РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Горна Оряховица, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. Н. К., чрез адв. Н.И. от ВТАК обжалва
Наказателно постановление № **********/06.12.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с което на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лева (триста лева) за нарушение на чл. 257,
ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 и ал.
4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Поддържа, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като нарушението не
е доказано. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание лично и чрез адв. И. жалбоподателят поддържа жалбата.
Защитникът допълнително излага, че обстоятелствената част на НП не
отговоря на действителните констатации от АНО. В НП изрично е
отбелязано, че жалбоподателят е извършил съответните нарушения, като не е
отбелязал определените дървета с видим знак на височина 130 см, което се
1
опровергава от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Излага,
че в процесното землище са констатирани над 50 отбелязани дървета със синя
боя, която представлява видимият знак, за който се твърди, че не съществува.
Наведените твърдения, че това е стара маркировка не кореспондират със
събраните по делото гласни и писмени доказателства – Протокол за
освидетелстване на сечище № 283327/27.06.2016 г. /съгласно който след
приключване на предишната сеч не са останали маркирани, но неотсечени
дървета/ и показанията на свидетелите К. и М.. Поради това констатациите на
актосъставителя не отговарят на обективната истина.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от главен юрисконсулт С. И., оспорва
жалбата. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение. Отразените
в Протокола за освидетелстване на сечище от 2016 г. се опровергавали от
констатациите при направената проверка на телен от служителите на РДГ –
Велико Търново. В подкрепа на този извод било издаденото по – късно
Позволително за сеч № 0615611/09.06.2021 г., карнет – опис и сортиментна
ведомост, от които било видно, че са домаркирани още 107 дървета. Моли
съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2021 г. инж. И. В. П. и инж. Я. П. И. – гл.експерти при РДГ –
Велико Търново извършили проверка в Държавна горска територия,
землището на с. *****, отдел 73, подотдел „к“. При извършената проверка
констатирали, че за отдел 73, подотдел „к“ в землището на с. ******, общ.
****** има издадено Позволително за сеч № 0607325/01.04.2021 г. от инж. К.
К. на Т.Т. в качеството на представляващ „****“ ЕООД, като очакваният
добив е 1110 плътни кубични метра лежаща дървесина от дървесен вид бял
бор. Срокът за сечта и извоза е от 04.04.2021 г. до 01.12.2021 г., а видът сеч е
краткосрочно постепенна осветителна фаза. Съгласно карнет – опис за
2
извършеното маркиране в този отдел сечта следва да се проведе на малки
площи с размер на отделното сечище до 2 ха. На цялата площ на подотдела са
обособени 5 броя площни сечища като в карнет-описа е записано, че в
подотдела са маркирани 5865 броя дървета със с синя боя. За маркирал се е
подписал К.К.-горски стражар в ТП ДГС-Г. О. с дата на маркирацията
08.10.2020 г. Карнет-описа е одобрен от инж. К. К.-служител на ТП ДГС-
Горна Оряховица на 14.12.2020 г. При извършената проверка на терен на
площта на целият подотдел е установено, че в подотдела има маркирани с
контролна горска марка в основата на пъна и видим знак на височина 1,30
метра, неувреждащ кората им дървета от дървесен вид бял бор в така
посочените в карнет-описа площни сечища, с изключение на едно от тях,
което е разположено в югозападната част на подотдела, над подотдел „н“. В
него е установено наличие на стара маркирация на около 40 броя дървета
/извършена при ползването в подотдела през 2015 г./, която видимо се
отличава от новата маркирация извършена през 2020 г. Контролните органи
са констатирали, че в това площно сечище подлежащите за сеч дървета не са
отбелязани съгласно изискванията на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите, а именно поставяне на КГМ в основата на
подлежащите за сеч дървета и/или с видим знак на височина 1,30 метра.
Констатациите контролните органи извършили в присъствието на инж. К. К.,
К.К. и още един човек, който бил ползвател на сечището. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол серия В № 007480/16.04.2021 г.,
Констативен протокол серия В № 007481/16.04.2021 г. и Констативен
протокол серия В № 007482/16.04.2021 г.
На 22.06.2021 г. инж. И.П. съставил против К. Н. К. на длъжност
горски стражар АУАН серия В № 007026, с който констатирал, че на
08.10.2020 г. не изпълнява задълженията си при извършване на маркиране в
отдел 73, подотдел К, землището на с. *****-ДГТ за краткосрочно постепенна
сеч-осветителна фаза 30% на сечища до 2 ха., като в едно от площните
сечища, разположено в югозападната част на подотдела, над подотдел „н“ не
отбелязва определените за сеч дървета с видим знак, неувреждащ кората им
на височина 130 см. и /или с контролна горска марка. Актосъставителят е
вписал, че с описаното деяние К. е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите, във вр. с чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Актът е предявен на К. за запознаване със
3
съдържанието и подписване. Отказът на К. да подпише акта е удостоверен с
подписа на инж. М. А. На 22.06.2021 г. К. е получил препис от акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН К. депозирал писмени възражение по
съставения акт, в които посочил, че е извършил маркиране във всяко едно от
петте площни сечища, а въпросното пето площно сечище му се видяло с по-
ниска склопеност и за това го маркирал с по-малка интензивност. Представил
Протокол за освителестване на сечище № 02833327, издаден от инж. Д. З., в
който е посочено, че няма налични неотсечени стъбла.
На 06.12.2021 г. инж. Н. Й. Н. – Директор на регионална дирекция по
горите – Велико Търново, след като разгледал актова преписка №
**********, съставения АУАН и 3 броя Констативни протоколи издал
против К. Н. К. обжалваното Наказателно постановление №
**********/06.12.2021 г., с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева
(триста лева) за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с
чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите..
НП е връчено на К. на 09.12.2021 г. С пощенско клеймо от 16.12.2021 г.
К. изпратил по пощата жалба против постановлението.
В хода на съдебното следствие актосъставителят И.П. и свидетелят Я.П.
потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Свидетелят К. Ц. К. сочи, че на 01.04.2021 г. е издал позволителното за
сеч на процесното сечище като седмица - две преди издаването му е
извършил проверка съвместно с К.К. и И. М., вторият организатор за сечта.
Твърди, че в 5-те площни сечища в този отдел, в които лично са влезли е
имало маркирация със синя боя. Не му е направило впечатление за по-светла
и по-стара маркирация. Счел е, че маркирацията е от тази година.
Категоричен е, че лично е обиколил и 5-те площни сечища преди издаване на
позволителното за сеч и във всяко сечище е имало маркирация. По-късно
съгласно Заповед от Директора се е извършило домаркиране на още дървета
във въпросното площно сечище и е издадено друго позволително, което
включва тези домаркирани дървета в същия подотдел.
Свидетелят И. М. М. работи към „***** „ ЕООД като шофьор и
4
отговорник за сечища. Сочи, че фирмата е извършила сеч в отдел 73,
подотдел К, в землището на с. ***** като са отсичали само маркирани
дървета. Не си спомня с каква боя са били маркирани. Не си спомня преди
издаване на позволителното за сеч да е ходил с К.К. и инж. К. да оглежда
дали дърветата са маркирани и заявява, че по принцип ходят. Не е забелязал в
площните сечища в този отдел някои дървета да са маркирани по различен
начин от други.
Видно от приетия като доказателство Протокол за освидетелстване на
сечище № 0283327/27.06.2016 г., съставен от инж. Д. З. в присъствието на Т.
Т., след съвместно обхождане и проверка на сечище в общ. ****, землище
*****, отдел 73, подотдел „к“, с площ на позволително за сеч 8,4 ха не са
констатирани налични неотсечени, маркирани стъбла.
От показанията на свидетеля К. и представените и приети като
доказателства Позволително за сеч № 0615614/09.06.2021 г., карнет-опис за
извършено маркиране, сортиментна ведомост и протокол за освидетелстване
на сечище № 0590327/16.04.2021 г. към позволително за сеч №
0607325/01.04.2021 г. се установява, че на 16.04.2021 г. е констатирано, че в
отдел 73, подотдел „к“ в землището на с. **** е проведена сеч на площ 2,1 ха
на дървесен вид бял бор, съгласно позволително за сеч № 0607325/01.04.2021
г., като са констатирани неотсечени маркирани стъбла. След това е по заповед
на Директора е извършено домаркиране и съгласно Позволително за сеч №
0615614/09.06.2021 г. и карнет-опис са маркирани 5972 броя дървета със синя
боя, което е със 107 дървета повече от предходното маркиране на 5865 бр.
дървета.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на свидетелите И. В. П., Я. П. И., К. Ц. К. и И. М. М. и приетите
по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
5
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, с оглед
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ и Заповед РД-49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните /л. 24/, с оглед нормата на чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ.
Спазени са императивните процесуални правила при издаването на
АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
От прочита на АУАН и НП е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочените времето, мястото на нарушението и
обстоятелствата, при които е установено, с което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен
срок от извършване на нарушението, респективно - 3 месеца от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
издадено в законоустановения 6-месечен срок. Поради това са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на наказателното постановление на формално основание.
Настоящата инстанция приема, че административнонаказателното
6
обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при
издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно
приложение на материалния закон.
В тежест на административнонаказващия орган е да ангажира такива
доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че
е безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна
състава на конкретното административно нарушение и че са налице
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на сочения нарушител.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са недостатъчни, за да
установят по несъмнен начин извършването на посоченото в наказателното
постановление административно нарушение.
Актосъставителят И.П. и свидетелят по акта Я.П. твърдят едни
обстоятелства и описват една фактическа обстановка, която не се
потвърждава от показанията на другите свидетели – К. К. /издал
Позволително за сеч № 0607325/01.04.2021 г./ и Исм. М. /шофьор в „****“
ЕООД и отговорник за сечища/ и приетия като писмено доказателство
Протокол за освидетелстване на сечище № 0283327/27.06.2016 г.
При така съществуващото противоречие в показанията на разпитаните
свидетели, настоящата инстанция намира, че в хода на съдебното следствие
не се доказа по безспорен и категоричен начин липсата на маркирация на
дървесина в описания в АУАН и НП отдел 73, подотдел „к“, землище ***** –
държавна горска територия – в едно от площните селища, разположено в
югозападната част на подотдела, над подотдел „н“ и неизпълнение от
жалбоподателя на задълженията по чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 и ал. 4
от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Свидетелите П. и П. твърдят,
че при извършената от тях проверка на 16.04.2021 г. са констатирали наличие
на стара маркирация на около 40 броя дървета, която била с една забележим
син цвят и била от 2016 г. Затова приели, че тази площ не е маркирана. Св. К.
пък твърди точно обратното, като е категоричен, че седмица – две преди
издаването на позволителното за сеч от 01.04.2021 г. лично е извършил
проверка съвместно с К.К. и И. М., обиколил е 5-те площни сечища в този
отдел и е имало маркирация със синя боя, като не му е направило впечатление
за по-светла и по-стара маркирация и е приел, че маркирацията е от тази
година. Св. М. сочи, че по принцип ходят на оглед преди издаването на
7
позволително за сеч и не е забелязал в площните сечища в този отдел някои
дървета да са маркирани по различен начин от други. Съдът кредитира
показанията на свидетелите К. и М., тъй като същите се подкрепят от приетия
като писмено доказателство Протокол за освидетелстване на сечище №
0283327/27.06.2016 г., съставен от инж. Д. З. в присъствието на Т. Т., в който
е отразено, че след съвместно обхождане и проверка на сечище в общ. ***,
землище *****, отдел 73, подотдел „к“, с площ на позволително за сеч 8,4 ха
не са констатирани налични неотсечени, маркирани стъбла. Отразените в
цитирания протокол обстоятелства отново разколебават изграждането на
вътрешно убеждение за категорична доказаност на описаното в АУАН и НП
нарушение.
Представените от процесуалния представител на въззиваемата страна и
приети като писмени доказателства Позволително за сеч №
0615614/09.06.2021 г., карнет-опис за извършено маркиране, сортиментна
ведомост и протокол за освидетелстване на сечище № 0590327/16.04.2021 г.
към позволително за сеч № 0607325/01.04.2021 г. също не доказват по
несъмнен начин административнонаказателното обвинение, тъй като от тях и
от показанията на св. К. се установява, че след извършената проверка на
16.04.2021 г. по заповед на Директора е извършено домаркиране и съгласно
Позволително за сеч № 0615614/09.06.2021 г. и карнет-опис в общ. ****,
землище *****, отдел 73, подотдел „к“ са маркирани 5972 броя дървета със
синя боя, което е със 107 дървета повече от предходното маркиране през 2020
г. на 5865 бр. дървета, т.е. по заповед на Директора /която не е представена по
делото/ са маркирани повече дървета от отразените 40 бр. дървета със стара
маркирация в Констативните протоколи от извършената на 16.04.2021 г.
проверка. Изложеното обуславя извод, че домаркирането на дървета в този
отдел не е извършено за отстраняване на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя, а по други причини.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на съдебното следствие не
са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин
да установят извършването на административно нарушение, за което е
ангажирана отговорността на сочения за нарушител, поради което
административнонаказателното обвинение е недоказано.
Поради това съдът приема, че при издаване на наказателното
8
постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон,
което обуславя отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
При този изход на делото е неоснователна претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, във
вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/06.12.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което на К. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1
от Закона за горите е наложено административно наказание – глоба в размер
на 300 лева (триста лева) за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите, във вр. с чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9