ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10713
Пловдив, 28.11.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XI Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180702095 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П. С. М. против заповед № GPAM- 1523242/09.09.2025 г. на мл.автоконтрольор П. А. И. при сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Пловдив, представляваща ПАМ по чл.171 т.1 б.б ЗДвП за временно отнемане на СУМПС.
Постъпила е молба вх. № 20482 от 28.11.2025 г. от издателя на оспорената заповед мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив П. А. И., чрез юрисконсулт М., надлежно упълномощена за целта с приложено пълномощно, в която е направено изрично заявление за оттегляне на оспорената заповед и се иска делото да бъде прекратено.
Към молбата е приложено и изрично съгласие на оспорващия в изпълнение изискванията на чл.156, ал.2 АПК, тъй като оттеглянето е извършено след първото по делото заседание.
Съгласно чл. 159, т. 3 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато оспореният административен акт е оттеглен. В конкретния случай е налице надлежно десезиране на съда, изпълнени са и изискванията на чл.156, ал.2 АПК, което налага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, както и чл. 143, ал. 3 от АПК, когато ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, то същият дължи разноски.
По настоящото дело са представени доказателства за заплатена държавна такса от 10 лева. Претендирано е и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Тъй като разноските се претендират в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА съдът следва да присъди в полза на адвокат Г. възнаграждение, платимо от ответника по жалбата, в минималния размер, регламентиран в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. к. в случая се касае за процесуално представителство, защита и съдействие по административно дело без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 на чл. 8 от същата Наредба. Предвид това, конкретният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 1000 лева, т. е. на предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимум, като за дължимите деловодни разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР-Пловдив.
Затова и на основание чл.159, т.3 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от П. С. М., [ЕГН], против ЗППАМ № GPAM- 1523242/09.09.2025 г. на мл.автоконтрольор П. А. И. при сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2095 по описа на Административен съд Пловдив за 2025 година.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на П. С. М., [ЕГН], направените съдебни разноски, възлизащи в размер на 10 /десет/ лева заплатена ДТ.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на адв.К. Г., САК, [населено място], [улица]I, №49, ет.3, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |