№ 9712
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110145886 по описа за 2022 година
Ищецът (ФИРМА, е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника (ФИРМА),
установителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1555,20 лева,
представляваща главница за неизплатено задължение за такси поддръжка за месец януари
2022 г. по обособена позиция 1 и 2 от Договор СЕ-22/30.01.2020 г. за абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност, за което е издадена фактура № **********
от 21.01.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 27.05.2022 г. до изплащане на вземането , както и
сумата 40,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за период от 21.02.2022 г. до 25.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. по ч.гр.д. 27639/2022
г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът чрез упълномощени си процесуален представител твърди, че между страните
е сключен Договор № СЕ-22/30.01.2020 г. за абонаментно поддържане на съоръжения с
повишена опасност по обособена позиция 1 и за абонаментно поддържане на
специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по
обособена позиция 2. Ищецът сочи, че по договора са дължими такси за поддръжка за м.
януари 2022 г. Аргументира, че е извършил услугите, които твърди, че са приети от
ответника, за което били подписани и приемателно-предавателни протоколи. Във връзка с
извършените услуги, ищецът издал фактура № **********/21.01.2022 г. за сумата от 1555,20
лв. с вкл. ДДС, която твърди, че не е заплатена от ответника. Сочи, че съгласно
договореностите между страните, сумата по фактурата е следвало да се заплати в 30 дневен
1
срок, считано от дата на издаването й, което обаче не било сторено. С оглед последното
излага, че претендира и лихва за забава за периода от 21.02.2022 г. до 25.05.2022 г. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен
Договор № СЕ-22/30.01.2020 г., по силата на който ответното дружество възложило на
ищеца да извършва абонаментно поддържане на съоръженията с повишена опасност по
обособена позиция 1 и абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни
работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2. Не оспорва също и че
ищцовото дружество е издало фактура № **********/21.01.2022 г. за сумата от 1555,20 лв. с
вкл. ДДС, че е извършил услугите, които били приети от страна на ответното дружество без
забележка. Сочи, че е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът подал две заявления,
касаещи идентични договори и суми, а е можел да поиска всички вземания в рамките на
едно заповедно производство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за
юрисконсулт.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 27.05.2022 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 27639/2022
г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на 27.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията, посочени в исковата молба за
описаните в нея периоди и възникнали на посочените там основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
мотивирано възражение по образец, в което е посочено, че заявителят е образувал
множество дела по различи фактури и цели обогатяване с разноски за сметка на насрещната
страна.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет вземанията, за които в
негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, които са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест
на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да докаже наличието на сключен договор с
описаното в исковата молба съдържание, че е изпълнил възложената му работа съобразно
договора, както и приемането на работата. В тежест на ищеца е да докаже и изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да обори презумпцията по чл. 264, ал. 3 от ГПК както и да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
2
Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за установени по
делото.
Между страните не е спорно, поради което и отделени като ненуждаещи се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са обстоятелствата, че е сключен договор
№ СЕ -22/30.01.2020 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извършва
абонаментно поддържане на съоръженията с повишена опасност по обособена позиция 1 и
абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове по обособена позиция 2; че ищецът е издал фактура №
**********/21.01.2022 г. за сумата от 1555,20 лв. с вкл. ДДС, която е следвало да се заплати
в 30 дневен срок, считано от издаването й; че ищцовото дружество е извършило услугите
предмет на договора, като и че работата е приета от ответника.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Б., на което съдът
дава вяра като компетентно и безпристрастно, се установява, че фактура № ********** от
21.01.2022 г. е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества с пълната й стойност, като
същата е включена в месечната справка-декларация по ЗДДС за месец януари 2022 г. на
ответното дружество и същото е ползвало данъчен кредит. По фактурата се са осчетоводени
плащания и неизплатената главница съществува като запис и при двете дружества в пълен
размер от 1555,20 лева. Доколкото вписването е надлежно при двете дружества, чиито
счетоводства са водени редовно, счетоводните записи, на основание чл. 182 ГПК вр. чл. 55
ТЗ служат и като доказателство за съществуване на задължението в сочения размер.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие –
реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие –
одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително съответства на
възложеното с договора (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г. на II
ТО на ВКС). Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да
направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
неблагоприятни последици за него - при липса на възражения за неточно изпълнение
работата се счита за приета. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави
последващи възражения за неточно изпълнение, включително като възражения срещу
предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че безспорно приложение намира
презумпцията по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи, че ищцовото дружество е извършило услугите предмет на договора, които
възложителят, като е осчетоводил надлежно фактурата за дължимото на ищеца
възнаграждение без възражения. Ето защо за него е възникнало валидно задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение, размерът на което се установява от издадена
фактура № ********** от 21.01.2022 г. за сумата в размер на 1555,20 лева, поради което
искът следва да се уважи.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при
чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за
изпълнение на това задължение. Между страните е уговорен срок за заплащане на
възнаграждението, поради което съгласно чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава след изричан на 30 дни от издаване на фактурата и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 21.02.2022 г. до
25.05.2022 г., изчислено от вещото лице в размер на 40,61 лева, поради което акцесорният
иск следва да бъде уважен в пълен размер и за заявения период.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноските в първа
инстанция.
Възражението на ответното дружество, че ищецът е заявил претенции за разноски
при злоупотреба с процесуални права, тъй като е подал няколко заявления за издаване на за
заповед за изпълнение на парично задължение за фактури, издадени въз основа на един
договор, в настоящия случай е неоснователно. На първо място страната не е ангажирала
доказателства за това, освен това ищецът, на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК определя
предмета и обема на търсената защита. На второ място, оспорвайки съществуването на
вземанията предмет на заповедта за изпълнение с възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
вместо да атакува единствено разноските в заповедното производство по реда на чл. 413, ал.
1 от ГПК с частна жалба, ответникът е дал повод за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК,
където са кумулирани още разноски.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 31,92 лева за
държавна такса и 760 лева за възнаграждение за адвокат, платено в брой съгласно договор за
правна защита и съдействие, който служи за разписка за получаване на описаната в него
сума в брой съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на
процесуалния представител на длъжника по отношение на разноските на заявителя в
заповедното производство на лист 31, съдът счита за основателно, тъй като претендираната
сума от 760 лева надвишава необосновано минимума по чл. 7, ал. 7, вр. с ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определена съобразно размера на претенцията за защита в производства за издаване на
заповед за изпълнение в размер на 400 лева, до който размер възнаграждението за адвокат
4
следва да се намали.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 31,91 лева за
държавна такса и 760 лева за възнаграждение за адвокат, платено в брой съгласно договор за
правна защита и съдействие на лист 44, който служи за разписка за получаване на описаната
в него сума в брой съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на
процесуалния представител на длъжника по отношение на разноските на ищеца в исковото
производство, съдът счита за основателно, тъй като претендираната сума от 760 лева
надвишава необосновано минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определена съобразно размера на
претенцията в размер на 459,58 лева, до който размер това възнаграждение също следва да
се намали.
Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени общо 923,41 лева - разноски общо за
двете производства, от които 431,92 лева за заповедното производство и 491,49 лева – в
исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът (ФИРМА), със
седалище и адрес на управление в ..., дължи на ищеца (ФИРМА, със седалище и адрес на
управление в ..., сумата в размер на 1555,20 лева, представляваща главница за неизплатено
задължение за такси поддръжка за месец януари 2022 г. по обособена позиция 1 и 2 от
Договор СЕ-22/30.01.2020 г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена
опасност, за което е издадена фактура № ********** от 21.01.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
27.05.2022 г. до изплащане на вземането, както на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
40,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за период от 21.02.2022 г. до 25.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. по ч.гр.д. 27639/2022
г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА (ФИРМА), със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на
(ФИРМА, със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 923,41 лева - разноски в производството производства, от които 431,92 лева за
заповедното и 491,49 лева – в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5