РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя А.П., срещу Наказателно постановление № 1883-F565786/03.11.2020 г., издадено
от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл.
355, ал. 1 КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
ТД на НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител юк. Я., моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2020 г., свидетелката С.Х., в качеството си на инспектор по приходите към
ТД на НАП, съставила АУАН на жалбоподателя, за това, че в качеството си на осигурител,
не е подал в срок до 27.07.2020 г. декларация Образец 6 за месец юни 2020 г.
Декларацията е била подадена по интернет малко след полунощ на 28.07.2020 г.
(00:16:12 ч. - л. 5).
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел
фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление от
03.11.2020 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т.
1 от Наредбата, и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, наложил на жалбоподателя санкция в
размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
1
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано
е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са
всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Въпреки това,
съдът счита че са налице основания за отмяна на НП, поради следните причини:
В конкретния случай съдът намира, че извършеното деяние съставлява "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Декларацията е била подадена с няколко минути
закъснение след изтичане на законовия срок, т.е. закъснението е минимално и не е довело до
никакви вредни последици за държавата. Макар и със закъснение, все пак жалбоподателят е
изпълнил своите законови задължения преди съставянето на акта, с който се констатира
нарушението. Ето защо, независимо от характера на нарушението и следващата му се
отговорност, съдът счита, че определената за това нарушение санкция се явява в размер,
несъответстващ на тежестта на извършеното. Изложените обстоятелства дават основание на
съда да третира конкретното нарушение като такова с по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Следователно, по
мнение на настоящия съдебен състав, административнонаказващият орган в случая е
следвало да се възползва от цитираната законова възможност на чл. 28 от ЗАНН и да не
налага наказание на жалбоподателя, като само го предупреди, тъй като са налице всички
законови предпоставки за това.
В този смисъл наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1838-F565786/03.11.2020 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя „Т.Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 355, ал. 1 КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, вр. чл. 2,
ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Вярно с оригинала: /п/
КС
2
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3