27.10.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на осми
октомври две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор Цвета
Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№970 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
и е образувано е по жалба от А.А. – без гражданство, ЛНЧ **********,
с посочен по делото съдебен адрес:***, адв.И. от САК, срещу Решение №2489/12.08.2021г. на
Зам.Председател Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение било
издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
в нарушение на материалния закон. Установените от административния орган
противоречия се дължали на неправилен превод по време на проведените интервюта,
а представената бежанска история била достоверна и истинска, както истински
били и доказателствата. Обжалваното решение било издадено и в нарушение на чл.8
от ЗУБ и при непълно отчитане на индивидуалното положение на жалбоподателя. В
Ивицата Газа, където била страната по произход на жалбоподателя, той бил
преследван заради политическото си мнение и противопоставянето му срещу тежките
условия на живот. Вследствие на организиран от него мирен протест на площад
Палестина в края на 2018г. той бил арестуван от органите на Хамас. Този процес
бил неправилно асоцииран от административния орган с Великия марш на
завръщането. Последният протест действително имал подкрепа от Хамас, докато за
своя протест жалбоподателят бил заплашван, а впоследствие и арестуван и бит по
време на задържането си, което продължило седмици. Освободен бил единствено
поради намесата на баща му, който обещал, че синът му няма да взема участие в
такива демонстрации. Имало объркване от страна на преводача относно броя на
арестите. Така преди големия протест от края на 2018г., жалбоподателят
организирал малък протест с няколко негови колеги от университета, но този
протест не предизвикал внимание и не се стигнало до арест. Не било взето
предвид и че жалбоподателят бил преследван не от официалните власти в
Палестина, а от Хамас, която организация упражнявала фактическата власт в Газа.
След напускането му на Газа бил обявен задочно за предател, но пък единственото
което бил направил, че се опитал да избяга от Газа, след като не могъл да го
направи по легален начин. Не било съобразено отношението на Хамас към Египет и
изводите на органа не били правилни. Представените писмени доказателства били
истински, а жалбоподателят нямал контрол на формата и съдържанието им. Изводите
за неистинност били направени не въз основа на изследване и събрани данни от
общодостъпни източници, а при съобразяване на субективните представи на
административния орган. При Документ №УП-16658/26.02.2021г. не било изследвано
дали преводът е правилен и дали не се касае за специфична само за Хамас
институция, непризната от официалната палестинска власт. Не била събрана и преценена
актуалната информация за Ивицата Газа – справката била правена 2 месеца преди
постановяване на решението. От направения извод за крехко примирие не можело да
се приеме, че ситуацията била овладяна. Бомбардировките през май и после през
август били показателни за това, че конфликтът ескалира. Имало недостиг от
храна, ток, питейна вода, ограничен бил вноса на стоки, а близо 1,8 милиона
жители изпитвали критична нужда от хуманитарна помощ. Съгласно Решение от 19
март 2019г. на Съда на ЕС не се позволявало прехвърляне на лице в друга държава
членка, ако то би се оказало в състояние на крайна нищета. В случая връщането
му в Ивицата Газа би застрашило прекомерно живота и сигурността на жалбоподателя. Освен това
неправилно се посочвало, че Турция е трета сигурна страна, като било важно да
бъде отбелязано, че Турция не представяла закрила съобразно Конвенцията от
1951г. на лица, идващи от държави извън Европа., тъй като се прилагало
географското ограничение съгласно чл.1В, б.А. Административният орган въобще не
изследвал въпроса дали Турция ще приеме жалбоподателя съобразно изискването на
пар.1, т.9, б.Д от ДР на ЗУБ, като не било съобразено и че жалбоподателят няма
документ за пътуване, като се иска се отмяна на оспореното решение за отказ за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Ответната страна – Зам.Председател на Държавна агенция
за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №УРИ 5392 ПАМ - 1/01.01.2021г. на Главен
оперативен дежурен ООДЦ СДВР за чужденеца А.А. е определена принудителна
административна мярка Настаняване принудително в звено за краткосрочно
настаняване при специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция
Миграция МВР за срок от 30 дни. С Решение №1639/21.01.2021г. и Решение №1825/08.03.2021г.
същият е настанен в РПЦ Харманли след като с молба рег.№УП 16658/22.01.2021г. по описа
на ДАБ е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на
СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като А.А., роден на ***г.
Приложен е в копие документ за самоличност на чужденеца – на арабски език, и в
превод, както и документи за арест, подписана е и декларация за съгласие и
информационен лист за обработване на лични данни от 21.01.2021г., както и
покана от 22.01.2021г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и
приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ. С писмо рег.№УП-16658/25.02.21г.
е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила
за лицето.
На 03.02.2021г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че завършил
висше образование бизнес администрация в газа през 2018г. и имал вуйчо в
Австрия. Напуснал Палестина легално през 2019г., но си платил, за да може да
стори това. В паспорта имал печат на изход от Палестина и на вход в Египет.
Опитал да влезе нелегално в Гърция и тогава гръцките полицаи го хванали и
скъсали паспорта му – през лятото на 2019г. Оригиналите на другите документи
останали в Газа. Само 8 часа останал в Египет и хванал от Кайро за Турция, където
останал 2 години – живял и работил, за да събере средства и да премине в
европейска страна. В България влязъл нелегално на 29.12.2020г., като се качил
на гарата в Истанбул на товарен влак. Когато влязъл в България скочил от влака
и с автомобил стигнал до Харманли, където бил трафикантът, а после с автобус
стигнал до София. Останал две вечери в един апартамент и възнамерявал да се
предаде след Нова година, но го задържали докато се разхождал. В края на 2018г.
в Газа участвал в демонстрация и бил задържан за 50 дни. На задържането бил бит
и го пуснали след 40 дни, защото имал психически и физически проблеми. Пуснали
го за 3 дни, а после заради баща му го освободили и подписал декларация, че
няма да участва в демонстрации. След 2-3 месеца решил да напусне страната и си
извадил турска виза, като единственият път бил Египет, но го върнали. Пак
тръгнал да търси хора чрез Интернет, свързал се с човек, на когото платил 1000
долара, но поискал да бъдат осигурени и други хора, които да преминели.
Използвал различна симкарта на телефона си, имал фалшив профил във Фейсбук,
осигурил двама души, които трябвало да преминат, а после той. Но те били
задържани и като ги разпитали, те го предали. От Хамас го търсили и викали в
полицейското, затова се обадил на човека и му казал да го преведе, а ако не –
то щял да го издаде. След два дни станало пътуването му. На границата имало
списък кой ще напусне Палестина, като този списък го съставяли и после отивал
за одобряване в Египет. Всички, които искали да отидат в Египет, само ползвали
летището, за да стигнат до Турция. Палестина можела да откаже да пусне някой с
присъда или някакво наказание. Трябвало да се плати на някой да те включат в
списъка. Интервюираният сочи, че бил осъждан, като знаел това от родителите си,
но не знаел за какво. Нямал проблем с властите заради етническа принадлежност
или изповядвана религия, не бил членувал в политическа организация или
въоръжена групировка. Заплашвали го чрез неговите родители, когато разбрали, че
избягал и защото имал връзка с египтяните. Можел да се върне в Газа само ако ги
няма Хамас и да има мир. България била първата европейска държава и затова
подал молба за закрила в нея. Страната му била окупирана и живял под страх,
имал мечти, но изгубил бъдещето си. На интервюто на 21.04.2021г. уточнява откъде има копие на
паспорта, който го били взели в Гърция – оставил симкарта на негов приятел в
Турция, защото се страхувал да не загуби снимките, които имало в нея, а после
този човек му изпратил копието. В Газа веднъж го задържали за 50 дни, а веднъж
за два часа. За два часа бил задържан през октомври 2018г., защото участвал в
демонстрация, но можело и да не помни месеците. Първият протест бил през
октомври 2018г., а втория – през ноември 2018г., като на първия го задържали за
два часа. Това било на пл.Палестина, като го предупредили да не участва и той
подписал декларация. Вторият протест бил на ул.А., р.Д.. Втория път го
задържали за 50 дни с още 6-ма човека. Първоначално били задържани за 1 час,
после били преместени и там ги държали 50 дни. Тогава бил взел и отпуск, като
имал гарант – приятел на баща му. След
три дни отпуск се върнал и след още 1 седмица го освободили, като се обадили на
баща му да не участва повече в протести. Накарали го него, защото самият той
вече бил подписал декларация и не я изпълнил. Не можел да обясни разминаването
в записаното в документа за отпуск, че е от 03.11. до 06.11., а самият протест
бил през ноември и вече престоял задържан около 40 дни, но можело да е объркал
датите. Решението му да напусне било продиктувано от това, че искал да участва
в протестите, но щял да създаде проблеми за баща си, а и имал психични проблеми
вече. Има туристическа виза от Газа за Турция. Извадил я една седмица след като
излязъл от затвора, а това било в края на ноември. Бюрото, което издало визата,
не било свързано с властите и те не го проверявали това. Когато тръгнал да
напуска, Палестина имал разрешение от Вътрешното министерство за това, но
египетските власти му отказали. Върнал се в Палестина, като преди това му заличили
изхода. В сайтове открил как може да премине нелегално, като му поискали пари.
Хванали други двама, които бил уредил да минат нелегално, тогава се свързал с
египтянина и напуснал легално на 29-30.01.2019г. Веднъж го викали в район
Алтефах, където живеел, а друг път – в Алремал.
С Решение №2489/12.08.2021г. на Зам.Председател на ДАБ
при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от А.А. за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено
на жалбоподателя на 09.09.2021г. и той бил запознат със съдържанието му на
език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 21.09.2021г.
Представена е справка №МД-265/07.06.2021г., №МД-225/12.05.2021г.,
№МД-164/01.04.21г., №МД-156/26.03.21г., №МД-393/16.08.21г., №МД-388/10.08.21г.
относно общото положение в Палестина и ситуацията н Ивицата Газа, както и в
относно издаването на документи за временна закрила в Турция.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Зам.Председател на ДАБ, за
който съобразно чл.52 от ЗУБ във вр. с чл.48, ал.1, т.1, т.3-4 от ЗУБ е делегирано
правомощие да отказва международна закрила в Република България – л.33 от
делото, Заповед №РД05-803/14.02.2020г.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено е обсъдена обстановката в Палестина и Ивицата Газа, както и в Турция,
където е живял продължително. Обективираните в решението фактически съображения
имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва
предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е
изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервютата, като е посочил, че
не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна
закрила, които да бъдат обсъждани. Неоснователно е оплакването за нарушение на правилото
на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от
данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се
установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история,
свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени
от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са
анализирани в посока и на представените и съпоставени писмени доказателства,
като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на
предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4
от ЗУБ в Палестина, Ивицата Газа, където е роден жалбоподателят. В този смисъл административният орган е изпълнил
задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен
статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците в
държавата по произход, а и за третата държава - Турция, поради което съдът
приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.
Не се констатира при
постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на
административния акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай
правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска
история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава
по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В представената бежанска
история не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“. Изложените
мотиви, че не може или не желае да се ползва от закрилата на страната и да се
завърне в нея не са правно значими за търсената защита. Спрямо жалбоподателя не
е осъществено преследване, а и в проведените интервюта има установени редица
противоречия, както и при подробно обсъждане на представените доказателства се
приема, че не са истински. Първоначално той е твърдял, че е участвал в един
протест, а после сочи участие и в друг, където бил задържан само за два часа;
за втория протест твърди, че бил през ноември и го задържали за 50 дни, а
когато пролежал 40 дни, той ползвал отпуск, но съгласно представеното
доказателство отпускът бил от 03.11. до 06.11.2018г.; първоначално е посочил,
че е задържан заедно с още 12 човека, а после вече посочил, че са 6-ма;
несъответствие е установено и като място, където бил проведен протеста, когато
бил задържан; разминавали се датите от представените призовки и данните от
интервютата за това кога са го разкрили, че е помагал на други да напуснат
Газа. В представените доказателства имало нередовности, като в документ било
посочено, че е издаден от полицейско управление, а за отпуската, която касаел,
се сочело, че е разрешена от прокуратурата; в призовките липсвал адрес, а бил
посочен само район, поради което нямало как да бъдат връчени на призованото
лице. Изцяло правилен е изводът на органа, че бежанската история, свързана с
участие в демонстрации, не следва да бъде кредитирана като достоверна, а и
правилно в случая административният орган отчита, че самият жалбоподател сочи,
че след освобождаването му никой не го е притеснявал, а и при условие, че е
привлякъв вниманието на Хамас с дейността си, то не е логично да е бил оставен
в продължение на месец – януари 2019г., да живее необезпокоявано, както ида
напусне легално територията. Заявените от молителя обстоятелства не
представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност,
националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е
изводът на административния орган, че действителният мотив за напускането на Палестина
и нежеланието на чужденеца да се върне там е стремежът към по-добър стандарт на
живот, повече сигурност и спокойствие в друга държава. Правилно е и
заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за напускането на
страната не отговарят на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди
молителя или семейството му да са били
заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се
установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8,
ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват
нито в Палестина, нито в страната, където е живял през последните години – Турция.
Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва
предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход или пребиваване, тъй като може да бъде
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция /т.1/ или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание
/т.2/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт
/т.3/. Правилна е преценката на административния орган, че в случая не са изложени
твърдения и не се установява в държавата си по произход или по пребиваване
жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от
ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут
съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с
оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело
C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на
степента на безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно
Палестина и Ивицата Газа. Под внимание е
взет факта на пребиваването в трета
страна – Турция, в продължение на 2 години. Там е отчетено ситуацията, както и
че е можел да остане да живее и работи, но целта му била Европа. В Турция обстановката
е мирна, спокойна, както и не е наличен вътрешен или международен конфликт.
Реално не били застрашени свободата и живота на чужденеца и не следвало да са
приложими стандартите във вр. с чл.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО във вр. с
чл.9 от ЗУБ. Няма данни правата на
оспорващия да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него
преследване, както и данни за преследване на лица от етноса на оспорващия. Не се разкрива
наличие и на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват
сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност цивилно лице,
върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази
територия. Настоящата инстанция напълно споделя този извод на административния
орган. Съгласно концепцията за „пълзящата скала“ (concept of a sliding-scale),
посочена в т.39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г., само в изключителни
случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде
върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на
чл.3 от ЕКПЧ без да е необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен
риск. В конкретния случай за А.А. не се установява специфичен риск от
тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на
индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално
осъществим при завръщане. Не следва да се пренебрегва и установеното от самия
жалбоподател, че не е бил принуждаван да напуска Турция, нито да се завръща в Ивицата
Газа. Така съдът намира за правилен извода на органа, че Турция се явява трета
сигурна държава по смисъла на пар.1, т.9 от ДР на ЗУБ, където не е установен и
не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на
което може безпрепятствено и трайно да
се ползва в Турция от ефективна закрила.
В този смисъл съдът счита, че
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А. – без гражданство, ЛНЧ **********,
с посочен по делото съдебен адрес:***, адв.И. от САК, срещу Решение №2489/12.08.2021г. на
Зам.Председател Държавната агенция за бежанците при МС
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: