Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Добрич, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря С.Б., като разгледа докладваното
от съдия Петкова гражданско дело № 618 по
описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Енерго Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна –
Тауърс Г, чрез ю.к. Я.Н. /надлежно упълномощен от заповедното производство/, с
която срещу Д.Н.Р., ЕГН ********** ***, е предявен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимостта на вземането по издадената
заповед за изпълнение №2236/04.10.2018г. по ч.гр. д. №4011 по описа за 2018 г.
на ДРС за следните суми: сумата от
219,63 лв. (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и три ст.), представляваща
задължение за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 19.01.2018г. до
22.03.2018г. за обект с аб.№***, находящ се в с.***, кл.№***, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда -
04.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 11,54 лв.
(единадесет лева и петдесет и четири ст.), представляваща мораторната лихва за
забава в плащането на главното парично задължение от датата, следваща падежа й до 21.09.2018г. Претендират се
разноски по заповедното производство 25 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – дължима държавна такса и 50 лв. (петдесет лв. 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение,
както и по настоящото установително производство.
Обстоятелставата, от които произтичат
претендираните права: Ответницата е клиент на „Енерго – Про Продажби” АД, с
клиентски №***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен №***,
находящ се на адрес : с.***. Тези облигационни отношения се регламентират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН
България Продажби АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката от Управителния сьвет на Е.ОН България Продажби АД и са одобрени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН
България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете са
регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено,
че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съотвената фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.107 от Закона за
енергетиката на 04.10.21018г. е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Н.Р., в резултат на което е
образувано ч.г.д. №4011/2018г. по описа на PC Добрич. Към момента на подаване
на заявлението ответницата в качеството й на потребител на електрическа енергия
има неизплатени задължения в общ размер на 231,17 лв., от които: главница в
размер на 219,63 лв.. за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода
19.01.2018г. – 22.03.2018г. и сумата от
11,54 лв., представляваща мораторната лихва за забава в плащането на главните
парични задължения от датата, следваща падежа им на 26.02.2018г. до
21.09.2018г. Съобразно указанията на заповедния съд в срока по чл. 415 от ГПК е
предявен настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез
особен представител е подал писмен отговор на исковата молба, с който заявява
становище за допустимост и основателност на предявените искове.
С последваща молба, вх. рег. №20507/15.10.2019г.
ищецът признава извършено на 08.07.2019г. плащане на вземането по процесната
заповед по чл. 410 от ГПК.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 4011 по описа за 2018г.
на ДРС. С разпореждане от 04.10.2018г. е издадена заповед № 2236 от същата
дата, с която заявлението е уважено изцяло. След връчване на заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК с разпореждане от 25.01.2019г. заповедният съд е указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 05.02.2019г.
Исковата молба е подадена по пощата на дата 15.02.2019г., поради което като
допустима подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното
си основание от разпоредбата на чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката и чл. 86
от ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК.
Предявените искове черпят правното
си основание от разпоредбата на чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката и чл. 86
от ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми,
представляваща неплатени главници и лихви за забава, дължими за потребена и
неплатена ел.енергия.
Така очертан, предметът на спора възлага
в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че
ответницата има качество на потребител по договор за доставка на електроенергия
в посочените обекти на потребление и за посочените периоди; че ищецът в
качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурите
количество ел. енергия, което е отчетено при изправност на средството за
търговско измерване и че фактурираното количество ел. енергия, съответства на
доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на задължението за
плащането й, както и размер на мораторната лихва върху главниците.
Като писмени доказателства по делото са
приобщени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г.
на ДКЕВР; издадените от ищеца фактури, както следва: фактура № ***, издадена на
19.01.2018г., с падеж 26.02.2018г. за
отчетен период 08.12.2017г. – 07.01.2018г. за абонатен номер ***, находящ се на
адрес с. *, на стойност 200,63 лв. и фактура
№**********, издадена на 22.03.2018г., на стойност 19 лв., както и справка за
потреблението и извлечение от сметка към 01.03.2018г.
Между страните липсва спор, че
ответницата има качество на потребител на доставяна от ищеца ел.енергия в процесния
обект на потребление, както и че консумацията на електроенергия редовно се е
отчитала чрез СТИ.
Задълженията по
гореописаните фактури 08.07.2019г., вкл. и претендираното обезщетение за
забава в размер на 11,54 лв. са
заплатени на 08.07.2019г., т.е. след образуване на делото.
По силата на чл.235,
ал.3 от ГПК при постановяване на решението, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, с оглед случилите се факти
след предявяване на заявлението на 04.10.2018г. по ч. гр. д. №4011/2018г. по
описа на РС-Добрич и след предявяване на исковете по чл.422 от ГПК - на 05.02.2019г.,
а именно: погасяване чрез плащане на вземането за главница и мораторна лихва в
пълен размер, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК., съдът счита, че към момента на
приключване на устните състезания в исковото производство и постановяване на
решението, предявените положителни установителни искове по чл.422 от ГПК са
неоснователни, тъй като вземането им е погасено чрез плащане и не съществува.
Но доколкото с
поведението си ответницата е дала повод за завеждане на исковете и е
съществувало вземане към ищеца към момента на подаване на заявлението му по ч.
гр. д. №4011/2018г. и то е погасено чрез плащане, но след завеждане на исковото
производство по настоящото гр. д. №618/2019г., следва ответницата да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75.00
лв. /25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/,
както и в исковото производство в размер на общо 475.00 лв., от които: 75.00
лв. - довнесена държавна такса; 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, дължимо
на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и във вр. чл. 25
ал.1 от НЗПП и 300 лв. – депозит за особен предствител.
Така
мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна –
Тауърс Г, срещу ответницата Д.Н.Р.,
ЕГН ********** ***, установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите,
предмет на издадената по ч.гр. д. №4011 по описа за 2018г. на ДРС заповед за
изпълнение №2236/04.10.2018г., а именно: сумата от 219,63 лв. (двеста и
деветнадесет лева и шестдесет и три ст.), представляваща задължение за
незаплатена ел.енергия по фактури,
издадени за периода от 19.01.2018г. до 22.03.2018г. за обект с аб.№***,
находящ се в с.***, кл.№***, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в
съда - 04.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 11,54
лв. (единадесет лева и петдесет и четири ст.), представляваща мораторната лихва
за забава в плащането на главното парично задължение от датата, следваща падежа
й до 21.09.2018г., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО В ХОДА НА ПРОЦЕСА ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
Д.Н.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна –
Тауърс Г, сумата от 25.00 лв. /двадесет
и пет лева/ - държавна такса и 50.00
лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, представляващи
направени в заповедното производство разноски по ч. гр. д. №4011/2018г. по
описа на ДРС, на осн. чл.78, ал.1 и вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.Р.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Владислав
Варненчик, бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна – Тауърс Г, сумата от 475.00 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева/, от която: 75.00 - довнесена държавна такса, 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв. - депозит за назначаване на особен
представител на ответницата,
представляващи направени в исковото производство разноски, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и във вр. чл. 25, ал.1
от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: