Р Е Ш Е Н И Е
№ 2172
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 1742 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба, уточнена с молба от 09.06.2023 г. (л. 23 от адм. дело № 448/2023
г. по описа на Административен съд – Пазарджик) на И.Г.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София,
бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 15 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“ в периода от
11.06.2018 г. до 26.09.2019 г., изразяващи се в обида, възмущение, притеснения,
битови неудобства, внушаване на чувство за малоценност и незначителност, като
конкретните оплаквания се изразяват в: липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ); изпитвал е болки
в ухото в продължение на няколко месеца, но не са го изкарали на лечение;
мръсни килии с наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; без обособен санитарен
възел с постоянно течаща топла и студена вода в килиите, в които е пребивавал. С
горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане
на сторените разноски в размер на 10 лева – внесена държавна такса.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите
претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност,
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Съгласно справка,
изготвена от Началник ЗООТ „Смолян“ с рег. № 337/28.07.2023 г. (л. 38-39),
ищецът И.Г.И. е преведен в ЗООТ „Смолян“ на 11.06.2018 г. за изтърпяване на
присъди по чл. 195 от НК, като е освободен на 26.09.2019 г. и за периода на
престой в ЗООТ „Смолян“ е настаняван в следните спални помещения:
- стая № 212,
която се състои от две помещения – външно помещение с площ от 14,85 кв.м. и
вътрешно помещение с площ от 13,47 кв.м., т.е. общо 28,32 кв.м. и с капацитет
до 7 л.св. (а не както е посочено в справката – до 6 л.св.), като към момента
на престой на ищеца там са били настанявани до 6 л.св. включително с него. Тази
стая разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка, като площта му
не е включена в горепосочената жилищна площ на стаята. И вътрешното и външното
помещение на стаята, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и
се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размери 154/172 см.,
които имат възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в
помещенията. За всеки л.св. е осигурено легло, като същата е оборудвана още с два
шкафа, три масички и три стола;
- стая № 203,
която се състои от едно помещение с площ от 25,69 кв.м. и с капацитет до 6
л.св., като към момента на престой на ищеца в това спално помещение там са били
настанявани до 6 л.св. включително с него. Стаята е със собствен санитарен
възел (баня и тоалетна) с размери 170/144 см., осветеността е осигурена чрез 2
бр. осветителни тела в стаята и 2 бр. в банята и тоалетната, а отоплението е с
2 бр. радиатори, има два прозореца с размери 165/177 см., които осигуряват
проветряването и спомагат за осветеността през деня. За всеки л.св. е осигурено
легло, като същата е оборудвана още с 3 бр. маси, 2 бр. шкафове, 1 бр. помощна
масичка и 4 бр. столове за хранене;
- стая № 115,
която се състои от две помещения – външно помещение с площ от 15 кв.м. и
вътрешно помещение с площ от 12,24 кв.м., т.е. общо 27,24 кв.м. и с капацитет
до 6 л.св., като към момента на престой на ищеца там са били настанявани до 6
л.св. включително с него. Стаята разполага със собствен санитарен възел, в
който има мивка, като квадратурата му не е включена в горепосочената жилищна площ
на стаята. И вътрешното и външното помещение на стаята, както и санитарният
възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята
разполага с два прозореца с размери 145/145 см., които имат възможност да се
отварят и да осигурят нужното проветряване в помещенията. Дограмата на
прозорците е ПВЦ – поставена през 2018 г. За всеки л.св. е осигурено легло,
като стаята е оборудвана още и с два големи и два малки шкафа, две масички и три стола. Първи
етаж западно крило разполага с общо помещение, което се използва за сушилня и
обща баня, като и на двете помещения е направен основен ремонт през 2018 г.
Достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти в седмицата (по график) в
общото помещение (баня на първия етаж) за задоволяване на хигиенни нужди;
- стая № 302,
която се състои от две помещения – външно помещение с площ от 15,44 кв.м. и
вътрешно помещение с площ от 17,16 кв.м., или общо площ 32,60 кв.м. и с
капацитет до 8 л.св. (а не както е посочено в справката – 7 л.св.), като към
момента на престой на ищеца там са били настанявани до 7 л.св. включително с
него. Стаята разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка, като
площта му не е включена в горепосочената жилищна площ на стаята. И вътрешното и
външното помещение на стаята, както и санитарният възел са снабдени с
осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с
размери 155/175 см. и 145/170 см., които имат възможност да се отварят и да
осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки л.св. е осигурено
легло, като стаята е оборудвана още и с два големи и един малък шкаф, две
масички и два стола. Трети етаж западно крило разполага с общо помещение, което
се използва за сушилня и обща баня. И на двете помещения е направен основен
ремонт през 2018 г. Достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти в седмицата
(по график) в общо помещение (баня на третия етаж) за задоволяване на хигиенни
нужди;
- стая № 205,
която се състои от едно помещение с площ от 15,3 кв.м. и с капацитет до 3
л.св., като към момента на престой на ищеца там са настанявани до 3 л.св.
включително с него. Стаята разполага с един прозорец с размери 150/175 см.,
който има възможност да се отваря и да осигурява нужното проветрение.
Помещението се отоплява с радиатор. Самата стая е снабдена с осветителни тела,
като разполага с маса – 1 бр., шкаф – 2 бр., столове – 2 бр. и 3 бр. легла.
Втори етаж западно крило разполага с общо помещение, което се използва за
сушилня и обща баня. И на двете помещения е направен основен ремонт през 2018 г.,
достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти в седмицата (по график) в общо
помещение (баня на втори етаж) за задоволяване на хигиени нужди.
От същата
справка се установява, че до освобождаването си, л.св. И. не е подавал молби
или жалби против условията в ЗООТ „Смолян“. Установява се също така по отношение
на дезинфекцията, че ЗООТ „Смолян“ има сключен договор за обезпаразитяване със
специализирана в тези услуги фирма, която извършва пръскане по стаите на
общежитието по график. В подкрепа на тези твърдения са представени протоколи за
извършени услуги в периода от 08.01.2019 г. до 23.08.2019 г., както и
извлечение от Тетрадка за лицата, посетили ЗООТ „Смолян“, видно от която на
13.09.2018 г. е вписано посещение на две лица, извършващи пръскане срещу хлебарки
(л. 30-37). Приложена по делото е и Таблица № 6 за перилни, миещи,
дезинфекциониращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от
свобода за един месец (л. 28).
А съгласно,
депозирания на л. 33 и сл. по адм. дело № 448/2023 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, писмен отговор на ГДИН, килиите, коридорите и
сервизните помещения се почистват ежедневно от л.св., което изискване е
съгласно ЗИНЗС, съответно проблемът с поддържането на чистотата в килиите е
пряко зависим от самите л.св. и проблемът с хлебарките идва от внасянето на
храна в спалните помещения, за което са си отговорни самите л.св., тъй като
хлебарките ходят там, където има храна.
Налице е и
нарочно изявление, че в системата на ГДИН работят професионалисти – лекари, зъболекари
и фелдшери, които компетентно се грижат за здравето на л.св., а в случаите на
по-сериозни болестни процеси при л.св., същите се извеждат под охрана в
съответните цивилни областни болници или в специализираните болници от
системата на ГДИН в гр. София и гр. Ловеч.
От приложеното
по делото медицинско досие на ищеца (л. 56 и сл.) се установява, че на
09.04.2019 г. същият е осъществил първично помещение при СИМПС, съответно на
22.04.2019 г. е извършено вторично такова при специалист УНГ – д-р М.М. с
основна диагноза „Остро гнойно възпаление на средното ухо“, като на контролния
преглед пациентът е споделил, че няма подобрение – силна болка в лявото ухо с
тупкащ характер, лек световъртеж и постоянно главоболие зад лявото ухо, като
терапия е отразено, че е проведено антибиотично лечение без ефект с мнение за
хоспитализация (така амбулаторен лист на л. 60). На същата дата – 22.04.2019 г.
е бил насочен за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (така
направление на л. 61). Съответно на 30.04.2019 г. е прегледан от специалист УНГ
– д-р Г.Е. с основна диагноза: „Остър мастоидит“, с Анамнеза: „От детска
възраст с периодично гноетечение от ляво ухо, от около една седмица с болка зад
ушната област в ляво, лекуван амбулаторно без особен ефект“, Обективно
състояние: „Дясно ухо – б.о., в ляво – мезотимпанална перфорация, от която
изтича оскъдно гноевиден оксудат и белезникави люспи, за скенер с контраст,
обс. Мастоидитис“. Проведени изследвания – КТ на процеси мастоидеи, установи се
– двустранен хроничен максиларен синуит, хроничен отит в ляво – мезотимпанит,
който подлежи на консервативно лечение за момента. Оперативно лечение в планов
порядък (така лист за преглед на пациент на л. 59).
В о.с.з.,
проведено на 25.09.2023 г., ищецът заявява, че има оплаквания от
администрацията от Затвора Пловдив, защото тя не му е предоставила възможност,
както и че няма оплаквания от доктора в ЗО „Смолян“.
Като свидетел по
делото е разпитан В.В.Т.. От показанията на същия се установява, че познава
ищеца много добре, били са в една стая в гр. Смолян от 11.06.2018 г. до
08.03.2019 г., в килията са били шест човека, тя не е била добре осветена,
имало е липса на течаща вода, защото е имало режим, водата е била кална –
негодна за пиене, вътре в килията е имало чешма, но водата била негодна за
пиене, в повечето случаи течала мътна, кална вода. В килията твърди, че е имало
тоалетна, но е била много мизерна – вратата е била разнебитена, изгнила цялата,
затваряла се е, но е миришела ужасно самата стая. В стаята е имало хлебарки,
дървеници и мишки, не е ставал свидетел на пръскане в стаята. През деня е
можело да се излиза на двора, но в повечето случаи през зимата дворът е бил
покрит със сняг, нямало е къде да се ходи и затова си стояли в килиите. Твърди,
че никога не е имало топла вода в килията, къпането е било два пъти седмично,
баните били в много окаян вид, водата и там е била кална. Л.св. сами си чистели
стаите, но имало мухъл, влага, каквото и да се чисти, в Смолян условията били
по-лоши от Пловдив, особено през зимата. Знае, че ищецът е имал някакви
проблеми, трябвало да излиза за някаква операция в болницата, но са го забавили
много време, не знае точно какъв е бил проблемът, спомня си, че доста дълго
време е чакал, оплаквал се е, но никой не му обърнал внимание и всеки го
пренебрегвал, на него лично не се е оплаквал, но е бил свидетел на това, че е
ходил да се оплаква многократно. Имало е лекар в ЗО, който не го е било грижа
за л.св., идвал в определени дни от седмицата, но в повечето случаи казвал, че
няма лекарства и че е дошъл за малко и си тръгва. Твърди, че много пъти ищецът
му е казвал, че докторът трябва да го прегледа преди да се стигне до болницата,
но не е ставал свидетел доктор да го преглежда.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват, с оглед на
всички други данни по делото.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковия
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти
и последиците от недоказването.
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в ЗООТ „Смолян“ от
11.06.2018 г. до 26.09.2019 г., т.е. през целия исков период.
Установява се на
следващо място, че спрямо него не са осъществени незаконосъобразни действия
и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на
чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото през това време същият е пребивавал в
спални помещения № 212, № 203, № 115, № 302 и № 205, които се установи, че
отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св. – стая № 212 е с
площ от 28,32 кв.м. и с капацитет до 7 л.св., като в нея са били настанявани до
7 л.св., стая № 203 е с площ от 25,69 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в
нея са били настанявани до 6 л.св., стая № 115 е с площ от 27,24 кв.м. и с
капацитет до 6 л.св., като в нея са били настанявани до 6 л.св., стая № 302 е с
площ от 32,60 кв.м. и с капацитет до 8 л.св., като в нея са били настанявани до
7 л.св. и стая № 205 е с площ от 15,30 кв.м. и с капацитет до 3 л.св., като в
нея са били настанявани до 3 л.св. В подкрепа на този факт е и обстоятелството,
че всяка една от посочените по-горе стаи е била снабдена със съответния брой
легла, съобразно капацитета за настаняване.
Не се установява
и твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, доколкото цитираната
разпоредба предвижда, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения, т.е. задължението за наличие на санитарен възел в спалните помещения
е само за заведенията от закрит тип и арестите в затворите, а в конкретния
случай ищецът е бил настанен в общежитие от открит тип. Независимо от
гореизложеното, установява се от събраните по делото доказателства, че в стая №
212, в стая № 115 и в стая № 302 е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
студена вода, в стая № 203 дори има и баня и единствено в стая № 205 няма
санитарен възел в стаята, но на втория етаж, на който се намира тази стая, има
баня, състояща се от две помещения, на които през 2018 г. е направен основен
ремонт. По отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от
ответника становища се установява, че на л.св. е осигурен достъп до такава два
пъти седмично съгласно график, а както вече се посочи и по-горе, в една от
стаите ищецът е имал постоянен достъп до баня. Впрочем, в тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел. Действително, същият навежда и
твърдения, че има режим на водата и че същата е негодна за пиене – кална, защото,
в случаи на ВиК повреди, когато има режим на водата, не само лишените от
свобода нямат вода, но и всички граждани, засегнати от ВиК повредата, а
понякога и цели населени места нямат вода, което означава, че липсата на вода
при ВиК повреда и/или ниско налягане на подаваната такава, съответно лошото
качество на водата след отстраняване на аварията, не поставя лишените от
свобода, в частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг
гражданин.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от мръсни килии с наличието
на хлебарки, дървеници и гризачи в ЗООТ „Смолян“, тъй като от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период
на престой на лицето в общежитието. Отделно от това, от страна на ищеца не се
твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в ЗООТ „Смолян“, в т.ч. и за наличието на инсекти и
гризачи. От твърденията на ищеца и разпитания свидетел е възможно да се приеме,
че помещенията, в които е пребивавал И., са с лоши хигиенни условия, но
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависи от настанените л.св., на които се установи, че се предоставят и перилни
и почистващи препарати. При така установеното няма как отговорността на
ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в
които е бил настанен ищецът. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за
основателни възраженията на ответника (наведени в отговор на исковата молба, приложен
на л. 33-34 по адм. дело № 448/2023 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик), че проблемът с хлебарките идва от внасянето на храна в спалните
помещения, за което са си отговорни самите л.св., тъй като хлебарките ходят
там, където има храна.
По отношение на
следващите, наведени твърдения, а именно, че докато е бил в Смолян е изпитвал
болки в ухото в продължение на няколко месеца, но не го изкарали на лечение, от
събраните по делото доказателства се установява, че за пръв път ищецът е бил
прегледан с оплаквания от болки в ухото на 09.04.2019 г., като му е назначена
съответната терапия, извършен му е контролен преглед на 22.04.2019 г., т.е. в
рамките на един месец и най-сетне, на 30.04.2019 г. отново е бил прегледан от
лекар – специалист УНГ, т.е. не се установява лицето да е имало някакви
здравословни проблеми и да му е била отказана медицинска помощ. Впрочем, в тази
насока е и нарочното изявление на ищеца в о.с.з., а именно, че няма оплаквания
от доктора в ЗО „Смолян“. Ето защо следва да се приемат за недоказани
твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно
посочени заболявания.
Доколкото в
настоящото производство не се установи и доказа незаконосъобразна
административна дейност от страна на служители на ответника, не е налице
първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Това
представлява самостоятелно основание за отхвърляне на, предявения по реда на
ЗИНЗС, иск от И.Г.И. за обезщетение на причинени неимуществени вреди, ведно със
законните лихви.
С оглед изхода
на спора и претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по ЗИНЗС, а в чл. 286, ал.
2 от същия закон не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски, следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.Г.И., ЕГН **********,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 15 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“ в периода от 11.06.2018 г. до
26.09.2019 г. вкл.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: