№ 68
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ст. Г. Як.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600051 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 11/08.10.2021г.
по НОХД № 221/2021г. на ОС - Добрич, с която признал за виновен
подсъдимият Р. ЦВ. К. в това, че на 23.06.2018г. в гр.Добрич при управление
на мотоциклет „Сузуки ГСР600“ с К№ТХ4416А по ул.“Христо Ботев“ в
посока кръстовището с бул.“Русия“ нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.21 ал.1 и чл.150 от ЗДвП, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Георги В. К. като избягал от
местопроизшествието и управлявал превозното средство без необходимата
правоспособност, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.6 и пр.7 б.“б“
пр.1 вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което редуцирал с 1/3 –
т.е. до лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определил да изтърпи при
първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК съдът зачел
предварителното задържане по ЗМВР и по мярката за неотклонение
1
„Задържане под стража“ считано от 23.06.2018г. до 23.08.2018г. Признал го за
невиновен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за
нарушения по чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2 от ЗДвП. На основание чл.189 ал.3 от
НПК осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР-гр.Добрич
разноски в размер на 3447,95лв. Съдът се е разпоредил и с ВД по делото.
Срещу така постановената присъда постъпила въззивна жалба от
адв.М.Я. в качеството му на защитник на подс.К., в която се твърди
единствено явна несправедливост на наложеното наказание като се иска
намаляването му и прилагане разпоредбата на чл.66 от НК. В допълнението
към въззивната жалба са изложени подробни аргументи.
В съдебно заседание защитата акцентира отново само върху явната
несправедливост на наложеното и поддържа искането си.
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а присъдата – за правилна и законосъобразна и моли нейното
потвърждаване.
Частните обвинители не се явяват, представляват се от адв.Д. от АК –
Добрич, който се присъединява към становището на прокурора.
В лична защита подс.К. допълва, че е допуснал грешка и много
съжалява за стореното, а в подследната си дума заявява, че ще понесе
последствията от стореното.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
Производството се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК по искане на
подс.К.. Желанието му е било изрично заявено чрез самопризнание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
отказ от събирането на доказателства за тези факти по общия ред.
Признанието е ясно и недвусмислено, подкрепено и от защитника му - адв.Я..
Съгласно ТР № 1 от 6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на
ОСНК, т.8.2. „цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в
пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното
2
решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на
диференцираното производство – т.е. наличните предпоставки за прилагане
на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2
от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на
чл.373 ал.2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава 27
от НПК предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност
да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от
очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,
несъвместими с признатите факти.“. При проверка изрядността на
процедурата по чл.372 ал.4 – 374 от НПК, въззивната инстанция не установи
нарушения на първостепенния съд.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.06.2018г., около 17:45 ч. постр.Георги К. излязъл от дома си в
гр.Добрич и потеглил с личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН
ТХ7159АК към „Месокомбинат“ - Добрич, за да встъпи в служебните си
ангажименти за деня. Както всеки път преди това преминал по
ул.“М.Палаузов“, навлязъл по ул.“Гривица“ и паркирал на около 10 метра от
кръстовището с ул.“Христо Ботев“, за да не пречи на движението. Слязъл от
автомобила, прекосил „Христо Ботев“ и влязъл в магазина за хранителни
стоки, находящ се в сградата под №57, купил си хляб,излязъл от обекта и
поел обратно към колата, пресичайки улицата. По същото време по
ул.“Христо Ботев“ се движел мотоциклет „Сузуки ГСР600“ с ДКН ТХ4416А,
управляван от подс.Р.К. в посока кръстовището с бул.“Русия“, който
приближавал пешеходеца откъм лявата му страна. Скоростта на мотоциклета
била около 68,26км/ч., пътния участък прав със значителен наклон към
спускане, пътното платно - широко 6,95м., със запазена асфалтова настилка
без неравности, без маркирана осева линия. Според протокола за проведения
на ДП следствен експеримент, мотоциклетистът потеглил от място, отстоящо
на 92м. преди ОР1 (знак „Стоп“ преди вливането на ул.“Гривица“ в
ул.“Христо Ботев“), т.е. преди мястото на удара. Когато пресичащият К.
навлязъл на около 1,6 - 1,8 метра от десния край на пътното платно, все още в
лентата за движение в посока към центъра на града, същият бил блъснат от
3
мотоциклета. Ударът настъпил между предната дясна част на машината в
областта на преден десен спойлер, дясната конзола и дясната част на
резервоара с лявата половина на тялото на постр.К. в областта на левия долен
крайник. Вследствие на сблъсъка К. бил повален върху платното за движение,
а мотоциклетистът изгубил контрол над управлението. Машината паднала
върху левия си борд и плъзгайки се по платното пресякла косо и лявата лента,
установявайки се върху левия тротоар. Веднага след това подс.К. вдигнал
мотора и го избутал на около 30 метра по-надолу по улицата, където го скрил
в тупик пред дом №47, захвърлил каската си в тревната площ и се върнал
пред магазина, където се смесил със струпалите се на местопроизшествието
хора. Пристигналият на място медицински екип констатирал смъртта на
постр.К.. На местопроизшествието бил изпратен св.М. - мл.автоконтрольор в
Сектор „ПП“, дежурен по КАТ. След като огледал следите около тялото,
следвайки оставената по платното диря, стигнал до дом №47, където открил
изоставения мотоциклет и прибрал запалващия ключ. Впоследствие
неизвестно лице от тълпата пред магазина посочило на полицейския
служител намиращия се на мястото К. като причинител на катастрофата. При
зададените от М. въпроси подсъдимият първоначално отричал да е
управлявал мотора, но впоследствие потвърдил, че е участвал в
произшествието.
При аутопсията на тялото постр.К. вещото лице установило, че
вследствие на произшествието, ведно с всички останали установени травми,
пострадалия е получил контузия на главния мозък, довела до остра сърдечна
и дихателна недостатъчност от централен произход, пряка причина за
смъртта.
Според наличната по делото справка подс.К. не притежавал
свидетелство за правоуправление.
Мотоциклетът „Сузуки ГСР600“ бил собственост на бащата на К.. На
процесната дата подсъдимият го ползвал без знанието и съгласието на
последния.
Според заключението на комплексната съдебно-медицинска,
трасологична и автотехническа експертиза претърпяната черепно- мозъчна
травма, предизвикала настъпването на смъртта, е резултат от
съприкосновението на главата на пострадалия с твърд тъп предмет с ясно
4
изразен ръб, какъвто се явява бетонния бордюр на тротоара, от който е
започнало пресичането. Останалите, констатирани от съдебния лекар травми
са разделени на две групи: такива в резултат от директния удар с мотоциклета
и такива, в резултат от приплъзването на тялото по пътната настилка
вследствие на тангенциалното въздействие.
Според заключенията по назначените АТЕ по мотоциклета липсват
повреди, които да са съществували преди ПТП и да са причина за
настъпването му; непосредствено преди удара мотоциклетът се е движел със
скорост от около 68,26км/ч., при което опасната зона за спиране възлизала на
54,77м. При скорост от 50км/ч. тази зона би била 34,22м. При движение с
разрешената за пътния участък скорост и доколкото съдът приема, че
постр.К. пресичал с бавен ход, ако подс.К. реагирал своевременно,
предприемайки спиране в момента, в който пешеходецът стъпил на пътното
платно, създавайки с това опасност за движението, то възможността за
спиране преди мястото на удара била напълно реална. В този случай моторът
би отстоял на 36,26м. от мястото на удара при възникване на посочената
опасност. Съдът приема, че пострадалия се е движил с бавна скорост, а
подс.К. с превишена такава, която именно е причината за ПТП и резултата.
Във всички останали варианти, в които ходът на пешеходецът е определян от
спокоен, през бърз до бягане, независимо от спазването на ограничението от
50км/ч. водачът не би имал обективна възможност да спре преди точката на
сблъсъка. Посочената многовариантност в експертните заключения
възникнала поради факта, на противоречивите данни между обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетели от досъдебното производство: част
от тях ОС правилно изключил като процесуално недопустими (тези на св.В.М.
касателно споделеното с него от подс.К.), за които приел, че не могат годно
да заместят обясненията на подсъдимия). Апелативната инстанция се
солидаризира с приетото от ОС с категоричност, относно достоверността на
показанията на съпругата на пострадалия – св.К., както и на св.В. (продавач в
магазина за хранителни стоки). Според тях постр.К. бил в адекватно и
спокойно състояние, с нормален ясен говор, без мирис на алкохол и
нарушения в движенията, като липсвали каквито и да било признаци, че
бърза. Св.К. добавила още, че съпругът й по навик винаги тръгвал по-рано от
необходимото за работа, за да си осигури достатъчно време, за да стигне
спокойно до работното си място. В магазина постр.К. също не показал
5
признаци на нетърпение, приел отстъпения ред, разменяйки реплики с
продавачката. Св.В. останала с впечатление, че от излизането на пострадалия
от магазина до момента, в който друг клиент я уведомил за катастрофата
изминали почти десет минути. Отчитайки изложените съображения съдът
споделя заключенията на ОС - Добрич, че липсват данни при пресичането на
улицата постр.К. да е надхвърлил скоростта на нормалния бавен ход, тъй като
не е имал обективна причина за това, а и от началната си позиция за
пресичането разполагал с отлична видимост и в двете посоки (факт,
обективиран в протокола за оглед).
Сходна фактическа обстановка първостепенният съд установил по
категоричен и ясен начин, след подробен анализ на събраните по делото
доказателства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия,
направени в хода на производство по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите
спор от страните понастоящем не се повдига. Спор не се повдига и по
приложението на материалния закон – тъй като ответна на закона е и
правната оценка на приетите за установени фактически положения. И за
настоящата инстанция е вън от всякакво съмнение, че с действията си подс.К.
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343 ал.3 пр.6 и пр.7 б.“б“ пр.1 вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК –
нарушавайки вменените му във вина правила за движение по пътищата
подс.К. нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 и чл.150 от
ЗДвП. Движейки се в рамките на населено място подсъдимият е превишил
разрешената скорост с 18,26км/ч. Той не притежавал необходимата за
управление на процесното МПС правоспособност. Вследствие именно на тези
нарушения К. причинил смъртта на 66-годишния Георги В. К., като след
извършеното избягал от местопроизшествието, като първо преместил и скрил
катастрофиралото превозно средство, след което захвърлил носената каска и
се върнал пред магазина, където се смесил със струпалите се на
местопроизшествието хора.
ОС - Добрич оправдал подс.К. по вменените му нарушения и по чл.5
ал.2 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, приемайки, че превишената скорост е частен
случай на несъобразена скорост по чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП и се изразява в
несъобразяване на водача с установено правило за ограничаване на скоростта
до конкретна величина, което логически е обвързано с избягване на
предвидими опасности на пътя; както и че в чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП
6
опасността не е сигнализирана, но може да бъде предвидена на база
проявлението на негативни фактори, усложняващи пътната обстановка и
изискващи намаляване на скоростта. Приел, че умишленото превишаване на
разрешената скорост изключва възможността за изпълнение на задължението
по чл.5 ал.2 от ЗДвП, доколкото с поведението си водачът сам се поставил в
положение, създаващо обективна пречка за това. Именно поради това
оправдал подсъдимия по цитираните нарушения. Изводите на ОС – Добрич се
споделят от въззивната инстанция (следва да се отбележи, че заради това
няма основание за корекция, но няма и процесуално основание за
коригирането им, поради липса на протест или жалба от частното обвинение
в тази посока).
Квалифициращите обстоятелства безспорно са установени от справката
по делото за липсата на СУМПС от страна на подс.К., както и от
свидетелските показания на очевидци, както и от обективно установеното
преместване и скриване на мотор, ключ и каска от местопроизшествието,
установени в последствие другаде (укрити в близка улица).
По жалбата:
Както се посочи по-горе, развитите от защитата доводи са такива
единствено и само за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание. Те се свеждат до следното:
- наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които съдът не е отчел като такива (чисто съдебно минало, млада възраст,
добри характеристични данни, трудова ангажираност, започнато обучение за
висше образование, критично отношение към стореното и съжаление за
настъпилия резултат, вече налично СУМПС);
- наличие на съпричиняване от страна на постр.К.. В жалбата остава
неясно защо се твърди подобна теза, но накратко такива са изтъкнати в
състезанията пред въззивния съд (алкохол в кръвта на пострадалия, както и
пресичане на необозначено място). Съпричиняването е посочено в
допълнението към въззивната жалба в контекста на ТР 2/2016г. на ОСНК,
където е посочено, че поведението на пострадалия в случай на
съпричиняване, следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
- позоваване на квалифициращите обстоятелства и при определяне на
7
обществената опасност на деянието, с твърдението, че недопустимо са
отчетени двукратно, тъй като те са елементи от квалификацията на деянието.
На база на тези твърдения защитата развива съображения във връзка с
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съображенията на настоящата инстанция за несъгласие с аргументите
във въззивната жалба:
По отношение на съпричиняването: В допълнението към въззивната
жалба само декларативно е записано, че грубото нарушаване на правилата за
движение от страна на пострадалия следва да се отчита при определяне на
наказанието. Пред въззивният съд защитата изтъква употреба на алкохол и
пресичане на необозначено място от страна на пострадалия. Съпричиняването
принципно представлява независим общ принос в съставомерния
общественоопасен резултат – всеки от съпричинителите допринася за него
като нарушава определени правила, които нарушения са в пряка и причинна
връзка с този краен резултат. По твърдението за употребата на алкохол от
страна на пострадалия следва да се отбележи, че за пешеходците не
съществува задължение да не употребяват алкохол, поради което с
употребата му пострадалият не е нарушил каквото е да е предписание на
правилата за движение. Твърди се още и нарушение на чл.113 от ЗДвП –
пресичане от страна на постр.К. на необозначено за целта място, което дори и
да се приеме за налично (защото отсъства в приетата с обвинителния акт и
мотиви на съда фактология, съобразно чл.371 т.2 от НПК) съдът не отчита
като свързано с ПТП, поради коментираната много добра видимост за
подсъдим и за пострадал, както и поради обстоятелството, че в задълженията
на водача е да предприеме мерки при възникване на опасност, каквато се
явява стъпването на пешеходец на пътното платно (било то и извън
регламентираните за това места). Затова и въззивният съд категорично е на
мнение, че причинения противоправен резултат (смърт на пешеходеца) се
дължи изцяло и само на неправомерното поведение на подс.К..
По отношение на обществената опасност на деянието: ОС-Добрич
действително приел, че тя е завишена, но се позовал не само на комбинацията
от двата квалифициращи признака (както се твърди от защитата), но и на
това, че деянието било извършено в час пик, на натоварен пътен участък в
рамките на оживена жилищна зона. В този ред на мисли, въззивна инстанция
8
споделя изводите на първостепенния съд за завишена степен на обществена
опасност на деянието в рамките на средната такава, намирайки, че са налични
и ясно описани доводи за това в мотивите на окръжния съд (извън
квалифициращите обстяотелства).
По отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства: Като
такива ОС – Добрич приел чистото съдебното минало на подсъдимия, както и
сравнително добрите характеристични данни. По отношение на последните
посочил бланкетното им изготвяне от полицейски инспектор през 2018г.,
както и аналогична констатция за актуалните такива, изготвени отново
бланкетно от работодателя му (в нея фигурира и друго име, освен това на К.).
Съдът приел, че подс.К. работи и учи, но отчел това като естествено влагане
на усилия с цел добиване на по-висока квалификация, а от там и по-
високоплатен труд. Т.е. правилно не е надценил горните обстоятелства. В
допълнение апелативния съд следва да посочи, че към датата на ПТП подс.К.
бил безработен. ОС – Добрич отчел младата му възраст, но приел, че
навършените от подс.К. към момента на деянието 23 години, следвало да
гарантират овладяването на импулсите му, както и на способността да
обмисля последиците от действията си и да се въздържа от постъпки,
поставящи в опасност живота и здравето на останалите, като е счел, че в
конкретния случай следвало да има доблестта да остане на
местопрестъплението и да поеме отговорност за действията си, както и съвест
в аспект да не променя местопроизшествието и да не укрива улики.
Действително подс.К. попада в категорията „младеж“ според §1от ДР на
Закона за младежта (15-29 години), и това е отчетено от окръжния съд.
Апелативният съд приема, че пет години след навършване на пълнолетието
си, подсъдимия действително трябвало да обладава поведенческия модел,
описан от ОС-Добрич и да овладява подобни „импулси“, които да го
отличават по поведение от непълнолетните, които биха могли да действат в
условията на „увлечение и/или лекомислие“, но не и той. Заради това и
изложеното от ОС се споделя и от настоящата инстанция.
По отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства: ОС-
Добрич приел доказаната употреба на канабис от подс.К., както и
обстоятелството, че процесния мотоциклет е бил взет от подсъдимия без
знанието и съгласието на баща му, негов собственик. Второто обстоятелство е
признато от подсъдимото лице – фигурира в обвинителния акт. За първото
9
има събрано безспорни доказателства в хода на ДП, които са надлежно
прочетени и приобщени от ОС, събрани са по съответния процесуален ред и
не са могли да бъдат пренебрегнати. В ДП – том 2, л.112-125, са налични:
талон 3351 за излседване от 23.06.2018г. за тест с Дрегер, отчел положителен
резултат на "канабис“, подписан от подс.К.; искане и разрешение на ОС -
Добрич" за принудително изземване на биологичен материал поради отказ на
подс.К. да даде такъв доброволно по протокол 831 на МБАЛ – Добрич; СХЕ
Е-083/10.08.2018г., която установила употреба на канабис преди повече от 36
и по-малко от 87 часа преди вземане на изследването, като е посочено, че
канабисът се определя като наркотично вещество/растение с висока степен на
риск според ЗКНВП и фигурира в Списък 1 по чл.3 от Наредбата за реда и
класифициране на растенията и веществата като наркотични, поставени под
специален режим. Поради което и ОС-Добрич не е пренебрегнал този факт. И
двете горепосочени обстоятелства без съмнение са от категорията на
отегчаващите.
Поради което и този съд намира, че ОС-Добрич правилно отмерил
размер на наказанието над минимума от три години (но близък до него), при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и предвид
обществената опасност на деянието. В допълнение следва да се посочи, че
чисто механично могат да бъдат отчетени многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства (при включване и на изразеното съжаление и
разкаяние за извършеното). Всички те обаче сами по себе си не са достатъчно
основание щото да послужат като основание за намаляване на наказанието
(каквото се иска), нито пък да намери приложение хипотезата на чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ НК. Първо – налични са и отегчаващи обстоятелства, второ - за
прилагане на чл.55 от НК е необходимо и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко, а според настоящият съдебен
състав в случая това категорично не е така. Наказанието лишаване от свобода
в определения размер с оглед „актуалността“ на транспортните престъпления
в последните години, масовото незачитане на правилата за движение по
пътищата, е единственото, което е в състояние да постигне целите на
генералната превенция (която също следва да се вземе предвид, наред с
индивидуалната). Наложеното наказание по вид и размер в изложението на
първостепенния съд е изключително детайлно мотивирано, и този съд
маркира само няколко допълнителни бележки, но намира уместно отново да
10
акцентира върху обществената опасност на този вид престъпления,
ненапразно дефинирани от законодателя като „общоопасни“. Без съмнение тя
е висока. С оглед изложеното въззивната инстанция не намира наложеното
наказание за явно несправедливо. Напротив – то изпълнява целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция - явява се съразмерно за
поправянето на дееца, както и съответства на обществената опасност на
деянието. При транспортните престъпления по изложените горе съображения
(сериозен ръст на ПТП, масово незачитане правилата за движение, тежките
съставомерни резултати – загуба на човешки животи или сериозни увреди на
здравето) генералната превенция също трябва да се изследва щателно и да се
оценява при определяне на наказанието. Всичко това е сторено от ОС -
Добрич.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното и като намира че не са налице основания за отмяна
и изменение на атакуваната присъда, на основание чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №11/08.10.2021г. по НОХД №221/2021г. на
ОС - Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11