Решение по дело №182/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20203520200182
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е № 158

 

                                           гр.П., 14.09.2020 г.

 

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд,в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А., като разгледа докладваното от съдията АНД № 182 по описа за 2020 г.  на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на И.С. ***/16.07.2020 г. на Директора на РД „АА“ гр.Р., с което и на основание чл.93в,ал.17,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за това, че  на 04.06.2020 г., около 15.55 ч., в гр. П., на изхода за гр.Т., до производствена база на „А.“АД, като водач на автобус „Ивеко Маго“ с рег.№ Х **** КР от категория М3, извършва специализиран превоз на пътници с поставена табела с надпис „Специализиран превоз“ с маршрутно разписание за специализиран превоз към Договор от 10.04.2020 г. с „Военно формирование 25540“ с. С., с часове на потегляне от гр.П. в 07.30 ч. и от с.С. ВФ в 16.30 ч., със заверено копие № *** към Лиценз за международен превоз на пътници срещу възнаграждение с пътен лист № *** от 04.06.2020 г. по маршрут гр.П.-Г.- П., с МПС оборудвано с аналогов тахограф Siemens VD*** със сериен номер ***, като при проверката се устави, че водачът, при извършване на превоз на пътници,попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., с превозно средство оборудвано с аналогов тахограф, не представя тахографските листи от предходните 28 дни, за периода от 00.00 ч. на 07.05.2020 г. до 06.45 ч. на 04.06.2020 г.“ -  нарушение по чл.36, § 1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г.

В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че в акта и НП не са посочени коректно дата и място на извършване на нарушението, както точно и ясно описание на същото. Твърди се, че жалбоподателят С. е бил отпуск и деня на проверката е бил първият му работен ден, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.  В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – РД“АА“ гр.Р., редовно призован, не изпраща представител, в придружаващото жалбата писмо посочва, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Районна прокуратура Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят И.С.С. работел като шофьор на автобус при работодателя „П. С. Д. Т.“ЕООД гр.П. По силата на Заповеди № 010 и 011/ 23.03.2020 г. /приложени л.19/ на С. било разрешено ползването на неплатен отпуск съответно в размер на 30 дни, считано от 23.03.2020 г. и на 13 дни платен отпуск, считано от 08.05.2020 г.

На 04.06.2020 г. служители от РД“АА“ Р. – Г.М. и Х.М. извършвали проверки на територията на Община П. по повод спазване на изискванията на обществен превоз на пътници и товари. На същата дата двамата били позиционирани на изхода на гр.П. за гр.Т., в непосредствена близост до производствената база на „А.“АД. Около 15.55 ч. спрели за проверка автобус „Ивеко Маго“ с рег.№ Х **** КР от категория М3, на който била поставена табела с надпис „Специализиран превоз“. Било установено, че водач на автобуса е жалбоподателя И.С.С., който извършвал специализиран превоз на пътници с маршрутно разписание за специализиран превоз към Договор от 10.04.2020 г. с „Военно формирование 25540“ с. С., с часове на потегляне от гр.П. в 07.30 ч. и от с.С. ВФ в 16.30 ч. /приложени/;  със заверено копие № ********* към Лиценз за международен превоз на пътници срещу възнаграждение /приложен/; с пътен лист № 105614 от 04.06.2020 г. по маршрут гр.П.-Г.-гр.П. /приложен/. Било установено също, че управлявания от жалбоподателя автобус оборудван с аналогов тахограф Siemens VDO1318.24 със сериен номер 2985437. Длъжностните лица изискали от водача да им представи тахографските листи от предходните 28 дни, за период от 00.00 ч. на 07.05.2020 г. до 06.45 ч. на 04.06.2020 г., които  той не могъл, не дал и никакви обяснения. При тези обстоятелства, за констатираното нарушение по чл.36, § 1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. бил съставен АУАН № 274416 /приложен/. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал с отбелязване, че ще представи тахографските листи в законния срок на email адрес. След като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнително писмено възражение акта, било издадено атакуваното в настоящия процес НП № 38-0000805/ 16.07.2020  на Директора на РД“АА“ гр. Р., връчено лично на 24.07.2020 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя, с оглед подробните съображения посочени по-горе в настоящото решение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:                                     

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като отчете,че обжалваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – Директорът на РД ”АА” Р. Както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна състава на административното нарушение и да посочат точната законова разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ФЛ. Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че е налице яснота относно нарушението, за извършването на което жалбоподателят е бил санкциониран.

                        Съгласно посочената като санкционна норма на чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр се наказа с глоба 1500 лв. „водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето за управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 дни: 1.тахографски листи…“.  По делото не е спорно, че проверяваното МПС е било оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO1318.24 със сериен номер 2985437,  като за текущия ден 04.06.2020 г. е бил представен тахографския лист /приложен л.15/. За останалите 28 дни обаче, в периода от 00.00 ч. на 07.05.2020 г. до 06.45 ч. на 04.06.2020 г., не били представени всички тахографски листи – поведение принципно нарушаващо изискването по чл.36, § 1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Всъщност този текст е изцяло пренесен в санкционната разпоредба на чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр тъй като в него е посочено, че когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган – (i) тахографските листове за текущия ден и листовете използвани от водача през предходните 28 дни – задължение, което жалбоподателя С. не  изпълнил изцяло. В този контекст съдът приема като основателно възражението изложено в жалбата, че С. е бил в отпуск през по-голямата част от този 28 дневен период и обективно не е управлявал проверяваното МПС. Приложените от работодателя заповеди за отпуск /най-вече тази под № 011 за ползване на 13 дни/  категорично може да доведе до отпадане на АНО на жалбоподателя, тъй като направеното изчисление показва, че реално ползването на платения отпуск е приключило на 26.05.2020 г., а нарушението е констатирано на 04.06.2020 г., т.е. след 6 дни. В същото време на контролните органи са били представени /приложени по делото/ тахографските листи от 04.06.2020 г.,; 03.06.2020 г.; 02.06.2020 г.; 01.06.2020 г.; 31.05.2020 г. 30.05.2020 г. 29.05.2020 г.; 28.05.2020 г., т.е. за всички работни дни, през които след ползване на разрешения отпуск жалбоподателя С. е управлявал автобуса. Не може от С. да бъде изисквано да представя документи относно предходни дни за евентуални почивки, болнични, поради доказаното обстоятелство, че той не е бил на работа при работодателя „П. С. Д. Т.“ЕООД гр.П. в целия 28-дневен от 07.05. до 04.06.2020 г., когато е извършена проверката.

                                                 При установените в хода на съдебното дирене обстоятелства съдът приема, че деянието не е извършено виновно, за да бъде административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Липсата на тахографски листи за останалата част от 28 дневния период, фиксиран във времето от 07.05.2020 г. до 04.06.2020 г. /извън дните за които са приложени такива тахографски листи/ очевидно се дължи на обстоятелството, че С. е ползвал платения си отпуск и не е управлявал автобуса. При тези обстоятелства и доколкото всъщност липсва само тахографски лист само за 27.05.2020 г., когато би трябвало да е първия му работен ден, съдът намира, че се касае за незначително нарушение на ЗАвПр и при констатирането му административнонаказващият орган е следвало да го съобрази. След като не е преценил това наказващия орган е допуснал нарушение разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като в рамките на оперативната си самостоятелност е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в тази разпоредба, преди да пристъпи към санкциониране на жалбоподателя. Както вече се посочи, в конкретният случай нарушението дори не извършено виновно, поради което съобразявайки, че нарушението с крайно незначителна обществена опасност,  съдът счита, че то се явява типичен „маловажен случай” на административно нарушение, за което административнонаказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН, т.е. да не наложи наказание,като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Ето защо, предвид допуснатото съществено нарушение от административнонаказващият орган при съставянето на постановлението, изразяващо се в неприлагане разпоредбата на чл.28, б.”а” ЗАНН, при наличието на основания за това съдът приема, че същото се явява незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона  и  като такова следва да бъде отменено.

                        Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

                         ОТМЕНЯВА НП № 38-0000805/16.07.2020 г. на Директора на РД“АА“ Р., с което и на осн.чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр, на И.С. ***, ЕГН-**********,  за нарушение по чл. 36, § 1, т.(i) е наложена глоба в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                     

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: