Р Е Ш Е Н И Е
№ 51/02.06.2020 г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение в публично заседание, проведено
на 15 май 2020 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар: Соня
Дичева
Прокурор:
Иван Т.
Като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева
НДВ № 69 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
420, ал.2, вр. чл.
422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано
е по искане, подадено от осъдения Р.Ф.Р., за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 15/2020 г. на Районен съд Исперих. От съдържанието на
искането се извежда позоваване на основанието по чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл.
348, ал. 1, т.1 и т.3
от НПК. Осъденият заявява недоволство от наложеното му наказание, като
посочва смекчаващи вината обстоятелства; навеждат се и оплаквания, че процесът
на постигане на споразумение и представянето му пред съда е опорочен поради
„правна неграмотност“ на искателя, съчетана с неопитност и безотговорност на
защитника, които довели до манипулиране на действителната воля на обвиняемия.
Прави се искане за намаляването на наложеното наказание.
В съдебно
заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения
Р. - адв. В.Т., развива доводи за допуснато от съда съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като се е намесил служебно в процеса на формиране на
волята на страните по отношение на размера на наказанието.Моли да бъде уважено
искането за възобновяване, като бъде намален размера на наложеното на осъдения
наказание.
Прокурорът
от Варненска апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за
неоснователност на искането за възобновяване.
Осъденият Р.
моли за намаляване на наложеното му наказание.
Варненският
апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането
за възобновяване е процесуално допустимо.
Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419
от НПК, като от него се извеждат доводи в подкрепа на заявеното на
основание по чл.422,
ал.1, т.5, вр. чл.348
от НПК. Същото е направено в срока по чл.421,
ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С
определение от 03.02.2020
г. по НОХД № 15/2020
г. по описа на РС Исперих е одобрено споразумение за решаване на делото между
прокурор при Районна прокуратура гр.Разград, ТО Исперих и адв.Петър Манев
Петров, по силата на което осъденият Р.Ф.Р. се е признал за виновен в това, че:
- за
периода от 27.11.2019г. до 02.12.2019г. в с.Голяма вода, обл.Разградска, в условията на продължавано престъпление, на
два пъти, противозаконно , е отнел чуждо МПС-лек автомобил „Опел Астра“ с
рег.№РР 86 49 АН на стойност 1 480 лв., собственост на Емрах Ахмедов
Мустафов от с.с., от владението му , без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го ползва, като деянието е извършено повторно, като от
субективна и обективна страна е осъществил признаците на престъпление по
чл.346, ал.2 , т.2, предл.последно, във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.28,ал.1
от НК;
-На
27/28.11.19г. в с.Голяма вода, обл.Разградска, при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ-СД плеър марка „АЕГ“ модел ЦСФМП
100 на стойност 45 лв., собственост на
Емрах Ахмедов Мустафов от с.с., от владението му , без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като от субективна и обективна страна е осъществил признаците на престъпление по
чл.196, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
За
престъплението по чл.346, ал.2, т.2 , предл. последно, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, при условията на чл.54, ал.1 от НК на искателя е било
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 1 месец, при
първоначален строг режим.
За
престъплението по чл.196, т.1 от НК, отново при условията на чл.54, ал.1 от НК
- „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 2 месеца, при първоначален строг режим.
На
основание чл.23, ал.1 от НК наказанията били групирани, като за изтърпяване
било наложено най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две
години и два месеца при първоначален строг режим.
По реда на
чл. 59 ал.1 от НК било зачетено времето, през което обвиняемия Р.Р. е бил
задържан по МН „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА„ , считано от 02.12.2019г.
В тежест
на осъдения са възложени направените по делото разноски.
Налице е и
произнасяне по отношение съдбата на веществените доказателства.
Производството
по делото е протекло по реда на Глава
29 от НПК, като след приключване на досъдебното производство и преди внасяне
на обвинителния акт срещу Р. е постигнато споразумение между прокурора и
защитника на осъдения, което е било одобрено от съда.
В
принципен план следва да се посочи, че споразумението е една от предвидените в
процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена като приемлив
компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в
извършване на престъпление от общ характер. Последният признава фактите по
обвинението и своето виновно поведение, отказва се от състезателната процедура
по разглеждане на делото в съда, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено
по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като по този начин получава
възможност да влияе върху параметрите на санкцията.
Необходима
предпоставка за сключване на споразумение е привлеченото към наказателна
отговорност лице да признае вината си в извършване на конкретното престъпление,
за което е обвинен, като признанието следва да е направено доброволно и
съзнателно. В това производство обвиняемият има самостоятелно и суверенно право
да реши дали е съгласен с условията на постигнатото между прокурора и неговия
защитник споразумение. Доброволното и съзнателно признание на вината, както и
съгласието на обвиняемия с условията на споразумението се удостоверяват чрез
вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията
на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага
подпис под тези изявления.
В
настоящето производство описаните предпоставки за решаване на делото със
споразумение, съставляващи задължително условие за редовността на споразумението,
са били изпълнени. Отразените в протокола от съдебно заседание на 03.02.2020 г.
изявления на осъдения Р., че разбира условията и последиците на споразумението,
както и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред на контрадикторно производство,
сочат на валидно и доброволно формирана воля у осъдения за признаване на вина
по конкретно въздигнатото му обвинение и за съгласие с условията на
споразумението, включващи и вида и размера на наказанието. Не съществува правна
възможност след като е одобрено споразумението, осъденият да оттегли съгласието
си по условията на споразумението.
В искането
на осъдения се съдържат оплаквания, че процесът на постигане на споразумение и
представянето му пред съда е опорочен поради неговата „правна неграмотност“,
съчетана с неопитност и безотговорност на защитника, които довели до
манипулиране на действителната воля на обвиняемия. Доказателства в тази насока
не се откриват при внимателен преглед на извършените процесуални действия.
Твърденията на осъдения, че е бил подведен от защитника си, който бездействал,
не кореспондират с доказателствата по делото. На първо място осъществената
защита по отношение на осъденото лице не е била формална. Именно в резултат на
активността на адв.П.Манев в споразумението са били направени промени относно
част от веществените доказателства, които вместо да бъдат отнети в полза на
държавата са били върнати на осъдения. Предложените промени, вкл. и тази
досежно размера на наказанието са били обсъдени с осъденото лице и в резултат
на съгласуваната воля на осъденото лице, неговия защитник и прокурора се е
достигнало до увеличения размер на наказанията „Лишаване от свобода“. Пред съда
осъденият отново лично е заявил съгласието си с направените промени, отразени в
съдебния протокол и подписани от страните. Очевидно обвиняемият е разполагал с
достатъчно време и достъп до правна помощ, за да се ориентира относно
съдържанието и последиците от подписване на споразумение, още повече, че според
справката за съдимост, той вече е участвал в производства по глава
двадесет и девета от НПК за същите
по вид престъпления и е имал предимството на практическия опит. По делото
липсват доказателства, които да поставят под съмнение менталните и когнитивни
възможности на обвиняемия.
Поради
това изразеното в искането за възобновяване на наказателното дело недоволство
от определеното с одобреното споразумение наказание може да бъде разгледано
само във връзка с проверката, дължима от първоинстанционния съд да прецени дали
споразумението не противоречи на закона и на морала - чл. 382, ал. 7 от НПК. Тук следва да
се посочи, че при диференцираната процедура по Глава
двадесет и девета от НПК, основно задължение на решаващия съд е да провери
дали споразумението не противоречи на закона и морала. Върховният касационен
съд в практиката си нееднократно е посочвал, че „при посочената процедура
компетентността на съда не се свежда само до администриране волята на страните,
защото съдебният орган запазва ръководната си роля в процеса чрез упражняване
на контрол върху начина, по който са решени въпросите, по които страните са
постигнали съгласие“. Безспорно при решаването на делото по този процесуален
ред, обвинението и защитата сами решават въпросите по чл. 301 НПК, но съдът запазва ръководната си роля в процеса чрез упражнявания
контрол, обхващащ от една страна съществото на спора и от друга страна,
начинът, по който са решени въпросите на споразумението. Съдът е длъжен да
формира вътрешното си убеждение при одобряването му на базата на събрания
доказателствен материал по такъв начин, че да защити правата на обвиняемия,
както и да разкрие обективната истина и да отговори на очаквания обществен
интерес за справедливост. В този смисъл Решение № 61 от 27.04.2018 г. на ВКС по
н. д. № 215/2018 г., III н. о., НК, Решение № 312 от 18.11.2015 г. на ВКС по н.
д. № 985/2015 г., III н. о
Тези
изисквания могат да бъде постигнати чрез проверката, която трябва съдът да
направи на групите въпроси, посочени в чл.382, ал.4 и ал.7 НПК /вкл.чл.54 и чл.36 от НК/.
При негативен отговор, на който и да било от тях, съдът е длъжен да предложи
промени в споразумението, съгласно чл. 382, ал. 5 НПК, които се обсъждат
от прокурора и защитника и ако страните не се съгласят с тях, да откаже да го
одобри и да върне делото на прокурора.
В
конкретния случай, съдът е упражнил това свое правомощие, тъй като е извършил
суверенна преценка, че предложените наказания със споразумението противоречат
на закона и морала и е предложил на страните съответни промени, дал им е
възможност да обсъдят тези промени и да формират единна воля по тях. Горното
сочи на изпълнение от съда на възложеното му от закона задължение да се
запознае с доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, да
провери достигната ли е обективната истина по делото и допустимо ли е
одобряване на представеното му споразумение за извършените от обвиняемия
престъпления.
Не търпи
укор и преценката на решаващия съд за съответствие на определеното със
споразумението по реда на чл.23 от НК на осъдения наказание две години и два
месеца лишаване от свобода, с изискванията на закона и морала. Ако осъденият е
считал, че наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо поради
завишеност на размера му, той е разполагал с процесуална възможност да не дава
съгласие изобщо за сключване на предложеното му споразумение и да не го
подпише. Съответно, пред съда да заяви, че не е съгласен с конкретни параметри
на споразумението, включително и за наказанието, което сега атакува.
Видно от
протокола за съдебното заседание, проведено на 03.02.2020 г., районният съд е
разяснил правата на осъдения, след което той е декларирал, че разбира
обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението,
разбира последиците от него и се съгласява изцяло с тях. При това положение
атакуваният съдебен акт би бил порочен, ако се установи, че при определяне на
наказанието са нарушени правилата по чл. 54-58 от НК,
не са съобразени целите на чл.36 от НК и принципът на чл.35,
ал. 3 от НК, а съдът в нарушение на чл.382,
ал. 7 от НПК го е одобрил.
По
конкретното дело нарушения при определяне на наказанието лишаване от свобода не
са допуснати. Наказанието е определено при условията на чл.54
от НК малко над легалния минимум.
Извършените
престъпления са със завишена степен на обществена опасност. Престъпната
деятелност обхваща противозаконно отнемане ползването на чуждо МПС при
условията на повторност и рецидивна кражба. В рамките на досъдебното
производство са били събрани доказателства и за извършен опит от осъденото лице
за взломна кражба от търговски обект, останал извън рамките на обвинението.
Така установения от данните по делото профил на осъдения като лице, занимаващо
се с престъпления против собствеността и такива по чл.346 от НК определя и
неговата сериозна обществена опасност.
Преценката,
дължима от съда, сезиран с постигнато споразумение, е за липса на противоречие
със закона и морала. В случая, наказанието на Р. е определено в съответствие с
нормите на материалния закон, а определеният конкретен размер не е несъответен
на закона и на морала, защото е съобразен с целите по чл. 36 от НК.
С оглед на
изложеното, не са налице основания за възобновяване на наказателното дело.
Водим от
горното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения Р.Ф.Р. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
15/2020 г. на Районен съд Исперих.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.