Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Стара
Загора, 19.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Петко
Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Яница
Ченалова к.а.н. дело № 76 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Г.К. *** против Решение № 10/10.01.2022 г., постановено
по АНД № 2849/2021 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3548627, издаден от ОД на МВР Стара Загора, за нарушение на Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора въззивният съд не е обсъдил
аргументите му за отмяна на ЕФ, като не е изследвал фактологията и
представените от жалбоподателя доказателства. Твърди, че процесният автомобил
не е бил управляван от него, а от трето лице, което в последствие починало,
поради което неправилно като собственик на автомобила жалбоподателят е
санкциониран с оспорения електронен фиш. Направено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменен електронният фиш
като незаконосъобразен.
Ответникът
по касационната жалба Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено възражение изразява
становище за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде отхвърлена, а
решението на РС – Стара Загора – оставено в сила. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, като се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд Стара Загора е Електронен фиш серия К № 3548627, издаден от ОД
на МВР Стара Загора, с който на Г.К.
***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 20.04.2020 г., в 11.35
ч., обл. Стара Загора, гр.Стара
Загора, главен път I-5, км.236+100 до
разклона за фирма „Мегатрон“, в посока към гр. Хасково е управляван лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. ***, собственост на Г.К.К., със скорост 78 км/ч
при ограничение от 50 км/ч. в населено място. Нарушението е
установено и заснето с АТСС /ARH CAM S1/ с номер 11743с8
и приспаднат километров толеранс от -3 км/ч.
За да
потвърди електронния фиш, Старозагорският районен съд е изложил съображения за
неговата формална и материална законосъобразност. Според съда събраните по делото доказателства установяват
по безспорен начин от обективна и субективна страна извършването на твърдяното
административно нарушение на ЗДвП и установяването му със сертифицирано и
изправно техническо средство. Съдът е обосновал приложението на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за ползване за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата и изпълнението на нейните изисквания при констатиране на
нарушението. Констатирал е, че в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят
като собственик на лекия автомобил не е подал декларация с приложено към нея
копие от свидетелство за управление на МПС на водача, когото сочи като водач на
автомобила на датата, на която е извършено нарушението. Прието е, че наложеното
наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото
деяние. Въз основа на изложените мотиви е направен извод за издаване на
обжалвания ЕФ в съответствие с приложимите законови разпоредби и същият следва
да бъде потвърден.
Обжалваното решение на Районен съд Стара
Загора е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Изложени са мотиви относно извършена преценка
на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел
за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни
изводи следват от тях, включително макар и лаконично по наведените оплаквания
на касатора в жалбата срещу ЕФ. Действително не е налице произнасяне в детайли,
но с оглед несъстоятелността на наведените доводи това не се отразява върху крайния
резултат от спора.
Напълно се споделя изводът на въззивната
инстанция, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели или да могат да
доведат до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При
съобразяване формата на електронния фиш с императивните изисквания на
специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, административнонаказателното
обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна,
а ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити.
Основното възражение в касационната
жалба се свежда до декларираното пред административно-наказващия орган от
жалбоподателя обстоятелство, че не е управлявал МПС на датата на нарушението, тъй
като МПС е било във владение на трето лице – М.Т.Г., който в последствие
починал. Тези
твърдения, поддържани и в сезиращите съдебните инстанции процесуални документи
– жалбата до РС Стара Загора и касационната жалба след уточняването й до
Административен съд Стара Загора, са останали изцяло недоказани в рамките на проведеното производство. Тъй като с
разпоредбата на чл.188, ал.1 изр.2 от ЗДвП е установена оборима презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг
нарушител се носи от собственика на МПС - настоящ жалбоподател. Предвидената в
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП специална процедура за възражение относно
авторството на деянието изисква собственикът на автомобила да подаде писмена
декларация в съответната структура на ОД на МВР, с посочване на лицето,
извършило нарушението, към която задължително прилага копие от свидетелството
му за управление на МПС.
Видно от доказателствата по делото, с вх. №
349000-22899/29.09.2021 г. К. е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП до ОД
на МВР – Стара Загора, с която е възразил по авторството на деянието,
посочвайки че на инкриминираната дата и час МПС е било предоставено на друго
лице – М.Т.Г.. Възражението не е било уважено и ЕФ не е анулиран, поради неприложено
копие от СУМПС на посочения в декларацията водач, за което жалбоподателят е
уведомен с писмо peг. № 1228-27770/14.10.2021 г. С оглед на събраните
доказателства обосновано РС е приел, че правилно е санкциониран К. като
собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението, като
възраженията в тази връзка са неоснователни.
Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на
електронния фиш при деклариране са две, а именно попълване на декларация и
предоставяне на копие от СУМПС, и липсата на която и да е от тях не изпълнява изискването
на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция,
че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е
съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен
случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение
единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без
възможност последните да се защитят. В хода на съдебното производство
жалбоподателят също не е ангажирал надлежни доказателства, които да изключват
административно наказателната му отговорност, както и да потвърдят твърденията
му за управление на посочената дата и час от друго лице. Поради това
презумпцията по чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на лицето, сочено
в ЕФ в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този
смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 5412/2013 г., III о., според което в случай, че собственикът не може да
декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може
да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на
чл.189, ал.5 предл.2 от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния
автомобил административно нарушение.
По съществото на спора районният съд правилно е приел за безспорно доказано
вмененото нарушение на ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 собственикът на
МПС, управлявано с превишена скорост, се санкционира чрез издаване на
електронен фиш. В случая нарушението е установено с годно техническо средство,
а Г.К.К. като собственик на заснетия да се движи с превишена скорост автомобил,
при необорена презумпция по чл.188 от ЗДвП, правилно е санкциониран с налагане
на наказание в законоустановения вид и размер. В този смисъл като е потвърдил
издадения електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.
С оглед гореизложените
съображения Старозагорският административен съд намира, че не са налице
наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния
съд, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника
по касация се дължат разноски само за
настоящата инстанция, като на основание чл.63в, ал.4 и 5 от ЗАНН, Г.К.К. следва
да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено
съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна
сложност на делото в минималния размер от 80лв. В производството пред Районен
съд – Стара Загора не са присъдени разноски, а липсва процесуална възможност за
присъждане на такива от касационната инстанция. С оглед на това претенцията за
присъждане и на разноските, направени в
производството пред въззивния съд, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/10.01.2022 г.,
постановено по АНД № 2849/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с
което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3548627,
издаден от ОД на МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН ********** ***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника по касация за присъждане на разноски
в производството по АНД № 2849/2021
г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.