната веднага след това узнаване. В
конкретния случай с оглед горното именно ищецът следваше да установи, че
ответникът е узнал за поръчителството преди връчване на заповедта за
изпълнение, срещу която е възразил, а ответникът – при надлежно доказано
узнаване, да установи, че се е противопоставил веднага. Съдът намира, че не
може да се възприемат доводите на ищеца, че има узнаване за поръчителството от
страна на ответното дружество поради факта, че на 07.07.2009г. бил вписан като
представител г-н Н.А., а тъй като той бил сключил договора през март 2009г., с
вписването му като нов законен представител дружеството било узнало. В
конкретния случай именно това лице е действало без представителна власт и
следва да се установи узнаване от името на дружеството, а не простото знание на
същото лице, тъй като той не може да уведоми сам себе си и сам да потвърди
действията си, още повече, че и липсват по делото каквито и да е доказателства,
че след 07.07.2009г. г-н А. е потвърдил от името на дружеството предходните
свои действия във връзка с договора за поръчителство, като безспорно се
установи, че последващите анекси не са подписани нито
от него, нито от другия законен представител на дружеството. Узнаването по
смисъла на чл. 301 от ТЗ следва да се установи, че е налице от името на
дружеството чрез неговия надлежен представител или друг орган, но самата
промяна на качеството на лицето, което е действало без надлежна представителна
власт, не води до извода, че е налице узнаване, ако не се докаже, че след
избора си за представител това лице по някакъв начин е направило волеизявление,
с което да уведоми дружеството. Не представлява такова потвърждаване
предхождащото действието без представителна власт решение на Съвета на
директорите, тъй като то не е последващо, а е от януари 2009г. Ищецът установи,
че е уведомил за изискуемостта на вземането само главния длъжник, но не и
поръчителя, до който няма доказателства и твърдения да са изпращани писма
–покани за плащане или друго, преди връчването на заповедта за изпълнение,
срещу която той е възразил своевременно и в законоустановените срокове. Съдът
намира, че са неоснователни и твърденията на ищеца, че след като бил поставен
печат до подписа на лицето, което е действало без представителна власт, с
подпечатването на документите е извършено потвърждаване, тъй като не се
установи това подпечатване да е извършено от ответното дружество впоследствие и
от законен представител. Полагането на печат не означава, че е налице узнаване
и потвърждаване по смисъла на чл. 301 от ТЗ, когато е извършено от самото лице,
действало без представителна власт, както е в случая. По делото не се установи
след 07.07.2009г. г-н А., вече като законен представител да е подписвал или
подпечатвал книжа, с които да се установява, че е запознат с договора за
поръчителство, тъй като безспорно се установи от заключението на съдебно-почерковата експертиза, че анексите не са подписани
от него, нито се установи да са подписани от друг законен представител на
ответното дружество. Предвид горното съдът намира, че се установи по делото, че
липсва надлежно волеизявление на законния представител на ответното дружество
при сключване на договора за поръчителство и приподписване
на договора за банкова гаранция, т.е. налице е недействителност тъй като
извършените без представителна власт от г-н А. действия при подписване на двата
договора не са потвърдени по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Предвид горното съдът
намира, че не се установи наличието на валидно задължение за ответника като
поръчител по процесния договор, който е
недействителен, тъй като сключването му от лице без представителна власт не е
надлежно потвърдено, за да се приеме, че се дължи вземането по заповедта и само
на това основание искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо
от горното следва да бъдат обсъди и доводите на страните във връзка с
погасяването на главното задължение, за което е процесното поръчителство от
ответника. В случая заповедта е издадена за задължение спрямо главния длъжник –
„О.“ АД, в размер на сумата от сумата от 677 352,31 лв., представляваща
част от просрочена главница по договора за банкова гаранция, сумата от
322 647, 69 лв. – такси и комисионни, ведно със законната лихва от
18.03.2013г. до окончателното плащане, както и описаните разноски – 20 000
лв. – държавна такса и 6000 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общият размер на присъдените по заповедта вземания, без
лихвата, възлиза на 1 026 000 лв., като до датата на продажбата,
извършена по ЗОЗ на 20.12.2013г. законната лихва възлиза на 79132.53лв., а до датата на писмото на
депозитаря от 27.01.2014г., което е след разпределението на сумата от 89984.19 лева.
Ищецът е получил от продажба по реда на ЗОЗ на заложените именно като
обезпечение по процесния договор за банкова гаранция активи на главния длъжник
– „О.“ АД сумата от 1 200 000 лв., която покрива изцяло задължението
по процесната заповед за изпълнение, включително и лихвите към процесния
момент. Съгласно Тълкувателно решение № 4 по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и съответстващите на тях изводи в обжалвания
съдебен акт. Съгласно т.9, в производството по чл.422 от ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес и нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира приложение по отношение
на фактите, настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповедта, като предвид изричното разпореждане
в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при
отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. Горното, обаче, касае сумите, събрани при
принудително изпълнение на вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа
на заповедта, срещу самия възразил длъжник и то в принудително изпълнение по
реда на ГПК. Съдът не следва да съобразява факта
на удовлетворяване на вземането, чрез
осъщественото принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, но горното
не важи за
сумите, получени от кредитора в резултат на упражняване
на правата му по особения
залог по ЗОЗ, тъй като те
не са събрани
в хода на изпълнителното дело и по издадения
въз основа на заповедта изпълнителен
лист. Изпълнението чрез продажба на
заложените активи директно от заложния
кредитор е частно изпълнение и в него не участва държавен
орган, нито с него се изпълнява
по издаден изпълнителен лист. Следва да се
има предвид и че в случая се
касае само за задължението на поръчителя, а изпълнението по ЗОЗ е срещу главния длъжник,
т.е. налице е разлика в правните субекти и няма пречка удовлетворението на заложния кредитор
при извънсъдебна продажба на заложеното
имущество по ЗОЗ да се отчете
като правопогасяващ факт, още повече,
че в случая се касае за
солидарно отговорен поръчител, а вземането се погасява с изпълнение,
което може да е от главния
длъжник или от другите солидарно
отговорни лица, които няма данни
да са възразили
срещу заповедта, спрямо тях тя
е влязла в сила и няма пречка да
се съобрази факта на настъпило
удовлетворение извън принудителното изпълнение по ГПК на кредитора
от неговия главен длъжник, с което се погасява
и задължението на поръчителя. Предвид акцесорния
характер на поръчителството, то се прекратява при
прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други погасителни способи - прихващане с вземане на длъжника,
опрощаване, заместване на длъжника, поради
изтекла давност и др. Следователно реализирането на
правата на заложния кредитор по ЗОЗ и получаването на суми от продажба на
заложените активи, представлява удовлетворяване на кредитора, което не е в
рамките на изпълнителното дело по изпълнителния лист по издадената заповед и
доколкото със същото се погасява задължението, то следва да се отчете като факт
по реда на чл. 235 от ГПК. В случая главният длъжник не се установи да е
възразил срещу заповедта, поради което с получаването на суми в резултат на
изпълнението срещу него, се погасява самото задължение, а поръчителят не може
да дължи повече и извън обезпечаваното вземане. След като кредиторът се е
удовлетворил по ЗОЗ и принудително от главния длъжник, който не е оспорвал вземането
по заповедта, макар и това да е станало след завеждане на настоящата искова
молба и в хода на производството по чл.422 от ГПК, тъй като това изпълнение не
е от настоящия ответник, а от главния длъжник, то е налице погасяване на
вземането, което следва да бъде отчетено спрямо настоящия ответник. Предвид горното съдът намира,
че следва да се съобрази
получаването на продажна цена от
заложените активи по реда на
ЗОЗ от ищеца като заложен кредитор,
която сума надхвърля целия размер на задължението
по заповедта по чл. 417 от
ГПК към януари 2014г. и следва да е погасено задължението изцяло. Това, че ищецът е осчетоводил с
тази сума погасяване на други задължения на своя главен длъжник, за които не се
установява какви са и дали са изискуеми, и то при положение, че е налице особен
залог, сключен за обезпечение на самия договор за банкова гаранция, не води до
извода, че не е налице погасяване, което да се следва да се съобрази, тъй като
получаването на сумата от 1 200 000 лв. от продажбата на заложените именно като
обезпечение по процесния договор активи не се оспорва и тя покрива пълния
размер на задължението по заповедта по чл. 417 от ГПК.
Наред с горното съдът при преценка на предпоставките за
изискуемост на самото вземане, съобразява и факта, че по договора за банкова
гаранция е уговорено, че същият се трансформира в договор за кредит с
настъпването на описаните предпоставки, а именно реализиране на правата на
бенефициента по гаранцията. Горното е настъпило, но за същото е уведомен само
главния длъжник. Няма данни по никакъв начин за горното да е уведомен ответника
като поръчител преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради което
спрямо него не се установява настъпване на изискуемостта на вземането, тъй като
липсва волеизявление за упражняване от страна на банката на това потестативно право, което да е достигнало до солидарния
длъжник. Съдебната практика се ориентира, че дори и в договора да е уговореа автоматична изискуемост, то преминаването на
банковата гаранция в договор за кредит представлява изменение на договора,
което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен
от плащането на бенефициента и субективен фактор, обективиран
в упражненото от кредитора право чрез волеизявление. Разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, която има императивен характер и от друга т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 год., задължават правораздавателният орган служебно
да следи за спазването на закона, което налага извод, че и без да е направено
възражение в тази насока, съдът е задължен да извърши вменената му нормативно
проверка за наличие на предпоставките на чл. 417 ГПК. В случая преди подаване
на заявлението липсва данни по какъвто и да е било начин ответникът да е
уведомен за трансформирането на задълженията по договора за банкова гаранция,
което означава, че не е настъпила автоматичната изискуемост на вземанията
спрямо него по смисъла на горецитираната точка от ТР.
Съдът намира, че това следва да се прилага и по отношение на поръчителя, който поема
задължение на самостоятелно от главното задължение основание, което от своя
страна предполага защита на правата му чрез задължително уведомяване за
обявяване изискуемостта на кредитното задължение, по което той е поръчител. В
този смисъл има и практика на съдилищата / напр. решение на ПлАС
№ 224/19.06.2015г. по т.д.№232/2015г. и др.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установи да е налице
валидно поръчителство за ответника, както и поради удовлетворяване на кредитора
за сумите по процесната заповед по реда на ЗОЗ, което
е извънсъдебно изпълнение и не е по реда на принудителното изпълнение по ГПК на
процесната заповед.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат
присъдени направени разноски, които по списък възлизат на сумата от 9000 лв.,
включващи сумата от 500 лв. – депозити за вещи лица и 8500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, за което са представени документи за плащане към
списъка.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК, предявен от „Т.б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „К.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, за признаване за установено, че ответникът
„К.Б.“ АД в качеството си на поръчител по договор за поръчителство от
10.03.2009г. за задължения по договор за
издаване на банкова гаранция №085-012-001/10.03.2009г, сключен с „О." ЕООД
дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д.№ 391/2013г. на РС –гр.
Димитровград, заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 252/19.03.2013г. по чл.
417 от ГПК, а именно: сумата от
677 352,31 лв., представляваща част от просрочена главница по договора за
банкова гаранция, сумата от 322 647, 69 лв. – такси и комисионни, ведно
със законната лихва от 18.03.2013г. до окончателното плащане, както и описаните
разноски – 20 000 лв. – държавна такса и 6000 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Обезсилва
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист само в частта срещу „К.Б.“
АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Т.б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 9 000 лв. / девет хиляди
лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: