№ 1144
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504695 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнително дело № 20198560400296 на
ЧСИ рег.№ 856 при КЧСИ срещу разпореждане, издадено на 10.03.2022 г., с което
съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на
производството по делото. Твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в случая са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Иска за отмяна на обжалваното
постановление, като незаконосъобразно.
Взискателят по изп. д не е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба, намира същата за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Изпълнителното производство е образувано на 05.02.2019г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 02.11.2015 г. по гр.д.№ 16315 от 2014г. на Софийски
районен съд. Гражданско отделение, 70-ти състав С молбата са поискани и посочени
конкретни изпълнителни действия, които да бъдат извършени, а именно – налагане запор на
вземания , насочване на изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел
изнасянето им на публична продан. Взискателят по изп. дело е възложил на ЧСИ
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 19.02.2019 г. едновременно със Съобщение за образувано изп. дело са наложени
запори върху трудовото възнаграждение на длъжника при „И.И.С.Б.” ЕООД с ЕИК *******,
както и вземанията на длъжника към „Р.Б.“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД.
На 26.01.2021 г. взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия,
а именно - налагане на запор върху трудово възнаграждение и вземания; насочване на
изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична
1
продан.
На 14.02.2022г., след извършване на справки са наложени запори на трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „А.С.К.У.М. Б.ЗА А.Л.“ ЕООД
На 08.03.2022 г. длъжникът подава възражение с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГНК.
На 10.03.2022 г. е постановено и обжалваното разпореждане, с което е постановен
„отказ“ за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на жалбоподателя.
Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е предвидена възможността на длъжника в
изпълнителното производство да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнението. В този смисъл жалбата е допустима, като подадена срещу акт на съдебен
изпълнител, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в срок.
Посочените по-горе писмени доказателства, обаче не установяват да е налице
предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставка за прекратяване на изпълнителното
производство, а именно – когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия повече от две години.
Установено е по делото, че по изпълнителното, освен с молбата за образуване от
05.02.2019г., изпълнителни действия са извършени още на 19.02.2019г. – наложен е запор
върху трудово възнаграждение и вземания по банкови сметки, на 26.01.2021г. отново е
поискано извършването на изпълнителни действия, а на 10.02.2021г. – отново е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Наложеният запор има действие от
налагането му до настъпване на някое от посочените в Решение № 4/16.06.2017 г. по т.д.
3129/2015 г. на ВКС-ІІ т.о. обстоятелства: погасяване на дълга, реализиране на
изпълнителния способ, изрично вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното
производство, като запорът е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато
действие. Поради това, съдът приема, че в периода от образуване на изпълнителното
производство до датата на депозиране на молбата за прекратяването му са искани и
извършвани регулярно – през период, по-кратък от 2 години, изпълнителни действия. Не е
налице бездействие, респ.дезинтересиране на взискателя от делото, поради което не са
налице предвидените в. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предпоставки за прекратяването му.
По изложените съображения, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 437 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от М. С.У., ЕГН **********, от гр.София -
длъжник по изп. д. № 20198560400296 г. по описа на ЧСИ, peг. 856 при КЧСИ, против
разпореждане, издадено на 10.03.2022 г., с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнението по делото.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила на 18.05.2022г.
Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3