Решение по ВНОХД №926/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 366
Дата: 11 ноември 2025 г. (в сила от 11 ноември 2025 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20251000600926
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора , П. Ем. П. и С. Хр. С.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000600926 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест от Европейската прокуратура, чрез
Делегиран европейски прокурор в Република България, от 20.06.2025 год.
против присъда рег. № 85 от 18.06.2025 год. по н.о.х.д. № 7551/2024 год. по
описа на Софийски градски съд, НО, с която подсъдимата М. Г. В. е призната
за невиновна в това, че на 11.03.2021 година, като управител на юридическо
лице „ЕКСЕЛОР ХОЛДИНГ ГРУП" ЕООД, пред г-н Е. Б. Н. - заместник-
национален разпоредител по Европейския Фонд за Развитие (ЕФР) и и.д.
генерален директор на Генерална дирекция „Партньорство за развитие" към
Министерството на планирането, статистиката, регионалната интеграция,
транспорта, гражданската авиация и търговския флот на Република Конго, със
седалище гр. Бразавил, Република Конго, и пред Делегацията на Европейския
съюз в Република Конго, отдел „Финанси и договори" със седалище гр.
Бразавил, Република Конго, по процедура за обществена поръчка
DEVCO/BZV/2020/EA-ОР/0045, с възложител Министерството на
планирането, статистиката, регионалната интеграция, транспорта,
гражданската авиация и търговския флот на Република Конго, с предмет:
„Придобиване на оборудване на клъстери за подпомагане и обучение на
предприемачи от сектора на царевицата, хранително-вкусовата
промишленост, дървесината и нейната преработка“, в подадена от
дружеството оферта - BORDERREAU DE SOUMISSION POUR UN MARCHE
1
DE FOURNITURES (Формуляр за оферта за обществена поръчка за доставки)
и приложени към нея два броя Декларации за произход DECLARATION
D'ORIGINE (Lot 1) - Позиция 1 - Техника и оборудване за секторите на
царевицата и хранително-вкусовата промишленост, и DECLARATION
D'ORIGINE (Lot 2) - Позиция 2 - Техника и оборудване за сектор дървесина и
нейната преработка - и трите от 11.03.2021 г, подписани от М. В.,
представляваща „Екселор Холдинг Груп" ЕООД, представила неверни
сведения относно произхода на част от включените в офертата стоки и
продукти (съгласно изкисванията на възложителя за произход на стоките - т. 4
от Инструкции за участниците, част от Тръжното досие, обявено на
електронния портал на процедурата, като в цитираните документи е посочила,
че същите са с произход България, като е установено, че такива технически
изделия, машини и съоръжения с произход или произведени в България не
съществуват, за да бъдат получени средства от фонд, принадлежащ на
Европейския съюз, а именно Европейския фонд за развитие (инструмент на
Европейския съюз за финансиране на сътрудничеството за развитие с
държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските
страни и територии) в общ размер на 1 922 221 евро (1 247 474 евро за
изделията по Позиция 1 и 674 747 евро за изделията по Позиция 2) с обща
левова равностойност 3 759 537.50 лева, поради което и е оправдана по
повдигнато обвинение за престъпление по чл.248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.
С протеста е поискано постановяване на нова присъда, с която подс.
М. В. да бъде призната за виновна по обвинението за престъпление по чл.248а,
ал. 3, вр. ал. 2 от НК и алтернативно - връщането на делото за повторно
разглеждане от първоинстанционния съд, като не е посочено изрично в какво
се изразява процесуалното нарушение, обосноваващо упражняване на
правомощието от въззивния съд по чл. 335, ал.2 от НПК. Такова не е
направено и след това, защото в допълнителния протест е защитено допуснато
отстранимо от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК на правото на Европейската прокуратура
като страна в процеса да сочи за събиране доказателства.
Основното искане за осъждането на В., се основава на следните
аргументи, съобразени и с мотивите към оправдателната присъда, посочени в
писменото допълване на протеста от 14.07.2025 год.:
Оправдаването е в нарушение на материалния закон, защото
представянето на неверни сведения във всеки един етап от „фактическия
състав“ на една процедура, която има като краен ефект разпореждане на
европейски средства, следва да бъде санкционирано по наказателноправен ред
и поради тази причина, дори и един елемент от офертата на „ЕКСЕЛОР
ХОЛДИНГ ГРУП" ЕООД да покрива критериите за „неверни сведения“, то
следва да се приеме, че е налице осъществен състав на престъпление по чл.
248а, ал.2 от НК. Тълкуването на съда, че за да е съставомерно деянието
“неверни сведения“ следва да бъдат подадени по начин и в момент, когато
тяхното получаване ще има решаващо значение за получаване на
европейските средства, е стеснително на чл. 3 от Директива ЕС/2017/1371 и на
чл.248а, ал.2 от НК, защото цялата подготовка по съставяне на офертата,
2
описване на продуктите и техническите им характеристики, декларациите за
произход и всички реквизити, заложени в изискванията на възложителя, са
направени единствено и само за постигането на крайната цел, която се явява и
съставомерен признак - да бъдат получени средства от ЕС. Оправдаването е
неправилно и защото е следствие на грешен и непълен анализ на събраните
доказателства. Приетата възможност за реална изработка на продуктите,
включени в офертата на „ЕКСЕЛОР ХОЛДИНГ ГРУП" ЕООД, не е базирана
на обективни данни / тъй като такива липсват/, а при приемане на доверие на
база свидетелските показания на свързани с дружеството лица. Съдът никъде
не споменава, че тези дружества са можели да произведат определени
продукти, а единствено, че такива продукти са щели да бъдат „реализирани“ и
„доставени“ без да се коментира произхода на стоките /което на практика е
инкриминираното обстоятелство/, а и никъде в мотивите не са и коментирани,
съдържащите се в офертата продукти с марка TORGO, които са повече от
половината от оферираните в първата позиция продукти и 30 процента от
всички, и така не е ясно защо продуктите с тази марка са щели да бъдат
„реализирани“ и „доставени“, т.е за една трета от инкриминираните сведения в
присъдата липсват мотиви. Не са коментирани и изделията с посочена марка
“Пчелен магазин БГ“ и така и наличието на оферта за доставянето на изделия,
кой е производителят и какъв е действителният произход на съответните
продукти. Приетото, че М. В. е направила съответните отразявания, базирайки
се на офертите, които е получила, е само на показанията на свързани с
дружеството лица, които са имали пряк интерес „ЕКСЕЛОР ХОЛДИНГ
ГРУП" ЕООД да спечели обществената поръчка. Не е правилен и изводът за
липсата на умисъл у подсъдимата, защото тя е била напълно наясно, че тези
фирми, управлявани от свидетелите И. Д., Р. М. и К. Г., нямат нито
производствен капацитет, нито знанието, нито ресурса да произведат стоките,
които е посочила в офертата. Няма как тя да не е знаела, че българската фирма
„Техномашинпекс“ ЕООД не може да произведе селскостопански трактор
TRAKE 21 като се вземе предвид и дългогодишното й познанство с
управителя й - св. Г.. Този извод е и непълен, защото не е мотивирано и как са
щели да бъдат изпълнени задълженията на „ИНДУСТРИАЛ СЕРВИЗ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да достави близо 30 процента от оферираните
продукти, които са с марка TORGO.
В производството пред САС, Делегираният европейски прокурор в
Република България настоява за уважаване на протеста по съображенията,
изложени в него. При пледирането си акцентира на неправилността на извода
на първия съд, че представените в рамките на офертата продукти не покриват
съставомерните критерии за предоставяне на неверни сведения, тъй като това
е недопустимо стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 248а, ал. 3 от
НК, и на самата Директива 2017/1371, която урежда защитата на финансовите
интереси на ЕС по наказателноправен ред, която не поставя ограничение къде
трябва да се съдържат тези неверни сведения, към кой момент трябва да бъдат
подадени, от кого, в каква процедура. Акцентира и на доказаността на
неверността на предоставените в офертата данни за произход, поради
нереалната възможност на определените икономически субекти да изпълнят
3
заложеното в подписаната от подсъдимата оферта и всички приложния към
нея, тъй като присъдата не дава отговор на въпросите откъде ще дойдат
продукти с марка „Толсен“, „Писирген“, „Вайнман Технолоджи“ и
„Техномашимпекс“, които да са произведени в България и могат да бъдат
доставени на Република Конго, посочени в офертата, подписана от М. В..
Няма никакво отразяване в мотивите и на въпроса защо в РБ се произвеждат
продукти, които носят марката „Торго“ и то при условие, че съдът е отказал
дори да коментира показанията на свидетеля Й. К. М. - управителят на
дружеството „Индустриал Сервиз Инженеринг“ ЕООД.
В хода на пледоариите защитникът - а.в определя присъдата като
правилна, защото липсва годен предмет, който да се инкриминира и от който
да се изведе извод, че подсъдимата е декларирала неверни данни, тъй като по
никакъв начин не става ясно как документите са се озовали изобщо в кориците
на досъдебното производство. На следващо място, подадената оферта
представлява намерение за бъдеща доставка, бъдещо производство, а в случая
не се спори, че до такъв процес не се е стигнало, защото процедурата е била
отменена от възложителя, така че процедура по възлагане изобщо не се е
състояла, респективно не се е стигнало до доставяне на стоки, които няма да
бъдат произведени в България и няма да бъдат с произход Република
България.
Подсъдимата М. Г. В., в лична защита, изразява само съгласие със
становището на защитника си.
В поисканото от обвинението връщане на делото за повторно
разглеждане, за което има изложени оплаквания в протеста за непълнота в
мотивирането на съществени фактически и правни изводи, обосноваващи
приетата несъставомерност на деянието, Софийският апелативен съд, намери
основателност.
Оправдаваното на подсъдимата е в хипотезата на чл. 304 от НПК, че
деянието не съставлява престъпление, поради обобщаването в мотивите, че не
е осъществено изпълнителното деяние на престъплението, за което е обвинена
подсъдимата, а и тя не действала с пряк умисъл, защото вписването в
офертата и декларациите към нея означава само първоначално офериране и
поради това не са били вписани данни, значими за получаване на средствата;
подсъдимата не би могла да има знанието, че процесните стоки няма да могат
да бъдат произведени в страната ни, базирайки се на офертите, които е
получила от доставчиците на оборудването, машините и консумативите, т.е на
продуктите, изискуеми за изпълнение на поръчката.
Аргументирането е почти дословно, и това е целено, за да се очертае,
не толкова неправилността на схващането на първия съд за непосредствения
обект на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, за неговото изпълнително
деяние и за съставомерна специална цел, а значимостта на соченият от
обвинението пропуск в мотивирането за верността на сведенията за произхода
на продуктите с марка TORGO, както и на изделията с посочена марка
“Пчелен магазин БГ“, при преценката за това дали от първия съд е допуснато
съществено процесуално нарушение, изрязващо в липсата на мотиви, която
4
поради процесуалните си последици е приоритетна.
Тъй като непосредствен обект на престъплението по чл. 248а, ал.2 от
НК са обществените отношения, осигуряващи информираността на органите,
натоварени да извършват разпореждане със средствата на еврофондовете, а
изпълнителното му деяние е довършено с представянето на неверни сведения
от кандидатстващото за финансиране лице по съответната програма с цел да
получи тези средства, то първият съд неправилно е приел, че в случая няма
съставомерно информиране на държавните органи, тъй то е станало в първия
етап – за преценката на допустимост на офертите, т.е преди да е започнал
същинският етап от процедурата за кандидатстване. Неправилността се
изтъкава най-общо само, за да се конкретизира, че изводът на първия съд, че
няма осъществено изпълнително деяние не е, и не може да бъде, отделен от
преценката му за достоверността на декларираните данните за произхода на
всички артикули, защото неверността на информацията е обективен признак
на деянието. Няма произнасяне за това дали подсъдимата е вписала неверен
произход в процесната оферта и декларациите към нея за продуктите с марка
TORGO, както и на изделията с посочена марка “Пчелен магазин БГ“, и така
няма произнасяне за това, дали е осъществила с пряк умисъл изпълнителното
деяние, като е предоставила неверни сведения за произхода на тези изделия,
които са значителна част /математически 53 вида изделия от общо 100-те от
позиция 1 от офертата/. И тъй като в мотивите напълно липсват дори факти,
както за съществуването на изделия с тези две марки, така и на наличието на
оферти за доставянето им, кой е производителят и какъв е действителният
произход на продуктите, то на практика за почти една трета от
инкриминираните сведения в присъдата няма фактически и правни изводи за
несъставомерност. Така че, основателно е обобщението в протеста, че като
цяло наличието на тези продукти е изпуснато в мотивната част от присъдата.
Тези изделия дори не се споменават и в доказателствените оценки, като
първият съд е отказал изрично да коментира достоверността на показанията на
свидетеля Й. К. М. - управителят на дружеството „Индустриал Сервиз
Инженеринг“ ЕООД, както и относимостта им за фактическата връзка между
свидетеля и произхода на продуктите с марка TORGO.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 НПК, защото в мотивите, въпреки техния обем /
но такъв и поради цялостното повтаряне на приетите за установени факти/,
напълно липсват правни съображения за взетото решение за
несъставомерност, изискващи се изрично съгласно чл. 305, ал.3 от НПК, както
и такива по основни фактически положения, които са в основата на
правилното му установяване.
Пропускът на съда обаче е предопределен от непълнотата на
обвинителните факти, защото с обвинителния акт е инкриминирано само
невярното информиране на органите, натоварени да извършват разпореждане
със средствата от фондове, принадлежащи на ЕС, че съображенията,
машините и оборудването са с произход България, чрез подадената от
подсъдимата оферта за доставка на оборудване и изискуемите две декларации
за произход, само защото за тях „не е установено наличието им на пазара“
5
/стр. 10 от обвинителния акт/. Макар и непряко, следва да се приеме, че
неверността на информацията се основава и на съдържанието на посоченото
становище на експертите след проверката на декларирания произход на стоки,
„че е установено, че някои от посочените производители не съществуват, а за
други нямало данни да развиват производствена дейност. За много от
предложените от дружеството продукти бил установен китайски произход,
което представлявало несъответствие с правилата на проекта“ / стр.22 от
обвинителния акт/.
Само с тези обобщени факти се изчерпва неверността на
информацията, вписана от подсъдимата за произхода, и те не дават никаква
конкретизация за отделните стоки, машини и съоръжения от офертата и
изискуемите декларации за произход /или за отделните седем групи,
обособени от посочените за тях „марка“ – съответстваща, на името на
дружеството-производител на съответното изделие/ за доставка на
оборудване, на кое фактическо положение, определящо произхода на
изделието не съответства, още по-малко на данни за невъзможността за
бъдещото му придобиване след изпълнение на офертите, получени от
процесното дружество. А това, за пореден път се сочи, че е съществено
значимо, защото това са факти, обосноваващи неверността на информирането,
признак от обективната страна на престъплението и поради това липсата им
води до такава непълнота на обвинителната теза, която значимо ограничава
едно от основите права на подсъдимия - да узнае в какво е обвинен. С това от
първия съд с пропуска да отстрани непълнотата на обвинителната теза след
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК е допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, което е
остранимо от него.
Липсата на мотиви към присъдата е съществено, неотстранимо от
въззивната инстанция процесуално нарушение, и изисква отмяната на
първоинстнационната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. То е
от категорията на абсолютните, различно от това на нарушено право на
защита на подсъдимия, поради което макар и да е оправдателна присъдата, т.е
такава, която дава в най-пълна степен защита на правата му, въззивният съд
може да я отмени. Няма процесуално ограничение за отмяната на
оправдателната присъда и защото е налице съответен протест от страна на
прокурора, в който е направено коректното искане делото да бъде върнато на
първия съд.
То е отстранимо само от първоинстанционния съд чрез
провеждането на ново съдебно производство, като в хода на същото следва да
се отстрани и непълнотата на обвинителния акт и да се изготви съответен акт
по правилата на чл. 305, ал.3 от НПК, който с категоричност и яснота да даде
отговор и на поставените във въззивното производство въпроси.
Мотивиран по този начин и на основание чл. 335, ал.2, в случая на
чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, Софийският апелативен съд,


6

РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 18.06.2025 год. по н.о.х.д. № 7551/2024 год. по
описа на Софийски градски съд, НО.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от
друг състав от стадия предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7