Решение по адм. дело №1732/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба на Б. Р. М. [населено място] срещу ЗППАМ № 25-4411-000001/19.06.2025г. на Началник група към РДГП Бургас, с която му е наложена мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Мазда“ с ДК № [рег. номер] за срок от 6 месеца до една година, а именно 365 дни. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна; в АУАН актосъставителят е посочил свидетел, без да уточни какъв се явява той. Поради това моли съда да я отмени. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят редовно призован не се явява, не се предствалява.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдено заседания.В депозирано по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно описаната в акта фактическа обстановка, по която между страните няма спор и се установява от събраните по делото доказателства, около 17ч. на 18.06.2025г., в общ.Балчик, по четвъртокласен път DОВ1149, на около километър и половина от кръговото движения, движещ се в посока [населено място], Б. Р. М. управлява собствения си автомобил, като същият е неправоспособен и не притежава свидетелство за управление на МПС. Срещу лицето е съставен и АУАН № 905476/18.06.2025г. Поради това е била издадена и процесната Заповед № 25-4411-000001/19.06.2025г. срещу жалбоподателя с наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 365 дни, на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП, заради това, че на същата дата и час, посочени в АУАН Б. М. е управлявал собственото си МПС, като същият е неправоспособен.

С оспорената заповед е постановено прекратяване на регистрация на пътно превозно средство. Подобно разпореждане представлява принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП. Съгласно правилото на чл.172, ал.1 от същия закон принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Обжалваната в настоящия съдебен процес заповед не изхожда от директора на ОД на МВР [населено място], а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация. Обжалваният по съдебен ред индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма, съгласно чл.59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма, а именно наименование на акта, наименование на органа, който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Изискванията за форма основно обслужват целта по доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.

В обстоятелствената част на заповедта е изложено твърдение на органа, че управлявалия автомобила Б. Р. М. е неправоспособен, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС, респективно са изложени мотиви за налагане на ПАМ, а дали това е така е въпрос на обоснованост на заповедта, която рефлектира върху нейната материална законосъобразност, а не върху формата на акта.

При изследване съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът се съобрази с актуалната редакция на чл. 171, т. 2а б.“а“ от ЗДвП към датата на издаване на заповедта, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а он НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Адресати на администрираната санкция са не само собствениците на МПС, управлявали МПС без да са правоспособни, но и собственици, чиито МПС е управлявано от лице, което е неправоспособно.

Жалбоподателят не оспорва факта, че е собственик на превозното средство, чиято регистрация се прекратява временно с атакуваната заповед. Безспорен факт е, че субект на извършеното административно нарушение описано в обстоятелствената част на заповедта е жалбоподателя.

От представената по делото експертна справка е видно, че Б. Р. М. е неправоспособен, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС. Цитираната справка удостоверява факти с правно значение и по-специално факти относно правоспособността на Б. М. и в този контекст тя представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда със своята материална доказателствена сила.

Изложените юридически факти в мотивите на заповедта се обективират и в приложения към преписката АУАН. Актът за установяване на административно нарушение също представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Според правната теория такъв акт има три функции: установителна / служи като доказателство за извършено нарушение: обвинителна / обвинява лицето, посочено в акта като нарушител/ и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи административно наказание/. Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт.

След като към датата на проверката Б. М. не притежава свидетелство за управление на МПС, същият не е могъл да удостовери по надлежния законов ред придобито право да управлява моторно превозно средство т.е. той е неправоспособен. Според разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредбата № I-157 /01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на превозни средства , отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Само посоченият официален документ доказва според нормативните правила съществуването на право да се управлява МПС.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

Срокът на наложената административна мярка кореспондира с размера на санкцията, посочен в чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Р. М. [населено място] срещу ЗППАМ № 25-4411-000001/19.06.2025г. на Началник група към РДГП Бургас, с която му е наложена мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Мазда“ с ДК № [рег. номер] за срок от 6 месеца до една година, а именно 365 дни.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.