Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1015
гр.
Пловдив, 30.6.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.6.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2344/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на I.G.V. против Наказателно постановление № АА347733/11.02.2020,
издадено от ОДЧ при ОДМВР гр. Пловдив, с
което на I.G.V.е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за отмяна на същото.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се
издава затова, че на 10.02.2020г. около 22.30 ч. в с.Стряма, ул. „Васил
Левски" до номер 48 I.G.V.управлява лек автомобил Тойота Ярис с ДКН *****,
като извършва следните нарушения: Водачът не
притежава свидетелство за управление на МПС. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 150 ЗДвП.
Според съдът, както в АУАН, така
и в НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон и СПН,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, доколкото е налице
разминаване между словесното описание на допуснатото нарушение и дадената
цифрова правна квалификация.
В съдебната практика е трайно
утвърдено разбирането, че правоспособността и притежаването на свидетелство за
правоуправление на МПС не са идентични понятия.
Съгласно трайното разбиране в
съдебната практика правоспособността се разбира като призната по съответния
нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и
подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие,
професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д.
№ 29/1969 г., ОСНК на ВС.
За да придобие „правоспособност
за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав,
предвиден в чл. 151-152 ЗДвП, който
включва:
-навършване на предвидената за
съответната категория МПС минимална възраст,
-завършен десети клас на средно
образование,
-провеждане на обучение и полагане на теоретико-практически
изпит по правилата на ЗДвП,
-физическа (а в предвидените в
закона случаи и психическа) годност
-преминато обучение за оказване
на първа долекарска помощ.
Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по
установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността
се счита придобита от момента на издаване на СУМПС.
Така Решение № 40 от 22.04.2015
г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело №
1789/2013 година.
Придобитата от дадено лице
правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната
законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на
времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът
презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния
талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е
единствената разпоредба предвиждаща загуба на вече придобитата правоспособност
за управление на МПС.
По аргумент за противното дадено
лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 150 ЗДвП само в две хипотези:
1. когато на лицето никога не е издавано
СУМПС, което да удостовери завършването на сложния фактически състав по чл. 151-152 ЗДвП и придобитата от него правоспособност и
2) когато лицето в загубило
придобитата правоспособност, поради отнемане на всички точки към контролния му
талон.
Така изрично Решение № 211 от
28.10.2016 г. по н. д. № 724 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение, Решение № 320 от 30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г., II н. о. на
ВКС, Решение № 83 от 25.02.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 17 от 24.01.2015 г. по нак. д. № 1758/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 190 от 05.04.2012 г. по нак. д. № 495/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 257 от 16.05.2011 г. по н.д. № 1397/2011 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 204 от 07.05.2009 г. по н.д. № 158/2009
г. на Върховен касационен съд.
Съгласно чл. 50 от Закона за
българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.
От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно СУМПС е
необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява
МПС, респективно липсата на валидно
СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което обаче не означа, че
във всички случаи, когато лицето не притежава СУМПС, то е неправоспособно.
По тази причина и като
предпоставка за издаване на ново СУМПС (при подмяна на стар образец
свидетелство за управление с нов, при изтичане срока на валидност на старото
СУМПС, при промяна данните на водача, при издаване на дубликат поради изгубване
или унищожаване на старото) или за връщане на отнето от контролните органи
СУМПС в чл. 12, чл. 15 и чл. 24 от Наредба № I-157 не е предвидено полагането
на нов теоретико-практически изпит.
Единствено в хипотезата на СУМПС
иззето на основание чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП поради изчерпване
на контролните точки на водача той губи правоспособността си и тя се
възстановява след полагане на нов теоретико-практически изпит. И в тези случаи,
обаче загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а
настъпва по силата на закона от датата на отнемане на всички контролни точки на
водача.
Така изрично Решение № 40 от
22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак. д. № 641/2009 г. на Върховен
касационен съд.
От гореизложеното е видно, че самата правоспособност да се управлява
МПС, не се поражда от притежаването на
СУМПС за съответната категория, а е предпоставка за издаването му.
При осъществяване на фактическия
състав по чл. 151-152 ЗДвП и първоначално издадено СУМПС лицето е
правоспособно и последващи
обстоятелства, водещи до оставането му без валидно СУМПС (освен в изрично
посочения случай на чл. 157, ал.4 ЗДвП) не водят до отпадане на придобитата
вече правоспособност.
Така изрично Решение № 281 от
22.06.2009 г. по н.д. № 292/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 221
от 15.11.2016 г. по н. д. № 907 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение.
В този смисъл в практиката са изведени редица хипотези, в които
лицето не притежава валидно СУМПС, без това да обуславя извод, че е
неправоспособно:
- когато СУМПС е с изтекъл срок
на валидност. Това е така, доколкото с изтичането срока на валидност на старото
СУМПС, то не се подновява автоматично, а за да бъде издадено ново СУМПС,
водачът следва с представянето на надлежни документи да докаже продължаващата
наличност на физическа /а в предвидените в закона случаи и психическа/
пригодност. В случая
обаче, доколкото правоспособността не
е загубена, за издаването на СУМПС не се налага полагането на нов
теоретично-практичен изпит
Така изрично Решение № 70/07
април 2016 г., трето наказателно отделение, н. д. № 204/2016 година, Решение №
44 от 19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 209 от 19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение № 25/14 март 2018 г, I НО, наказателно дело №
1181 по описа за 2017г.
- когато СУМПС е предадено на
контролните органи, поради временно лишаване от право на управлява МПС по
административен или съдебен ред за срока на лишаването от права. Лишаването на лицето от право да
управлява МПС за известен период от време по административен или
съдебен ред представлява временна
забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. Въпреки
наличието на тази временна забрана, обаче лицето
не губи правоспособността си, поради което и СУМПС се възстановява след
изтичане срока на наказанието без полагане на нов теоретико-практичен изпит.
Именно защото правоспособността не се губи и в тези случаи санкцията по чл.
343г е приложима и спрямо лица, които са временно лишени от правоуправление.
Така изрично ППВС № 1/83 г. по
н.д. № 8/82 г. на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. №
56/80 г., ОСНК, Решение № 467/09 декември 2014г., първо наказателно отделение,
нд № 1531 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 204 от 28.06.2012 г. по нак. д.
№ 518/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 408 от 01.10.2008 г. по
к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС
- когато лицето е било временно лишено от
правоуправление, СУМПС е предадено на контролния орган, срокът на лишаване от
правоуправление е изтекъл, но водачът не е направил необходимите постъпки и
представил необходимите документи, за връщането на СУМПС. Сходна е и
хипотезата, когато срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, лицето е
отправило искане за връщане на СУМПС, представило е необходимите документи, но
на основание чл. 159, ал.2 ЗДвП връщането на СУМПС е отказано, поради наличие
на незаплатени глоби по невлезли в сила наказателни постановления или присъди.
Така Решение № 961 от 25.04.2019
г. по адм. д. № 826 / 2019 г. на III състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1570 от 05.07.2018 г. по адм. д. № 1457 / 2018 г. на XXV състав на
Административен съд – Пловдив.
- когато лицето притежава СУМПС, но за по-ниска
категория МПС от това, което е установено, че управлява при проверката. И в
този случай лицето носи отговорност по чл. 343в, ал.2 ЗДвП и чл. 177 ЗДвП. Тъй
като притежава СУМПС за по-ниска категория, то е правоспособно и спрямо него е
приложима санкцията по чл. 343г НК.
Така Решение № 408 от 01.10.2008
г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС.
-когато СУМПС е отнето като ПАМ
или по реда на чл. 69а НК. И в този случаи за времето, в което СУМПС е отнето
лицето не може да управлява законосъобразно МПС, тоест не може да упражнява
правоспособността си. Макар да не може да я упражнява обаче и в тази хипотеза
лицето не губи правоспособността си, поради което и в този случай спрямо него е
приложима санкцията по чл. 343г.
Така Решение № 40 от 22.04.2015
г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на Върховен касационен
съд.
Във всички гореизложени случаи (а
са възможни и други изрично уредени в законов или подзаконов акт) лицето не притежава СУМПС и не може да
упражнява правоспособността си, но
това не означа, че то не я притежава и се е превърнало в неправоспособен водач.
Тези трайно утвърдени в съдебната
практика положения за разликата между правоспособността и притежаването на
валидно СУМПС получиха законодателен израз с измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 2 от
2018 г. с които бе прецизиран режима на
правомерно управление на МПС, като в
чл. 150 ЗДвП се предвиди задължение водачът да бъде правоспособен, а в чл. 150а ЗДвП, самостоятелно
задължение правоспособният водач да притежава и валидно СУМПС, за
категорията на управляваното СУМПС.
Въз основа на изложените
принципни положения и законодателни изменения в ЗДвП могат да се направят
следните изводи за разграничението в
приложеното поле на чл. 150 и 150а ЗДвП.
Нарушение на чл. 150 ЗДвП ще е допуснато, когато в АУАН и НП са изложени фактически твърдения,
че лицето е управлявало МПС като неправоспособен водач, било защото
-никога не му е издавано СУМПС, поради неосъществяване спрямо
него на фактическия състав на чл. 151-152 ЗДвП
-е загубило всички контролни
точки по смисъла на чл. 157, ал.4 ЗДвП.
От друга страна, ако в АУАН и НП са изложени твърдения,
че водачът по някаква причина не притежава валидно СУМПС /без да е
отбелязано, че такова никога не е издавано, поради неосъществяване на фактическия
състав по чл. 151-152 ЗДвП/ консумираното нарушение ще е по чл. 150а ЗДвП.
От гореизложеното е видно, че чл. 150 ЗДвП и 150а ЗДвП уреждат
самостоятелни състави на административни нарушения, които имат отделно приложно поле, като
същите не са взаимнозаменяеми, респективно погрешната правна квалификация на изложените в АУАН и НП факти
по една от тези две норми винаги представлява нарушение на материалния закон.
Че нормите на чл. 150 и 150А ЗДвП уреждат самостоятелен
вид нарушения е видно и от редакцията на санкционната норма на чл. 177, ал.1,
т.2 ЗДвП, в която липсата на
правоспособност и непритежаването на валидно СУМПС са посочени като две
самостоятелни алтернативи на административния състав.
В този изричен смисъл е и
трайната практика на административен съд Пловдив от преди и след
законодателните изменения с с ДВ, бр. 2 от 2018 г.
Така Решение № 2123 от 30.11.2017
г. по к.а.н.д. № 2342/2017 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1496
от 20.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1281/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1950 от 26.10.2016 г. по к.а.н.д. №
1372/2016 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1279 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 1261/2017 г. на Административен съд - Пловдив; Решение от
26.01.2011 г. по к.а.н.д. № 2630/2010 г. на Административен - съд Пловдив).
В конкретния случай, както вече
се посочи, както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушителят управлява МПС без да притежава валидно СУМПС. Липсва
изложение на обстоятелства, че СУМПС никога не му е издавано, поради неосъществяване
на фактическия състав на чл. 151-152 ЗДвП или че е загубил всички точки към
контролния си талон.
Съгласно изложените по-горе
принципни положения, този начин на описание на фактическите обстоятелства в
АУАН и НП обуславя извод, че
надлежната правна квалификация е по чл. 150а ЗДвП, а не по 150 ЗДвП,
както неправилно е посочено в АУАН и НП.
Съгласно трайната съдебна практика
неправилната квалификация на посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства е
безусловно основание за отмяна на НП, доколкото представлява неправилно приложение на материалния закон.
Нещо повече с посочване в АУАН и
НП на неправилна квалификация на изложените фактически положения съществено се
накърнява и правото на защита на наказания субект, доколкото същия се поставя в
невъзможност да разбере срещу кои факти следва да се защитава: срещу тези, които са описани с думи или срещу тези, които са съставомерни по смисъла на сочената
като приложима правна норма.
Така изрично Решение № 54 от
10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3549 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение №
314 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 922 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 484 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1079
от 27.05.2016 г. по н. д. № 756/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 301 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3796 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 207 от 15.02.2017 г. по н. д. № 2830 /
2016 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и много други.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че в случая не съществува възможност за съда в хода на
съдебното следствие да установи фактите, относими към фактически състав на
нарушението по чл. 150 ЗДвП и да потвърди НП въз основа на тези новоустановени
обстоятелства, които не са надлежно описани в АУАН и НП.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение в АУАН,
съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя,
като той следва да бъде запознат с фактическите рамки на вмененото нарушение
още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента
на съставяне на АУАН, но във всички
случаи преди ангажиране на отговорността му с издаване на НП.
Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения , за
които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с
НП, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН и НП, защото те не са надлежно предявени на нарушителя
и респективно са извън предмета на доказване.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните
фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП,
то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия
в производството по чл. 63 ЗАНН и и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи,
че действително чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаването на НП, дори и в случаите
когато при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, които обаче не са ограничили
съществено правото на защита на наказаното лице. В случая обаче разминаването между изложени фактически
обстоятелства и дадена правна квалификация е налице, както в АУАН, така и в НП,
поради което и НП следва безусловно да се отмени.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, а именно
допуснато нарушение на правото на защита на наказания субект при приложението
на чл. 44 ЗАНН.
Действително по делото не е
спорно, че жалбоподателят е чужд гражданин и няма регистриран постоянен адрес в
страната. В този смисъл приложение може да намери нормата на чл. 44, ал.4 ЗАНН,
съгласно която съставеният акт се
предоставя незабавно на наказващия орган за издаване на НП, без да се изчаква
изтичането на тридневен срок за възражения.
Съдебната практика обаче е
утвърдила разбирането, че и в тези случаи следва да се спазят минимални стандарти, които да охраняват
правото на защита на нарушителят:
-на същия изрично да бъде обяснено, че по силата на чл. 44, ал.4 ЗАНН
той не разполага с тридневен срок, в който да прави възражения и че НП
ще бъде издадено незабавно. Това обяснение следва да бъде съпроводено със
задраскване в АУАН на правото му да подаде възражения в тридневен срок.
-към АУАН да бъде приложена
писмена декларация, както на езика на производството, така и на езика, владян
от наказваното лице, в която той заявява, че е разбрал фактическите и правни
параметри на вмененото му нарушение и да изложи възраженията си, респективно да
посочи, че няма възражения.
В случай, че тези стандарти не са
спазени се приема, че непоправимо е накърнено правото на защита на наказаното
лице в най-ранния етап на административно наказателното производство, поради
което НП подлежи на отмяна.
Така изрично Решение № 2165 от
22.10.2014 г. по н. д. № 1838 / 2014 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 1064 от 15.5.2013 г. по н. д. № 2237/2012 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение от 02.08.2011 г. по а.н.д. № 1182/2011
г. на Административен - съд Пловдив, Решение № 1272 от 15.10.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 1142/2009 г. на Административен съд Пловдив, XX с-в,Решение № 1176
от 14.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 1824/2008 г. 20 състав на Административен съд
Пловдив
В процесния случай нито един от изброените стандарти за охраняване на правото на защита
на наказания субект не е спазен. Видно от текста на АУАН в него изрично
е отбелязано, че дееца има право на 3-дневен срок за възражения. Този текст не
е зачертан. По делото липсват доказателства на жалбоподателя изрично да е
разяснено, че в хипотезата на чл. 44, ал.4 ЗАНН НП се издава незабавно и той
следва на момента на направи възраженията си.
Нещо повече в АУАН липсва
изявление дали дееца е разбрал какво нарушение му се вменява във вина и дали има възражения. Липсва и нарочна декларация по смисъла на
чл. 44, ал.4 на езика на производството и на езика владян от лицето дали има
възражения.
В конкретния случай допуснатото
ограничаване правото на защита на лицето е особено съществено, доколкото видно
от твърденията с жалбата и от представените към нея доказателства същият е имал възражения и желание да представи
пред наказващия орган писмени доказателства, които са относими към въпроса
допуснал ли е нарушение на чл. 150 ЗДвП или не.
По изложените съображения НП
следва да се отмени.
Предвид този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право
на разноски би имал жалбоподателят, но доколкото такива не са поискани и не са
представени доказателства за сторването им, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № АА347733/11.02.2020,
издадено от ОДЧ при ОДМВР гр. Пловдив, с
което на I.G.V.е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.
150 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.