№ 131
гр. Бургас, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500241 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 609 от 17.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2212/2022 г.
на Окръжен съд – Бургас, е осъдено ЗД “Бул инс” АД да заплати на Т. М. П.:
(1) сумата 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 23.10.2020 г., причинено виновно от Т. Г. Л., заедно със
законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащането, като до размера от 80 000
лв. и за лихва за периода 23.10.2020 г. - 30.05.2022 г. претенциите са
отхвърлени, и (2) сумата 9207,90 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП от 23.10.2020 г., причинено виновно
от Т. Г. Л., заедно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащането, като
искът за лихва е отхвърлен за периода 23.10.2020 г. - 30.05.2022 г.
Ищцата Т. М. П. е починала на 10.06.2023 г. и като ищци са
конституирани нейните дъщери и наследници по закон И. П. В. и К. П. Г.,
които са подали въззивна жалба против решението.
Въззивниците И. В. и К. Г. изразяват недоволство от тази част на
решението, с което е отхвърлен искът на тяхната наследодателка за
обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 40 000 лв. до
размера от 60 000 лв. Поддържа се, че така определеният размер на
обезщетение е занижен с оглед събраните по делото доказателства. След
подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства за
причинените на майка им травми, проведеното лечение и понесените от нея
болки, стрес, неудобства и притеснения, са заключава, че справедливо би
1
било обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и присъждане
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000 лв., т.е.
допълнително присъждане на сумата 20 000 лв.
Въззиваемият ответник ЗК “Лев инс” АД е представил отговор на
жалбата, с който я оспорва и излага аргументи против оплакванията.
Поддържа се, че присъденото обезщетение не е занижено. Иска се
потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за
въззивното производство.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Обжалваното по настоящото дело решение е постановено по иск на осн.
чл. 432 КЗ на Т. М. П. срещу ЗД “Бул инс” АД. Ищцата изложила в исковата
молба твърдения, че при ПТП на 23.10.2020 г. като пешеходец е бил блъсната
от МПС – лек автомобил Мерцедес с рег. № А****НР, управляван от Т. Г. Л.,
със сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател. Водачът бил признат от съда за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “а” НК вр. чл. 343, ал. 1, б.
“б” НК вр. чл. 342, ал. 1 НК, но бил освободен от наказателна отговорност и
му било наложено административно наказание – глоба. От удара ищцата
получила диафизарна фрактура на дясна бедрена кост, водеща до трайно
затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-6 месеца,
и фрактура на дисталната част на лява лъчева кост в областта на гривнената
става, водеща до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за
срок от около 10-12 седмици. Причинени били болки и страдания, преживял
стрес, сторила разходи. Ищцата поискала обезщетение от застрахователя за
причинените неимуществени и имуществени вреди, но не получила такова.
Отправил искане да бъде осъден застрахователят да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 9207,90 лв. заедно със законната лихва върху
обезщетенията от деня на увреждането до изплащането.
Застрахователят с отговора на исковата молба оспорил иска за
неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. Повдигнал възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалата поради това, че тя се е намирала
на пътното платно, извън пешеходна пътека и без да се съобрази с
положението и скоростта на приближаващия автомобил. Оспорил
претенцията за имуществени вреди изцяло.
2
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищцата се дължи обезщетение в
размер от 40 000 лв. заедно със законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя. Искът бил уважен до този размер и отхвърлен за разликата до
80 000 лв. и за лихва от по-ранен момент. Искът за имуществени вреди е
уважен изцяло, като е присъдени и законната лихва от датата на уведомяване
на застрахователя. В частта, с която исковете са уважени решението не е
обжалвано и е влязло в сила. Във въззивното производство се поддържа
единствено спора за дължимост на допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В
допълнение и по повод конкретните оплаквания, които се свеждат до
определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания,
съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените телесни
увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на
лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване. Пострадалата към момента на
инцидента е била на 68 години. Пътното произшествие е причинило две
фрактури на долен и горен крайник. Лечението е включвало операция и
поставяне на импланти. Възстановяването е протекло в рамките на
обичайното време, но е било придружено от болки, страдания, неудобства,
необходимост от чужда помощ. Към момента на извършения от вещото лице
по СМЕ преглед, две години и половина след инцидента, е установено, че
пълно възстановяване не е възможно. Ищцата е починала след постановяване
на първоинстанционното решение, на 10.06.2023 г., две години и осем месеца
след инцидента, като няма данни и твърдения смъртта да е свързана с
процесните физически увреждания.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2020 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е справедлива сума в
размер на 40 000 лв. Този размер на обезщетението държи сметка за
конкретните обстоятелства: възрастта на пострадалата, тежестта на
уврежданията и последиците им през последвалите по-малко от три години от
3
живота на ищцата, както и за обективните икономически условия в страната
към 2020 г., когато вредите са настъпили. Ето защо съдът приема, че ищцата
има право на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 40 000 лв.
Над този размер претенцията е неоснователна. Това означава, че е
неоснователна и въззивната жалба. В обжалваната част решението следва да
се потвърди.
Поради изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 2640 лв. за платено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършено плащане.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 609 от 17.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 2212/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е
отхвърлен искът на Т. М. П., ЕГН **********, починала на 10.06.2023 г. и
заместена в процеса от наследниците си по закон И. П. В., ЕГН **********, и
К. П. Г., ЕГН **********, против ЗД “Бул инс” АД, ЕИК *********, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.10.2020 г.,
причинено от Т. Г. Л., над присъдения размер от 40 000 лв. до размера от 60
000 лв. заедно със законната лихва.
ОСЪЖДА И. П. В., ЕГН **********, от гр. Бургас, *********, и К. П.
Г., ЕГН **********, от гр. Бургас, ********* да заплатят на ЗД “Бул инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс
Баучер № 87, сумата 2640 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4