Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23.10.2019г.
гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На втори октомври две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Нели Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 348/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЛЮИВ“
ЕООД“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Царево, ул.“Христо
Смирненски“ №8, срещу Наказателно
постановление № 426796-F403091/18.02.2019 год. на Началник
Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл.41 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС на търговеца
е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.185 ал.2 изр.2
вр.ал.1 от ЗДДС. В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.
В с.з. жалбоподателя, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Надлежно упълномощения процесуален
представител на дружеството адв.Я. е депозирала писмени бележки, с които
заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно
уведомена, се явява надлежно упълномощен процесуален представител-ю.к.Т., която
моли НП да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2018 г. в 16:53 часа св.Г.
и колегата й И. / и двамата служители на НАП/ извършили оперативна проверка на
търговски обект – бистро „Силва“, находящ се в гр.Приморско, южен плаж и
стопанисван от дружеството-жалбоподател. При извършена проверка служители на
НАП установили, че търговецът не е отпечатал и съхранил в Книгата за дневни
финансови отчети за 2018г. съкратен
месечен отчет на фискалната памет за извършените продажби за месец юли 2018г.
от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо
в обекта към момента на проверката фискално устройство модел DATECS DP-150 KL с
индивидуален номер № DT 673609 и фискална памет № *********.
За резултатите от проверката е
съставен протокол за извършена проверка № 0270035/19.08.2018 г. на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Въз основа на така
установеното, на 30.08.2018г.
актосъставителят Г. съставила срещу дружеството Акт за установяване на
административно нарушение с бланков № F403091 от 30.08.2018 година, като
приела, че дружеството е нарушило разпоредбата
на чл.41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. Препис от акта е връчен надлежно упълномощено от търговеца лице и е подписан от него без
възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН и след преценка на материалите по АНП било
издадено и обжалваното НП, в което нарушението е описано по същия начин и е
дадена същата правна квалификация – нарушение по чл.41 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, за което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /три хиляди лева/
на основание чл. 185 ал.2 изр.2 вр.ал.1
от ЗДДС.
Препис от НП е връчен на дружеството
на 18.08.2019г. видно от инкорпорираната в НП разписка, а видно от входящия
регистрационен номер на АНО жалбата е депозирана на 26.08.2019г. -понеделник,
който е първият работен ден след неделя
25.08.2019г. – денят, в който изтича срока за обжалване , поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срок.
При това положение съдът намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за
обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активно легитимирано
лице с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя и приетите по делото
писмени доказателства. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна в НП е
посочено, че при проверката в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е
констатирано че търговецът не е отпечатал и съхранил в Книгата за дневни
финансови отчети за 2018г. съкратен
месечен отчет на фискалната памет за извършените продажби за месец юли 2018г.
от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и
работещо в обекта към момента на проверката фискално устройство, като от правна
страна е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. При тези факти, дружеството е санкционирано на
основание чл.185, ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.41, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
Съгласно чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г., в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по
чл.3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта
за съответния период, а според ал.2 отчетите по ал.1 се съхраняват в книгата за
дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на
последния ден от периода. В случая е безспорно установено при проверката в
търговския обект, че дружеството не е изпълнило задължението си да разпечата
съкратения месечен отчет на фискалната памет на устройството в обекта си за
месец юли 2018г. и съответно не е съхранило същия съхранява в книгата за
дневните финансови отчети за 2018г. на страницата за датата на последния ден от
периода за м.07.2018г., поради което правилно за нарушаване на чл.41, ал.2 от Наредбата
е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, тъй
като нарушението не е довело до неотразяване на приходи. По своята същност
нарушението на чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС касае реда и начина за отчитане на документи, издавани от/във връзка с
фискалното устройство, което се субсумира под административно-наказателния
състав на чл. 185, ал. 2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС, тъй като не води до неотразяване
на приходи. Безспорно, към тази категория спада и процесното нарушение. В конкретния
случай АНО правилно приложил санкционната
норма на чл. 185, ал. 2 изр. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, като по този начин е
налице съответствие между констатираното нарушение и приложената санкционна
разпоредба.
Според чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице,
което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
В конкретния случай АНО е определил
имуществената санкция в минималния размер, предвиден в закона, а именно: в
размера на 500 лева.
Липсата на други нарушения на ЗДДС от
дружеството представлява
смекчаващо обстоятелство, което е съобразено от административно-наказващият
орган при определяне и налагане на имуществената санкция в минималния предвиден
в закона размер. Така
определеното от АНО наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, съдът
счита, че е подходящо за постигане на целите на административните наказания,
визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и за осъществяване функциите на
административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
В случая не са налице предпоставките
за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл.93, т.9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. По делото липсват доказателства, че извършеното нарушение,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение,
поради своята малозначителност се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи от същия вид, поради което правилно административно-наказващият
орган не е приложил чл.28 от ЗАНН и възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 426796-F403091/18.02.2019
год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление
на НАП, с което на „ЛЮИВ“ ЕООД“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Царево, ул.“Христо Смирненски“
№8, срещу за нарушение на чл.41 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС на търговеца
е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. / петстотин лева/ на
основание чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДСС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в
НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: