№ 2661
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110130945 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че ответникът *** е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в *****. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния
период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените
покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и
като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за сметка на ищеца. Съгласно чл. 40,
ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след
получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира сумите, с които
ответникът се е обогатил без основание, а именно: 1 323,02 лв., представляваща цената на
доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2024
г. до окончателното плащане, както и 286,06 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.08.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 22997/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.05.2024 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано да е бил собственик на процесния
имот през исковия период. Оспорва размера на исковите суми. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, чийто падеж е настъпил три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. на 17.04.2021 г. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца *** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага установяване от страна на ищеца наличието на
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от *** на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В случая, от
представения в заверен препис нотариален акт № 151, том Х, нот. дело № ***/2008 г. (л. 21-
23 от делото) се установява, че считано от 11.09.2008 г. ответникът *** е придобил
собствеността върху апартамент № 7, находящ се в *** заедно с 3,55 % идеални части от
общите части на секция *** и от правото на строеж за изграждане на секция № 8 върху
дворното място, като предвид представеното удостоверение с изх. № 68-00-1594/16.02.2020
г., издадено от *** (л. 19 от делото), според което *** съответства на сграда на *****, съдът
приема, че е налице идентичност между административния адрес, описан в нотариалния акт
и този, на който се намира процесният имот, още повече, че в тази насока липсва изрично
оспорване от ответника в хода на процеса. Макар придобивната сделка от 11.09.2008 г. да е
сключена значителен период от време преди исковия период, по делото няма данни относно
осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата
върху апартамента, който е предмет на същата, поради което съдът прави извод, че това е
било така и в периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2021 г., за който се отнасят исковите суми. В
същото време от страна на ответника не се навеждат и твърдения да е сключил писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с ищеца, поради
което съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето защо,
ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни
отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на
договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я заплатила
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Именно в този смисъл са и
фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, който
изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и наличието на
неоснователно обогатяване от негова страна, като от *** не се оспорва, че именно той е
ползвал имота.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, между
страните не се спори, а и видно от изводите в констативната част от заключението по
съдебно-техническата експертиза, етажните собственици на сградата, находяща се на адрес:
*****, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач ***.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: *****, е била
измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответника са
начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като вещото лице
се е запознало с изравнителните сметки и протокола за отчет. Детайлно експертът е посочил
как се формират сумите, като е достигнал до извод, че ищецът е начислявал същите
съобразно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба. Така,
сумите за отопление са начислявани въз основа на реален отчет на апартаментен топломер
№ ********* за 2021 г. и 2022 г., сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на
реален отчет за 2021 г. и на база по 140 литра дневно за 1 брой обитател за 2022 г., а тези за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, се изчисляват на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота, като за
процесния имот пълният отопляем обем е 218 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия. В случая, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2021 г. възлиза на сумата от
2 175,61 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (1 586,36
3
лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (589,25 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях. Ето защо, при така установените количества топлинна енергия, доставени в
процесната сграда – етажна собственост, правилното начисляване на топлинната енергия за
имота и заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е
правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставена топлинна енергия,
стойността на която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени. По делото не се
твърди, а и не се доказва плащане от ответника на процесната сума, поради което главното
задължение за цена на топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.07.2020 г. до
30.11.2021 г. възлиза на посочената по-горе сума от 2 175,61 лв., с която той се е обогатил
без основание за сметка на ищеца, което е довело до неговото обедняване в същия размер,
като обедняването и обогатяването произтичат от един и същи юридически факт.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в
случая се касае за вземанията за неоснователно обогатяване, поради което същите се
погасяват с изтичането на общата 5-годишна давност. Тъй като основанието на вземането не
е налице към момента на самото престиране, давностният срок започва да тече от деня на
получаването , от който момент то става изискуемо. Следователно, доколкото вземанията
са станали изискуеми към момента на предоставяне на съответната престация, то към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.04.2024 г. 5-годишният давностен
срок не е бил изтекъл. За пълнота следва да се отбележи, че процесните вземания са за
неоснователно обогатяване и същите нямат периодичен характер, поради което съдът прие,
че същите са погасяват с общата 5-годишна, а не 3-годишна давност – арг. т. 7 от ППВС №
1/1979 г.
При това положение, с оглед диспозитивното начало предявеният главен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 323,02 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2021 г., с
чиято стойност ответникът се е обогатил, се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2024 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от страна
на ищеца наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според
чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно
обогатяване, поради което общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна връзка.
Следователно, задълженията на ответника за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия не са възникнали като срочни, за да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника, като от
страна на ищеца е представена такава с изх. № П-8260/11.07.2023 г. (л. 17 от делото),
адресирана до ***, с която е предвиден 7-дневен срок от датата на нейното получаване за
доброволно плащане на сумата от общо 3 864,26 лв., включваща изравнителна сметка за
сезон 2020/2021 г., въведена в м.07.2021 г. и за периода от м.08.2021 г. до м.05.2023 г.
Принципно посочената покана касае вземания, част от които са и процесните такива, поради
което по своето съдържание тя би могла да постави ответника в забава. В случая обаче,
съдът не приема, че това е така, тъй като от представеното известие за доставяне (л. 18 от
4
делото) се установява, че пратката се е върнала с отбелязване, че е останала „непотърсена“,
поради което не може да се приеме, че същата надлежно е достигнала, респ. е получена от
своя адресат. Нещо повече, от известието за доставяне не става ясно, че касае връчване
именно на обсъдената по-горе покана с изх. № П-8260/11.07.2023 г., поради което не е
изключено то да е свързано с осъществяването на друга кореспонденция между страните.
Поради изложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр.
дело № 22997/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 67,57 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 370,60 лв. – платена държавна такса,
депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на длъжника – ответник следва да се присъдят
претендираните от него разноски в производството по ч. гр. дело № 22997/2024 г. по описа
на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, които съответно възлизат на 35,56 лв. - адвокатско възнаграждение, както и на
71,11 лв. - адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на същото съдът счете за
доказано с оглед представените 2 броя договори за правна защита и съдействие съответно от
17.05.2024 г. и от 17.09.2024 г., в които е отбелязано, че уговореното такова е платено в брой,
поради което имат характер на разписки. Релевираното от ищеца възражение за
прекомерност съдът счете за основателно, поради което намали същото съответно до
размера от 200,00 лв. – по отношение на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство и 400,00 лв. - по отношение на адвокатското възнаграждение в исковото
производство, отчитайки обема на извършената дейност от адв. Д., включваща подаване на
възражение по образец, както и на отговор на исковата молба, без явяване от негова страна в
откритото съдебно заседание на 06.02.2025 г., но също така и фактическата и правна
сложност на делото, приключило без събирането на допълнителни доказателства освен
първоначално допуснатите. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът съобрази и
разрешението, възприето с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по
отправено преюдициално запитване при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, според което съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери, като
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа – в т. см. е и Определение № 1016
от 06.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4123/2023 г., IV г. о., ГК.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ***, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ***** срещу ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ***
дължи на *** сума, с която ответникът се е обогатил без основание, а именно: 1 323,02 лв.,
представляваща цената на доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода от
01.07.2020 г. до 30.11.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в *****, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2024 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 22997/2024 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху задължението за доставена топлинна енергия за стопански нужди в размер на 286,06
лв. за периода от 31.08.2021 г. до 08.04.2024 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 67,57 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 22997/2024
г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 370,60 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 35,56 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 22997/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от
71,11 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца *** – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6