Р Е Ш Е Н И Е
№ 449/31.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на единадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов к.а.н. дело № 372 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, подадена чрез процесуален
представител юрисконсулт Р.Т., срещу решение № 125/23.02.2022 г. по АНД № 1351/2021 г. на Районен съд - Пазарджик, с
което е отменено наказателно постановление № 13-002842/23.08.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Пазарджик, с което на С.М.С. е наложена глоба в
размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Релевирани са доводи
за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – С.М.С., чрез процесуален
представител адвокат Николай Б., в съдебно заседание и в представени писмени
бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Пазарджик, Х-ти
състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на С.М.С., в качеството му на земеделски производител,
срещу наказателно постановление № 13-002842/23.08.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 414,
ал. 3 КТ, във връзка с извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1,
във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на С. е наложена глоба в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева. Посочено е, че земеделският производител, в
качеството му на работодател, при извършена проверка на 20.05.2021 г., около
8.15 часа на обект „Масив с ягоди“, находящ се в с. Ковачево, община Септември,
не е уредил като трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна
сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. А.. Посочено
е, че при проверката последната е намерена на обекта да бере ягоди, облечена в
работни дрехи, но в Информационната система на ИА „ГИТ“ - Регистър трудови
договори, не са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов
договор между нея и земеделския производител.
Районен съд - Пазарджик е събрал административнонаказателната
преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя и допуснатите по делото
свидетели. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения
и в противоречие с приложимия материален закон. Посочил е, че отговорността на
земеделския производител е ангажирана като физическо лице и същата следва да
бъде лична и виновна и подлежи на доказване от страна на наказващия орган.
Посочил е, че не е доказано, че в деня на проверката земеделският производител
е наел на работа А. А., която от своя страна да се е съгласила да престира труд
срещу възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им посредством
сключване на трудов договор. От събраните по делото доказателства, включително
и гласни такива е установено, че С.С. е възложил на членовете на семейството си
да организират беритбата на ягодите, респ. наемането на работниците,
сключването на договори с тях, контрола върху работата им, заплащане и др.,
както и че С. е упълномощил съпругата си да го представлява пред държавни
органи, включително и пред ДИТ-Пазарджик. При тези установявания, съдът е приел
за недоказано, че към датата на проверката – 20.05.2021 г. С. е бил наясно
кои лица са организирани от съпругата му да работят и с кои има сключени
договори. От друга страна е установено, че още на 17.05.2021 г. са
подадени платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови договори,
които обаче не са били получени към деня на проверката. Съдът е приел, че
деянието е несъставомерно от субективна и обективна страна, поради което е
отменил наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение
на материалния закон. Излагат се аргументи за доказаност на вмененото на
земеделския производител нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1,
ал. 2 КТ. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен
съд - Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал
до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които
се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на
основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.
Правилно районният съд е установил, че
вмененото на С. нарушение не е доказано до изисканата от закона степен, поради
което и твърденията на касатора в тази насока са неоснователни. Въпреки
доводите в касационната жалба не може да се приеме, че във всички случаи
отговорността на работодателя е обективна такава. Безспорно по делото следва да
се приеме, че земеделският производител е работодател по смисъла на § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на КТ. Същият обаче е и физическо лице, а КТ не
предвижда разпоредби аналогични на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, която да включва в приложното си поле и
физическите лица. Ето защо за нарушения, осъществени от работодатели, които са
ФЛ и не са регистрирани като ЕТ, следва да се приеме, че преди налагане на
административно наказание „глоба“ следва да се установят всички съставомерни
признаци на административното нарушение както от обективна, така и от
субективна страна. В настоящия случай спорът касае факта дали установеното
нарушение – полагане на труд без сключен писмен трудов договор, е извършено
именно от санкционираното лице С.М.С. или от друго лице. От събраните по делото
доказателства се установява, че лицата, осъществили цялата дейност по набавяне
на еднодневни трудови договори, вкл. комуникация с Дирекция „Инспекция по
труда“, са роднини на С.. На място при осъществената проверка също са заварени
тези лица, а не самият земеделски производител. В последващата комуникация с
Дирекция „Инспекция по труда“, отново не се установява да е ангажиран именно
земеделският производител. По делото липсват доказателства именно
санкционираното лице да е ангажирало А. А. за полагане на труд за негова
сметка. От това следва и извод, че нарушението не е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед на това,
касационната инстанция намира, че е налице съществено процесуално нарушение,
тъй като се пораждат съмнения относно наличието на една от трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес – нарушителя.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, Районен съд - Пазарджик е постановил
правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото касационно производство
искане за присъждане на разноски, следва Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ да бъде осъдена да заплати такива в размер на 300,00 (триста) лева
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 26.04.2022 г. и
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 125/23.02.2022 г. по АНД № 1351/2021 г.
на Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.
София, да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 300,00 (триста)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/