О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1761
град
Бургас, 07.11.2018 година
Бургаският районен съд,
ХLVIIІ-ми наказателен състав, в публично заседание на седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. С.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Т.П.
2. Р.И.
При секретаря М. М. и с участието
на прокурора Д.У., като разгледа докладваното от съдията С. НЧ дело № 4631 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
СЪДЪТ след съвещание намира за
установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 НПК за групиране на наказанията по отношение на осъдения Б.И.Ч..
Същото е образувано по предложение на БРП, предвид наличието на предпоставките
на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за
определяне на едно общо наказание измежду наказанията, наложени на осъдената по
НОХД №3137/2018г. по описа на БРС, НО и по НОХД №4060/2018г. по описа на БРС,
НО.
Последната влязла в сила присъда е на
БРС, по НОХД № 4060/2018г., поради което настоящият съдебен състав се явява
компетентен да разгледа въпросите за прилагането на чл.23 и чл.25 от НК.
От
приложената към материалите на делото актуална справка съдимост се установява,
че Б.И.Ч. е осъждан общо 4 пъти, в периода: м.03.2010г.- м.10.2018г. По
отношение на първите две осъждания не са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК за налагането на едно най- тежко наказание, тъй като не попадат в съответна реална
съвкупност, за да се извърши кумулация, както следва:
за престъпление, извършено на 19.11.2009г. е наложено наказание „Обществено
порицание” със споразумение, влязло в сила на 12.03.2010г. и за престъпление,
извършено на 06.04.2012г. е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода”,
чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години
със споразумение, влязло в сила на 21.04.2014г
В случая съдът намира, че не са налице
предпоставките за извършване на пълно групиране на наказанията, наложени по
отношение на осъденото лице, поради което ще коментира само наказанията по тези
осъждания, които се намират в съвкупност помежду си, а именно:
Б.И.Ч.
е осъждан както следва:
1.По НОХД №3137/2018г. по описа на БРС,
НО, приключило със споразумение, влязло в законна сила на 12.07.2018г.,
обвиняемият е признат за виновен за извършено на 27.06.2018г. престъпление по
чл. 195, ал.1, т.2, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.18, ал.1
от НК, като на основание вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК
за извършеното престъпление на е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, при първоначален „общ” режим.
2. По № НОХД №4060/2018г. по описа на
БРС, НО, със споразумение, влязло в законна сила на 02.10.2018г., обвиняемият е
признат за виновен за извършено на 03.03.2018г. и а 04.03.2018г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, като на основание вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК
за извършеното престъпление на е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, при първоначален „общ” режим.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК за извършване на групиране на наказанията, наложени на
осъденото лице и определянето на общо най-тежко наказание измежду санкциите,
определени с горепосочените съдебни актове. Деянията, представляващи предмет на
горепосочените наказателни дела от общ характер са извършени преди да има
влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което е налице реална
съвкупност от престъпления, налагаща приложението на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. С оглед на горното на осъденото лице
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
което се явява най-тежкото измежду санкциите по горепосочените споразумения,
което следва да се търпи при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1,
т.2, б. „б” от ЗИНЗС.
В процесния
случай не са налице предпоставки за приложението на чл.24 от НК. С оглед на многобройните
осъждания и наложените наказания, които до момента не са изиграли своята
превантивна и превъзпитателна роля и последователността на деянията, при
установената периодичност на същите, осъденият се явява личност със завишена обществена
опасност. По-строгото санкциониране по този ред е само правна възможност и не е
задължително за съда, като съдът намира, че спрямо осъдения неговото приложение
към настоящия момент не се явява необходимо. Неколкократно е била
реализирана наказателна репресия спрямо осъдения за посегателства срещу правото
на собственост, като към настоящия момент не е изтърпявано ефективно наказание
лишаване от свобода. С оглед на горното съдът намира, че така наложеното общо
наказание е в състояние да окаже поправящо и превъзпитаващо въздействие, което
изключва приложението на чл.24 от НК.
С оглед на изложеното съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАЛАГА НА ОСНОВАНИЕ чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК най-тежкото измежду наказанията,
наложени на Б.И.Ч., ЕГн:**********, по НОХД №3137/2018г.
по описа на БРС и по НОХД №4060/2018г. по описа на БРС, а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим на
изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.
ПРИСПАДА, на основание чл. 25, ал. 2
от НК, от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от
наказанието по която и да е от посочените по-горе присъди.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 1 и
ал.2 от НК, от така определеното общо най-тежко наказание времето, през което
осъдения е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „домашен арест” по посочените по-горе присъди.
Определението може да се обжалва и
протестира в 15-дневен срок от днес пред БОС.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 10:05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.