№ 9176
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110101756
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ.
Ищецът М. Б. К. твърди, че на 31.5.2019 г., на републикански път II-6002, поради
виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка Фолксваген, рег. №
*****, е реализирано ПТП, вследствие на което са причинени вреди на собствения му лек
автомобил марка Шкода, с рег. № ****. Поддържа, че към тази дата застраховател на
гражданската отговорност на делинквента е ответникът. Поддържа, че след покана
ответникът му платил обезщетение в размер на 1597,27 лева, което обезщетение не покрива
размера на вредите. Ето защо претендира сумата 565,73 лева /след изменение на иска,
допуснато с протоколно определение от 19.5.2022 г./, заедно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „*****“ АД оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е
погасил изцяло дълга. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
1
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на уврежданията по
собствения му лек автомобил, в претендирания размер.
С определението от 21.3.2022 г. за безспорни са обявени всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Следователно, налице е основание за възникване на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност"
обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на
делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл. 477, ал. 1 и чл. 493,
ал. 1 КЗ. Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/,
като целта на обезщетението е да постави увредения в имущественото състояние, което той
е бил преди деликта. Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за
имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са необходими за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието от преди увреждането, без прилагане на
коефициент на овехтяване. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или
надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се
обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с която
увреденият би могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в подобна хипотеза
размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на цялата увредена вещ към
момента на увреждането. Такъв именно е и настоящият случай.
Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира, стойността на ремонта на
процесното МПС, необходима за отстраняване на щетите, по средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 7532,32 лева. В заключението вещото лице е определило средна
пазарна стойност на автомобила към датата на събитието в размер на 2325,00 лева, като е
използвало за сравнение само една оферта за продажба на автомобил с идентични на
процесния характеристики. В съдебното заседание от 19.5.2022 г. на вещото лице е
поставена допълнителна задача да определи средната пазарна стойност на автомобила по
метода на пазарните аналози на база три оферти, представени и приети по делото, като ги
коригира съобразно качествата на процесния автомобил, както и изтеклия период от време.
Определена по този начин средната пазарна цена на процесния автомобил възлиза на
2794,00 лева. Съдът приема, че именно този е размерът на пазарната цена на автомобила,
доколкото е определена на база цени на няколко вещи от същия тип, като офертната цена на
последните е коригирана спрямо качествата на процесната вещ /т.е. офертнана цена е
намалена/. При това положение е налице тотална щета по смисъла на 390, ал. 2 КЗ, тъй като
стойността за ремонт на автомобила надвишава действителната му стойност. Ето защо
размерът на дължимото обезщетение е равен на действителната стойност на целия
автомобил по средни пазарни цени. От тази стойност следва да бъде извадена стойността на
запазените части. Обезщетението има глобален характер и се дава вместо увредения
автомобил. То изцяло замества имуществената стойност на този автомобил, поради което
2
оставането му в патримониума на ищеца ще доведе до неоснователното му обогатяване, тъй
като общият актив на имуществото му от преди увреждането ще надхвърли този след
обезщетяването, което очевидно е неприемлив правен резултат - същият ще получи и цялата
парична стойност на този автомобил от преди увреждането, и ще запази стария си
автомобил, който макар и да не може да се използва по предназначение има остатъчна
имуществена стойност /най-малкото на пазара на метални отпадъци/. Ето защо
при тотална щета застрахователят има право да приспадне тази остатъчна стойност от
размера на дължимото обезщетение - чрез нейното оставане в патримонуима на ищеца
застрахователят фактически изпълнява и част от задължението си да го обезщети и той вече
го е обезщетил, макар и по този начин. Според заключението на САТЕ стойността на
запазените части е 20,00% от стойността на автомобила, поради което размерът на вредите
възлиза на 2163 лева. От тази сума ответникът е заплатил 1597,27 лева. Ето защо искът за
непогасения остатък от 565,73 лева следва да бъде изцяло уважен. Върху тази сума следва да
бъде присъдена и законната лихва от предявяване на иска до погасяване.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, съобразно списъка по чл. 80 ГПК /на л. 68 от
делото/. Последните обаче не следва да бъдат присъждани изцяло, а следва да бъдат
намалени /по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК/ съобразно частта от иска, която е оттеглена. Ето
защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 226,29 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма право на
разноски. На ответника не следва да бъдат присъждани и разноски на основание чл. 78, ал. 4
ГПК. Същите е следвало да бъдат присъдени с определението, постановено в откритото
съдебно заседание, с което производството е частично прекратено. С това определение обаче
съдът не е присъдил разноски на ответника. В срока по чл. 248 ГПК последният не е поискал
допълването му в частта за разноските. Ето защо и при липса на искане съдът не може да
присъди на ответника разноски съобразно частта от иска, от която ищецът се е отказал.
Обратното би било в противоречие с чл. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****” АД, ЕИК ** да заплати на М. Б. К., ЕГН ********** на
основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата 565,73 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди върху лек автомобил марка Шкода, с рег. № ****,
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 31.5.2019 г., на републикански
път II-6002, поради виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка
Фолксваген, с рег. № *****, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът,
3
заедно със законната лихва от 13.1.2022 г. до погасяване на задължението и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 226,29 лева, представляваща разноски по делото,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4