РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, на трети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 337, по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 247, ал.1, пр. 1 ГПК
Съдът констатира, че при постановяване
на решение № 260092/14.04.2021
г., по
гр. д. № 337/2020 г., по описа
на Районен съд Велинград, е допуснал очевидна фактическа грешка.
От данните по делото, а и от мотивите на
постановеното решение
№ 260092/14.04.2021
г., по
гр. д. № 337/2020 г., по описа
на Районен съд Велинград, се установява безспорно, че са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 вр. чл. 92 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 863,34 лв. по договор за
потребителски кредит № 3026135/19.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение- 13.12.2019 г. до окончателно погасяване на дълга, сумата от 57,40 лв. /петдесет и седем лева и 40 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 174.11.2018 г. до 20.06.2019 г., сумата от 34,02 лв. /тридесет и
четири лева и 02 стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, за периода от 14.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 13.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 708 от 17.12.2019 г., по
ч.гр.д. № 1345, по описа ВРС за 2019 г.. Съдът е разгледал исковете и в
мотивите си е счел, че те са изцяло основателни по размер.
Като съобрази горното съдът приема, че в
случая е налице явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното
външно изразяване в текста на решението, което съгласно практиката на ВКС Реш.
№ 475/26.10.2010 г., по гр.д. № 881/2010 г., на II г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК, представлява основание за отстраняване на очевидна фактическа
грешка. Несъответствието между формираната воля в мотивите и диспозитива на
решението не касае фактическите и правни изводи на съда. Ето защо съдът приема,
че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка като в
диспозитива на решение
№ 260092/14.04.2021
г., по
гр. д. № 337/2020 г., по описа
на Районен съд Велинград, следва да се чете „сумата от 863,34 лв. по договор за потребителски кредит № 3026135/19.12.2017
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 13.12.2019 г. до окончателно
погасяване на дълга, сумата от 57,40 лв. /петдесет
и седем лева и 40 стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, за периода от 174.11.2018
г. до 20.06.2019 г., сумата от 34,02 лв. /тридесет и
четири лева и 02 стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, за периода от 14.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 13.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 708 от 17.12.2019 г., по
ч.гр.д. № 1345, по описа ВРС за 2019 г.“, вместо погрешно
изписаното „сумата
от 499.49 лева/ четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки / - представляваща главница по договор за паричен заем №
49529/30.09.2015 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
30.10.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 552.53 лева/ петстотин
петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, за периода от 02.05.2016г. до 30.08.2016г., сумата от 121.98 лева/сто
двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава, за периода от 03.05.2016г. до 11.10.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 868 от 06.12.2018 г., по ч.гр.д. № 1512, по описа ВРС за 2018
г., респесктивно, с които се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 863,34 лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга, сумата
от 57,40
лв. /петдесет и седем лева и
40 стотинки/ представляващи
възнаградителна лихва за периода от 174.11.2018 г. до 20.06.2019 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; 34,02 лв./тридесет
и четири лева и 02 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 14.11.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда.“.
Така мотивиран на основание чл. 247 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
на основание чл. 247 ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260092/14.04.2021
г., по
гр. д. № 337/2020 г., по описа
на Районен съд Велинград, като в диспозитива, вместо погрешно изписаното „сумата от 499.49
лева/ четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки / -
представляваща главница по договор за паричен заем №
49529/30.09.2015 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
30.10.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 552.53 лева/ петстотин
петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, за периода от 02.05.2016г. до 30.08.2016г., сумата от 121.98 лева/сто
двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава, за периода от 03.05.2016г. до 11.10.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 868 от 06.12.2018 г., по ч.гр.д. № 1512, по описа ВРС за 2018
г., респесктивно, с които се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 863,34 лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга, сумата
от 57,40
лв. /петдесет и седем лева и
40 стотинки/ представляващи
възнаградителна лихва за периода от 174.11.2018 г. до 20.06.2019 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; 34,02 лв./тридесет
и четири лева и 02 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 14.11.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда.“, следва да се чете вярното „сумата
от 863,34
лв. по договор за потребителски кредит № 3026135/19.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение- 13.12.2019 г. до окончателно погасяване на
дълга, сумата от 57,40 лв. /петдесет
и седем лева и 40 стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, за периода от 174.11.2018
г. до 20.06.2019 г., сумата от 34,02 лв. /тридесет и
четири лева и 02 стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, за периода от 14.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 13.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 708 от 17.12.2019 г., по
ч.гр.д. № 1345, по описа ВРС за 2019 г.“.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ТЕРЗИЕВА