№ 428
гр. Шумен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202084 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0000371 от 23.06.2022 год. на
Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на
основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ТВМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.10 §2 изр.1, предл.2 от
Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, считайки
същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните
правила, излагайки единствено довода, че липсвало изчерпателно описание на
обстоятелствата, поради което било нарушено правото му на защита. Излага не била ясна
датата на извършване на нарушението, доколкото в АУАН и в НП веднъж била посочена
дата 07.03.2022г. и веднъж дата 27.05.2021г. Намира, че са налице и предпоставките на чл.28
от ЗАНН.В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
представител не се явява.
За административно – наказващият орган, редовно призован представител не се
явява. В придружителното писмо е изразено становище по изложените в жалбата доводи.
Моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Превозвачът „ТВМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен притежава лиценз на
Общността за международен автомобилен транспорт на товари №2692 с валидност
16.05.2027г.
На 07.03.2022г. св. И. Д. И. и С.Х.С. – инспектори в РД „АА“ – Варна извършили
комплексна проверка на „ТВМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен. В хода на проверката, на
база CMR от 25.05.2021г. и разпечатката от картата на водача за 27.05.2021г., било
констатирано, че водачът М.А.К., при извършване на международен превоз на товари с
товарен автомобил от кат.N3 с рег. № Н 0010 ВТ, е започнал седмичната си почивка по –
1
късно от края на шест 24 периоди, от края на предишната седмична почивка. Започнал е
работа на 21.05.2021г. в 02.02 часа и шестте 24 периоди са изтекли на 27.05.2021 в 02.02
часа. Водачът е започнал седмичната си почивка на 27.05.2022г. в 23.54 часа, т.е. със 21 часа
и 52 минути закъснение.
На 07.03.2022г. св. И. Д. И. съставил срещу дружеството АУАН № 319853 за
нарушение на чл.10 §2 изр.1от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП за
това, че като превозвач на 27.05.2021 не е организирало работата на водача М.А.К., който
при извършване на международен превоз е започнал седмичната си почивка по – късно от
края на шест 24 часови периода от края на предишната седмична почивка като
превишението е 21 часа и 52 минути. Актът бил съставен в присъствието на П.Х.Т. –
управител на дружеството. При предявяване на акта Т. отразила, че е съгласна.
Впоследствие не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.104 ал.1 от ЗАвП
на „ТВМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение на чл.10 §2 изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитания
в съдебно заседание свидетел И. Д. И. - актосъставител, както и приетите и приложени по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел, тъй като същия пресъздава това което е възприел непосредствено и
показанията му кореспондират с приобщените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Изложеният довод, че не била ясна датата на извършване на нарушението,
доколкото в АУАН и в НП веднъж била посочена дата 07.03.2022г. и веднъж дата
27.05.2021г., съдът намира за неоснователен. Съвсем ясно в АУАН и НП е отразено, че
посочената дата 07.03.2022г. касае датата, на която е извършена проверката и констатирано
нарушението. Като дата извършване на нарушението в АУАН и в НП ясно и
недвусмислено е посочена дата 27.05.2021г.
Административно – наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е
ангажирана на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП. В съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е направен извода, че
дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата на водача
М.А.К., в съответствие с изискванията Регламент /ЕО/ №561/06. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл.10 §2 изр.1-во предл.2 от Регламент 561/06,във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от
ЗАвП. Според нормата на чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП при извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за
собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.
Регламент /ЕО/ №561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на стоки,
2
когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке
или полуремарке, надхвърля 3.5 тона. В АУАН и в НП е посочено, че водачът, чиято работа
не е организирана от превозвача, е управлявал превозно средство – влекач от кат.N3 – МПС
проектирано и конструирано основно за превоз на товари с технически допустима
максимална маса над 12 тона, съобразно чл.149 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП, поради което по
отношение на извършвания превоз е приложим Регламент /ЕО/ №561/06.
Съгласно чл.10 §2 изр.1-во предл.2 от Регламент 561/06 транспортното предприятие
организира работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от Регламент 561/06, надлежно инструктира водачите
и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85
и глава II от Регламент 561/06. Според текстовата част на вмененото нарушение, същото се
изразява в това, че „ТВМ“ ООД като превозвач на 27.05.2021 не е организирало работата на
водача М.А.К., който при извършване на международен превоз е започнал седмичната си
почивка по – късно от края на шест 24 часови периода от края на предишната седмична
почивка, предвид констатираното закъснение от 21 часа и 52 минути при започване на
седмичната почивка на водача. Същата е следвало да започне на 27.05.2021 в 02.02 часа, а е
започнала на 27.05.2022г. в 23.54 часа.
Според дефинициите на чл. 4 б.”е” , б.”ж” от Регламент №561/2006 : „седмична
почивка" означава седмичен период от време, през който водачът може свободно да
разполага със своето време и който включва „нормална седмична почивка" и „намалена
седмична почивка":„нормална седмична почивка" означава всеки период с продължителност
от поне 45 часа, а „намалена седмична почивка" означава всеки период, който е по-къс от 45
часа, който може, при спазване на условията, предвидени в член 8, параграф 6, да бъде
съкратен до минимум 24 последователни часа;
Съгласно чл.8 от Регламент 561/06 седмичната почивка започва не по-късно от края
на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка. Нови шест 24-часови
периода започват с възобновяването на дейността след ползвана седмична почивка. От записите
на тахографа, снети от картата на водача Краев, е видно, че на 20.05.2021г. водачът е почивал.
Отразен е период на почивка 24 часа, която има характера на намалена седмична почивка. След
ползвана седмична почивка той е започнал работа на 21.05.2021г. в 02.02 часа, поради което
шестте 24 периоди са изтекли на 27.05.2021 в 02.02 часа. Водачът е започнал седмичната си
почивка на 27.05.2022г. в 23.54 часа, т.е. със 21 часа и 52 минути закъснение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.10 §2 изр.1, предл.2 от
Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Вмененото на дружеството
административно нарушение е обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно
квалифицирано.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна,
безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да
взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма.
Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението,
съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната
административно-наказателна разпоредба на ЗАвП – чл.104 ал.1. Към датата на извършване
на нарушението същата предвижда налагане на имуществена санкция в размер на 1000
лева на превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка.
С оглед на всичко изложено по-горе, настоящия състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Съгласно чл.63д от ЗАНн в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението
за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай
3
процесуалният представител на АНО – не е осъществил процесуално представителство в
открито съдебно заседание, а единствено е изразил становище в придружителното писмо по
същество на делото, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000371 от 23.06.2022 год. на
Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на
основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ТВМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.10 §2 изр.1, предл.2 от
Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – София сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4