РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Велико Търново, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на двадесети и първи март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. № 62
по описа на АСВТ за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано
е по жалба, подадена от И.А.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №АУЗ5401000332-1/
24.10.2022 г., издаден от орган по приходите в Община Велико Търново, потвърден
след обжалване по административен ред с Решение № 20/ 14.12.2022 г. на
директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Велико Търново. От оспорващото лице се поддържа незаконосъобразност на
АУЗД, поради издаването му при неспазване на изискванията за форма /липса на
мотиви/, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Изтъква се, че
при събиране и преценка на доказателствения материал по делото
административният орган е отдал значение на факти, неотносими към облагането на
жалбоподателя с ДНИ и ТБО, като същевременно не е установил релевантните такива
– кой е моментът на прехвърляне на собствеността върху трите недвижими имота, в
случая чрез влизането в сила на постановление за възлагане от 01.11.2016 г. по
изпълнително дело № 20117260400516 на ЧСИ Д.Б.. По същество заявява, че
посоченото постановление за възлагане е влязло в сила преди 01.01.2017 г. и
значително преди вписването му в имотния регистър, поради което задълженията за
ДНИ и ТБО за периода 01.01.2017 г. – 17.11.2017 г., са определени при липса на
основание или в завишен размер. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалвания АУЗД и потвърждаващото го решение на директора на Д „МДТ“ в Община
Велико Търново. Не се претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Представя по делото писмено становище, в което излага съображения
по същество за незаконосъобразност на обжалвания АУЗД.
Ответникът, директорът на Дирекция „Местни
данъци и такси” при Община Велико Търново, конституиран като такъв съгласно чл.
4, ал. 5, предл. второ, вр. с ал. 1 от ЗМДТ, чрез пълномощника си по делото ***П.Г.,
оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания и по-подробно
в представена писмена защита, развива доводи за валидност, процесуална и
материална законосъобразност на АУЗД. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен
от съда размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУЗ5401000332-1/ 24.10.2022 г., издаден от орган по
приходите в Община Велико Търново, на И.А.И.
са определени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г., за три броя недвижими имоти в гр.
Велико Търново – имот с партиден № 355010, представляващ земя, имот с партиден
№ 7003171400004, представляващ земя, и имот с партиден № 7003171400005,
представляващ земя. Определеният размер на публичните вземания е както следва –
за данък върху недвижимите имоти - общо 171,35 лв., от които 112,37 лв.
главница и 58,98 лв. – лихви за забава, изчислени към дата 24.10.2022 г., за
такса битови отпадъци – общо 296,01 лв., от които 194,25 лв. главница и 101,76
лв. лихви към дата 24.10.2022 г., или всичко 467,36 лв., от които 306,62 лв.
главница и 160,74 лв. лихви, начислени към посочената дата. Задълженията са
определени въз основа на подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти вх. №
102540/ 09.07.2007 г., вх. № 102548/ 10.07.2007 г. и вх. № 102549/ 10.07.2007
г., и Постановление за възлагане на недвижим имот – нов собственик с ЕИК
*********. Актът е бил обжалван по административен ред на основание чл. 152 и
сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ. От задълженото лице е
приложено Постановление за възлагане от 01.11.2016 г. по изпълнително дело № 20117260400516 на ЧСИ Д.Б.
с твърдение, че от датата на постановлението не е собственик на описаните
имоти. С Решение № 20/ 14.12.2022 г. на директора на Дирекция „МДТ” в Община
Велико Търново, АУЗД е бил изцяло потвърден. Решението е връчено на И.И.
на дата 11.01.2023 г., видно от известие за доставяне на л. 9 от делото.
Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на дата
23.01.2023 г., съгласно дадения входящ
номер в деловодството на ответната администрация.
В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото
са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вкл. удостоверение от ЧСИ Д.Б., че
постановлението от 01.11.2016 г. по Изпълнително дело 20117260400516 е влязло в
сила на 17.11.2017 г., за което обстоятелство жалбоподателят е уведомен на
29.11.2017 г., съобразно инкорпорираната в удостоверението разписка /лист 16
гръб от делото/.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави
следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до
компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след
изчерпване на процедурата по административно оспорване. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава
е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Задълженията за
местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно
регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т.
5 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е
предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК. Според ал. 3 на чл. 4 на ЗМДТ в производствата
по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят
със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Националната агенция за приходите. Тоест, в процесуалния закон има специални
правила за оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите
такива по АПК. Редът за установяване, обезпечаване и събирането на местните
данъци е приложим и по отношение на местните такси, в т.ч. за такса „битови
отпадъци“, по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ. Съдът в производство от вида на
настоящото извършва проверка на законосъобразността на АУЗД в потвърдената му
по административен ред част.
В конкретния
случай АУЗД е издаден от ;=D=J=, главен експерт – орган по приходите при Община
Велико Търново, определена със Заповед № РД 22-1784/ 28.09.2021 г. на кмета на
Община Велико Търново, да извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и
чл. 9б от ЗМДТ. С оглед на това, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в
предвидената от закона писмена форма. Решението, с което АУЗД е потвърден, е издадено в изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция „МДТ“ при
общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също
в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с
чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ. В решението си горестоящият орган е обсъдил
наведените пред него възражения и е достигнал до краен извод за
законосъобразност на обжалвания АУЗД.
Неоснователни са
изложените в жалбата оплаквания за липса на мотиви – изложени фактически и
правни основания в оспорвания АУЗД. Безспорно е, че в изпълнение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки административен акт трябва да съдържа
мотиви, които да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни,
за да може от тях да стане ясна преценката на органа относно установените факти
и приложимото право. При издаването на процесния акт административният орган изрично
се е позовал на съответните считани от него за приложими законови разпоредби от
ЗМДТ, ДОПК, решенията на Общинския съвет и Наредбата за определянето и
администрирането на местни данъци на територията на Община Велико Търново
/НОАМДТОВТ/, и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Велико Търново /НОАМТЦУТОВТ/,
определящи съответните данъчни ставки и послужили за определяне размера на
публичните задължения. Изложени са значимите за определянето на вземанията
факти, касаещи индивидуализиране на недвижимите имоти, подадените за тях
декларации и постановлението за възлагането им на нов собственик. Конкретизиран
е и периода, за който се отнасят установените задължения. В АУЗД данъкът и
таксата са определени отделно за всеки обект, включен в партидния номер, след
което е определено и общото задължение. Независимо, че в АУЗД не са отграничени
конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на
общата й стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. В оспорения
акт административният орган е отразил механизма, по който е изчислил размера на
данъка и таксата за съответния данъчен период и за всеки конкретен имот на
жалбоподателя. Съобразно това, съдът намира, че от тези данни може да установи
налице ли са били основанията за издаване АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, кой е
данъчният обект, данъчният период, данъчната ставка и начинът на определяне на
ДНИ и ТБО.
При извършената
служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт за
установяване на задължения, е съобразена с приложимите за случая процесуални
норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като
от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване,
което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт
по чл. 108 от ДОПК. Тоест, за органите по приходите съществува възможността да
определят дължимия от жалбоподателя по силата на закона местен данък, без да
провеждат ревизионно производство. В конкретния случай се касае за определяне
на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което
е изрично посочено и в самия акт. Еднозначно и непротиворечиво от АУЗД се установява,
че е извършена служебна проверка на жалбоподателя по данни от декларациите,
подадени от самия него в ответната администрация, относно притежаваните от него
недвижими имоти, както и въз основа на данни, получени от трети лица и
организации. Проверката е констатирала, че съответните публични общински
задължения не са платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. последно,
предл. последно от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно
фактическо основание за съставяне на АУЗД. Както от приходния, така и от
решаващия орган, са взети предвид всички относими за облагането факти и
обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този
вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона.
Не е спорно, че
задълженията за ДНИ и ТБО на жалбоподателя са определени за три недвижими имота
– земя, всички находящи се в град Велико Търново. Спорът пред настоящата
инстанция се свежда до дължимостта на ДНИ и ТБО за тези имоти за 2017 г. и
начислените лихви за забава. И.А.И. на практика не отрича, че е бил собственик
на процесните имоти, не прави възражения по отношение приложените основи и
ставки при определяне на ДНИ и ТБО, нито отрича предоставянето на съответните
услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, като основание за начиславане на
последните. Същият оспорва определенето на такива за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г., като
твърди единствено, че тогава не е бил собственик на въпросните недвижими имоти,
позовавайки се на Постановлението за възлагане от 01.11.2016 г. по изпълнително дело 20117260400516 на ЧСИ
Д.Б., въз основа на което твърди, че публичните задължения не се дължат от
него.
За преценката на
материалната законосъобразността на оспорения акт е от значение налице ли са
били предпоставките за възникване на задължение за заплащане на спорните ДНИ и
ТБО от жалбоподателя, за 2017 година. По аргумент от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗМДТ, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната
поземлени имоти в строителните граници на населените места, като не се спори,
че процесните обекти отговарят на посоченото условие. Данъчно задължени за
заплащането им съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, са собствениците на облагаемите
с данък недвижими имоти. Същите лица, по силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ,
дължат и заплащането на такса „битови отпадъци“ за извършваните от общината
услуги по чл. 62 от ЗМДТ в недвижимите имоти.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е декларирал в
подадените от него декларации по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 102540/ 09.07.2007 г.,
вх. № 102548/ 10.07.2007 г. и вх. № 102549/ 10.07.2007 г., придобиването на
собственост съответно върху ПИ № 89 с идентификатор 10447.517.81, ПИ № 97 с
идентификатор 10447.517.168 и ПИ № 98 с идентификатор 10447.517.167, находящи
се в гр. Велико Търново, местност „Дълга лъка“, по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 310, том II,
вх. Рег. № 3311, дело № 300 от 21.04.2007 г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 309, том II, вх. Рег. № 3308, дело № 299 от
21.04.2007 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС. Няма спор по
делото, а и от доказателствата се установява, че процесните имоти са продадени
на публична продан от ЧСИ Д.Б., във връзка с образувано от последния изп. дело
№ 20117260400516 година.
Според нормата
на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, при прехвърляне на собствеността на имота или при
учредяване на ограничено вещно право на ползване, приобретателят дължи данъка
от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в
собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. В
конкретния случай собствеността върху процесните имоти е преминала върху
приобретателя по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от
01.11.2016 г. по изп. дело № 20117260400516 на ЧСИ Д.Б., влязло в сила на
17.11.2017 година. Влизането в сила на постановлението и датата на която е
станало това, са удостоверени от ЧСИ Д.Б. с официален удостоверителен документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Същият не е изрично оспорен в определения
от закона срок от жалбоподателя и се ползва със съответната обвързваща
доказателствена сила съгласно цитираната по-горе норма на ГПК, приложима в
настоящото производство на основание чл. 144 от АПК и § 2 от ДР към ДОПК. Това
удостоверение е получено лично от И.И. на 29.11.2017 г. и с него безспорно е
установен моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено
от частния съдебен изпълнител. Този момент от своя страна определя датата на
прехвърляне на собствеността върху процесните недвижими имоти от патримониума
на жалбоподателя към трето лице. В този смисъл приложение намира нормата на чл.
496, ал. 2, изр. първо от ГПК, според която от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота.
Тоест, до
влизане в сила на постановлението за възлагане собствеността върху процесните
недвижими имоти не е променяна. Следователно, по отношение на същите
жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, до разпоредителните действия и следва да заплати ДНИ и ТБО. След тази
дати имотите вече не са в патримониума на жалбоподателя, поради което
последният не дължи данъци и такси за месеца, следващ месеца на
разпоредителното действие. Новият собственик дължи данъка от началото на
месеца, следващ месеца, през който е прехвърлена собствеността на имота, а
бившият собственик дължи данък върху недвижимите имоти до края на месеца, през
който това е станало. В конкретния случай задълженията на жалбоподателя са
определени за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 година, което в пълнота
кореспондира със законовите правила.
Съдът намира, че
И.А.И. е бил собственик на процесните имоти за периодите, за които са му
определени задълженията, т.е. съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ същият е данъчно
задължено лице за заплащане на публични общински задължения по отношение на
процесните имоти. Задължението за заплащане на местните данъци е обусловено от
качеството на собственик, което безспорно жалбоподателят притежава в процесните
периоди.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя и по отношение на установените с АУЗД дължими от
него такси за битови отпадъци за коментираните по-горе недвижими имоти за 2017
година. Както се посочи, съгласно чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ
таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на
общината, тоест задължени лица за заплащането на ТБО са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. Представените по делото доказателства
установяват, че жалбоподателят е бил собственик на имотите към процесния
период, което означава, че същият е
задължено лице по смисъла на цитираните по-горе норми и за такса битови
отпадъци за въпросните имоти. Както се отбеляза, предоставянето на услугите не
се оспорва от страните по делото. Предпоставките за освобождаване от такса за
битови отпадъци са посочени в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, но в
случая не се твърди и доказва нито едно от тези обстоятелства в това число, че
определени услуги не са предоставяни, че в определения срок и вид е подадена
декларация, че имотът няма да се ползва през следващата година или че има
сключен договор за обслужване с лица, регистрирани по ЗУО. При това положение,
съдът приема, че услугите по събирането, транспортирането и тртирането на
отпадъците, са извършвани през процесния период в района, в който се намират
имотите. След като жалбоподателят е лице, което е задължено да заплаща данък
върху собствени недвижими имот, той е задължен да заплаща и ТБО за същите
имоти. Налице са предвидените материалноправни предпоставки за дължимостта на
такса битови отпадъци за притежаваните от И.А.И. имоти за периода от 01.01.2017
г. до 30.11.2017 година.
Съобразно
горното съдът намира, че обжалваният акт за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, определящ дължими от И.А.И. задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2017
г. - 30.11.2017 г., както и начислените за тях лихви за забава, е
законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното
от ответника искане за присъждане на разноски, тази претенция следва да бъде
уважена. Жалбоподателят следва да
заплати на ответника поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и чл. 24, изр. второ
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на И.А.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ5401000332-1/ 24.10.2022 г., издаден от орган по приходите в Община Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 20/ 14.12.2022 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Велико Търново.
Осъжда И.А.И. с ЕГН **********,
адрес *** да заплати на Община Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: