РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Габрово, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500427 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от М. Х. Д. и Х. В. Х. против Разпореждане на ЧСИ Ив.Илиев, с
което е оставил без уважение молбата на жалбоподателите да прекрати производството по
изп.д. №20198/2015г.
В жалбата се сочи, че последното валидно изпълнително делйствие по събиране на
вземанията било извършени преди много повече от две години. тъй като извършените
справки и връчени съобщения не съставлявали изпълнителни действия, съобразно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство било прекратено ex lege, като от този момент
всички предприети действия по събиране на дълга били лишени от правно основание,
доколкото са извършени след прекратяване на изпълнителното дело. В случаите, когато
изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия
не прекъсвали давността по смисъла на чл.116, б.В ЗЗД Моли съда да отмени обжалвания
отказ и да постанови прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от страна на взискателя по
изпълнителното дело. Твърди, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена
след изтичане на срока. В депозираното становище се твърди, че перемпция не била
настъпила. По делото били извършвани множество изпълнителни действия, като от
длъжника били постъпвали суми. Всяко то тези плащания представлявало периодично
погасяване на дълга и прекъсвало срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
В мотивите си, въз основа на постъпилата жалба, съдебния изпълнител изразява
съображение за неоснователност на същата. Сочи, че съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на
петгодишната давност се погасявали всички вземани, за които законът не предвиждал друг
срок. Давността се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнеше,
като въз основа на прекъсването на давността започвал да тече нов давностен срок.
Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. От изпълнителното дело било
1
видно, че по същото са извършени множество действия по принудителното изпълнение,
които прекъсвали давността и започвала да тече нова давност, поради което в случая не била
изтекла погасителната давност и делото не можело да бъде прекратено. От изпълнителното
дело било видно, че действия били извършвани всяка година, поради което хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК не била приложима.
Като разгледа подадената жалба, мотивите на съдебния изпълнител и възражението на
взискателя и след като се запозна с материалите по приложеното в препис изпълнителното
производство, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от наследници на длъжника по делото, по смисъла на чл.435, ал.2
от ГПК и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Неоснователно е възражението, че жалбата е просрочена. Видно от пощенските
клейма съобщението за отказа да бъде прекратено производството по изпълнителното дело е
връчено на 14.09.2022г., а жалбата е изпратена по пощата на 27.09.2022г., а е входена при
ЧСИ на 29.09.2022г., поради което същата е подадена в преклузивния срок.
Производството по изп.д. №201/2015г. по описа на ЧСИ Ив.Илиев е образувано на
11.03.2015г. по молба на "БНП Париба пърсънъл Файненс“ ЕАД - взискател против
длъжника Т. В. Х.. В хода на производството по делото – на 03.06.2018г. Т. Х. е починал и
на негово място през м.октомври 2020г. са конституирани законните му наследници – В.В. и
Г.В., които са извършили отказ от наследство през 2018г. След извършения от законните
наследници на първоначалния длъжник отказ от наследство през м.август 2022г. са
конституирани наследници от следващ ред- бат и сестра на Т.Х. – жалбоподателите по
делото.
На 12.02.2018г. е постъпила молба по делото за конституиране на нов взискател на
мястото на първоначалния, поради сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания между първоначалния взистател и новия такъв.
Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г.,
ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Давността била прекъсната от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист
кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години на действия от взискателя по
отношение длъжник, в рамките на посочения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК процесуален
преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по отношение
на този длъжник по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до
погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство
по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
2
релевантни факти.
В случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване
на изпълнението може да настъпи както по отношение на всички тях, така и само по
отношение на част от тях. Срокът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК тече самостоятелно за всеки
длъжник, а предприетите изпълнителните действия по отношение на един от солидарните
длъжници са без правно значение и последици спрямо другия такъв, т.е. предпоставките по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК подлежат на установяване единствено спрямо длъжника, поискал
прекратяване на изпълнението. В този смисъл са Р№48/14.07.2016г. по т.д. №404/2015г. II
т.о., и Р№83/11.04.2018г. по гр.д. №1667/2017г. IV г.о.
Безспорно по процесното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия
спрямо длъжника.
Извършените изпълнителни действия са както следва :
През 2015г. - присъединяване на НАП като кредитор
През 2016г. съдебния изпълнител е наложил запор на пенсията на длъжника Т. Х. в
НОИ (09.11.2016г.).
През 2017г. не са извършвани никакви действия спрямо длъжника, по смисъла на т.10
от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
През 2018г. е наложен запор на банкови сметки в Банка ДСК АД (05.02.2018г.) и запор
на банкова сметка в ОББ АД(17.05.2018г.), получено от банката на 22.05.2018г., като
банката е отговорила, че по сметката няма наличност.
През 2019г. ЧСИ е изискал справка от БНБ за притежаваните от Т.Х. банкови сметки и
е изпратил до кмета на населеното място, в което е живял Х. Призовка за принудително
изпълнение, за която няма данни какви изпълнителни действия е щял да предприеме ЧСИ.
През 2020г. ЧСИ е извършил действия единствено свързани с установяване
наследниците на Т.Х. и извършване на справки относно имуществото им (м.юли 2020г.).
През 2021г. не са извършени никакви действия от ЧСИ
През 2022г. във връзка с наложения запор на банкова сметка в ОББ е постъпила сумата
от 145,76лв., извършени са действия по установяване и конституиране на наследници от
следващ ред на първоначалния длъжник, на които през м.август 2022г. са връчени покани за
доброволно изпълнение, като същите на 29.08.2022г. са депозирали пред ЧСИ заявления за
прекратяване на образуваното изпълнително производство поради настъпила перемпция.
От изложеното по-горе е видно, че изпълнителни действия по отношение на длъжника
по делото са извършвани през 2015г., 2016г. и през 2018г. Изпратената до длъжника Т.Х.
през 2019г. призовка за принудително изпълнение, не може да се приеме, за валидно
извършено изпълнително действие, тъй като към този момент длъжника е бил починал, а
ЧСИ все още не е бил конституирал неговите наследници. Предвид обстоятелството, че
последното валидно извършено изпълнително действие е на 22.05.2018г. и представлява
налагане на запор на банкови сметки в ОББ АД, то към 22.05.2020г. са били налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и производството по изпълнителното дело е било
прекратено ex lege, въпреки, че съдебния изпълнител не е издал нарочен акт за това.
Извършените от съдебния изпълнител действия спрямо длъжника по процесното
изпълнително дело, след прекратяване на изпълнителното дело, включително и извършено
плащане през 2022г. на взискателя са незаконосъобразни, тъй като са извършени след
десезиране на ЧСИ. В този случай при постъпване на искане от страна на взискателя за
извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника, в т.ч. и конституиране на
наследници на починалия длъжник, по отношение на който е настъпила перемция, ЧСИ е
следвало да съобрази приетото в Р№37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г., IV г.о.
Поради изложеното по-горе отказа на съдебния изпълнител да прекрати
производството по изпълнително дело №201/2015г. е незаконосъобразен и същия следва да
бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Ивайло Илиев, по подадени заявления вх.№7138/29.08.2022г.
на Х. В. Х. и вх.№7139/29.08.2022г. на М. В. Д. да прекрати производството по изп.д.
№201/2015г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4