№ 111
гр. Ихтиман, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20231840100066 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени кумулативно съединени
искове от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *** на основание
чл. 149 вр. чл. 143 СК ответникът Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул.
„*“ № 11 да бъде осъден да заплати издръжка за минало време на
непълнолетната си дъщеря Г. М. в размер на 200 лв. месечно за периода от
30.01.2022 г. до 10.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 149
вр. чл. 144 СК да бъде осъден да заплати издръжка за минало време на
пълнолетната си учаща дъщеря ненавършила 20-годишна възраст за периода
от 11.03.2022 г. до 30.01.2023 г. в размер на 200 лв. месечно, ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 144 от СК да бъде осъден да заплаща на
пълнолетната си учаща дъщеря ненавършила 20-годишна възраст дъщеря
месечна издръжка в размер на 200 лв. месечно до 11.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ищцата твърди, че е пълнолетна, учаща средно образование, с хронично
заболяване, ненавършила 20 години. Ответникът е неин баща, който никога
не й е заплащал издръжка, твърди oще наличие на материални затруднения,
които изпитва нейната майка, въз основа на което обуславя правния си
1
интерес от предявяване на процесните искове.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Поддържа, че искът за издръжка за минало
време на учащото нарършило 20-година възраст е недопустим. Оспорва
основателността на иска за издръжка за минало време на непълнолетната
дъщеря на ответника за разликата от минималния законов размер до
претендираният размер от 200 лв., както и основателността на иска по чл. 144
СК. Твърди, че заплащането на такава издръжка му представлява особено
затруднение, защото има доходи малко над 1000 лв. месечно, с които трябва
да издържа семейството си, състоящо се от съпруга, ползваща отпуск поради
отглеждане на малко дете и 3 малолетни деца.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман,
намира за установено следното:
Предявени са три обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 149 вр. чл. 143 СК, чл. 149 вр. чл. 144 СК и чл. 144 от СК.
От приложеното Удостоверение за раждане с изх. № 582086 на Г. М. се
установява, че тя е родена на 11.03.2004 г. и неин баща е ответникът Н. М., а
нейна майка свидетелката ***.
Не е спорно между страните, че ищцата Г. М. живее със своята майка от
раздялата на нейните родители непосредствено след раждането й, както и че
ответникът никога не й е заплащал издръжка.
Видно от Служебна бележка № 62/11.01.2023 г. ищцата Г. М. е
ученичка в XII клас за учебната 2022/2023 г.
От приложените медицински документи се установява, че ищцата има
хронично заболяване.
От приложените от ответника 3 броя удостоверение за раждане следва
извод, че същият е баща на 3 малолетни деца на възраст между 6 месеца и 6
години.
От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обосновано,
безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че ответникът е
трудово ангажиран, като международен шофьор, получаваната от него средна
нетна заплата за последните 15 месеца е в размер на 1076,53 лв, като е
2
получил за същия период и ваучери за храна на средномесечна стойност от
158 лв.
По иска с правна квалификация чл. 149 вр. чл. 143 СК:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК в
тежест на ищеца е да докаже, че е дете на ответника, както и размера на
конкретните нужди от издръжка за исковия период.
По делото първата предпоставка е доказана. Не са доказани нито
конкретни потребности на правоимащото лице през процесния минал период,
нито погасяване на задължението на бащата за издръжка през този период.
Същевременно общоизвестно е, че издръжката за непълнолетно дете включва
разходи за основни житейски нужди (напр. храна, подслон, облекло,
отопление, осветление, хигиенни материали и др.) и разходи за обучението и
образованието му (напр. такси за образователни заведения, разходи за учебни
пособия, за участие в извънкласни мероприятия и др.). Такива разходи са
естествено присъщи и необходими за живота и развитието на всяко дете,
поради което не е необходимо да бъдат изрично доказвани.
В случая не се установява каквото и да е участие на ответника в
натуралната издръжка на непълнолетната си през исковя период дъщеря.
Същевременно за времето от 30.01.2022 г. до 10.03.2022 г. ищцата е на 17
години (възраст) близка до пълнолетие. В този етап от живота на човек
битовите нужди се увеличават, необходими са средства за посрещане на
образователни нужди, битови, включващи храна, забавление и отдих.
Същевременно се доказва, че ищцата страда от хронично заболяване, което
налага лечение и свързаните с него разноски. Ето защо искът за издръжка за
минало време на непълнолетната ищца е основателен и следва да бъде уважен
в пълен размер. Констатираните фактически обстоятелства сочат, че нуждите
на ищцата надхвърлят законоустановения минимум, възможностите на
ответника също позволяван да в който смисъл възраженията на ответника са
неоснователни. Ето защо той следва да бъде осъден да заплати на ищцата
издръжка за минал период, в който тя е била непълнолетна в размер на 200 лв.
месечно или сумата от 264,52 лв. за периода от 30.01.2022 г. -28.02.22 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 149 вр. чл. 144 СК:
3
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 144 СК, респективно
чл. 149 вр. чл. 144 СК в тежест на ищеца е да докаже, че е дете на ответника,
и след навършване на пълнолетие продължава да учи редовно в средно или
висше учебно заведение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че заплащане на
издръжка би му представлявала особено затруднение.
Не се споделят доводите на процесуалния представител на ответника, че
искът е недопустим, тъй като липсва процесуална пречка за предявяване на
иск за издръжка за минало време от навършило пълнолетие дете, което учи в
средно или висше учебно заведение, когато не може да се издържа от
доходите си.
Ищцата доказва горните две материалноправни предпоставки, защото е
дъщеря на ответника, не е навършила 20 години и учи в средно учебно
заведение. Не е трудово ангажирана, следователно не може да се издържа от
имуществото си. Конкретните и нужди бяха обсъдени при разглеждане на
предходния иск, като същите са идентични и не е небходимо да бъдат
преповтаряни.
Спорният въпрос по делото е би ли представлявало заплащането на
претендираната издръжка от 200 лв. месечно за исковия период от 11.03.2022
г. до 30.01.2023 г. особено затруднение на ответника.
Предвид обстоятелството, че той е трудово ангажиран реализира
средно по 1076,53 лв. нетен месечен доход, както и ваучери за храна в размер
на 158 лв. средномесечно, има 3 малолетни деца, както и съпруга, която е
трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи, чрез която да
осигурява издръжката им, съдът намира, че за ответника не би
представлявало особено затруднение да заплаща сумата от 150 лв. месечна
издръжка за минал период на своята пълнолетната си учаща дъщеря
ненавършила 20-годишна възраст. Това е така доколкото месечния му доход
позволява, макар и със затруднение, но не особено да издържа себе си,
семейството си, както и да изпълни един свой нравствен и законов дълг
спрямо своята първородна дъщеря ищцата Г. М., на която никога не е
заплащал издръжка или оказвал каквато и да е финансова подкрепа.
Същевременно липсва ангажирани доказателства, че съпругата му не
реализира доходи и няма възможност да допринася за издръжката на
4
семейството. Ето защо ответникът следва да бъде осъден на основание чл.
149 вр. чл. 144 СК да заплати на ищцата сумата от 1 741,93 лв., ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 2 135,48 лв., като неоснователен. За пълнота е нужно
да се посочи, че претенцията за издръжка с минало време за 30.01.2023 г. е
неоснователна, тъй като това е денят на подаване на исковата молба в същият
се обхваща от претенцията по чл. 144 СК.
По иска с правна квалификация чл. 144 СК:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 144 СК, респективно
чл. 149 вр. чл. 144 СК в тежест на ищеца е да докаже, че е дете на ответника и
след навършване на пълнолетие продължава да учи редовно в средно или
висше учебно заведение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че заплащане на
издръжка би му представлявала особено затруднение.
В конкретния случай по изложените при разглеждане да предходния
иск съображения, първоинстанционният съд приема, че на основание чл. чл.
144 от СК да бъде осъден да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря
ненавършила 20-годишна възраст дъщеря месечна издръжка в размер на 150
лв. месечно до 11.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като искът бъде отхвърлен като неоснователен до пълния
претендиран размер от 200 лв. .
На основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
На основание чл. 78, ал. ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на РС - Ихтиман сумата от 162,5 лв.
държавна такса и сумата 237,21 лв. разноски съобразно уважената част от
исковете за изготвената ССчЕ.
Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 11 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 149 вр. чл. 143 СК на Г. Н. М., ЕГН **********,
5
с адрес: гр. *, ул. „*“ № *** сумата от 264,52 лв. – издръжка за минало време
на непълнолетната си дъщеря за периода от 30.01.2022 г. -28.02.22 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Н. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 11 ДА
ЗАПЛАТИ на основание на основание чл. 149 вр. чл. 144 СК на Г. Н. М. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *** сумата от 1 741,93 лв. -
издръжка за минало време на пълнолетната си учаща дъщеря ненавършила
20-годишна възраст за периода от 11.03.2022 г. до 29.01.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 2 135,48 лв.
ОСЪЖДА Н. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 11 ДА
ЗАПЛАТИ на основание на основание чл. 144 СК на ДА ЗАПЛАЩА на
пълнолетната си учаща в средно учебно заведение дъщеря Г. Н. М. , ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *** месечна издръжка в размер на 150
лв., считано от 30.01.2023 г. до 11.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер от 200 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 11 ДА
ЗАПЛТАТИ по сметка на РС – Ихтиман в полза на съда сумата от 399,71 лв.
разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от 10.05.2023 г.
пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6