Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 280
12.04.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Петър
Мидов
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева, и. административно дело № 983
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена от И.Т.К.
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.
Стара Загора, ЗОЗТ „Черна гора“, с която е предявен иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - гр. София, за присъждане на обезщетение в размер
на 50 000 лв., за претърпени от И.Т.К. неимуществени
вреди за периода 17.06.2015г. до 22.01.2016г. по време на престоя му в
Следствен арест - гр. Хасково, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща
се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови
условия.
От съдържанието на исковата молба е видно, че
претендираните от ищеца вреди се обосновават като резултат от допуснати нарушения
на чл.3, ал.1 и ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.43, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС (в
приложимите редакции на разпоредбите); чл.29, ал.1 от Конституцията на
Република България и чл.3 от Конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи. Незаконосъобразната административна дейност, на която се
основава исковата претенция, се изразявала в неосигуряване на задържаното лице
на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ и необходимата
хигиена; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на
такива в помещенията, в които е бил настанен; на достатъчно дневна светлина и чист
въздух в килията, както и на достатъчно отопление. Провеждането на престой на
открито се извършвало в едно помещение около 3м. на 4м., където извеждали 3-4
килии наведнъж. Извеждали ги на баня само в събота и неделя. Излага доводи, че
вследствие на всичко това претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
чувство на малоценност и унижение, бил потиснат и разстроен, причинени му били
чувството на срам и накърняване на човешкото достойнство, а освен това и
боледувал – имал ниско кръвно, имал болки в ставите и мускулите от
обездвижване, а зимния период се разболял от грип. Предвид изложените
обстоятелства счита, че било налице накърняване на човешкото му достойнство,
нечовешко и унизително отношение спрямо него при престоя му в помещенията на
Следствен арест – гр. Хасково.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото оспорва предявената искова претенция.
Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Окръжна прокуратура - Хасково, чрез участващия по делото прокурор изразява
становище, че исковата молба е доказана по основание, но не и по размер, като
претендираното обезщетение е силно завишено, с оглед на което се предлага да се
уважи в размер съобразно практиката на съда и справедливостта.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
За периода от 17.06.2015г. до 22.01.2016г. лицето И.Т.К. е постъпил в арест
Хасково на 17.06.2015г. и е приведен в затвора гр. Стара Загора на 22.01.2016г.
За времето на престоя си в арест Хасково от 17.06.2015г. до 22.01.2016г. лицето
И.Т.К. е бил настанен в килия с №18 както следва: От 17.06.2015г. до
19.06.2015г. е бил сам; 20.06.2015г. до 21.06.2015г. – със З. И.; 22.06.2015г.
до 23.06.2015г. – със З. И., С. С.; 24.06.2015г. до 25.06.2015г. – със З. И.;
26.06.2015г. до 29.06.2015г. – със З. И., М. Т.; 30.06.2015г. до 02.07.2015г. –
със З. И., В. Т.; 03.07.2015г. до 07.07.2015г. – със З. И., Д. Т.; 08.07.2015г.
до 12.07.2015г. – със С. А., Е. А.; 13.07.2015г. – със С. А., Г. К.; 14.07.2015г.
– със С. А.; 15.07.2015г. до 17.07.2015г. – с В.Д.; 18.07.2015г. – с В. Д. и А.
А.; 19.07.2015г. до 26.07.2015г. – с А.А.; 27.07.2015г. до 29.07.2015г. – с А.
А., Д.Д.; 30.07.2015г. до 24.08.2015г. – с А. А.; 25.08.2015г. до 26.08.2015г.
– с А. А., Д. Х.; 27.08.2015г. до 30.08.2015г. – с А. А., Н. А.; 31.08.2015г.
до 03.09.2015г. – с А. А., Г. К.; 04.09.2015г. до 07.09.2015г. – със С. А.;
08.09.2015г. до 17.09.2015г. – със С.А., М. И.; 18.09.2015г. до 28.09.2015г. –
с М. И.; 29.09.2015г. – с М. И., М. М.; 30.09.2015г. – с М. И.; 01.10.2015г. до
19.11.2015г. – с М. И., М. М.; 20.11.2015г. до 23.11.2015г. – с М. М.;
24.11.2015г. – с М. М., Н. Л.; 25.11.2015г. до 26.11.2015г. – с М. М.;
27.11.2015г. до 03.12.2015г. – с М. М., Д.А.; 04.12.2015г. до 07.12.2015г. – с
Д.А.; 08.12.2015г. до 09.12.2015г. – с Д. А., Н. А.; 10.12.2015г. до
20.12.2015г. – с Д.А., М. И.; 21.12.2015г. – сам; 22.12.2015г. – с Н.М., Ш. Б.;
23.12.2015г. до 14.01.2016г. – сам; 15.12.2016г. до 21.12.2016г. – с К. Д..
Килия №18 по времето на престоя е с обща площ 8.06 кв. м.; с три легла, една
маса и две табуретки. Има неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване
на слънчева светлина и отваряем отвор на вратата на килията към коридора за осигуряване
на свеж въздух. Отоплението на килията е посредством радиатор на централно
отопление. Над вратата на килията към коридора са монтирани две луминесцентни
тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В
килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряващи постоянна
циркулация на въздуха. Килиите в арест Хасково не разполагат със собствен
санитарен възел и течаща вода. На разположение на задържаните лица са общи
тоалетни и баня и умивалня, които се ползват задължително в определените часове
на вътрешния ред за сутрешен и вечерен тоалет и при извеждането за хранене, а в
останалите часове от денонощието при желание на хората. При обхода на постовия
надзирател /не по-малко от веднъж на 15 мин. съгласно инструкция за пост №1/ се
правят огледи и се наблюдават лицата в спалните помещения. По този начин се
поддържа постоянен контакт с арестантите, при което те заявяват необходимостта
да ползват тоалетната и незабавно се извеждат, без ограничения в коя част на
денонощието се случва. Съгласно разпределението на времето и вътрешния ред на
ареста се извършва задължително извеждане до банята за къпане, при което се
осигурява и достатъчно време. Ежедневно при инструктажите на нарядите се обръща
особено внимание на надзорно – охранителния състав за своевременното извеждане
на хората по нужда или за къпане, а впоследствие се следи за изпълнението от
ръководния състав, като при констатирани нарушения се вземат съответните мерки
по дисциплинарен ред спрямо служителите. Съгласно т. 26.1 от Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН хигиената в
помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица
ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а
медицинският специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава
предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и
контрол. В РС „ИН“ Хасково хигиенните материали в процесния период са
закупувани от службата. Видът им се вписва във всяка издадена фактура.
Хигиенните материали се предоставят за съхранение на младши инструктора по
охраната. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните
такива мероприятия, получава приготвен разтвор за почистване /приготвя разтвора
за почистване под ръководството и контрола на служител от НОС/. Съотношението
на вода /дезинфекционен препарат се определя от медицинското лице към ареста.
Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на
задържаните лица от съображения за сигурност и безопасност на тяхното здраве.
Престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на
оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв. м. с два прозореца,
осигуряващи свеж въздух и дневна светлина.
При задържането на К. на
18.06.2015г. му е извършен обстоен медицински преглед, при който съобщава за
заболяване на стомаха от язва на дванайсетопръстника, в момента на приемането
му няма оплакване от здравословен характер. През периода на задържането на
задържания К. са направени следните медицински прегледи: 17.07.2015г. –
клинично здрав; 10.08.2015г. – клинично здрав; 14.09.2015г. – ОРЗ /остро
респираторно заболяване/ за което е лекуван медикаментозно и заболяването се
повлиява добре; 30.10.2015г. ОРЗ /остро респираторно заболяване/ повтаря се
заболяването от 14.09.2015г. след приема на медикаменти е излекуван без
усложнения; 05.11.2015г. – клинично здрав; 07.12.2015г. – оплаква се от болки в
стомаха и киселини след приемане на храна, вследствие на което му е изписан
медикамент „ранитидин“ 2 х 1т.; 08.12.2015г. – направена контрола, където е
потвърдено лечението му; 18.01.2016г. – клинично здрав.
Горната фактическа обстановка съдът
изведе от представената и приета като доказателство по делото Справка с рег. № 94/16.01.2018г.
/л.60-61/ от Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Хасково, Медицинска
справка от И. Д. – мед. специалист към РС „ИН“ Хасково /л.62/, заверени копия
на фактури за закупени хигиенни и почистващи материали №№50/20.01.2016г.,
51/24.02.2016г., 52/25.03.2016г., 53/25.04.2016г., 55/25.05.2016г.,
56/25.07.2016г., 58/24.08.2016г., 59/21.09.2016г., 60/26.10.2016г., 61/23.11.2016г.,
62/23.11.2016г.; 36/27.01.2015г.; 37/13.02.2015г.; 38/30.03.2015г.;
39/22.05.2015г.; 41/25.06.2015г.; 41/20.07.2015г.; 42/30.07.2015г.; 43/25.08.2015г.;
44/23.09.2015г.; 45/21.10.2015г.; 48/23.11.2015г.; 49/21.12.2015г. (л.64-69;
л.73, л.74 гръб – 75; л.76-79); фактури за извършени дезинсекции
№№403/10.02.2016г., 411/16.06.2016г., 417/19.09.2016г.; 36/29.04.2015г.;
37/11.05.2015г.; 38/11.06.2015г.; 40/21.08.2015г.; 78/08.10.2015г. (л.69 гръб и
л.70, л.80-82); фактури за пране на бельо и одеяла №№5688/27.06.2016г.,
1/05.07.2016г., 5880/04.11.2016г.; 4811/23.01.2015г.; 4968/14.04.2015г.;
5160/28.07.2015г.; 02/28.07.2015г. (л.71 и 72, л.82 гръб- 84); фактури за
покупка на консумативи и предпазни средства за почистване
№**********/15.11.2016г.; 881/10.03.2015г. и 904/17.06.2015г. (л.72 гръб, л.74
и л. 75 гръб).
Допуснато е събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите М. Д.И. и Д.Ю.Д..
Свидетелят М. Д.И. заявява, че се запознал с И. в
ареста в Хасково. Били заедно 3-4 месеца. От началото на септември 2015г., свидетелят
бил задържан на 31.08.2015г., към 7-8 септември го преместили в неговата /на
ищеца/ килия. По принцип били двамата в килията, но имало един период, когато
имало и трети човек, един С. бил с тях. Килията била около 4 на 3 метра,
мизерия вътре, стените били мръсни, използвали шишета, защото нямало тоалетна.
За да отидат по голяма нужда, трябвало да чукат на вратата и да чакат да ги
заведат, но се чакало по 15-20 минути да ги изведат. Килията нямала прозорци и
не влизало слънце, имало малко прозорче, но там имало решетки и не се отварял.
Вентилация имало, но била много мръсна и не можела да поема целия мръсен
въздух. По голяма нужда ходели в кофи вечер, топла вода нямало, пущали само
събота и неделя. Тоалетните били мръсни и не се чистели. Карето се извършвало в
затворено помещение, голямо 4м. на 3м. Това помещение също нямало прозорци,
които да се отварят. Свидетелят сочи, че в 18-та килия имало три легла- едното
било двойно, другите били единични. Вратата била на решетка, но плътно
направена и имало едно капаче, което се отваряло за въздух. Подът бил на
балатум, но по него имало мръсотия. Свидетелят сочи, че по принцип те самите
били длъжни да чистят вътре.
Свидетелят Д.Ю.Д. заявява, че с И. се запознал, когато
го задържали 2015г., на 27.07.2015г. го сложили в неговата /на ищеца/ килия. Той /ищеца/ бил в 18-та килия. Там
свидетелят бил около две седмици и след това го преместили в съседната килия с
едно друго момче. Килията, в която били с И., по стените имало храчки, семенна
течност, гасени цигари. Имало влага. Килията била някъде 3 крачки на дължина и
две крачки широка. Вътре били трима човека на една двойна вишка и едно единично
легло. Прозорец имало в килията, обаче той имал тел в стъклото, не влизала
светлина и не се отварял. Пред стъклото имало решетка и отвън имало решетка.
Извеждали ги на каре, обаче карето било много малко и в затворено положение. Пространството
било някъде 3-4 метра и ги изваждали по три килии едновременно, това означавало
девет души и нямало как да правят каре на такова малко място. Пречели си един
на друг. Там имало два прозореца, обаче били с решетки и не се отваряли. Нямало
топла вода. Пускали я два пъти седмично. Ходенето по голяма и малка нужда през
деня било когато чукнеш на вратата. Вечерно време ги пускали само по голяма
нужда и то не винаги, а малката нужда облекчавали в туба, в килията. Свидетелят
бил в ареста през лятото. Заявява, че било много топло, ако навън било 40
градуса – вътре било 45. За него идвала два-три пъти линейка в ареста. Според свидетеля
това се отразило много зле на ищеца. Доколкото знаел, след като го преместили и
М. го преместили в затвора, при ищеца сложили един Д. от Димитровград, но после
го оставили И. сам. Не пускали никой в неговата килия и го карали да чисти. Бил
чистач. Според свидетеля, нямало как да му се отрази добре на психиката това
нещо. Свидетелят сочи, че и той бил чистач. Банята не се почиствала изобщо. В
смисъл, след всяко употребяване на банята, а те били 68 души, нито един път не
го накарали докато бил чистач, да я почисти или да хвърля препарати за
дезинфекция. През деня за личен тоалет ги извеждали когато отивали за ядене. Така
дадените показания съдът намира за правдоподобни и непротиворечащи на останалия
събран доказателствен материал.
От така
събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
С оглед практиката на Европейския съд по правата на
човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода,
настоящият състав намира за необходимо разглеждането на предявения иск за
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ГД „Изпълнение на
наказанията“, да бъде осъществено при прилагането на кумулативния подход, като
се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил
поставен при задържането. Ето защо исковата претенция следва да бъде разгледана
като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване
на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на задържания /на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна
жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил настанен/,
при претендирано обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди,
вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по см. на чл.3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение
на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Държавата,
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице
към Министъра на правосъдието, с териториални служби, в т.ч. затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ /чл.12, ал.3, вр. чл.16,
ал.1 от ЗИНЗС/.
Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК, във вр. с чл.284,
ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно увреждане
вследствие на условията, при които е задържано лицето в арест Хасково, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
като делото е подсъдно на Административен съд - Хасково.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният
иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София
се явява доказан по основание, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 - т. е на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от И.Т.К. искова молба, релевираната като
основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се
изразява в неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия на същия при задържането му - на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода; на минимална свободна жилищна площ; на други битови условия в
помещението, в което е бил настанен /пряк и директен достъп до естествената
светлина и възможност за естествено проветряване и др./.
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/, минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде
по-малка от 4 кв. м. Първоначално в §13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е било
посочено, че тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на
програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода, а с изменение на ЗИНЗС /ДВ бр.103/
2012 г./, е било предвидено разпоредбата на чл.43, ал.3 и регламентираното в
нея изискване за минимална жилищна площ да влезе в сила от 1 януари 2019 г. В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на
чл.20 - че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съгласно §9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза
в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода.
Независимо, че към процесния период тези разпоредби не
са влезли в сила, затворническата администрация е била длъжна да осигури на
лицата, лишени от свобода, такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
Горното задължение на ответника се извежда от
разпоредбите на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно
която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от Р.България и с оглед разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода лица съответства
насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им / чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата
за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и
стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на
прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по
делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Навущаров
срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото Малечков срещу България,
Решение от 27.11.2008 г. по делото Славчо Костов срещу България, Решение от
08.07.2014 г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България, пилотно Решението
на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване
на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3
от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и други срещу
България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а
произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на
чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че за периода от 17.06.2015г. до 22.01.2016г. ищецът е пребивавал
в арест Хасково. По време на престоя си в арест Хасково ищецът е бил настанен в
килия № 18. Килия №18 е с обща площ 8.06 кв. м.; с три легла, една маса и две
табуретки. Броят на задържаните лица в килията, с които е бил ищецът в арест Хасково,
е както следва: От 17.06.2015г. до 19.06.2015г. е бил сам; 20.06.2015г. до
21.06.2015г. – със З. И.; 22.06.2015г. до 23.06.2015г. – със З. И., С. С.;
24.06.2015г. до 25.06.2015г. – със З. И.; 26.06.2015г. до 29.06.2015г. – със З.
И., Митко Т.; 30.06.2015г. до 02.07.2015г. – със З. И., В. Т.; 03.07.2015г. до
07.07.2015г. – със З. И., Д. Т.; 08.07.2015г. до 12.07.2015г. – със С. А., Е. А.;
13.07.2015г. – със С. А., Г. К.; 14.07.2015г. – със С. А.; 15.07.2015г. до
17.07.2015г. – с В. Д.; 18.07.2015г. – с В. Д. и А. А.; 19.07.2015г. до
26.07.2015г. – с А. А.; 27.07.2015г. до 29.07.2015г. – с А. А., Д.Д.;
30.07.2015г. до 24.08.2015г. – с А. А.; 25.08.2015г. до 26.08.2015г. – с А. А.,
Д. Х.; 27.08.2015г. до 30.08.2015г. – с А. А., Н. А.; 31.08.2015г. до 03.09.2015г.
– с А. А., Г. К.; 04.09.2015г. до 07.09.2015г. – със С. А.; 08.09.2015г. до
17.09.2015г. – със С. А., М. И.; 18.09.2015г. до 28.09.2015г. – с М. И.;
29.09.2015г. – с М. И., М. М.; 30.09.2015г. – с М. И.; 01.10.2015г. до
19.11.2015г. – с М. И., М. М.; 20.11.2015г. до 23.11.2015г. – с М. М.;
24.11.2015г. – с М. М., Н. Л.; 25.11.2015г. до 26.11.2015г. – с М. М.;
27.11.2015г. до 03.12.2015г. – с М. М., Д. А.; 04.12.2015г. до 07.12.2015г. – с
Д. А.; 08.12.2015г. до 09.12.2015г. – с
Д. А., Н. А.; 10.12.2015г. до 20.12.2015г. – с Д. А., М. И.; 21.12.2015г. –
сам; 22.12.2015г. – с Н. М., Ш. Б.; 23.12.2015г. до 14.01.2016г. – сам;
15.12.2016г. до 21.12.2016г. – с К. Д..
От така установеното следва, че свободната жилищна
площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели
и броя на настаняваните в нея лица/, е била значително под 4 кв.м. за всяко
задържано лице. В помещението не е имало санитарен възел и течаща вода.
Достъпът до такива се осъществявал съгласно Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за
вътрешния ред на арестите в ГД“ИН“. Санитарните помещения и достъпът до течаща
вода в арест Хасково се използвали от задържаните лица в определените часове за
сутрешен и вечерен тоалет и при извеждането за хранене, а в останалите часове от
денонощието при желание /съгласно т.4 от Справка рег. №94/16.01.2018г. – л.60-61/.
Ето защо за безспорно установена по основание съда приема претенцията на ищеца,
касаеща липсата на санитарен възел и минимално изискуема площ за обитаване.
От данните по справката, сочещи наличието на неотваряем
прозорец на външната стена и отваряем отвор на вратата на килията в арест
Хасково към коридора за осигуряване на свеж въздух, съда не достигна до извода
за наличието на възможност за приток на
свеж въздух, доколкото същите не представят наличието на пряк достъп до
естествено проветряване на арестантското помещение през коридора.
На следващо място, съдът приема за доказани твърденията, че провеждането на
престой на открито се извършвало в затворено помещение. Видно от цитираната
справка, престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се
осъществявал на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два
прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Посоченото в справката се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са заявили, че карето не
било на открито, а било в помещение 4 на 3 метра. От така събраните доказателства, безспорен е
факта, че полагаемото на арестантите „каре“ не се провежда на открито, а в
затворено помещение, като наличието на прозорци в същото не изпълва законово
установените норми за разходка „на открито“.
Съдът приема за доказани и твърденията на
ищеца, че в Следствен арест гр. Хасково бил извеждан на баня само по един път
седмично, което е в нарушение на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като тези
твърдения се доказват от показанията на разпитаните по делото свидетели.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказани
фактите досежно описаните в исковата молба санитарно - битови условия, при
които е бил поставен ищецът И.Т.К. при пребиваването му в арест Хасково за
описания по-горе период от 17.06.2015г. до 22.01.2016г. в частта им, касаеща
липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липсата на
минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, липсата на
възможност за естествено проветряване, непровеждането
на престой на открито.
Като недоказани се приемат от съда твърденията относно
липсата на пряк достъп на дневна
светлина в арест Хасково, доколкото от писмените доказателства по делото
/посочената по-горе справка/ се установява наличието на прозорец на външната
стена на килията за осигуряване на слънчева светлина.
Недоказани са и твърденията, че през зимния период
липсвало отопление. Видно от приложената по делото справка, отоплението на
килията е посредством радиатор на централно отопление. Показанията на
разпитаните по делото свидетели не водят до различен извод, още повече, че
свидетелят Д.Ю.Д. заяви, че е бил в ареста през лятото, а свидетелят М. Д.И. не
изложи никакви твърдения в тази насока.
Недоказани останаха и наведените твърдения за нарушение на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС. Видно от изложеното в описаната справка, поддържането на хигиената и
чистотата на килиите е била задължение на самите задържани лица. Средствата за
санитарно-хигиенни нужди се осигурявали от администрацията на службата. Освен
ежедневното почистване и дезинфекциране на килиите и общите помещения в ареста,
периодично се извършвали и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция от
оторизирани фирми. В РС“ИН“ Хасково хигиенните материали за процесния период
били закупени от службата. Видът им се вписвал във всяка издадена фактура.
Хигиенните материали се предоставяли за съхранение на младши инструктора по
охраната. Ако някое задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните
такива мероприятия, получавало приготвен разтвор за почистване. В периода 29.04.2015г.
– 08.10.2015г. дейности по ДДД били извършвани няколко пъти от външна фирма – „Екопрофесионал“
ЕООД, гр. Хасково. Разпитаният по делото
свидетел М. Д.И. сочи, че по принцип те самите били длъжни да чистят вътре,
като едните чистели в събота, а другите в неделя, защото едните излизали за
баня в събота, а другите – в неделя. Свидетелят Д.Ю.Д. твърди, че и той е бил
чистач, а и ищецът чистил.
Не бяха доказани и твърденията за заболявания,
причинени именно в резултат на условията, в които ищецът е бил поставен в
ареста. Показанията на свидетелите М. Д.И. и Д.Ю.Д. в тази насока са
неконкретизирани и не са категорични, а от изготвената от мед. специалист към
РС „ИН“ Хасково медицинска справка се установява единствено, че на 14.09.2015г.
ищецът е имал ОРЗ /остро респираторно заболяване/, за което е лекуван
медикаментозно и заболяването се повлиява добре, а на 30.10.2015г. – ОРЗ –
повтаря се заболяването от 14.09.2015г., след приема на медикаменти е излекуван
без усложнения. На 07.12.2015г. се оплаквал от болки в стомаха и киселини след
приемане на храна, вследствие на което му е изписан медикамент „ранитидин“ 2 х
1 т., на 08.12.2015г. е направена контрола, където е потвърдено лечението му, а
към 18.01.2016г. е отбелязано – „клинично здрав“. Горното води до извод за
недоказаност на възраженията на ищеца, че е имал описаните в исковата молба
здравословни проблеми – ниско кръвно, болки в ставите и мускулите от
обездвижване, грип, и то именно като резултат от условията, при които е бил
поставен в арест Хасково. По делото не бяха представени медицински документи,
от които да се установяват по безспорен начин твърденията на ищеца в тази
насока.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които И.Т.К. е бил
задържан в арест Хасково, в рамките на периода на исковата претенция – от 17.06.2015г.
до 22.01.2016г., накърняват правата му по чл.29, ал.1 от Конституцията на Р.
България и респ. от страна на администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" е допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3, чл.3 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени елементарни битови стандарти от
гледна точка на минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично
съществуване на всяко психично здраво човешко същество; пребиваването заедно с
други до 2 души в килия, липсата на пряк достъп до свеж въздух, липсата на
престой на открито, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода и произтичащата от това необходимост в определени случаи ищецът да ползва
пластмасови бутилки за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване
на естествените си потребности в помещението, в присъствието на останалите
задържани лица, неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на
личността. По степен и интензитет създаденото на И.Т.К. неудобство е такова,
което може да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо
достойнството", доколкото минимално необходимата площ за живот и по -
скоро нейната липса би могла да рефлектира неблагоприятно върху психическото
здраве на всеки човек. Дори и обстоятелството, че ищецът е лице, задържано в
арест Хасково, което по своето естество предполага ограничаване свободното
придвижване на лицето, същото не следва да бъде поставяно в унизителни условия
за изтърпяване на съответното наказание. Така установените санитарно -
хигиенни и битови условия, при които К.
е бил принуден да търпи наложеното му наказание, сами по себе си предполагат
настъпването на неблагоприятни последици от нематериален характер за ищеца и са
довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на К. и
общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на
уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на
живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не
накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен К. при
престоя му в арест Хасково, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат
квалифицирани като унизителни и нехуманни.
В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ следва да се
приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани
като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Пребиваването на сумарно
за 185 дни, в периода от 17.06.2015г. до 22.01.2016г., заедно с още 1 до 2 лица
в помещение с квадратура от 8.06 кв. м.,
част от която площ е заета от мебели и друг инвентар, при липса на санитарен
възел в помещението и достъп до свеж въздух, не може да не доведе до
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и
до физически болки и страдания.
Още повече предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите,
причинени на задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС /вкл. и по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката
"задържане под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
При прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба в случаите по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в степента и
характера на преживените страдания от ищеца, има за последица унижаване на
неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и на
чл.3 от ЕКПЧОС.
При осъществяване на правно - регламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И.
срещу България, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" и др./. Освен това отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава
този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в случая
негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на И.Т.К.,
надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от И.Т.К. иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията", е доказан по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на
50 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за определяне
размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи
проявления на незаконосъобразната административна дейност; периода на исковата
претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство/; предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или
психическо/, съдът приема, че искът
следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 500 лв.
В останалата си част до размера на претендираното от
ищеца обезщетение от 50 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На ответника се дължат разноски в производството
единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне, съобразно
разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС. Доколкото в конкретния случай липсват
горепосочените предпоставки, неоснователна се явява претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски.
Водим от
горните мотиви Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - гр.С., бул."Ген. Н. С." № ***, на основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да заплати на И.Т.К. ЕГН **********,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
от И.Т.К. неимуществени вреди от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в периода 17.06.2015г.
до 22.01.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.К., ЕГН **********, срещу Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" - гр.С. иск, в останалата му част, до размера на
претендираното обезщетение от 50 000 лв., като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: