Решение по дело №351/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на М. Н. Д., [ЕГН], [населено място], [жк], [адрес], представлявана от адв.Н. И., против Заповед № ЧР-14-30-3 от 28.11.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, с която е отменена предходна негова Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г. , с която М. Н. Д. е назначена на длъжността младши експерт в Дирекция"Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" при ОД"Земеделие"-Ямбол.

Счита се, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства с целта на закона. От фактическа страна се посочва следното: Въз основа на Решение № 268/26.11.2019 г. по адм.д.№ 278/2019 г. на Aдминистративен съд-Ямбол, потвърдено с Решение № 7774/18.06.2020 г. адм.д.№841/2020 г. на ВАС, последвано от Решение № 83/26.04.2021 г. по адм.д.№ 177/2020 г. на Aдминистративен съд-Ямбол, потвърдено с Решение № 12127 от 26/11/2021 г. по адм.д.№ 6860/2021 г. на ВАС, М. Н. Д. е следвало да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност на основание на § 7 от ПЗР на Закона за държавния служител(ЗДСл) във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, което обаче не е извършено от административния орган. След задължителни указания, дадени от съда в Решение № 225/21.12.2022 г., постановено по адм.д.№ 150/2022 г. на Aдминистративен съд-Ямбол, потвърдено с Решение № 9838 от 18.10.2023 г. по адм.д.№1082/2023 г. на ВАС, жалбоподателката е възстановена със Заповед № РД-ЧР-24-35 от 25/10/2023 г. Към датата на възобновяване на служебното правоотношение (25/10/2023 г.) обаче, е имало обективна причина същата да не встъпи в длъжност. С Молба от 26.10.2023 г., чрез Системата за сигурно и електронно връчване (ССЕВ), е уведомила органа за наличието на пречки съобразно чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл. Доколкото законодателят не е предвидил изискване кога да бъде извършен избора кое от двете правоотношения (трудовото или служебното) да бъде запазено, от нейна страна е отправено конкретно искане за определяне на подходящ за това срок.Ответникът не е определил такъв срок, поради което на 15.11.2023 г. жалбоподателката депозира изрична молба, чрез ССЕВ за направения от нея избор, а именно да запази трудовото си правоотношение.След тази молба административният орган е следвало да прекрати служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.Вместо това е издал обжалваната Заповед № ЧР-14-30-3/28.11.2023 г., с която отменя с обратно действие постигнатите до този момент правни резултати.От правна страна се посочва следното:Съгласно цитирания в обжалвания административен акт чл. 14, ал. 1 от ЗДСл, постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. “. Следва,обаче, да се обърне особено внимание на изречение 2-ро от алинеята, което гласи „Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност“.В настоящата хипотеза доверителката ми не постъпва за пръв път на въпросната длъжност - постъпването й на служба става съобразно правилата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, а служебното правоотношение се възстановява незабавно при явяване на държавния служител в установения двуседмичен срок, от влизане в сила на административния акт. Тази дата е 02.02.2022 г. и не е реално свързана с издадената Заповед № РД-ЧР-24-35/25.10.2023 г., която само обективира вече съществуващи в правния мир правоотношения, възникнали много по-рано(в този смисъл и Решение № 225/21.12.2022 г. постановено по адм.д.№ 150/2022 г. на AдмC-Ямбол, потвърдено с влязло в законна сила Решение № 9838 от 18.10.2023г. по адм.д.№1082/2023 г. на ВАС, въз основа на които е издадена Заповед № РД-ЧР-24-35/25.10.2023 г.). Този извод следва и от факта, че правните последици от възстановяване на незаконно освободен държавен служител въз основа на съдебно решение, са свързани с възстановяване на правното положение на жалбоподателката такова, каквото би било преди постановяване на съдебното решение. Хронологично това означава, че нейното служебно правоотношение съществува непрекъснато още от 2017 г. (когато за пръв път е съкратена). За нея не са налице изискванията на чл. 14, ал. 5 от ЗДСл, защото най-малкото същите противоречат на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Логически не би било допустимо служителят едновременно да се е явил за заемане на възстановената длъжност съобразно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и същевременно да не е встъпил в длъжност съобразно чл. 14, ал. 5. Именно самото явяване съобразно чл. 122, ал. 1 то ЗДСл изпълва фактическия състав на чл. 14, ал. 1 изречение 1 и 2 от ЗДСл. На следващо място, административният орган с обжалваната заповед приема, че липсвали уважителни причини за незаемане на длъжността — първо, защото нямало основание за удължаване на срока и второ, поради липса на уважителни причини. По отношение на срока, се обръща внимание, че въпреки изричната молба от 26/10/2023 г. административният орган така и не е определил подходящ срок за отстраняване на съществуващите пречки за изпълнение на служебните задължения.Отделно от горното, наличието на пречки по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от 3ДСл са породили императивно задължение за административния орган да отстрани жалбоподателката от заеманата от нея длъжност до отстраняването им.Жалбоподателката изрично е заявила с молбата си от 26.10.2023 г., че за освобождаване на заеманата от нея длъжност е необходим поне месец предизвестие, доколкото не са налице основанията на чл. 327, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда —към 25.10.2023 г. не се възстановява, а се допуска до вече възстановена длъжност. Хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 8 от КТ визира само възстановяването. При продължително недопускане до изпълнение на служебните задължения цитираната норма на КТ не може да се приложи по аналогия. Идентичен е и случая на хипотезата, визирана в чл. 327, ал. 1, т. 9 от КТ тъй като тя не постъпва за пръв път, а правоотношението и се счита за непрекъснато от 2017 г.Реално съществувалото трудово правоотношение към 25.10.2023 г. по силата на закона се явява второ по ред.Съобразно изложеното се счита, че липсва всякаква правна и логическа възможност за ответника да приложи санкцията на чл. 14, ал. 5 от ЗДСл и да отмени акта, въз основа на който жалбоподателката е допусната до изпълнение на служебните си задължения, именно защото с този акт тя не постъпва за пръв път на служба, а е допусната до изпълнение на служебните си задължения и то поради задължителни указания на съда.Посочва се в допълнение, че с постановяване на обжалваната заповед административния орган се опитва с обратна сила да заличи последиците от влезлите в сила съдебни актове, без такава възможност да е предвидена от законодателя - тя съществува единствено в хипотезата на чл. 103, ал. 1, т.2 от ЗДСл, а именно неспазване на срока определен в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, като със Заповед № РД-ЧР-24-35/25.10.2023 г. жалбоподателката не е възстановена по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, а е допусната по смисъла на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл.Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЧР-14-30-3/28.11.2023г., издадена от Директора на ОД „Земеделие“ - [населено място], като върне преписката за ново произнасяне и със задължителни указания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09/07/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение във връзка с договор за правна помощ и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Н. Д., редовно призована, се явява лично и с адв. Н. И..Жалбата се поддържа по съображения, че не е следвало заповедта, с която жалбоподателката е възстановена на длъжност, да бъде отменяна, а служебното й правоотношение след като е възстановена да бъде прекратено на друго основание поради направен от нея избор да продължи трудовите си функции по трудово правоотношение, което е заявила на органа по назначаване в съответния законоустановен срок и ред.

Ответната страна Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Е. К., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че приложението на чл.7 от ЗДСл предполага действащо служебно правоотношение.

В определения от съда срок и двете страни по делото са представили писмени бележки.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е редовна, депозирана в 14-дневен срок от връчване на заповедта(на 01.12.2023г.), допустима за разглеждане по реда на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител.Административната преписка е постъпила с молба вх.№2834/14.12.2023г. от Областна дирекция"Земеделие"-Ямбол.

По делото няма спор за това, че М. Н. Д. е заемала длъжност младши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол, като служебното й правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-07-2972-169/13.10.2017 г. на органа по назначаване, отменена с Решение № 268/26.11.2019 г. по адм.д.№ 278/2019 г. на Aдминистративен съд-Ямбол, оставено в сила с Решение № 7774/18.06.2020г. по адм.д.№841/2020 г. на ВАС. Със Заповед № ТД-ЧР-24-12/30.06.2020г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, Делибалтова е била възстановена на заеманата длъжност, като с нова Заповед № ЧР-25-1/01.07.2020г. служебното й правоотношение отново е било прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител. С Решение № 83/26.04.2021 г. по адм.д.№ 177/2020 г. на Aдминистративен съд-Ямбол, оставено в сила с Решение № 12127 от 26.11.2021 г. по адм.д.№ 6860/2021 г. на ВАС, тази заповед също е била отменена. С Писмо №ЧР-14-32-2/27.04.2022г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол е било отказано възстановяване на заеманата длъжност преди прекратяването на служебното й правоотношение. Спрямо този акт също е бил упражнен съдебен контрол, като с Решение № 225/21.12.2022 г. по адм.д.№150/2022г. на Административен съд Ямбол отказът е отменен и преписката е изпратена на органа по назначаване за произнасяне.Решението е влязло в сила на 18.10.2023г. след като е оставено в сила с Решение №9838/18.10.2023г. по адм.д.№1082/2023г. на ВАС. На 19.10.2023г. Делибалтова се е явила в ОД»Земеделие» за заемане на длъжността младши експерт – видно от Протокол, съставен на същата дата, подписан от трема служители в дирекцията и от служителя.Въз основа на влязлото в сила съдебно решение М. Н. Д. е била назначена на длъжността младши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол, на осн.§7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл и чл.9 от ЗДСл, със Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г., .Върху заповедта саморъчно вписала възражението, че отказва да подпише документа без дата на допускане до работа.

С последвала молба-заявление от 26.10.2023г. М. Н. Д. е уведомила органа по назначаване на осн. чл.27 от ЗДСл за наличието на пречки по чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл-несъвместимост поради това, че работи по трудово правоотношение и е поискала да й бъде определен подходящ срок да упражни избор кое от двете правоотношения(трудовото или служебното) избира да запази, като бъде съобразено, че предизвестието за напускане на заеманата по трудово правоотношение длъжност е едномесечно.В отговор на молбата е издадено писмо изх.№ЧР-14-26-1/31.10.2023г. от директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, с което молителката е уведомена, че нормата на чл.7, ал. 2 от ЗДСл въвежда ограничения за заемане на държавна служба, поради което, до изтичане на законоустановения срок за заемане на длъжността, следва всички пречки да са отстранени.писмото е връчено с ИД на 03.11.2023г.Последвала е Заповед № ЧР-14-30-3 от 28.11.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, с която е отменена предходната издадена негова Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г., с която М. Н. Д. е назначена на длъжността младши експерт в Дирекция"Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" при ОД"Земеделие"-Ямбол, поради неявяването й в срока по чл.14, ал.1(10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване) и при липса на уважителни причини по чл.14, ал.5 от ЗДСл.Последната разпоредба сочи, че ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.

Страните не спорят по фактите, спорят по приложението на закона.

Жалбоподателят счита, че с издадената Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г. е следвало да бъде възстановена на заеманата длъжност, а не назначена.Съдът приема този довод за основателен, като приложима в тази връзка е разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗДсл - При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.Отмененото Писмо №ЧР-14-32-2/27.04.2022г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол на органа по назначаване, по арг. от Определение № 8222/28.09.2022г. по адм.д.№7982/2022г. на Върховния административен съд на Република България, възпроизведено в Решение № 225/21.12.2022 г. по адм.д.№150/2022г. на Административен съд Ямбол има характер на индивидуален административен акт, с който е решен въпросът за заемане на държавна служба като е отречено правото на М. Н. Д. за това.Поради това и отмяната на този акт има последиците на отменен акт за прекратяване на служебното правоотношение. С издадената Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г. по същество служителят е възстановен на заеманата длъжност, при тази хипотеза по чл.122, ал.1 от ЗДСл – служителят се е явил в администрацията в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение, поради което е бил възстановен.С оглед на това, служебното правоотношение на длъжността младши експерт в Дирекция"Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" при ОД"Земеделие"-Ямбол за М. Н. Д. следва да се счита за възстановено, поради това и заради последвалото уведомление от служителя за несъвместимост по чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл, служебното правоотношение е следвало да бъде прекратено на осн. чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл във връзка с чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл.Като е издал акт, с който е отменил Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г. на основание чл.14, ал.5 от ЗДСл, органът по назначаване е постановил този акт в нарушение на материалния закон.

Водим от горното съдът приема, че Заповед № ЧР-14-30-3 от 28.11.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, с която е отменена предходна издадена Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г., с която М. Н. Д. по същество е възстановена на длъжността младши експерт в Дирекция"Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" при ОД"Земеделие"-Ямбол, като материално незаконосъобразна следва да се отмени като преписката се върне на органа по назначаване за издаване на нов акт, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, осъществено при хипотеза на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.Съгласно чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се следва присъждане на възнаграждение в размер 1000(хиляда) лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-14-30-3 от 28.11.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол

ВРЪЩА преписката на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, в качеството му на орган по назначаване, за ново произнасяне по въпроса за прекратяване на служебното правоотношение на М. Н. Д. [ЕГН] за длъжността младши експерт в Дирекция"Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" при ОД"Земеделие"-Ямбол, на която е била възстановена с негова Заповед №РД-ЧР-24-35/25.10.2023г.., и ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол да заплати на адвокат Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността: [населено място], п.к. 1463, [улица], *, адвокатско възнаграждение в размер на 1000(хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.