Р
Е Ш Е Н И Е № 260408
гр.Пловдив,
25.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав,
в открито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 103 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Иск с правно основание чл. 79 във вр. с
чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Ищецът „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес: град Пловдив, бул. Марица 91, ет.3, офис 14, съдебен адрес:*** – адв. С.М., твърди, че ответното дружество „САГРАДА“ ООД,
ЕИК *********, му е възложило да изпълни консултантски услуги във връзка с
обявена обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на
основни строителни дейности по инвестиционен проект „Панагюрище – общински
център с устойчива екологична градска среда и високо качество на живот“, срещу
възнаграждение в размер на 378 000 лв. без ДДС. Твърди също, че по силата на
договора, възложените консултантски услуги са били разпределени в два етапа –
първи - изготвяне на документацията за участие в откритата обществена поръчка,
и втори – предоставяне на техническа помощ по организация и управление на
проекта от момента на подписване на договор за строителство, до предаване на
обекта и въвеждането му в експлоатация. Твърди също, че до 06.01.2015 г. била
изпълнена и приета 75% от възложената работа, поради което е следвало да му
бъде заплатена първата част от уговореното възнаграждение в размер на 219 488
лв. Тъй като ответното дружество отказало заплащане на посочената сума,
претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата 50 000 лв., дължима за
извършените услуги по цитирания договор, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба на 06.02.2020 г. до окончателното плащане. Претендира
заплащане на разноските по делото.
Ответното дружество „САГРАДА“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град Пловдив, улица Ибър 25, ет.3, ап.3, съдебен адрес:***,
Адвокатско дружество „Д.и Л.“, оспорва иска по основание и размер. Оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен такъв договор; че ответникът е
възлагал на ищеца извършване на описаните услуги, както и че е договаряно
посоченото от ищеца възнаграждение. Твърди, че между страните не е постигнато
съгласие и не е възникнало валидно облигационно отношение с уговорени насрещни
задължения. Оспорва твърдението за водена електронна кореспонденция, както и че
от съдържанието на представените от ищеца електронни писма, да е довело до
възникване на задължения за ответника, в качеството му на възложител. Оспорва
също твърдението, че дружеството-ищец е извършило каквито и да е консултантски
услуги, изброени в неподписани от дружеството проекти на договори. Не на
последно място, твърди, че не е налице и приемане на възложената работа от
страна на ответника, в качеството му на възложител по такива договори. При
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че между страните е налице валидно
сключен договор за възлагане на консултантска услуга, прави възражение, че този
договор е сключен без основание и кауза /чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД/, както и
поради противоречие на добрите нрави /чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД/.
В допълнителна искова молба ищецът
поддържа твърденията си. Конкретизира, че неговите претенции се основават на
„Договор за консултантски услуги при управление и контрол на строителните
дейности на обект в гр. Панагюрище“, за който твърди, че е сключен с ответника.
Конкретизира също, че дължимата сума по договора, на основание чл.4, ал.1 от
същия е 259 488 лв. с ДДС. Тъй като ответникът заплатил 40 000 лв. от тази
сума, дължимият и незаплатен остатък по договора бил в размер на 219 488 лв.
В допълнителен отговор на исковата
молба, ответното дружество поддържа твърденията си. Прави възражение и за
изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че между
Община Панагюрище, в качеството й на възложител, от една страна, и „Саграда“ ООД, седалище и адрес на управление: град Пловдив,
улица Ибър 25, ет.3, ап.3, в качеството на изпълнител, от друга, в резултат на
приключена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на
изпълнител за извършване на основни строителни дейности по инвестиционен проект
„Панагюрище – общински център с устойчива и екологична градска среда и високо
качество на живот“, е сключен договор № 251/27.05.2014 г. с предмет:
„Изпълнение на основен обект: Благоустрояване и реконструкция на площад „20-ти
април“ и ремонтни работи на Мемориален комплекс „Априлци“. Подобект 1 - Благоустрояване
и реконструкция на площад „20-ти април“ и ремонтни работи на Мемориален комплекс
„Априлци“. Подобект 2: Рехабилитация на градското обзавеждане в градски парк,
между улица Кръстьо Гешанов, източно от р.Луда Яна и северно от кв.244А;
Подобект 3: Озеленяване и благоустрояване на пространството, западно от р. Луда
Яна, северно от съществуващия пазар, източно от улица Д. Дебелянов и южно от
УПИ 14402 и УПИ Х – общ.; Подобект 4: Рехабилитация на ул. д-р Лонг от ул.
Макгахан до площад „20-ти април“ от о.т. 472 до 474. Подобект 5: Реконструкция
на част от улица П. Карапетров от о.т.448 до о.т. 461
град Панагюрище. Срокът на изпълнение на договора е 210 дни, а стойността му е
3 796 360.45 лв. без ДДС.
Не се спори и за това, че договорът е
изпълнен на 24.07.2015 г. /л.6 от делото, Раздел IV: Изпълнение на договора, т.IV.1./, като съгласно т.IV.4 до 7, договорът е изпълнен в
срок и в пълен обем, сумата по него, дължима към изпълнителя, е изплатена
изцяло, като във връзка с изпълнението не се дължат, нито са били платени
неустойки. Нито една от посочените констатации не се оспорват от страните.
По делото са представени от ищеца като доказателства
договори, неподписани от страните.
Първият е договор „За възлагане на
изготвянето на тръжно предложение по тръжна процедура с уникален №
00564-2013-0015 на Община Панагюрище за избор на Изпълнител за строителни
дейности“ с дата 06.01.2014 г. Съгласно, чл.1 от този „договор“, Възложителят „Саграда“ ООД е възложил на изпълнителя „Грийн Лайф“ ЕООД,
ЕИК *********, с управител М.Г., изпълнението на „консултантски услуги,
свързани с изпълнението и отчитането на дейностите по разработване, изготвяне и
окомплектоване на тръжно предложение за избор на изпълнители по обявена тръжна
процедура с уникален № 00564-2013-0015 от регистъра на АОП на Община Панагюрище
с Решение № 33 от 27.12.2013 г. Съгласно чл.1, ал.2, предмет на консултантската
услуга е „разработване на пълна документация – тръжно предложение за участие в
процедура за избор на изпълнител по откритата поръчка“.
Вторият, представен от ищеца договор, също
неподписан от страните, е с дата 28.05.2014 г. и е озаглавен „Договор за консултантски услуги при управление и контрол
на строителните дейности на обект в гр. Панагюрище“.
Съгласно чл.1, ал.1 от същия:
Възложителят „Саграда“ ООД възлага, а консултантът „Грийн
Лайф“ ЕООД приема да извърши Консултантски услуги по управление и реализация на
основни строителни дейности по договор на възложителя № BG161PO001/1.4-09/2012035-S-010/27.05.2014 г., сключен с
Община Панагюрище, в качеството й на Бенефициент по безвъзмездна финансова
помощ, предоставена по инвестиционен проект „Панагюрище – Общински център с
устойчива и екологична градска среда и високо качество на живот“. Съгласно ал.2
от чл.1: „Консултацията ще бъде предоставена чрез техническа помощ по
организация и управление на строителните дейности по договора…“, а обхватът на
предмета на договора е посочен подробно в ал.4, т.1 – до т.22. Цената на така
посочените консултантски услуги е 403488 лв. с ДДС - чл.4.
В основната и допълнителна искова молба
се твърди по същество от ищеца, че посочените два „договора“ обективират съгласие на страните ищецът, в качеството му на
Консултант и изпълнител, да консултира ответното дружество, в качеството му на
възложител в два етапа: първият по изготвяне на тръжната документация за
участие в посочената обществена поръчка, а вторият – да предоставя консултации
чрез техническа помощ по организация и управление на този проект от подписване
на договора за строителство, до предаване на обекта в експлоатация.
В допълнителната искова молба, подадена
на 27.07.2020 г., ищецът конкретизира изрично, че твърди, че страните реално са
сключили и двата договора, а предмет на претенцията му е неизпълнение от
Възложителя на втория от подробно изложените договори.
Следователно, в рамките на настоящото
производство, както е посочено и в доклада по делото, ищецът следва да
установи, както, че този договор е сключен реално, така и кои са конкретните
видове консултантски услуги, които той е предоставил, а ответника е приел, но
не е заплатил.
Отново от страна на ищеца по делото е
представен: „Междинен отчет за извършена работа по договор за консултантски
услуги при управление и контрол на строителни дейности на обект в град
Панагюрище от „Грийн Лайф“ ЕООД, консултант по договора“, с дата 06.01.2015 г.
Както и посочените по-горе два „договора“, така и посочения „междинен отчет“ не
носят подпис на която и да е от страните по договора. Ищецът по същество
твърди, че е изпълнил посочените в отчета работи, които ответното дружество не
е заплатило.
Както цитирания „договор“, така и
посочения „междинен отчет“ сами по себе си нямат никаква доказателствена
стойност, доколкото същите не са подписани от страните по договора. Ищецът
твърди, че сключването на договора, както и неговото изпълнение, се доказва от останалите
събрани по делото доказателства.
Казаното означава, че към датата на
съставяне на „междинния отчет“, според ищеца, той е изпълнил по възлагане на
ответника, посочените подробно в отчета дейности. Тази дата е 06.01.2015 г.
Дори представените от ищеца писмени
договори и междинен отчет да бяха подписани и неоспорени от страните, и да не
се налага събиране и обсъждане на други, косвени доказателства за реалните
отношения между страните, ищецът претендира вземания за дейности, извършени,
съгласно признанието на самия ищец, към 06.01.2015 г.
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба, подадена на 06.02.2020 г., т.е. повече от пет
години след претендираното извършване на дейности, поради което съдът намира
направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на претенциите, за основателно предвид чл.110 от ЗЗД.
Посоченото е достатъчно исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. За пълнота на изложените по
делото обстоятелства, съдът ще се произнесе и по останалите събрани по делото
доказателства и изводите, които се налагат от тях.
Както се посочи, ищецът претендира, че
между страните е валидно сключен договор за изработка. Тогава, когато този
договор не е сключен в писмена форма, какъвто е процесния случай, от останалите
събрани по делото доказателства, следва да се установи какви са условията на
договора. Те могат да бъдат предложени от изпълнителя и договорът да бъде
сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. Независимо от
начина, по който възложителят е приел предложението, неговите действия следва
да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се
обвърже с договор при предложените от изпълнителя условия. За целта офертата на
изпълнителя трябва да съдържа достатъчна конкретизация
на видовете дейности, които изпълнителят предлага да изпълни, и на размера на
възнаграждението, което иска да получи за извършването им. Когато
дейностите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия на възложителя ще съставляват само
израз на намерение за водене на преговори за сключване на договор с
изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй като
в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите относно
предмета на договора. /В т.см. решение № 97 от 03.07.2013 г. по
т.д. № 533/2012 г. на ВКС, II ТО/.
Следователно, от представената от ищеца
електронна кореспонденция, както и от останалите събрани по делото
доказателства, следва да се установи недвусмислено, че преди или по време на провеждане
на цитираната обществена поръчка, както и преди или по време сключване на
последващия цитиран договор за строителство с възложител Община Панагюрище,
ищецът е отправил конкретна и ясна оферта към ответното дружество за посочените
видове консултантски услуги, както и за тяхната цена, която е приета от
възложителя.
Не е спорно между страните, че управител
на дружеството-ищец е лицето М.Г., а управител на ответното дружество е лицето Б.П..
Отделено е като безспорно и обстоятелството, че ответното дружество ползва
служебен електронен адрес: ***************@***.**.
Според съда, за да е налице валидно обвързване на която и да е от страните по
делото, от разменената между тях кореспонденция следва да е недвусмислено ясно,
че изхожда от името на съответното дружество, респ.в разменените и прикачени
файлове, да е безспорно установено, че касаят двете дружества. По делото е
допусната СТЕ, изготвена от инж. А. К. К., която не бе оспорена от страните, и
която като компетентно изготвена, съдът кредитира изцяло. От приложената
електронна кореспонденция, представена от ищеца, се налага извод, че не е
налице нито едно електронно писмо, което да изхожда от името на дружеството-ищец,
а всички приложени мейли, изхождат от М.Г..
Посоченото лице, макар и управител на дружеството-ищец, нито е отправяло, нито
е приемало изявления от ответното дружество, в качеството си на управител на
ищеца. Видно от отговора на вещото лице /л. 231 от СТЕ/, въпрос 3,9. електронния
адрес **** е регистриран на името на ****, с посочени данни за дата на раждане,
пол, държава и град, а не на името на търговското дружество „Грийн Лайф“ ЕООД. Съдът
намира, че в случай че електронните писма се изпращат от електронен адрес,
регистриран или използван от дружеството „Грийн лайф“ ЕООД, тези обстоятелства следва
да са видими от данните за адреса. От друга страна, електронният адрес **** е
регистриран на името на М.Г. и при изпращане на електронните писма не се
установява да е използвана опция за изписване от изпращащия електронното писмо
на имена, различни от тези, които са посочени при регистрацията. Следователно,
въпреки че е налице възможност да се посочи „Грийн Лайф“ ЕООД като изпращащ електронното
писмо, в приложената кореспонденция, това не е направено нито веднъж. Не може
да се изведе безспорен извод, следователно, че не М.Г., а търговското дружество
е изпращащ във всички електронни писма, приложени по делото, респ., че
представената от ищеца кореспонденция, е водена от името на „Грийн лайф“ ЕООД и
обвързва ответника имено с посоченото дружество.
С исковата молба е представено писмо с
дата 09.03.2015 г., с дата 16:29 и с приложен към него
документ “prihodi i razhodi
(1) ***.xls”, за което ищецът твърди, че изхожда от
управителя на ответното дружество Б. П.. Дружеството-ответник е оспорило, както
неговото съдържание и авторство, така и авторството и съдържанието на
приложените към писмото таблици. Вещото лице, в представеното от него
заключение е посочило /л.229/, че автор на този файл е „***“, както и че
писмото е открито в електронната поща
на
***, но то е отговор на предходно писмо, към което е прикачен посочения файл,
т.е. автор на посоченото писмо и приложение към него, не е управителя на
дружеството-ответник.
Ето защо, съдът намира направеното
оспорване на посоченото писмо, за основателно. Същото не установява
изпълнението на консултантски услуги от ищеца, както и не установява приемането
им от ответника, в качеството му на възложител.
Дори обаче, съдът да приеме, че всички
цитирани електронни писма, са изпратени от дружеството-ищец, то от съдържанието
на нито едно от тях, не се установява изпълнение на консултантска услуга,
нейният обем, конкретен предмет и цена. Както се посочи по-горе, при липса на
писмен договор между страните, от посочената кореспонденция следва да се
установи недвусмислено и с достатъчна конкретизация на видовете дейности, които
изпълнителят предлага или е изпълнил, и на размера на възнаграждението, което
иска да получи за извършването им.
В неподписаните договор и междинен отчет
са посочени следните „консултантски“ дейности: Изготвяне на общ график за
извършване на всички видове СМР ; Изготвяне на графици за отделните дейности по
реализация на строителната част от проекта; Ежемесечна актуализация на
работните графици и на общия план на действие, ако се налага; Изготвяне на
финансов план; Изготвяне на окончателен вариант на текущия бюджет на обекта и
месечно актуализиране; Консултации за изпълнение на дейности по изпълнение на
мероприятията, предписани в разрешението за строеж; Планиране и контролиране
започването на и извършването на строителни, инсталационни и монтажни дейности
и процедури, свързани с изпълнението на актуализацията на плана за безопасност
и здраве и др. Проверка за комплектоването на цялата екзекутивна документация и
докладване за подпис на възложителя.
Не се установява от приложената електронна
кореспонденция, която и да е от тези дейности, да е възлагана от „Саграда“ ООД и да е изпълнена „Грийн лайф“ ЕООД, нито може
да се установи каквато и да е цена на тази „дейност“.
В заключение, съдът намира, че от
анализа на представената от ищеца електронна кореспонденция не може да се
установи съществуването на договорно правоотношение, възникнало между страните,
по твърдения договор за консултантски услуги.
Не на последно място, за изясняване на
въпроса налице ли е валидно възникнало между страните облигационно отношение по
цитирания консултантски договор, следва да се анализират представените
счетоводни документи, както и счетоводствата на двете дружества с наличните в
тях данни за каквито и да е отношения между страните.
Както се посочи, по-горе в допълнителната
искова молба, дружеството-ищец твърди, че дължимата сума по договора, на
основание чл.4, ал.1 от същия, е 259 488 лв. с ДДС. Ответникът заплатил 40 000
лв. от тази сума, поради което дължимия и незаплатен остатък по договора бил в
размер на 219 488 лв., от която сума ищеца претендира в крайна сметка
50 000 лв.
Към исковата молба са приложени два броя
платежни нареждания, първото от които е с дата 14.02.2014 г. за сумата
30 000 лв., а второто е с дата 27.05.2014 г. за сумата 30 000 лв. И
двете платежни са от името на дружеството-ищец в полза на дружеството-ответник
и с основание съответно „по договор за заем“ и „заем“. Нито едно от посочените
нареждания, според съда, не установява каквато и да е връзка с процесния
твърдян от ищеца консултантски договор, поради което съдът намира същите за неотносими към спора.
Към допълнителната искова молба е
представен разходен касов ордер с дата 15.04.2015 г. за сумата 1120 лв., за
изплащане на М.Г., в качеството му на физическо лице, в който не е посочено
основание за плащане на сумата. Със същата дата е РКО отново в полза на същото
лице за сумата 2000 лв. и основание „мрежови график 2“, както и РКО за сумата
1080 лв. за „копиране чертежи“. С дата 23.12.2014 г. е РКО в полза на М. Г. с
основание „възнаграждение съдружник“, а с дата 03.10.2014 г. /л.474 от делото/
е РКО за сумата 5 000 лв. без посочено основание; с дата 25.06.2014 г. е
РКО за сумата 2000 лв. със същия получател и без основание. Различно е
съдържанието на РКО с дата 08.08.2014 г., в полза на М. Г., под името на който
е изписано „работници обект Панагюрище“ за сумата 5437.47 лв., в който е
посочено: „дължими 5747.10 лв.; удръжки осигуряване 309.53 лв.“ С подобно
съдържание са и всички последващи РКО, приложени по делото от л.488 до л.512,
издадени в периода м.08.-м.12.2014 г., всички те с получател М. Г.. Съдът
намира, че от нито един от така приетите по делото РКО, не може да се направи
обоснован извод, че същият е издаден в полза на дружеството-ищец. В повечето от
тези ордери липсва основание, а там, където то е налице, не може да се направи
извод, че същите са издадени за извършени частични плащания по консултантски
договор, още по-малко със страна дружеството-ищец.
По делото е допусната и изслушана и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. С., заключението по която
не бе оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло. Съгласно същото,
счетоводството на ищеца не е водено редовно. Нито един от така посочените РКО
не е бил осчетоводен при него като постъпили суми от „Саграда“
ООД, нито като приход. Самите РКО, както е посочило вещото лице, не съдържат
задължителните реквизити за първични счетоводни документи, поради което съдът
намира направеното им оспорване като относими към спора годни писмени
доказателства, за основателно.
Нещо повече, вещото лице установява, че
платените с РКО от 03.10.2014 – 5000 лв. и с РКО от 23.12.2014 г. – 20 000
лв., са отчетени в счетоводството на ищцовото
дружество с фактура 5003/15.01.2020 т. и с фактура 5005/15.01.2020 г. с основание
„Частично плащане по договор за консултантска услуга. Етап I – изготвяне на техническа
документация“. От една страна, този договор, дори да е налице, не е предмет на
настоящия спор, предвид изричното уточнение на ищеца, че претендира плащания по
т.нар етап II.
От друга страна, според съда, така съставените фактури, не отразяват
действително извършено частично плащане, тъй като те не се установява да са
получени от ответника, в самите РКО е отразено друго основание за плащане, друг
получател, а не ищеца. Посоченото, наред с факта, че ордерите са с дата от
м.10.2014 г. и м.12.2014 г., а издадените фактури са с дата от м.01.2015 г.,
сочи, че последните са съставени с оглед настоящия спор. Напълно идентични са
изводите на съда относно фактура № 5004/15.01.2020 г. с посочено основание
„Частично плащане по договор за консултантска услуга. Етап II – техническа помощ при СМР“ за
сумата 15 000 лв. В счетоводството на дружеството-ищец тази сума е
осчетоводена на 15.01.2020 г. при РКО с друг получател и с посочена от него
дата отново 15.02.2020 г.
В крайна сметка, вещото лице е посочило
изрично, че всички РКО, налични по делото, не са осчетоводени през 2014, 2015 и
2020 г. от дружеството-ищец, с изключение на посочените три ордера за сумите
5 000 лв.; 15 000 лв. и 20 000 лв., които са осчетоводени едва
на 15.01.2020 г. като постъпили суми в брой в касата на дружеството.
Съдът намира, че РКО, посочени по-горе и
налични по делото не установяват каквото и да е разплащане на консултантски
услуги относно т.нар от ищеца етап II и договор, сключен за него. РКО не съдържат
минимално необходимите реквизити за първични счетоводни документи; в нито един
от тях не е посочен като получател дружеството-ищец. Издадените три фактури,
съдът намира, че не установяват частично плащане по такъв договор, доколкото не
кореспондират със записаното в ордерите като получател и основание, както и
защото са съставени в един значително по-късен момент. Съгласно допълнителното
заключение на вещото лице, по посочените три фактури ДДС не е начислен, тъй
като ищецът е с прекратена данъчна регистрация по ЗДДС; по тези фактури не са
изписани каквито и да е разходи, а стойността на всяка от тях е отчетена като
приход.
От друга страна, вещото лице е посочило,
че за разлика от тези фактури, дружеството-ищец е издало на ответното дружество
общо 6 фактури в периода 01.01.2014 – 31.122015 г., редовно осчетоводени от
двете дружества, но всички те с основание „наем багер“, поради което съдът
намира, че същите не се отнасят до т.нар консултантски договор между страните.
В заключение, съдът намира, че от
приетите по делото доказателства не може да се направи обоснован и категоричен
извод, че страните са постигнали съгласие и помежду им е възникнало редовно
облигационно правоотношение по договор за изпълнение на консултантски услуги с
цена, посочена и претендирана от ищеца. Ето защо, предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл. 78 от ГПК на ответното
дружество следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно списък
по чл. 80 от ГПК, приложен по делото, общо в размер на 4530 лв.
Предвид изложеното, на основание чл. 79
във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: град
Пловдив, бул. Марица 91, ет.3, офис 14, съдебен адрес:**** – адв. С.М., против „САГРАДА“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица Ибър 25,
ет.3, ап.3, съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д. и Л.“, за заплащане на
сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за която се твърди, че е неплатен
остатък от възнаграждение за извършени от „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК ********* и
възложени от „САГРАДА“ ООД, ЕИК *********, консултантски услуги по „Договор за
консултантски услуги при управление и контрол на строителните дейности на обект
в гр. Панагюрище“, за който се твърди да е сключен на 28.05.2014 г.
ОСЪЖДА „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес: град Пловдив, бул. Марица 91, ет.3, офис 14, съдебен адрес:**** – адв. С.М., да заплати на „САГРАДА“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица Ибър 25, ет.3, ап.3,
съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д. и Л.“, направените по делото
разноски в размер на 4530 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: