Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 21.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на седемнадесети август , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Д. Буюклиева …………и в
присъствиетона прокурора…………………………като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 1973 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания „ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин, бул.
„ Доктор Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабирин ет.21 офис № 4 , представлявано от управителя
Мартин Деспов Деспов чрез пълномощника
юрисконсулт И.Н.Н. е предявил против ответника Е.Р.М. ЕГН ********** с адрес *** искове за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 511/2019 по
описа на РС Пазарджик, а именно : 1730,23 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем от 09.03.2017 г., сключен с „ Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг „ЕАД , вземанията по който са прехвърлени на 21.05.2018 г. с индивидуален
договор за продажба на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД; 169,16 лв. – възнаградителна договорна лихва за
периода 21.10.2017 г. до 21.05.2018 г. ; 73,27 лв. обезщетение за
забава за периода 21.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда ,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното
погасяване. В условията на евентуалност се моли съда да осъди ответницата да заплати
на ищеца следните суми : 1730,23 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем от 09.03.2017 г., сключен с „ Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг „ЕАД , вземанията по който са прехвърлени на 21.05.2018 г. с индивидуален
договор за продажба на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД; 169,16 лв. – възнаградителна договорна лихва за
периода 21.10.2017 г. до 21.05.2018 г. ; 115,92 лв. обезщетение за
забава за периода 21.10.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба
, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищецът възниквал правен интерес от предявяване
на установителен иск за вземанията по заповедта.
Ищецът твърди, че между „ Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и ответницата бил сключен на 09.03.2017
г. договор за потребителски
паричен кредит № 2647950, по който била предоставена
сумата от 2000,00
лева, като заемателят се задължил да я върне в
срок до 21.08.2019 г. на равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 93,03 лв. / и последна вноска от 93,15 лв. / с падеж на пъвата погасителна вноска на21.03.2017
г. и на последната погасителна вноска на
21.08.2019 г. Твърди се , че към общо
дължимата сума се включвала и възнаградителна лихва в общ размер от 569,16 лв. Твърди
се че длъжникът
не е извършил плащания по договора, а
срокът на договора е изтекъл с
настъпване на падежа – 21.08.2019 г.
На 21.05.2018 г. с индивидуален
договор за продажба на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. вземанията
на кредитора били прехвърлени на ищеца на
„Агенция за събиране на вземания ” ЕАД;
ведно с всички привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил уведомен. Поддържа се , че в случай на нередовно уведомяване, съдът
в съотвествие с установената съдебна практика да приме, че уведомяването на
длъжника е извършено чрез връчване на
приложеното към исковата молба уведомление. Сочт се доказателства.Претендира разноски.
В законоустановения срок ответницата не е подала писмен отговор, но в съдебно
заседание се явява лично и заявява, че признава своите задължения към ищеца.
Твърди , че била в невъзможност да плаща
до настоящия момент и че има вече
готовност да започне да плаща месечните си вноски по заема.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
приетото по
делото ч.гр.д. № 511/2019 г. по описа на
ПРС , се установява, че ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1730,23 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем от 09.03.2017 г., сключен с „ Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг „ЕАД , вземанията по който са прехвърлени на 21.05.2018 г. с индивидуален
договор за продажба на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД; 169,16 лв. – възнаградителна договорна лихва за
периода 21.10.2017 г. до 21.05.2018 г. ; 73,27 лв. обезщетение за
забава за периода 21.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда ,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното
погасяване и сторените по делото разноски.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Освен това претенциите, предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 511/2019
г. по описа на ПРС и предмет на настоящата искова молба са
напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.
По
същество. За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи
наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор
за паричен потребителски кредит, предаването на сумата на ответника,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора,
прехвърлянето му на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ между „ Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
уведомяването на длъжника. Следва да установи и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (възнаградителна
лихва ), уговарянето на обезщетение за
забава на длъжника, както и да установи
всяко едно от вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията
си.
Не е спорно по делото , а и от представения договор за
потребителски паричен кредит № 2647950, сключен на 09.03.2017
г. , ведно с погасителен план сключен между
кредитора „ Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг „ ЕАД и
ответницата Е.Р.М. се установява , че на кредитополучателя е била предоставена сумата от 2000,00 лева, като той се е задължил да я върне на равни 30 бр. месечни погасителни вноски всяка в размер на 93,03 лв. / и последна вноска от 93,15 лв. / с падеж на пъвата погасителна вноска на
21.03.2017 г. и на последната
погасителна вноска на 21.08.2019 г.
Уговорено е още заплащането на сумата в размер на 76,00 лв. такса за
разглеждане на кредита, както и 145,74 лв. застрахователна премия. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по
заема 18,99 % и
ГПР в размер на 24,43 % . В
договора е упоменато , че общият размер на общо дължимата сума /
главница и договорна лихва / е 2791,02 лв.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита .
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен. Възражения от
ответната страна също не са изложени по делото.
Не е спорно , а и според
удостовереното в договора следва да се приеме , че оветницата е получила паричен
превод от заемодателя на сумата в размер от 2000,00 лв.
Заемодателят „ Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Видно от представения по делото рамков договор за прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. и
индивидуален договор за продъжба и
прехвърляне на вземания от 21.05.2018 г. , задълженията на ответницата към
кредитодателя са цедирани на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля
по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено,
че приложение № 1 от договора е неразделна част от него . Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл.99 ал.3 ЗЗД .
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба са представени две уведомителни писма за прехвърляне на
вземането по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД от
цесионера до длъжника. По делото не са налице данни за тяхното
надлежно връчване и достигането им до знанието на ответницата. В случая обаче връчването
е извършено чрез получаване на преписи от исковата молба и приожените към нея
писмени доказателства при изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК . Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235 ал.3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.Прехвърленото
вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности и цесионерът има качеството на кредитор по отношение
на цедирания длъжник (решение № 139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №
4025/2008г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Не на последно място - в
настоящия случай възражения за извършено плащане от длъжника на първоначалния
кредитор не е направено, няма събрани такива доказателства, поради което и дали
длъжникът е бил уведомен за цесията или не, не се отразява на валидността и
съществуването на вземането. Ето защо съдът приема , че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички
вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи
да престира на него, а не на стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора,
съдът намира следното:
По отношение на главницата. С исковата молба се претендира главница в
размер на 1730,23 лева. В тежест на ответницата е да докаже плащане
на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответната страна , поради което съдът приема, че ищецът има
вземане срещу ответницата за претендираната главница по договора за кредит в размер на 1730,23
лв. Падежът и на последната вноска за
главница е изтекъл на 21.08.2019 г. , поради което и цялата сума е изискуема.
По делото ответницата не възразява и признава дължимостта на това вземане. Искът се явява
основателен до пълния предявен размер.
В
тази връзка се явява и основателна претенцията за установяване дължимост на законна
лихва за забава върху главницата на основание чл.13 от договора - за периода от датата
на първата непогаена изцяло вноска
/ 21.10.2017 г. / до датата на подаване на заявлението в съда
– 01.02.2019 г. в претендирания размер
от 73,27 лв. , както и от датата на входиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира
се договорна възнаградителна лихва в размер на 169,16 лева за периода от 21.10.2017
г. до 21.05.2018 г. По договора е
предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 18,99 %. Няма пречка страните да
уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва / чл. 19 ал.4 ЗПК/. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави и на закона, до който извод достигна след преценка
на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на
кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът
от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът на
договорната лихва за целия период на договора е 569,16 лева, който размер е съответен на насрещната престация на
кредитора. Поради това и претенцията за присъждане на дължимия остатък в размер на 169,16 лв. се явява основателна и
ще следва да бъде уважена.
Предвид
изхода от спора по предявените главни искове , съдът не дължи произнасяне по
допустимостта и основателността на претенциите предявени като евентуални.
По отношение на разноските: При
този изход на спора на основание чл. 78,
ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената
част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 125,00 лв. Претендира на основание чл.
78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350,00
лева. Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде 150,00 лева. Така общият размер на разноските на
ищеца за исковото производство възлизат на 275,00 лв. , които следва да му бъдат присъдени. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер от 114,93 лв., които също ще следва да му бъдат присъдени.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.М. ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „Агенция за събиране
на вземания „ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, бул. „ Доктор Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабирин ет.21 офис № 4 , представлявано от управителя
Мартин Деспов Деспов чрез пълномощника
юрисконсулт И.Н. Н. следните суми: 1730,23 лв. - главница, дължима по
договор за паричен заем от 09.03.2017 г., сключен с „ Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг „ЕАД , вземанията по който са
прехвърлени на 21.05.2018 г. с индивидуален
договор за продажба на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД; 169,16 лв. – възнаградителна договорна лихва за
периода 21.10.2017 г. до 21.05.2018 г. ; 73,27 лв. обезщетение за
забава за периода 21.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното
погасяване, които суми са
присъдени по ч.гр.д. № 511/2019 г.
по описа на ПРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Р.М. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания „ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин, бул.
„ Доктор Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабирин ет.21 офис № 4 , представлявано от управителя
Мартин Деспов Деспов чрез пълномощника
юрисконсулт И.Н.Н. сторените в исковото производство разноски в размер на 275,00
лв. и тези сторени в заповедното
производство в общ размер от
114,93 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :