Определение по дело №408/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1887
Дата: 29 април 2014 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20141200500408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 34

Номер

34

Година

16.03.2011

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

02.17

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елка Хаджиева

Гражданско I инстанция дело

номер

20105410100382

по описа за

2010

година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК - иск за съществуване на вземането по заповед № 483/12.05.2010г. по ч. гр. д. № 208/2010г. по описа на ДРС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.11.2006г. предоставил на М.. А.. У.. сумата от 3000 лева, представляваща предварителна вноска за участие в търг за придобиване на собственост върху държавна и общинска земя в землището на с. Т.., обл. С.., който следвало да се яви и да участва в търга от негово име и като негов представител. Твърди, че въпреки договорката, която съществувала между тях след известно време са оказало, че сумата не е използвана по предназначение, нито е депозирана като вноска за участие в тръжна процедура, поради това започнал да издирва ответникът да му възстанови сумата, като за целта е изпратил чрез адв. Я.. С... покана за доброволно плащане, която е получена от ответника на 08.03.2010 г. Твърди, че въпреки многобройните му обаждания и поканата за доброволно плащане, сумата от 3000 лева не му е заплатена и към настоящия момент, както и че ответникът се укрил и контакта с него се оказал невъзможен. Твърди, че неплащането на сумата от 3000 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил довело до подаване на 10.05.2010г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в следствие което е издадена Заповед за изпълнение, но в двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение от ответника е постъпило възражение, което поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът – М.. А.. У.. дължи на К.. Д. К.. сумата от 3000 лева, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил поради неизползване на същата по предназначение и съгласно договореното и която следва да възстанови, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявлението – 10.05.2010 г. до датата на окончателното плащане на задължението. Претендира за разноски по настоящото производство и заповедното производство – съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. ответникът не се явява. Не представя писмен отговор.

Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Според декларация от 25.11.2006год. ответникът е декларирал, че на 25.11.2006год. получил от С.. И. П.. в качеството и на пълномощник на К. Д..К.. сумата от 3000.00лв., която да послужи за предварителна вноска във връзка с участието му като представител на К.. Д. К.. в търг за придобиване на собственост на държавна и общинска земя в землището на с.Т.., общ.Д.., обл.С...

От ищеца до ответника е изпратена покана за доброволно плащане, поради това, че ответникът не е осъществил сделка за покупко-продажба нито е върнал обратно сумата от 3000.00лв., като е поканен в тридневен срок считано от получаване на поканата да изпълни доброволно задължението си за плащане и приведе сумата по банков път или в брой. Поканата е получена лично от ответника на 08.03.2010год. видно от обратна разписка.

Издадена е заповед № 483/12.05.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 208/2010г. на ДРС, въз основа на подаденото заявление е разпоредено длъжника- ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева – главница, ведно със законната лихва от 10.05.2010г. до изплащане на вземането, както и 60 лева – разноски по делото, като вземането произтича от Декларация от 25.11.2006г. за предоставена сума в размер на 3000 лева за участие в търг за придобиване на собственост върху държавна и общинска земя в землището на с.Т….

В срока по чл. 414 ал.1 от ГПК е подадено възражение от ответника срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.

Съдът намира, че иска е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен изцяло по следните съображения :

Твърденията в исковата молба изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства. Установява се от декларацията от 25.11.2006 г., че на 25.11.2006 г. на ответника М… А... У...е предадена сумата от 3000 лева, представляваща предварителна вноска за участие в търг за придобиване на собственост върху държавна и общинска земя в землището на с. Т…, обл. Смолян. На ответника му е изпратена покана за доброволно плащане. Съгласно чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, който е получил нещо с оглед неосъществено основание, е длъжен да го върне. По искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването. Заплатената от ищеца на ответника сума от 3000 левÓ се явява платена с оглед неосъществено основание, поради което е налице хипотезата на чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Сумата е заплатена при неосъществено основание , тъй като липсват твърдения и доказателства ответника да е участвал като пълномощник на ищеца в търг за придобиване на собственост върху държавна и общинска земя в землището на с. Т.., обл. С.. и за целта да е внесъл 3000 лева - предварителна вноска. Не се установи, че ответника има право на задържане на сумата, получена от него при неосъществено основание. Недължимо платената сума, подлежи на възстановяване на правоимащия, като платена при отпаднало основание. Ответникът не представя писмен отговор и не ангажира доказателства, оспорващи твърденията в исковата молба, че не е изпълнил задължението си да заплати цената на иска. В тежест на ответника е да докаже връщането на сумата.Такова доказване по делото не е проведено, не са оспорени твърденията на ищеца в исковата му молба и в проведеното о. с. з., поради което и съдът счита, че установителния иск по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК следва да се уважи изцяло.

Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищeца претендира за законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред ДРС по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 208/2010г. на ДРС - 10.05.2010г. до изплащане на вземането. С оглед уважения главен иск за сумата от 3000 лева се дължи лихва. От получаване на поканата ответника е изпаднал в забава. С оглед горното този иск следва да се уважи.

Всичко гореизложено обосновава извода, че иска за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК е основателен и доказан, затова ще следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3000 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред ДРС по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 208/2010г. на ДРС - 10.05.2010г. до изплащане на вземането, както и 60 лева – разноски по ч. гр. дело № 208/2010г. – държавна такса.

Съдът намира, с оглед уважаване на иска ще следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски по настоящото дело в размер на 360.00 лева, от които 60 лева - д. т. и 300 лева – адв. хонорар.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А.. У. с ЕГН ... от с. Т..., обл.Смолян, че същият дължи на К.. Д.. К., с ЕГН ..., живущ в гр. С.., бул. Ч.в.., 74-78, вх. …, адрес за кореспонденция: гр. С.., ул. Я.. …, съдебен адрес: гр. С., ул. Ц… Ш.. …, чрез адв. Я.. С.. сумата от 3000 лева /три хиляди/ - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред ДРС по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 208/2010г. на ДРС - 10.05.2010г. до изплащане на вземането, както и 60.00 лева /шестдесет/– разноски по ч. гр. дело № 208/2010г. – държавна такса.

ОСЪЖДА М.. А.. У.. с ЕГН .. от с. Т.., обл.Смолян ДА ЗАПЛАТИ на К… Д.. К.., с ЕГН ..., живущ в гр. С., бул. Ч.. в.., 74-78, вх. …, адрес за кореспонденция: гр. С.., ул. Я.. …, съдебен адрес: гр. С.., ул. Ц.. Ш.. …, чрез адв. Я.. С.. сумата от 360.00 лева /триста и шестдесет/ – разноски по настоящото дело.

Решението може да обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 16.03.2011г. - деня, в който е обявено решението.

СЪДИЯ :

Решение

2

ub0_Description WebBody

C489000C9C17BFC4C2257854005133BA