Решение по дело №7742/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 389
Дата: 23 февруари 2024 г.
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20232120107742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Бургас, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120107742 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявените от Ж. М. Т. против ОУ „Георги
Бенковски” - Б** и изменени в съдебно заседание искове за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1 758,68 лв., представляваща сбор от неплатени части от
трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г. – 16.06.2023 г. вкл. – по 319,76 лв. за
периода м. януари – м. май 2023 г. вкл. и 159,88 лв. – за м. юни 2023 г., представляващи
актуализация на работната й заплата с 15 %, сумата от 71,14 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1 758,68 лв., дължима за периода 01.09.2023 г. - 20.12.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищцата твърди, че
през процесния период е била в трудово правоотношение с ответника и е заемала
длъжността „*****“, като трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед №
***/*** г., считано от 19.06.2023 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Твърди също така, че
както през процесния период, така и към момента е синдикален член на Синдиката на
българските учители (СБУ) и като такава се ползва от всички права по КТД. На следващо
място се твърди, че с Анекс № ***/*** г. към КТД за системата на училищното и
предучилищното образование, страна по който е и СБУ, е изменен текстът на чл. 27 от КТД
и за системата на предучилищното и училищно образование са определени минимални
1
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител същото е определено на 1
763 лв., както и е предвидено, че индивидуалните основни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Сочи се, че ответникът не й е изплатил дължимите суми в резултат на горепосоченото
увеличение на работната й заплата за процесния период, с което е нарушил императивни
разпоредби на КТ и КТД. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното училище, в
който исковете са оспорени изцяло, като се моли същите да бъдат отхвърлени и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Не се оспорват
обстоятелствата, че през периода 01.01.2023 г. - 18.06.2023 г. ищцата е работила в ответното
училище на длъжността „***“, както и че със Заповед №***/*** г. тя е била освободена от
длъжността, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспорено е
правото на ищцата да получи претендираното увеличение на работната заплата със задна
дата, като се твърди, че същото се дължи само на служителите, които към датата на
подписването на анекса – 10.08.2023 г., са били членове на някоя от синдикалните
организации - страни по цитирания Анекс към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование, а ищцата е била освободена преди подписването на анекса и е
престанала да бъде член на синдикалната организация в училището. Твърди се също така, че
осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено и само за увеличение
на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование (чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД), а към датата на подписване на
анекса ищцата не е била заето лице в тази система, поради което увеличение на заплатата не
й се дължи. На следващо място е заявено, че посочената в Анекса дата – 01.01.2023 г., не е
датата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават
работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към
момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, но е заявил, че не
оспорва исковете по размер, включително след тяхното увеличаване. Ангажирани са
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени
доказателства, че през процесния период страните са били в трудово правоотношение, като
ищцата е заемала длъжността „******” в ответното училище.
Не се спори също така, че трудовото правоотношение на страните е било прекратено
2
със Заповед № ***/*** г., считано от 19.06.2023 г., като тази заповед също е представена по
делото.
Видно от представената служебна бележка, издадена от Синдиката на българските
учители - Б**, ищцата Т. е била член на синдикалната организация в ОУ „Георги
Бенковски“ през периода 01.01 - 30.06.2023 г., а от 01.07.2023 г. тя е индивидуален член на
СБУ и заплаща редовно членски внос.
По делото е представен Колективен трудов договор (КТД) за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., сключен от една
страна от Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата
на народната просвета в Б*** и Сдружението на директорите в средното образование в РБ,
наричани „****“ и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ,
наричани „***“. Съгласно чл. 4 на така посочения КТД постигнатите в него договорености
са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите -
членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на
работодателите – страни по договора.
Представен е Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г.,
с който е изменен чл. 27 от него и са определени по-високи размери на минималните
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование,
считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от ищцата длъжност „*****” е предвидено
минимално основно възнаграждение в размер на 1 763 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 от
КТД е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се
изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно изменението на ал. 3, т. 2 от
КТД, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
По делото е представена Заповед № РД-10-359/31.08.2023 г. на директора на ОУ
„Георги Бенковски“ – Б***, с която основните работни заплати на педагогическите
специалисти са увеличени с 15,01 %, считано от 01.01.2023 г.
С оглед на така представените доказателства и безспорните между страните факти,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или
служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
В чл. 57 от КТ е предвидено, че колективният трудов договор има действие спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
3
договора.
В случая по делото се установи, че през процесния период ищцата е работила по
трудово правоотношение при ответника, като същата е заемала длъжността „*****”.
Установи се също така, че през процесния период ищцата е била член на СБУ към
КНСБ, поради което разпоредбите на колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. са действали и по отношение
на нея, тъй като СБУ е една от страните по този КТД.
Спорно е между страните дали изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., се прилага за работниците или служителите, които към датата на
сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение или не, като съдът намира, че
отговорът на този въпрос е положителен, т.е. изменението на КТД се прилага и по
отношение на тях, тъй като с анекса са предвидени нови размери на основните
възнаграждения, които се прилагат считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на
анекса, т.е. преуредени са и вече възникналите в предходен момент правоотношения между
страните по КТД. По същия начин е процедирал и законодателят с приемането на Закона за
държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75
от 01.09.2023 г.), като е предвидил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С оглед на
това съдът намира, че измененията на КТД, извършени с анекса от 10.08.2023 г., се прилагат
и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били страни по трудови
правоотношения, обхванати от действието на КТД, какъвто е настоящият случай, тъй като
през процесния период ищцата е била член на синдикална организация – страна по
изменения с анекса КТД. Поради това съдът намира, че ищцата има право да получи
предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за процесния период, през който тя
е била в трудово правоотношение с ответника и е полагала труд при него.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцата няма право да
получи горното увеличение на трудовото си възнаграждение за минал период, обосновано с
твърдението, че към датата на подписването на анекса (10.08.2023 г.) тя не е била член на
някоя от синдикалните организации - страни по КТД, тъй като от представената по делото
служебна бележка се установи, че след прекратяване на трудовото й правоотношение тя е
индивидуален член на синдикална организация – страна по КТД, а именно на СБУ към
КНСБ.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищцата няма право на
претендираното увеличение, поради факта, че към датата на подписване на анекса тя не е
била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, тъй като с
анекса са преуредени отношенията между работодателите и служителите и за минал период
– считано от 01.01.2023 г. до подписване на анекса, през част от който ищцата е била заето
лице в тази система, поради което за времето от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото
й правоотношение й се дължи предвиденото с анекса увеличение на работната заплата.
4
Предвид гореизложеното, съдът намира, че главният иск е доказан по основание. С
оглед на това и тъй като ответникът не оспорва заявеният от ищцата размер на този иск,
съдът намира, че същият следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважен и акцесорният иск за мораторна лихва, тъй като по делото не
се спори, че претендираното от ищцата увеличение на работната заплата не й е платено от
ответника, поради което на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД той й дължи и обезщетение за забавено
плащане. Размерът и на тази претенция не е оспорен от ответника, поради което
мораторната лихва следва да бъде присъдена за претендирания период и в претендирания
размер от 71,14 лв.
С оглед уважаването на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 500 лв. – разноски по делото,
представляващи платеното от нея адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
БРС дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е в размер 120,35 лв.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищеца и лихвите
върху него.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Георги Бенковски” – гр. Б***, Булстат: *****, с адрес:
гр. Б***, ж.к. ****, представлявано от директора П. Г. Г., да заплати на Ж. М. Т., ЕГН
**********, от гр. Б***, ж.к. ****, сумата от 1 758,68 лв. (хиляда седемстотин петдесет и
осем лв. и шестдесет и осем ст.), представляваща дължимо увеличение на трудовото й
възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 16.06.2023 г. вкл., сумата от 71,14 лв. (седемдесет
и един лв. и четиринадесет ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 01.09.2023 г. - 20.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
500,00 лв. (петстотин лв.), представляваща направените от ищцата разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат платени от ответника по следната банкова сметка
на ищцата: IBAN: ******, BIC: ***.
ОСЪЖДА Основно училище „Георги Бенковски” – гр. Б***, Булстат: ****, с адрес:
гр. Б***, ж.к. ****, представлявано от директора П. Г. Г., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 120,35 лв. (сто и
двадесет лв. и тридесет и пет ст.).
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение на ищцата и лихвите върху него.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяването му - 23.02.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6