Решение по дело №4910/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260693
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20211100504910
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 24.02.2022 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Божидар Стаевски

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4910 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.02.2021  г. по гр.дело № 46108/12 г., СРС, І ГО, 29 състав е осъдил Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес *** на основание чл. 213 КЗ (отм.); вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 500,62 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №10- 0300/050/5000067за вреди на лек автомобил „Хюндай И30“, с per. № *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2012 г. до погасяването. Осъдил е Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“, ЕИК *****да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 35,59 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.01.2012 г. до 30.09.2012 г., като е отхвърлил акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 40,29 лв. и за периода 22.11.2011 г. - 22.01.2012 г. Осъдил е Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“, ЕИК *****да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата в размер на 733,57 лв. разноски по производството. Осъдил е З. „А.Б.“ АД, ЕИК ***** да заплати на Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата в размер на 0,87 лв. разноски по производството.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Генералния директор К.П., чрез пълномощника юрисконсулт В.В.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че процесното решение на СРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът в мотивите си не е обсъдил фактическите твърдения на ответника и приложените от него писмени доказателства, а именно писмени обяснения на служители и извадка от дневника с телефонограми, в които се съдържат твърдения, че процесния инцидент, а именно падане на бариерата на охраняемия железопътен прелез върху л.а. Хюндай, поради техническа неизправност, не е бил регистриран. Сочи, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а ако някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемият/ищец З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори О.П.и А.А., чрез пълномощника по делото адвокат А.Б. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и доспустимо, пради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.49 ЗЗД  и чл.86, ал.1 ЗЗД от З. „А.Б.“ АД срещу Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ за сумата от 500,62 лв., представляваща обезщетение за застрахователно събитие по застраховка „Каско“, настъпило на 12.11.2010 г. поради наличие на техническа неизправност на бариера на охраняем железопътен прелез на ул.„Николаевска“ в гр. Берковица, както и за сумата 40,29 лв., обезщетение за забава за периода от 22.11.2011 г. до 01.10.2012 г.

Ищецът З. „А.Б.“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, е настъпило събитие - на 12.11.2010г. в гр. Берковица, ул. „Николаевска“ поради техническа неизправност бариера на охраняем железопътен прелез пада и реализира пътно-транспортно произшествие с преминаващия в този момент през прелеза лек автомобил „Хюндай И30“, с per. № *****, управляван от водача Е.Х.А., който автомобил е бил собственост на Т.Ж.А.. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №0300/10/050/500157, по която били изготвени опис на вредите и доклад, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта, била изплатена стойността на ремонта в размер на 500, 62 лв. на 11.01.2011 г. Твърди, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от 500,62 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение, но ответното дружество не извършило плащане. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати главница 500,62 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2012 г. до окончателното плащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 40,29 лв. за периода 22.11.2011 г. - 01.10.2012 г.

Ответникът Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е обстоятелството, че на посочената дата е регистрирана по установения ред техническа повреда на бариерния механизъм. Посочил е, че  приложения протокол за ПТП е подписан само от едностранно от Т.А., както и че схемата е скицирана неправилно. Твърдял е, че не са налице доказателства относно вината на ответното предприятие, поради което не се дължи претендираното обезщетение.

По делото е безспорно, а и от представената застрахователна полица № 10-0300/050/5000067 се установява, че между ищеца и Т.Ж.А. е сключен договор за застраховка „Пълно каско“, със срок на застрахователно покритие - от 29.04.2010 г. до 29.04.2011 г. с предмет процесният лек автомобил марка „Хюндай И30“, с per. № *****, собственост на Т.Ж.А.. Следователно, процесният увреден автомобил марка „Хюндай И30“, с per. № ***** се явява застрахован по застраховка „Пълно каско“. Видно от общите условия на З. „А.Б.“ АД, застрахователят заплаща застрахователно обезщетение за повреди на застрахованото МПС, причинени от ПТП), дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение товар или други материални щети, или сблъскване с и/или удар от други физически тела (в случаите, когато това не е ПТП). Следователно, твърденият реализирал риск - щети по МПС, вследствие удар от падаща железопътна бариера, се явява покрит по силата на договора за застраховка „Пълно каско“.

Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети се доказват от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.Х.А., както и от представения по делото констативен протокол за ПТП №801139/12.11.2010 г. Свидетелят Е.А., разпитан по делегация, установява, че претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил марка „Хюндай“ с per. № *****, собственост на съпругата му Т.Ж.А.. ПТП-то било реализирано в гр. Берковица, на връщане от гр. София в посока гр. Видин, при преминаване на път с железопътен прелез, където бариерата била спусната, а пред него имало друг спрял автомобил. Времето било сухо, било в светлата част на денонощието, около обяд. След преминаването на влак, бариерата се вдигнала и автомобилите потеглили. В този момент въжето на бариерата се скъсало и паднало върху купето на управлявания от свидетеля автомобил. Сочи, че причина за произшествието е скъсването на въжето на бариерата. Пристигнали работници, които започнали да се карат, тъй като имало и други случаи  на паднала бариера предишни дни. На мястото пристигнали органи на полицията и съставили протокол за ПТП, който свидетелят лично е подписал. Вследствие на ПТП били нанесени щети на покрива на автомобила, счупила се задна антена. От показанията на свидетеля се установява, че изобразената схема в констативния протокол за ПТП отговаря на действителния механизъм на произшествието, вкл. и посоката на движение на автомобила. Депозиран е протокол за ПТП № 801139 от 12.11.2010 г., съставен от П.П., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ „Полиция“-гр. Берговица. В него е удостоверено, че ПТП е настъпило с л.а. „Хюндай И30“ с per. № *****, собственост на Т.Ж.А. и управляван от Е.Х.А.. Описано е, че при преминаването на автомобила през железопътен прелез на ул. „Николаевска“ в гр. Берковица, поради внезапна техническа неизправност бариерата паднала върху преминаващия автомобил. Удостоверените в протокола щети по МПС са: ожулена боя на покрива на автомобила и дясна релса за заключване. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Била е приета съдебна автотехническа експертиза/САТЕ/, неоспорена от страните, от която се установява, че механизмът на ПТП представлява падане на бариерата на железопътен прелез в момент, в който автомобилът е преминал под нея, като щетите по увредения автомобил /щети по покрива на автомобила и двете релси на багажник, увредена антена/, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП. Според вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 502,10 лв.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./ дава право на репариралия вредите застраховател да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор срещу гражданска отговорност, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на застрахователното събитие-увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на вредите от застрахователя. Настоящата инснтанция намира, че са налице визираните  предпоставки.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.)

Относно отговорността на ответника то и съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Закона за железопътния транспорт, обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от НК "Ж.и.", която управлява предоставеното й имущество /чл. 9 ал.4 ЗЖТ/ и извършва дейността по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура /чл. 10 ал.1 т.2 ЗЖТ/. Съгласно §1, т.1 ДР ЗЖТ "Обекти на железопътната инфраструктура" са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2 ЗЖТ, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните прелези и техните съоръжения. Съгласно § 6, т. 50 ПЗР на ЗДП железопътен прелез е пресичане на едно ниво на път е железопътна линия. Съгласно чл.181 ал.1 от Наредба № 55 от 29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура, прелезите се съоръжават с технически средства в зависимост от категорията и местоположението им, а съгласно чл.188 ал.1 т. 4 от същата наредба, на железопътните прелези се проектират и изграждат бариери и бариерни механизми. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗДП Национална компания „Ж.и.“ е правоприемник на Национална компания „Български държавни железници“ и поема съответната част от активите и пасивите й по баланса към 30 ноември 2001 г. в частта й, която се отнася до железопътната инфраструктура. Съгласно чл. 22 от Закона за железопътния транспорт, Национална компания "Ж.и." носи отговорност за имуществените и неимуществените вреди, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура. Следователно по силата на тези разпоредби ответникът има задължение да поддържа в изправност обектите на железопътната инфраструктура и съответно осъществява надзор по смисъла на чл. 49 ЗЗД.

Твърди се от въззивника в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, че процесният Протокол за ПТП № 801139 от 12.11.2010 г. бил подписан едностранно само от собственика на автомобила, както че схемата в него е скицирана неправилно. Настоящата инстанция също приема, че Протоколът, който е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: дата, място на произшествието и видимите щети по автомобила, има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

След преценка на Протокола за ПТП, свидетелските показания и приетата по делото САТЕ, съдът приема за доказан по делото механизма на ПТП, описан в исковата молба, респ. че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на бариера на железопътен прелез върху покрива на преминаващия автомобил), като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на действителните вреди. При произшествието повредата или техническата неизправност на бариерата са настъпили внезапно, както и че ПТП е възникнало в резултат на тази техническата неизправност. В този смисъл неоснователно се явява възражението, че такъв инцидент въобще не е възникнал, тъй като не е бил регистриран, което се потвърждавало от писмените обяснения на служителите при бариерата и извадка от дневника с телефонограми.  Представените в тази връзка писмени доказателства от ответната страна, а именно  становище на директор УДВГД-София и приложените към него писмени обяснения на дежурния ръководител движение и стрелочник, както и извадка от дневника с телефонограми, са частни свидетелстващи документи и като такива не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на автора, издал документа, са се осъществили така, както се твърди. Това е посочено от първоинстанционния съд, поради което неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че съдът не е изложил мотиви в решението си защо приема за „недостоверни“ съответните доказателства.

Изводът е, че по делото е установено наличие на внезапна техническа повреда на бариерния механизъм, както и причинно-следствената връзка между произшествието, настъпило поради повреда на бариерния механизъм и щетите по автомобила.

На основание чл.271, ал.1 пр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената  претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.02.2021г. по гр.дело № 46108/12г. на СРС, І ГО, 29 с-в.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Генералния директор К.П., чрез пълномощника юрисконсулт В.В.да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори О.П.и А.А., чрез пълномощника по делото адвокат А.Б. от САК, със съдебен адрес: *** направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.