МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 313/2019 Г. НА НПРС, 4
СЪСТАВ
Делото е образувано по подадена
обвинителен акт внесен от Районна прокуратура Н. (която от 01.01.2020 г. стана
ТО към Районна прокуратура Ш.) по досъдебно производство № 414/2018 г. по описа
на РУ– гр. Н., ПП № 957/201 г. на НПРП срещу Е.Н.Е. с ЕГН ********** ***, роден
на *** ***, , а именно:
-
за това, че в периода от
07.01.2019 г. до 14.03.2019 г. г. в гр. Н., при условията на продължавано
престъпление, не изпълнил заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН,
издадена от Районен съд Н. на 11.10.2018 г. и решение № 386/11/12/2018 г.,
издадени по гр.д. 1241/2018 г. на НПРС – престъпление по чл. 296, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
-
за това, че на 21/22.05.2019 г. в
гр. Н., на ул. „****“ № ** унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – 4 бр.
зимни гуми и предно панорамно стъкло на л.а. „***“ с рег. № ***, възлизащи на
стойност 395 лв., собственост на Н.Д.Й. *** – престъпление по чл. 216, ал. 1
от НК;
-
за това, че
на 21.05.2019 г. в гр. Н., се заканил с убийство на Д.Й.Х. ***, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление
по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на
Глава 27 от НПК, като подсъдимият призна фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на НПРП,
чрез своя процесуален представител, поддържа така внесеното обвинение. Твърди,
че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. Моли на подсъдимия да бъде наложено
наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно пробация и по трите
обвинения. Според представителят на прокуратурата срокът на наказанията следва
да е в максимален срок. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимият следва
да се наложи едно общо наказание в размер на най-тежкото. Обръща внимание на
съда, че подсъдимият е бил задържан и времето, през което е бил с мярка за
неотклонение следва да се зачете според вида на наказанието, което съдът
приложи.
По делото има конституиран граждански ищец и частен
обвинител – пострадалият Д.Й.Х.. Той
е предявил граждански иск за сумата от 5000 лв. за нанесените му от
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК неимуществени щети. В хода по същество
неговият повереник счита, че на подс. Е. следва да се
наложи наказание лишаване от свобода, тъй като същият вече веднъж е бил осъждан
и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, което обаче е отложено за
изпитателен срок. Адв. К. счита, че предишната присъда не е изиграла своята
превантивна роля и се налага подсъдимият да изтърпи ефективно наказание по
новата присъда, за да се постигнат целите на наказанието. Моли съда за
ефективна присъда за деянието по чл. 144, ал. 3 от НК и да се приведе в
изпълнение предходната присъда, тъй като деянието е извършено в нейния
изпитателен срок. Счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Защитникът на подсъдимият подкрепя изложеното от
прокурора становище и моли за наказания при условията на чл. 55 от НК. Счита,
че цялостното поведение на подсъдимия в процеса показва опит за поправяне като
е започнал с възстановяване на щетите от деянието по чл. 216 от НК. Счита, че
ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ няма да изпълни целите
на наказанието според НК.
Подсъдимия Е.Н.Е. признава описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка. В хода на съдебните прения признава вината си и иска
наказание пробация. Твърди, че е оказал съдействие при разкриване на
обективната истина.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.Н.Е. е роден на *** *** с ЕГН **********.
Живее в гр. Н.. Той е *** е веднъж на 17.01.2017 г. **** при условията на чл.
23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца с изпитателен срок от 3 години, лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година и глоба 300 лв. Самият подсъдим се характеризира със *** към
собственото си поведение, но с ****над собственото поведение – поведението му е
***, ***. **** и **, за да обмисли последствията от своите действия. Реагира ***
на провокации и често ***, с които не е съгласен.
Подсъдимият Е. живеел на съпружески начала със св. М.Г.от
гр. Н.. През време на съжителството им било родено и детето им Н.Е.Н. с ЕГН **********.
След раздялата им отношенията им рязко се влошили. Наложило се многократно св. Г.да
подава оплаквания за осъществяван от подс. Е. тормоз
над нея. Накрая подала молба за защита по ЗЗДН и на 11.10.2018 г. по
образуваното гр.д. № 1241/2018 г. на НПРС съдът издал заповед за защита от
домашно насилие, а в последствие на 11.12.2018 г. постановил и решение, с което
задължил Е. да се въздържа от осъществяване на домашно насилие над Г., да не се
приближава на по-малко от 50 м. от нейното жилище. Решението на съда влязло в
сила, но не препятствало подс. Е..*** подсъдимият се
приближил на едва няколко метра от М.Г.и започнал да отправя към нея заплахи с
физическа саморазправа. (изрекъл „*****“). Притеснена свидетелката информирала
органите на реда.
На 11.02.2019 г. подс. Е.
приближил отново св. М.Г.и нейната баба св. М. П. и отново започнал да крещи ,
да размахва ядосано ръце и да им се заканва. Пристигналите на място полицаи се
наложило да го укротят, за да овладеят възникналото напрежение.
На 14.03.2019 г. подсъдимият отново срещнал посочените
по-горе две свидетелки и отново приближил на няколко метра и започнал вербално
да ги заплашва и обижда: „***“, заплашвал, че ***** и др. подобни.
Същевременно св. М.Г.създала близки отношения със св. Д.Й.Х..
Това допълнително раздразнило подсъдимия и на 21.05.2019 г. около 22 ч. той причакал
св. Х., когато последният се качвал на служебния автобус, за да отиде на работа
нощна смяна и го заплашил, че ако се среща с жена му, ще извика цялата циганска
махала да го бият, щял да го убие. Дори опитал да започне физическа
саморазправа, но колега на св. Х. го спрял. От изготвената на досъдебното
производство експертиза, която съдът изцяло кредитира, същият е бил сериозно
уплашен, че подсъдимият може да осъществи заплахите си.
Афектиран от горната случка и неудовлетворен от
завършека й, подс. Е. отишъл до жилището на св. Х. ***
и решил да си „отмъсти“ като спукал четирите гуми на управлявания от свидетеля
лек автомобил „***“ с рег. № *** и счупил предното му стъкло. Колата била
собственост на майката на св. Х. – св. Н.Д.Й.. Щетата била забелязана на
следващия ден.
Според заключението на СОЕ стойността на унищожените
вещи възлиза на 395 лв.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства, както и приетите експертизи.
Всички доказателства са непротиворечиви, точни и ясни и разкриват фактическа
обстановка, която не се оспорва от подсъдимия. Данните за характера на
подсъдимият съдът извлече от описанието на поведението му в показанията на
свидетелите по делото и поведението на самият подсъдими в съдебната зала.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По делото безспорно се установи, че подсъдимия Е.Н.Е.
от обективна и от субективна страна е извършил деянията, за които му е
повдигнато обвинение, а именно:
-
в периода от 07.01.2019 г. до
14.03.2019 г. г. в гр. Н., при условията на продължавано престъпление, не
изпълнил заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН, издадена от Районен съд Н.
на 11.10.2018 г. и решение № 386/11/12/2018 г., издадени по гр.д. 1241/2018 г.
на НПРС – престъпление по чл. 296, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
-
на 21.05.2019 г. в гр. Н., се
заканил с убийство на Д.Й.Х. ***, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от НК;
-
на 21/22.05.2019 г. в гр. Н., на
ул. „****“ № ** унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – 4 бр. зимни гуми
и предно панорамно стъкло на л.а. „***“ с рег. № ***, възлизащи на стойност 395
лв., собственост на Н.Д.Й. *** – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Стойността на унищожените вещи е възстановена изцяло в
хода на съдебното производство.
От субективна страна и четирите деяния са извършени от
подс. Е. умишлено.
Съдът, съблюдавайки принципите на индивидуализация и
конкретизация на наказанието, което да наложи на подсъдимия отчете обществена
опасност на деянието и обществената опасност на самия деец.
Степента на обществена опасност на самия подсъдим
следва да се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата
тежест, поведението му преди, по време и след извършване на престъплението,
както и с оглед данните са неговия характер. Съдът намира, че обществената
опасност на подсъдимия е средно висока. Той не отрича авторството на деянието.
Признава се за виновен. Причините за тези деяния се дължат *********** леки
провокации от външната среда. Макар и опасно, това поведение е поправимо.
Следва да се има предвид, че подсъдимият е млад и тепърва изгражда характер.
Обществената опасност на деянието по чл. 296, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, с оглед неговото отрицателно въздействие върху
обществото и върху засегнатите обществени отношения, може да се характеризира
като средно тежък случай в сравнение с обикновените случаи от този вид. Следва
да се има предвид, че подсъдимият изключително тежко е приел раздялата със сина
си.
С оглед на всичко това съдът намира, че наказанието
следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. За конкретното деяние
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до три години или
глоба до 5000 лв. Тук няма как да кажем, че и най-лекото определено от закона
наказание е несъразмерно тежко, тъй като най-лекото определено от законодателя
наказание за това престъпление е глоба, а тя е най-лекото предвидено в НК
наказание въобще. По тази причина наказанието следва да бъде определено по реда
на чл. 54 от НК, но съдът следва да избере едно от двете алтернативно
определени наказание. Съдебният състав реши, че за да се поправи деецът е
достатъчно да се наложи наказанието глоба в максимален от 5000 лв., за да може
деецът да работи, за да изпълни наказанието. Трудът ще изгради характер и ще
научи подс. Е. на отговорност и ***.
Обществената опасност на деянието по чл. 144, ал. 3
във вр. с ал. 1 от НК, с оглед неговото отрицателно въздействие върху
обществото и върху засегнатите обществени отношения, може да се характеризира
като сравнително лек случай в сравнение с обикновените случаи от този вид. Тук
особено силно се показва **** За да е осъществено това деяние умишлено е
достатъчно подсъдимият да е искал да заплаши пострадалия и у последният да е
възникнал основателен страх, че заплахата може да бъде изпълнена, но не е
необходимо подсъдимият наистина да е смятал да я изпълни. Съдебният състав
счита, че в случая става дума наистина само за заплаха, зад която не седи
истинско намерение за физическа саморазправа.
За конкретното деяние законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ до шест години. По изложените по-горе причини,
съобразено с обществената опасност на дееца и на самото деяние, наказанието
следва да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а
именно наказание „пробация“. С оглед предходната съдимост на Е. и данните са
липса на само контрол, пресилена реакция и склонност към саморазправяне, съдът
намира, че наказанието следва да е в максимален размер по НК и да се съдържа следните
пробационни мерки:
-
по чл. **а, ал. 2, т. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване при
пробационен служител три пъти седмично – за срок от три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 4 от НК –
включване в програми за обществено въздействие, свързани с изграждане на умения
за мислене, справяне с конфликтни ситуации и овладяване на гнева – за срок от
три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 6 от НК –
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от
три поредни години.
Обществената опасност на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК, с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото и върху
засегнатите обществени отношения, може да се характеризира като сравнително лек
случай в сравнение с обикновените случаи от този вид. Тук трябва да се има
предвид ниската стойност на вредата, както и факта, че същата е възстановена
преди постановяване на присъдата. Тук също силно се показва първичността на
характера на подсъдимият и склонността към пресилени реакции, както и лесното
му увличане и първичността на характера, липсата на самоконтрол и увличане в
негативните емоции.
За конкретното деяние законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ до пет години. По изложените по-горе причини,
съобразено с обществената опасност на дееца и на самото деяние, наказанието
следва да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а
именно наказание „пробация“. С оглед предходната съдимост на Е. и данните са
липса на само контрол, пресилена реакция и склонност към саморазправяне, съдът
намира, че наказанието следва да е в максимален размер по НК и да се съдържа
следните пробационни мерки:
-
по чл. **а, ал. 2, т. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване при
пробационен служител три пъти седмично – за срок от три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 4 от НК –
включване в програми за обществено въздействие, свързани с изграждане на умения
за мислене, справяне с конфликтни ситуации и овладяване на гнева – за срок от
три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 6 от НК –
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от
три поредни години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимият беше
наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото от трите посочени по-горе,
а именно наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
-
по чл. **а, ал. 2, т. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване при
пробационен служител три пъти седмично – за срок от три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 4 от НК –
включване в програми за обществено въздействие, свързани с изграждане на умения
за мислене, справяне с конфликтни ситуации и овладяване на гнева – за срок от
три години;
-
по чл. **а, ал. 2, т. 6 от НК –
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от
три поредни години.
За изпълнение целите на наказанието и на основание чл.
23, ал. 3 от НК съдът присъедини към така определено наказание и определената
глоба в размер на 5000 лв.
По предявеният граждански иск съдът намери същия за
основателен в размера до 3000 лв. като бе съобразено претърпеният от
пострадалият уплах. По делото няма данни за сериозни последици за психическото
здраве на пострадалия. Последиците са били за щастие краткосрочни, поради което
и на основание чл. 52 от ЗЗД размерът от 3000 лв. би бил справедлив за
обезщетяване на причинената вреда. В останалата част до пълният предявен размер
гражданският иск беше отхвърлен.
Подсъдимият беше осъден да заплати 120 лв.,
представляващи държавна такса за уваженият размер на иска.
Подсъдимият следва да заплати и направените от
гражданският ищец и частен обвинител разноски като с оглед частичното уважаване
на гражданският иск, разноските по отношение на защитата на иска следва да се
присъдят съразмерно на уважената част, а тези за поддържане на обвинението –
изцяло.
По досъдебното производство са направени разноски в
размер на 1092 лв. и съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Е. да ги възстанови на ОД на МВР Ш.. В съдебна фаза
не са направени разноски.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
Мотивите изготвени на 24.07.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Н.