№ 14631
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110117765 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“, чрез юрк. К., извежда съдебно предявените субективни права
при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за т.а. „Фолксваген“, модел „Кади”, с
рег. № НОМЕР, заплатил парична сума в общ размер на 7 614,92 лв. (с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на
процесния автомобил от настъпило ПТП на 06.07.2017 г., около 18:00 ч. на автомагистрала
„Хемус“ по посока към гр. София, на 100 метра преди тунел „Топли дол“, по вина на водача
на л.а. „Хонда“, с рег. № НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по
силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника
да изпълни задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение с
вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, но ответното дружество не заплатило процесната сума.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира и лихва за забава в размер на 2 320,62 лв. за
периода от 14.01.2019 г. до 14.01.2022 г., тъй като в поканата предложил 30-дневен срок за
доброволно изпълнение на паричното вземане, поради което длъжникът следвало да се
счита в забава след изтичане на срока. При тези твърдения иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 17.01.2022 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2022 г. по ч.гр.д. №
2004/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез юрк. Д., е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ
1
датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л. а.
„Хонда“, с рег. № НОМЕР. Оспорва причинно – следствената връзка между щетите,
получени върху процесното МПС и деянието, извършено от М. М.. Поддържа, че вина за
настъпване на процесното ПТП имал само и единствено водачът на т.а. „Фолксваген“, модел
„Кади”, с рег. № НОМЕР, който могъл да избегне удара и да предотврати инцидента, ако
бил проявил необходимата грижа, съблюдавал интензивността на движението и спазвал
дистанция с другите автомобили. В условията на евентуалност твърди съпричиняване в
значителен размер. От друга страна твърди, че от доказателствата по делото не ставало ясно
какъв е точният механизъм на ПТП. Релевира възражение, че размерът на заплатените от
ищеца авто-ремонтни дейности бил прекомерно завишен. Оспорва и претенцията на ищеца
за присъждане на разноски за определяне на щетата, тъй като не били представени
доказателства за заплащане на такива разноски. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка "Каско",
сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил
застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/
наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни
вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/
наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между делинквента и
ответното дружество.
От представените по делото доказателства, в това число и застрахователна полица №
**********, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, по
силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
МПС, както и че в срока на действие на договора – на 06.07.2017 г., около 18:00 часа, лек
автомобил „Хонда ЦР В“, с рег. № НОМЕР, се движил по автомагистрала „Хемус“ с посока
към гр. София, като на около 100 метра преди тунел „Топли дол“ водачът предприел
маневра за навлизане в най - лява лента, при което пресякъл траекторията на движение на
товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № НОМЕР, и реализирал ПТП с него, за което
застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
имущество щети в размер на 7599,92 лв., поради което е встъпил в правата на увредения
срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
От събраните писмени доказателства, заключението на допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза и показанията на свидетеля С. П. С. несъмнено се установява, че
действията на водача на л.а. „Хонда ЦР В“, с рег. № НОМЕР, съставляват граждански
деликт. Той е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, изр. първо от Закона за движение
2
по пътищата, тъй като преди да започне маневрата за преминаване в съседна пътна лента не
се е убедил, че няма да създаде опасност за водача на т.а. „Фолксваген Кади“, с рег. №
НОМЕР, който се е движил след него, и не се е съобразил с неговото положение, посока и
скорост на движение, респ. не е пропуснал превозното средство, което се е движело по
съседната пътна лента, вследствие на което е реализирал удар с товарен автомобил
„Фолксваген Кади“, с рег. № НОМЕР. Съгласно заключението на приетата съдебно –
автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на
увреденото МПС са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима
законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В конкретния случай в хода на съдебното
дирене по делото не се събраха доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС „Фолксваген Кади“, с рег. № НОМЕР, към
възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена
тежест на ответника. Отделно от това, съгласно заключението на приетата без да бъде
оспорена съдебно – автотехническа експертиза, което вещото лице изрично потвърди в
проведеното на 25.11.2022 г. съдебно заседание, след изслушване на двамата свидетели,
ударът е бил предотвратим за водача на л.а. „Хонда ЦР В“, с рег. № НОМЕР, който е
навлязъл в опасната зона на движещия се в съседната пътна лента товарен автомобил
„Фолксваген Кади“, с рег. № НОМЕР. Вещото лице изрично изяснява, че след като водачът
на л.а. „Хонда ЦР В“, с рег. № НОМЕР, е навлязъл в опасната зона на товарен автомобил
„Фолксваген Кади“, с рег. № НОМЕР, водачът на последния автомобил не е имало как да
спре преди мястото на удара.
Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Съдът счита, че при съдебно заявена претенция дължимото обезщетение следва да се
определи по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. От приетото
експертно заключение по назначената САТЕ, което не е оспорено от страните и което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът намира, че следва да бъде кредитирано, се
3
установява, че стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Фолксваген
Кади“, с рег. № НОМЕР, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в
размер на претендираните от ищеца 7599,92 лв.
Следователно искът е основателен до пълния предявен размер плюс 15 лв.
ликвидационни разходи или общо 7614,92 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът
дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е
обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал.
2 от ЗЗД.
Предвид пълното уважаване на главната претенция, следва да бъде напълно уважена и
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в
момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС" на увреденото
лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.
По делото се установява, че регресната покана до ответника е получена на 30.01.2018 г.
Както се посочи и по – горе, ответникът ще изпадне в забава в 30 дневен срок от получаване
на окомплектованата преписка.
Лихвата за забава върху главницата от 7614,92 лв. за исковия период от 14.01.2019 г. до
14.01.2022 г. възлиза в претендирания от ищеца размер на 2320,62 лв. Ответникът не е
представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради което
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски в размер на 198,71 лв. за държавна такса, вкл.
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лв. или
общо 248,71 лв. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 397,42 лв., за САТЕ в размер на 300 лв., за разпит на свидетел в размер на 120 лв.,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лв. или общо 917,42 лв. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за заповедното производство в общ размер на 248,71 лв. и за
исковото производство в общ размер на 917,42 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” №
87, дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, ул. “Стефан Караджа” № 2, следните суми: 7614,92 лева (с вкл. 15 лева
ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на т.а.
„Фолксваген“, модел „Кади”, с рег. № НОМЕР, от настъпило на 06.07.2017 г., около 18:00 ч.
пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Хемус“ по посока към гр. София, на
100 метра преди тунел „Топли дол“ по вина на водача на л.а. „Хонда“, с рег. № НОМЕР,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ЗД „БУЛ ИНС“
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва за периода от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 2 320,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
14.01.2019 г. до 14.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2022 г. по ч.гр.д. № 2004/2022 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Стефан Караджа” № 2, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 2004/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 167 с-в, в размер на 248,71 лева, както и направените разноски в
исковото производство в размер на 917,42 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5